№ 47335
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110161652 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 14.10.2024 г. на ответните етажни собственици за
изменение в частта за разноските на Решение от 24.09.2024 г. по гр.д. № 61652/2023 г.
на СРС.
Твърди, че ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение
съразмерно на броя на отхвърлените искове.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца Н. К., с
който я оспорва като неоснователна по изложени съображения.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна по следните съображения:
В молбата се иска присъждане на разноски в полза на ответниците съобразно
броя на отхвърлените искове. С постановеното решение са отхвърлени главни искове
по чл. 40 ЗУЕС и е уважен не кумулативно предявен, а евентуално предявен иск по чл.
40 ЗУЕС за прогласяване нищожността на съответно решение на общото събрание на
етажната собственост, какъвто иск е изрично предявен с исковата молба, както е
потвърдено и с уточнителни молби от 10.06.2024 г. и 26.06.2024 г. на ищеца.
При отчитане на разликата между кумулативното и евентуалното обективно
съединяване на искове срещу един и същ ответник, настоящият съдебен състав
намира, че при предявяване на евентуално обективно съединени искове при постигане
на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за
разноски по уважения иск, като уговореното адвокатско възнаграждение е едно и
дължимата държавна такса е една, тъй като е във връзка със защитата на едно благо.
Правните последици от отхвърлянето на главния иск, когато има предявен евентуален
иск, са идентични, а именно – съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск,
като отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по
евентуалния иск (Определение № 1212 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 490/2024
г., I г. о.; Определение № 3413 от 08.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4456/2023 г., ІV г.
о.; Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о.;
Определение № 681 от 15.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2019 г., II т. о.;
1
Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г.; Определение № 568
от 14.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о.; Решение № 1822 от 28.03.2024
г. на СГС по в. гр. д. № 6524/2023 г.).
В случая с решението по делото са отхвърлени главно предявените искове, но е
уважен евентуално предявеният иск, поради което разноски се следват на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК само в полза на ищеца, в правилното приложение на която
разпоредба съдът е процедирал, без да намира основания за ревизия на така
изведените съображения.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 14.10.2024 г. на ответните етажни
собственици за изменение в частта за разноските на Решение от 24.09.2024 г. по гр.д.
№ 61652/2023 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2