Присъда по дело №514/2015 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Е.Р.М. *** е предявено обвинение по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

Предаден е на съд за това, че на 10.06.2015 година в гр. Севлиево причинил на Н.С.Л. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка /предмишница – гривнена става/, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок на обездвижване един месец.

От пострадалата свидетелка Н.С.Л. *** е предявен граждански иск против подсъдимия М., с който се претендира обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 10.06.2015 година окончателното й изплащане, както и обезщетение за причинените й от деянието на подсъдимия имуществени вреди в размер на сумата от 55,49 лева, платима ведно със законната лихва върху нея, начиная от 10.06.2015 година до окончателното й изплащане.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

От обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, съдът установи следната фактическа обстановка:

ПОДСЪДИМИЯТ Е.М. и свидетелката Н.Л. имали връзка от началото на 2015 година. На 10.06.2015 година, след разменени съобщения по интернет, двамата се уговорили да се видят в дома на Л.,***. Съгласно уговорката, около 18:00 часа подсъдимият отишъл в дома на пострадалата Л., като носел със себе си бутилка вино с вместимост 1,5 литра и еднолитрова бутилка с бира.

В около 21:00 часа между двамата възникнал конфликт, при който подсъдимият М. започнал да удря Л. с юмруци по главата. За да се защити пострадалата хванала един метален свещник и ударила с него подсъдимия в главата. Тогава М. я блъснал силно на земята, при което тя паднала на земята, като при падането се подпряла на ръцете си, в следствие на което получила травма на дясната си ръка, изразяваща се в счупване на лъчевата й кост. Докато била на земята подсъдимият М. започнал да я рита в бъбреците и да й нанася още удари с юмруци по главата.

След като Л. се опитала да се отдалечи, подсъдимият я настигнал в коридора на къщата и я стиснал силно за лявата ръка. Л. успяла да издърпа ръката си, но подсъдимият я хванал с двете си ръце за дясната ръка и я извил силно. От силната болка в дясната ръка Л. отново паднала на земята.

След това М. си тръгнал от дома на пострадалата. След излизането си, подсъдимият видял на паркинга пред дома на пострадалата свидетеля Ц.Т. и му казал, че се скарал с Л. и че тя го ударила със свещник по главата. След това М. ***, за да му окажат помощ за наранената глава, от която течала много кръв.

Малко след това от дома си излязла и свидетелката Л., която казала на Т., че подсъдимият й бил счупил ръката. Помолила го да я закара до ЦСМП гр. Севлиево, но Т. й отказал. Тогава Л. ***, откъдето малко по – късно пристигнал екип, който откарал Л. ***, където след направена рентгенова снимка се установило счупване на дясната й ръка в областта на китката, което наложило същата да бъде гипсирана.        

     Според заключението на вещото лице, изготвило назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, пострадалата Н.Л. е получила следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка /предмишница – гривнена става/ на типично място и неуточнени повърхностни травми на главата, гръдния кош и лявата предмишница. Според заключението на експерта счупването на лъчевата кост на дясната ръка е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на обездвижване един месец и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК. Експертът е отразил в заключението си, че по механизъм описаното счупване би могло да се получи при силен удар в дланта по оста на ръката, както и че същото съответства да е получено при падане.

Подсъдимият М. не е дал обяснения по повдигнатото му обвинение в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното следствие същият обясни, че на инкриминираната дата е отишъл в дома на Л., тъй като същата го била помолила по – рано през деня по Фейсбук да отиде да й поправи телефона. Около 17:30 часа подсъдимият отишъл у Л. като носел със себе си бутилка вино литър и половина за Н. и една еднолитрова бутилка бира за себе си. Вечерта, според обясненията на М., протекла нормално. Двамата правили секс, след което седнали да вечерят. По време на вечерята Л. попитала подсъдимия защо се мръщи, да не би да е заради това, че супата не му харесва, и той й казал, че действително нещо не му харесва, след което продължил да се храни. В това време Л. станала, хванала един троен метален свещник и „със сравнително всичката си сила” ударила М. по главата. След удара подсъдимият я отблъснал, тъй като знаел от предишни случаи, че „след първия удар следват още”, при което Л. паднала на земята. След това подсъдимият твърди, че се е облякъл, пострадалата отключила вратата на къщата и той напуснал дома й, за да отиде в ЦСМП гр. Севлиево, тъй като от главата му течала много кръв.

Пострадалата Н.Л. обясни пред съда, че въпросната вечер подсъдимият М. дошъл в дома й към 18:00 часа, въпреки че през деня тя го убеждавала да не ходи. Около 21:00 часа двамата се скарали, след което М. започнал да я удря силно с юмруци в главата. Тогава Л. хванала един метален свещник и ударила с него подсъдимия по главата. Същият я блъснал силно, при което тя паднала на земята. Тогава той продължил да я удря по главата с юмруци и да я рита в кръста. Л. успяла да се измъкне, при което отишла в коридора, за да отключи вратата и да избяга. Подсъдимият обаче я настигнал и започнал да й извива силно ръцете. След известно време излязъл от апартамента, а Л. ***. Тъй като линейката не идвала, тя слязла долу пред къщата и видяла свидетелят Т.. Помолила го да я откара до Бърза помощ, но той й отказал. След това тя седнала на една пейка и изчакала идването на линейката. След като същата дошла, Л. била откарана с нея в ЦСМП гр. Севлиево, където дясната й ръка била гипсирана, тъй като при рентгенографията се оказало, че е счупена.

В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят Ц.Т.. От неговите показания стана ясно, че на инкриминираната дата същият седял в служебния си автомобил, който бил паркирал в близост до дома на пострадалата Л., когато към 22:00 часа чул силни викове от къщата на пострадалата. Малко след това от нея излязъл подсъдимият, от главата на който течала кръв. Т. го попитал какво е станало и М. му отговорил, че както си вечеряли Н. хванала един свещник и го ударила  с него по главата. Подсъдимият помолил Т. да го закара до Спешна помощ, но той му отказал, тъй като „не искал да използва служебната кола за такива цели”. След това М. тръгнал пеш до болницата в гр. Севлиево. В това време от къщата излязла Н., която му казала, че й е счупена ръката и го помолила да я откара в болницата. Т. отказал и на нея. Малко по – късно дошли полицаите, след което същият си тръгнал.

За изясняване обективната истина по делото съдът допусна до разпит двамата полицейски служители, които са посетили произшествието, както и лекарят, който е оказал първа помощ на пострадалата. Двамата полицейски служители – свидетелите И.Т. и М.Г. обясниха, че на 10.06.2015 година са били изпратени от дежурния в РУ гр. Севлиево на улица „Й. И.”*** по повод постъпил сигнал за нанесен побой. При отиването си на място двамата видели пострадалата Н.Л., която седяла на една пейка пред дома си и плачела. На въпроса им какво се е случило Л. им казала, че й е нанесен побой, и че ръката й била счупена. След това дошла линейката, която отвела Л. ***. Там ръката й била гипсирана. В болницата  пристигнал и подсъдимият, от когото разбрали, че бил ударен по главата от пострадалата, на която бил отишъл на гости, и че за да се защити той я блъснал на земята, при което по всяка вероятност е станало счупването на ръката.

Свидетелят Х.Х. си спомни, че на инкриминираната дата след 21:00 часа се е получило обаждане за възникнал битов скандал на ул. „Й. И.” № 18 и че когато отишъл там с линейката заварил свидетелката Л. седнала на една пейка. Тя му казала, че много я боли ръката. След отиването в ЦСМП гр. Севлиево и направената рентгенова снимка се установило, че дясната ръка на Н. била счупена, поради което същата била гипсирана. От показанията на този свидетел стана ясно, че подсъдимият е дошъл малко по – късно в ЦСМП гр. Севлиево и че при пристигането му Н. започнала да вика срещу него.

От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 10.06.2015 година Н.Л. е получила следните увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка /предмишница – гривнена става/ „на типично място” и неуточнени повърхностни травми на главата, гъдния кош и лявата предмишница. Според заключението на експерта счупването на лъчевата кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на обездвижване един месец и срок на нетрудоспособност около 2-3 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. За останалите увреждания, които не са описани по вид, форма, размери, характер и точна локализация, вещото лице допуска, че са причинили болка и страдание.

Относно механизма на причиняване на описаното по – горе счупване, вещото лице сочи, че то се получава по характерен начин – при падане с опора на ръката или при силен удар в дланта по оста на ръката. Съобразявайки медицинските документи, приложени по ДП, както и свидетелските показания, вещото лице е стигнало до извода, че в конкретния случай травмата съответства да е получена при падане, като пред съда изрази становище, че е невъзможно същата да се получи при извиване на ръката.

Пред съда вещото лице заяви, че поддържа даденото от него заключение и че от всички събрани по делото доказателства, както и след изслушване на всички показания на свидетелите в хода на съдебното следствие, становището му, че счупването на дясната ръка на Л. е получено в следствие на падането й на земята и подпирането й на ръката за опора, остава непроменено. По отношение на другите травми, описани от ортопеда в медицинското свидетелство, приложено по ДП, вещото лице заяви, че оплакванията на Л. от болки кореспондират със съобщението й за ударените места. Пред съда вещото лице изрази предположение, че рентгенографията на главата е направена във връзка с описаните в медицинското удостоверение травми по главата и оплакванията на Л. за силни болки в нея.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства, съдът намира за доказано по несъмнен начин обвинението срещу подсъдимия Е.М.. В тази връзка съдът кредитира напълно с доверието си показанията на пострадалата Н.Л., като намира същите за безпротиворечиви, последователни и логични. Както в хода на досъдебното производство, така и пред съда Л. обяснява как е било извършено деянието. От нейните показания стана ясно, че подсъдимият първи е започнал да я налага с юмруци по главата, след което същата взела един свещник и го ударила с него по главата. Веднага след това М. я блъснал силно и тя паднала на земята. След падането М. продължил да я удря по главата и да я рита в бъбреците. Освен това силно й извивал ръцете, като и двете били със синини, а дясната била подута и изкривена около китката. Л. каза, че изпитвала и много силни болки в главата. Съдът намира, че тези нейни обяснения кореспондират напълно с медицинските документи, приложени по  делото и подкрепят становището на вещото лице относно причинените на Л. увреждания. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимият М. категорично заяви, че не е нанасял никакви удари по главата и тялото на Л.. Същите според него си е нанесла сама пострадалата, тъй като „имала навика сама да си причинява синини”. Освен това същата била много агресивна и често пъти сама се налагала с юмруци. По отношение на описаните в медицинското удостоверение травми в областта на кръста, М. каза, че няма обяснение как си ги е нанесла пострадалата, но категорично отрече да са от него. Съдът намира твърденията на подсъдимия за самонараняванията на Л. за абсолютно нелогични и категорично в противоречие със събраните по делото доказателства. В подкрепа на това становище на съда са от една страна са показанията на Л., а от друга медицинското удостоверение, изготвено от ортопеда, който е гипсирал ръката на Л. в нощта на инцидента. В него той е записал констатирани от него травми по главата, гръдния кош и лявата предмишница на пострадалата, които макар и да не е описал в пълнота, кореспондират с изложените от Л. факти за ударите, които й е нанасял подсъдимия – с юмруци по главата, с ритници в кръста и с извиване на лявата ръка. Освен това по делото е налична рентгенова снимка на главата на пострадалата, която както изтъкна и вещото лице, е направена по всяка вероятност заради оплакванията на Л. от силни болки в главата. Косвено за невъзможността Л. да се самонарани след като подсъдимият е напуснал жилището й, са и показанията на свидетеля Т., който каза, че почти веднага след като чул викове от къщата на Л., от нея излязъл подсъдимия и съвсем малко след това и Л., която за толкова кратко време не би могла да се самонарани както по главата, така и в областта на гръдния кош и лявата ръка. Следва да се обърне внимание и на факта, че подсъдимата е деснячка, както заяви майка й – свид. Б. И., и при условие, че дясната й ръка е била счупена вече, не е ясно как същата би могла да се самонарани.

В подкрепа на становището си, че пострадалата Л. често нападала подсъдимия и му причинявала различни увреждания като насиняване на окото например, подсъдимият ангажира показанията на свид. М.М.. Същият обясни пред съда, че е колега на Е.М. и че един ден през 2015 година той отишъл на работа с насинено око, като обяснил, че е бил ударен от приятелката си. М. каза, че знаел, че в този период от време именно Л. е била приятелка на М., поради това бил сигурен, че окото на М. е било синьо в следствие на удар, който му е нанесла Л.. Тези предположения, изложени от свидетеля относно това, че Л. е ударила подсъдимия по окото в следствие на което същото посиняло, съдът намира за неотносими към делото и несъстоятелни да обяснят агресивността на Л.. Такова е и представения по делото протокол от съдебно заседание от 27.11.2015 година по НОХД № 462/2015 година по описа на Севлиевски районен съд, от който е видно, че е одобрено споразумение за решаване на делото, с което Л. е призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК за това, че противозаконно пречила на орган на властта – двама служители на РУ гр. Севлиево, да изпълняват служебните си задължения, изразяващи се в извършването на полицейска проверка на личните документи и на самата нея, като отказала да застане до служебния автомобил по време на проверката, побягнала от мястото на извършването й, не преустановила незаконосъобразното си поведение, при което отправяла ругатни и обиди и нанасяне на удари по полицейския автомобил, и по чл. 131, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК за това, че причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на полицейски орган – лице от състава на РУ на МВР гр. Севлиево, при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

В обясненията си пред съда М. заяви, че е имало случай, в който агресивността на Л. спрямо него е ескалирала, като същата му отхапала част от зърното на едната гърда. Това негово твърдение не бе доказано по никакъв начин, а и същото звучи абсолютно нереално. Описаните по – горе обстоятелства във връзка с агресивно поведение на Л. спрямо подсъдимия, последният изтъкна, за да обясни поведението си след удара, който Л. му е нанесла със свещник в главата. Пред съда М. не отрече факта, че след този удар е блъснал силно пострадалата, в следствие на което тя паднала на земята, но твърди, че е направил това, за да се предпази от евентуално последващи удари от нея. В тази връзка в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия изтъкна съображения във връзка с искането си за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, като заяви, че деянието е извършено от него при условията на неизбежна отбрана, тъй като същият целял да се защити от ударите на Л., които е мислил, че ще последват. Съдът не споделя категорично това становище на подсъдимия и неговия защитник, тъй като от данните по делото категорично се установи според съда, че преди да го удари със свещника по главата, Л. е била нападната от подсъдимия с юмруци, които са й били нанасяни от него по главата. Това означава, че побоят е бил започнат от подсъдимия с цел да бъдат причинени здравословни увреждания на Л. и че блъскането й на земята след удара по главата на подсъдимия, не е било с цел същият да се защити от непосредствено противоправно поведение спрямо него. В подкрепа на това становище на съда е и факта, че побоят над Л. е продължил и след удара със свещника, като подсъдимият е продължил да й нанася удари с юмруци по главата, ритници в кръста и да извива двете й ръце. Именно поради това съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици  и е искал настъпването им.

На следващо място и в противоречие с изтъкнатите от подсъдимия обстоятелства, че Л. продължавала да е агресивна в ЦСМП гр. Севлиево и да буйства, са показанията на двамата полицейски служители, посетили болницата в гр. Севлиево. Те опровергаха с показанията си изнесеното от подсъдимия, че се е наложило един от тях да потърси съдействието на другия, за да усмири пострадалата, която буйствала. И двамата полицейски служители отрекоха този факт и заявиха, че нито един от двамата – подсъдимия и пострадалата, са били в неадекватно и нетрезво състояние, както и това, че някой от тях е буйствал, за да се наложи намесата им.

Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за безспорно установено и доказано, че подсъдимият Е.М., след като на 10.06.2015 година в гр. Севлиево причинил на Н.С.Л. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка /предмишница – гривнена става/, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок на обездвижване един месец, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. М. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

            Извършеното от подс. М. деяние е тежко престъпление по смисъла на НК, което се  характеризира с голяма степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления и предвид предмета на посегателство. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, трудовата му заетост, изключително добрите характеристични данни, които бяха изтъкнати от неговия колега - свид. М. и не на последно място чистото му съдебно минало. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид тежестта на причинените увреждания на пострадалата и факта, че същият е осъществил психически тормоз над нея след извършване на деянието, чрез отправяне на обидни думи и закани за самоуправни действия, както и заплахи за живота й по телефона, за което свидетелства справката, изготвена от  ПИ Х. П. във връзка със съставените спрямо подсъдимия протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства съдът намира, че наказанието на подсъдимия М. следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Именно поради това съдът наложи на подсъдимия Е.М. наказание ПРОБАЦИЯ, като му наложи пробационните мерки по чл.42а ал.2 т. 1 и т. 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, на основание чл.42а, ал.3, т.1 от НК.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за причинени неимуществени вреди:

От пострадалата свидетелка Н.С.Л. *** е предявен граждански иск против подсъдимия М., с който се претендира обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 5000,00лв.  /пет хиляди/ лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 10.06.2015 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

По делото безспорно се установи, че в следствие на нанесения й побой и в частност блъскането й на земята, на Л. са били причинени следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка /предмишница – гривнена става/ „на типично място” и неуточнени повърхностни травми на главата гръдния кош и лявата предмишница. Видно от заключението на вещото лице д – р Я.К., което не бе оспорено от страните и съдът прие като правилно и мотивирано, както и от приетите по делото медицински документи, удостоверяващи извършените интервенции, се установяват описаните по – горе травми, както и че счупената ръка на Л. е била гипсирана. Счупването на ръката е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на обездвижване един месец и срок на нетрудоспособност 2-3 месеца при нормално протичане на оздравителния процес, а останалите увреждания са причинили болка и страдание.

От показанията на свид. Л., както и от показанията на майка й – свид. Б. И., се установи, че пострадалата е била с гипсирана ръка в продължение на един месец. В този период от време движението на ръката й е било ограничено и е създавало много сериозни затруднения на пострадалата да борави с нея. Освен това тя изпитвала силни болки и в лявата ръка, която била извивана от подсъдимия, поради което често изпускала предметите, които държи с нея. През времето докато е била с гипсирана ръка, на Л. е била оказвана помощ в домакинството от майка й, тъй като тя изпитвала трудности да се справя сама. От показанията на свидетелката И. се установи, че дъщеря й била физически, емоционално и психически срината от случилото се. След инцидента същата не можела да спи, била неспокойна и емоционално нестабилна. Подсъдимият непрекъснато я безпокоял по телефона, поради което се наложило тя да подаде жалба в полицията срещу него. Наложило се да потърси и психиатрична помощ в лицето на д-р С., за което свидетелства представения по делото амбулаторен лист с данни от прегледа на пострадалата. След прегледа на лицето, д-р С. е стигнала до извода, че Л. била напрегната, тревожна, лабилна, потисната с дестимен, със силно снижен биотонус, страдаща, с натрапливи мисли за безпокойство, безизходица и страх за живота си, със засилен неврозоподобен и дистонно – вегетативен синдром, с леко ускорено мислене и с чести кризи от смесен характер, породени от психотравмата, която била актуална все още към датата на прегледа – 08.07.2015 година.

Според показанията на свид. И. заради счупването на ръката пострадалата изпуснала две предложения за работа, което оказало влияние върху финансовото й състояние.

Съобразявайки изложеното по – горе, съдът счита, че Н.Л. следва да бъде обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието на подс. М. по чл. 129, ал. 1 от НК със сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева. Тя следва да се плати от него ведно със законната лихва върху сумата начиная от 10.06.2015 година до окончателното й изплащане,

Предявеният граждански иск до размер на 5000,00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Е.М. следва да заплати на пострадалата Н.Л. и направените от нея разноски по делото в размер на 400,00 лева.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за причинени имуществени вреди:

От пострадалата свидетелка Н.С.Л. *** е предявен и граждански иск против подсъдимия М., с който се претендира обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди в размер на сумата от 55,49 лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 10.06.2015 година до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че в следствие на деянието, извършено от подсъдимия, на Л. са били причинени както неимуществени, така и имуществени вреди. Последните се изразяват в стойността на закупените от Л. лекарства, необходими за лечението й. От представеното по делото медицинско удостоверение, издадено от МЦ 1 - Севлиево, е видно, че на 08.07.2015 година Л. е посетила психиатъра д-р С. с оплаквания за болки в главата, изострени нарушен сън и безспокойство, появили се след побоя, който й е нанесъл М.. След прегледа на пострадалата психиатърът е поставил на Л. диагноза „Остра стресова реакция” и е изписал с рецепта /приложена по делото/ съответните медикаменти. Към рецептата, която беше представена от адв. Д. в хода на съдебното следствие, са приложени и четири броя касови бонове, три от които  за закупуването на лекарства и един за заплатена такса за посещение при психиатър. Тъй като се установи, че в следствие на побоя при Л. е настъпила промяна в емоционалното й състояние, за което е било необходимо приемането на различни лекарства, съдът намира, че същата следва да бъде обезщетена за претърпените от нея имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от деянието на подсъдимия М. по чл. 129, ал. 1 от НК, със сумата от 47,94лв. /четиридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, платима от подсъдимия ведно със законната лихва върху нея, начиная от 10.06.2015 година до окончателното й изплащане. Дължимата сума представлява сбор от сумите на фискалните бонове, удостоверяващи закупени от Л. лекарства на 06.07.2015 година на стойност 10,21 лева и на 08.07.2015 година на стойност 22,73 лева, и платена такса за преглед в размер на 15,00 лева.

Съдът отхвърли предявения граждански иск за причинени имуществени вреди до размер на сумата от 55,49 лева, тъй като прецени, че в касовия бон от 10.07.2015 година, удостоверяващ закупени от Л. лекарства на стойност 7,55 лева, не са упоменати наименованията на лекарствата, за да се прецени дали същите са тези, изписани от д-р С. или други, които са свързани с лечението на Л. в следствие на побоя.

Подсъдимият Е.М. следва да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево държавна  такса върху уважената част на гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 120,00 лева, както и по сметка на Районен съд – Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск за причинени имуществени вреди в размер на 50,00 лева.

Подсъдимият Е.М. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски за съдебно – медицинска експертиза в размер на 134,88лв. /сто тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, както и по сметка на Районен съд гр. Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 26,00лв. /двадесет и шест/ лева.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: