№ 216
гр. Дупница, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
в присъствието на прокурора М. Ем. А.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100075 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявила Прокуратурата на Република
България, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че ДП вх. № 977/2021г., ДП №360/2021г., по описа на РП-Кюстендил,
е образувано с постановление на ОП-Кюстендил, с което от ДП вх.№ 1598/2020г. по описа на
ОП-Кюстендил, ДП № 448/2020 г. по описа на РУ Дупница, образувано и водено за
престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, са отделени материали за извършено престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК.
С постановление на разследващ полицай на 13.04.2021 год., ищцата била привлечена
като обвиняема по гореописаното ДП и била обвинена в това че: „На 14.08.2020 год., в гр.
Дупница, обл. Кюстендил, пред надлежен орган на властта-старши разследващ полицай при
РУ Дупница, ОД МВР Кюстендил - Е. Л. К., в качеството на свидетел по ДП вх. № 1598/2020
г., по описа на ОП Кюстендил, ДП № 448/2020 г. по описа на РУ Дупница, устно съзнателно
е потвърдила неистина /като е заявила, че Я. М. познава само визуално, като човек от
квартала и освен, че са се поздравявали, не са имали друга комуникация/ и е затаила истина
/като на зададените въпроси на старши разследващ полицай знае ли дали бившият й съпруг
В. К. и Я. М. са се срещали, е заявила, че не желае да отговаря на повече въпроси и това е
нейно право и не желае да й се нализа в личното пространство/-престъпление по чл. 290, ал.
1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
След приключване на дейностите по разследването бил внесен в PC-Кюстендил
1
обвинителен акт срещу ищцата и било образувано НОХД № 770/2021 год. Същото
приключило с Присъда № 16 от 28.02.2023 год., която била обжалвана от ищцата пред КОС.
С Присъда № 1/21.02.2024 год., по ВНОХД 509/2023г. по описа на КОС, осъдителната
присъда на ДРС била отменена изцяло и била постановена нова, с която ищцата била
призната за невиновна, съответно оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 290, ал. 1,
пр. 1 и 2 от НК. Присъдата на КОС била протестирана от прокурор в Окръжна прокуратура,
като по този касационен протест пред ВКС било образувано н.д. № 317, по описа за 2024
год. С Решение № 411 от 10.07.2024 год. на 3 - то Н.О. на ВКС, постановената оправдателна
присъда от КОС била оставена в сила.
През цялото това време, в продължение на повече от 3 /три/ години, в което се водело
ДП и производството пред съда, ищцата претърпяла множество неимуществени вреди. Била
подложена на постоянен обществен натиск, била обект на постоянен медиен интерес и
личният й живот станал обществено достояние, а това от своя страна довело до масирани
нападки и обиди срещу нея в социалните мрежи. Срещу ищцата се пишели статии, постове
и коментари, които достигали до нея и близките й. Семейството и роднините й гледали на
ищцата с подозрение, отдръпнали се, странели от нея и всичките й близки и приятели.
Чудела се какво да обяснява за пореден път на двете си деца, за които след всичко преживяно
с баща им, сега и майка им била заклеймена от прокуратурата като престъпник. Социални
контакти, градени с години, били напълно съсипани. Всичко това смазвало ищцата
психически, тя не знаела как да обясни на близките и познатите си, че не е извършила
никакво престъпление. Ежедневно мислите й били насочени към това докога ще
продължават тези неприятности и може ли да се надява на справедлив съдебен процес или
ще бъде осъдена, въпреки че е невинна. Ищцата се чувствала безпомощна, не можела да се
справя с елементарни житейски задачи, влошило се както нейното здравословно състояние,
така и това на децата й. Изпадала в депресивни и истерични състояния, започнала да страда
от хронично безсъние. Напуснала работа, станала затворена и сприхава, изолирала се от
външния свят.
С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да му заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сума от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 990.00 /двадесет и четири
хиляди деветстотин и деветдесет/ лева, представляващи причинени болки и страдания,
изразяващи се в разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на
здравословно състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва,
считано от датата на привличането й като обвиняема-13.04.2021г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е
претърпял неимуществени вреди, както и че от образуване на досъдебното производство до
неговото прекратяване е претърпял негативна промяна в личния си живот. По отношение на
2
ищцата не е взимана мярка за неотклонение, а освен това делото не е станало медийно
известно. Оспорват се изложените твърдения в исковата молба за възникнали лични
проблеми и злепоставяне в обществото по причина обвинението. Оспорва се предявения иск
и по размер, по съображения, че претендирания от ищеца размер на обезщетение
противоречи на принципа на справедливостта, изразен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат
се правни съображения в тази насока.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по НОХД № 770/2021 год. по описа на РС-Дупница, ДП вх. №
977/2021г., ДП №360/2021г., по описа на РП-Кюстендил, е образувано с постановление на
ОП-Кюстендил, с което от ДП вх.№ 1598/2020г. по описа на ОП-Кюстендил, ДП № 448/2020
г. по описа на РУ Дупница, образувано и водено за престъпление по чл.142, ал.1 от НК, са
отделени материали за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. С постановление на
разследващ полицай на 13.04.2021 год., ищцата била привлечена като обвиняема за това че:
„На 14.08.2020 год., в гр. Дупница, обл. Кюстендил, пред надлежен орган на властта-старши
разследващ полицай при РУ Дупница, ОД МВР Кюстендил - Е. Л. К., в качеството на
свидетел по ДП вх. № 1598/2020 г., по описа на ОП Кюстендил, ДП № 448/2020 г. по описа
на РУ Дупница, устно съзнателно е потвърдила неистина /като е заявила, че Я. М. познава
само визуално, като човек от квартала и освен, че са се поздравявали, не са имали друга
комуникация/ и е затаила истина /като на зададените въпроси на старши разследващ
полицай знае ли дали бившият й съпруг В. К. и Я. М. са се срещали, е заявила, че не желае
да отговаря на повече въпроси и това е нейно право и не желае да й се нализа в личното
пространство/-престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
След приключване на дейностите по разследването бил внесен в PC-Кюстендил
обвинителен акт срещу ищцата и било образувано НОХД № 770/2021год. по описа на ДРС.
Същото приключило с Присъда № 16 от 28.02.2023 год., която била обжалвана от ищцата
пред КОС. С Присъда № 1/21.02.2024 год., по ВНОХД 509/2023г. по описа на КОС,
осъдителната присъда на ДРС била отменена изцяло и била постановена нова, с която
ищцата била призната за невиновна, съответно оправдана по повдигнатото й обвинение по
чл. 290, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. Присъдата на КОС била протестирана от прокурор в Окръжна
прокуратура, като по този касационен протест пред ВКС било образувано н.д. № 317, по
описа за 2024 год. С Решение № 411 от 10.07.2024 год. на 3 - то Н.О. на ВКС, постановената
оправдателна присъда от КОС била оставена в сила.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Л. Й., Р. Ц.
Г. и Н. В. К.-син на ищцата, като показанията на последния свидетел съдът прецени
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността му от изхода на
делото в полза на ищцата. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата К. е
изпитвала значителни притеснения, стрес и емоционален дискомфорт от образуваното
срещу нея наказателно дело. Вследствие на воденото досъдебно производство, а след това и
съдебно такова, ищцата е стеснила кръга от хора, с които общува, изолирала се е, напуснала
3
е работа си, където била обект на постоянни обсъждания и коментари. Свидетелите дават
показания и за изпитан от ищцата стрес във връзка с извършени в дома й процесуално-
следствени действия, но без да отчитат обстоятелството, че тези действия са извършвани по
наказателното производство, водено срещу бившият й съпруг Н. В. К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от повдигнато им обвинение за извършено престъпление, за което за били
оправдани. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде уважен
иска в настоящата хипотеза е необходимо ищцата да докаже, че вследствие на наказателно
обвинение, за което е оправдана, е претъпяла неимуществени вреди – а именно твърдените
нравствени, емоционални и психически терзания на личността, накърнената й чест и
достойнство, както и влошено здравословно състояние.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка
причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Размерът се формира по справедливост, по реда на чл.52 ЗЗД и зависи от степента и
характера на преживените болки и страдания от ищеца.
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй
като справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател - продължителността на воденото наказателно производство,
личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху
личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства,
стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този
смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/
02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011
г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др. В тежест на ищеца е да докаже настъпването
4
на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, засягащи
психическото и физическото му здраве, които да са в причинна връзка с повдигнатото
обвинение за извършено престъпление.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо него наказателна
репресия. Ето защо, при наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер следва да се определи от съда по справедливост, съобразно разпоредбата на ч. 52
ЗЗД. Те не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат
на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено в
Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ ГО.
В настоящия случай, от анализа на събраните по делото доказателства следва извода,
че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на
ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищцата е оправдана за повдигнатото й от РП-Дупница
обвинение в извършване на престъпление против правосъдието с влязло в сила решение.
При съобразяване на продължителността на наказателното производство съдът
отчете, че както воденото досъдебно производство, така и съдебното производство са
продължили в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове с оглед
фактическата и правна сложност на делото. От приложените материали по НОХД
№770/2021г. по описа на ДРС е видно, че разследването по досъдебното производство,
образувано и водено срещу П. К. е протекло в срок от три месеца: образувано е на
07.04.2021г. и е приключило на 16.07.2021г. Съдебното производство е продължило около
три години в трите инстанции. Спрямо ищцата не са вземани мерки за неотклонение или
други мерки за процесуална принуда. Преди да й бъде повдигнато процесното обвинение,
ищцата не е имала досег с правоохранителните органи и със съдебната система в частност.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели установява, че К. е
изпитвала значителни притеснения, стрес и емоционален дискомфорт от образувано срещу
нея наказателно производство, както и значително неудобство и срам. Установява се също
така, че след образуване на делото ищцата е станала затворена и подтисната, стеснила е
кръга на социалните си контакти и е изпитвала страх от възможността да бъде осъдена.
Не се събраха, обаче, каквито и да било доказателства, нито гласни, нито писмени
такива, относно твърдяното от ищцата влошаване на здравословното й състояние, което да е
в причинно-следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство.
Предвид обстоятелството, че ищцата не е установила по делото някаква по-особена
интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания, които е преживяла в
резултат на повдигнатото и обвинение, съдът намира, че обезщетение в размер на сума от
2000.00 лева би било адекватно на претърпените от нея вреди. Този извод се налага, предвид
средната продължителност на периода на понасяне на вредите-за около три години до
влизане в сила на оправдателното решение, както и обстоятелството, че повдигнатото й
5
обвинение не е за „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че неминуемо, вследствие на
привличането й като обвиняема, е уронено доброто име на ищцата, с което тя се е ползвала в
обществото.
Нормално е наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и
личния живот на ищцата, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира
претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството й, през периода на
наказателното преследване тя неминуемо има отрицателни изживявания в тази връзка -
незаконното обвинение ограничава възможността й да води обичайния си начин на живот и
й се отразява емоционално негативно, негативните емоции и страдания в тази връзка не се
нуждаят от конкретни доказателства относно размера им. Нормално е при повдигвнато
обвинение в извършване на престъпление, лицето да се чувства се унизено, притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск за обезщетяване на неимуществени
вреди е основателен и следва да бъде уважен до размер от 3000.00 лева. За разликата над
тази сума, до пълният предявен размер от 24990.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Основателна е и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законна лихва,
считано от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл.
2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ – от датата на влизане в сила на оправдателното решение-10.07.2024г.,
до окончателното погасяване на сумата.
На основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищцата сторените по делото разноски – 10 лв. за заплатена държавна такса, както
и възнаграждение за процесуално представителство на упълномощения от нея адвокат, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за мин.
размери на адв. възнаграждения, в размер на 600.00 лв., съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 3000.00 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди:
разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, загуба на самочувствие,
накърняване на доброто й име, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление, за което е оправдана с влязло в сила решение, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателното решение-10.07.2024г., до
окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 3000.00
6
(три хиляди) лева, до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от
24 990.00 (двадесет и четири хиляди деветстотин и деветдесет) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10.00 (десет)
лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на адв. Й. Г. от АК-Кюстендил, със служ. адрес: ***,
възнаграждение в размер на 600.00 (шестстотин) лева, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7