Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в открито
съдебно заседание при закрити врата на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2135 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят С.З.С. твърди, че с договор за прехвърляне
на вземане от 01.07.2013 г. придобил от „Г.Б.“ ООД вземане в общ размер от
579 641,29 лева, което посоченото дружество притежава към момента на
сключване на договора за цесия спрямо ответника „М.“ ООД, възникнало по силата
на неформален договор за обичайни доставки, обективирани във фактури, издадени
в периода от 27.02.2010 г. до 15.12.2012 г. Посочва, че за сключения договор за
цесия и за прехвърлянето на вземанията по фактурите в полза на молителя е
съобщено на длъжника „М.“ ООД на 02.09.2013 г., но въпреки това не е предприето
изпълнение. Поради това, следва да се приеме, че ответникът е спрял плащанията
на 02.09.2013 г. – датата на полученото от него уведомление за извършена цесия,
съставляващо и покана за плащане. С оглед на изложеното иска да се постанови
решение, с което да се обяви неплатежоспособността на „М.“ ООД, да се определи
начална дата – 02.09.2013 г., да се открие производство по несъстоятелност, да
се назначи временен синдик и да се определи дата на първото събрание на
кредиторите.
Ответникът „М.“ ООД счита, че липсва активна процесуална
легитимация на ищеца. Посочва, че не е уведомен за извършената цесия. Освен
това, на 05.08.2010 г. между „М.“ ООД и „Г.Б.“ ООД е подписано споразумение,
съгласно което „М.“ ООД следва да плати дълга си 10 години след подписване на
споразумението, т.е. вземането не е изискуемо. Предвид горното счита, че ищецът
няма валидно и изискуемо вземане, т.е. липсва активна процесуална легитимация
да образува настоящото производство и делото следва да бъде прекратено, а искът
да се отхвърли. С молба от 26.03.2018 г. ответникът заявява, че след извършен
анализ на състоянието на дружеството, признава предявения срещу М.“ ЕООД иск за
обявяване в несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно:
1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество –
чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от С.З.С.,
който твърди, че е кредитор на ответника във връзка със сключен договор за
прехвърляне на вземане от 01.07.2013 г., сключен между него и „Г.Б.“ ООД, за
вземане в общ размер от 579 641,29 лева, възникнало по неформален договор
за обичайни доставки, обективирани в описаните в молбата фактури. Спазено е
изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК, като молителят е подал уведомление до
Териториалната дирекция София за откриване на процедура по завеждане на иск за
откриване на производство по несъстоятелност срещу М.“ ЕООД.
Съобразно постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2095/2016 г. на
Върховния касационен съд, ІІ Търговско отделение, съдът, като преценява налице
ли са материално-правните предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да отговори на въпроса лицето,
подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност, има ли
качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, съгласно чл. 625 ТЗ.
В разглеждания случай
ответникът не оспорва, че има задължения към дружеството „Г.Б.“ ООД. Това
обстоятелство се установи и от приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи,
като в заключенията си вещото лице посочва, че М.“ ЕООД е осчетоводило данъчни
фактури, издадени му от „Г.Б.“ ООД, като неразплатеното задължение е в общ
размер на 586 169,13 лева. От приетия като доказателство договор се
доказа, че на 01.07.2013 г. е сключен валиден договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Г.Б.“ ООД като цедент и С.З.С. като цесионер, с който
дружеството е прехвърлило на молителя вземанията си към „М.“ ООД, по конкретно
посочени фактури, в общ размер на 579 641,29 лева. От представените
доказателства за уведомяването на длъжника от страна на цесионера по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД – известие за доставяне чрез телепоща на Български пощи,
получено на 03.09.2013 г. от Б.; данните от Национална агенция за приходите,
Териториална дирекция на НАП София, че за периода от 01.09.2013 г. до
30.09.2013 г. са налице регистрирани трудови договори от дружеството М.“ ЕООД с
лице К. М.Б. и удостоверението от Български пощи от 08.12.2015 г., съгласно
което на 02.09.2013 г. в Софийска централна поща – Писмовен салон е прието
съобщение „Телепоща“ № 66 с известие за доставяне и заверка на съдържанието, с
подател „Г.Б.“ ООД и получател М.“ ЕООД и същият ден е предаден за доставка на
получателя, съдът приема за установено, че прехвърлянето на вземането е
произвело действие по отношение на ответника М.“ ЕООД. Настоящият съдебен
състав счита за недоказани заявените с отговора на молбата доводи на ответника,
че вземанията на молителя не са изискуеми. От една страна ответникът не доказа,
предвид изричното оспорване от молителя, че споразумението от 05.08.2010 г. е
пописано И.Ц., като представител на „Г.Б.“ ООД и оттам, че е налице валидно
сключено споразумение за разсрочване на описаните в същото задължения, които М.“
ЕООД има към „Г.Б.“ ООД за период от 10 години. От друга страна посоченото
споразумение няма за предмет всички вземания по неразплатените фактури така,
както са заявени в молбата на С.З.С. и включени в договора за цесия, поради
което дори да е налице разсрочване за част от задълженията, което не се доказа
по делото, то не е за всички, които са прехвърлени на молителя. С оглед изложеното,
съдът намира за доказано, че молителят има изискуеми вземания, произтичащи от
търговски сделки, които е придобил по договор за цесия, поради което се
легитимира като кредитор на М.“ ЕООД и притежава активна процесуална
легитимация за предявяване на настоящата молба за откриване производство по
несъстоятелност.
Налице е и втората предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност на ответника, доколкото М.“ ЕООД е търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната си
форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се
използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност,
които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират
4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна
активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения.
Въз основа на представените по делото отчети от
ответника, изисканите справки, приетите доказателства за водени срещу М.“ ЕООД
изпълнителни дела, приложеното по делото административно дело, във връзка с
издаден на дружеството ревизионен акт, са допуснати и приети съдебно
финансово-икономически експертизи. От тях се установява, че през 2010 г.
основният дял от активите на дружеството се пада на краткотрайните активи 64,10
%, основно „материални запаси“ и ДМА 56,40 %, основно от дългосрочни финансови
активи 20,62 % и материални активи 13,97 %. През 2011 г. ДМА бележат спад до
82,83 % и активите са формирани предимно от краткотрайните активи 68,13 % с
основен дял на материалните запаси 60,34 %. През 2012 г. основен дял на
активите се дължат на краткотрайните активи 79,3 %, в това число на материални
запаси 72,2 %. През 2013 г. това съотношение се увеличава на 80,7 % и за
материалните запаси 69,7 %. През 2014 г. делът на краткотрайните активи се
запазва като тенденция 80,9 % и материални запаси 72,6 %. Останалите счетоводни
статии имат по-слабо изразено участие в общия размер на краткотрайните активи.
През 2015 г. делът на краткотрайните активи се запазва като тенденция 81,27 % и
материални запаси 72,91 %. През 2016 г. продължава тенденцията със запазването
на краткотрайните активи на 81,24 % и на материални запаси 74,17 %.
Вещото лице по първоначалните експертизи дава
заключение, че получените стойности за съотношението на имуществото към
задълженията, показват, че през целия период, с изключение на 2016 г.,
дружеството е имало възможност да посрещне задълженията си със сумата на своето
имущество. През анализирания период 2010 г. – 2016 г. стойностите на
коефициентът на обща ликвидност са над 1-ца и индикират задоволителна обща
ликвидност.
Същевременно обаче коефициентът на бърза ликвидност
/сумата на краткосрочните вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства
към краткосрочните задължения/ са под препоръчаната стойност и само за 2015 г.
се покачва.
Коефициентът на незабавна ликвидност като отношение на
краткосрочните вземания + парични средства към текущите задължения, с
изключение на 2013 г. и 2015 г., стойностите са под препоръчания норматив.
Ниският относителен дял на паричните средства през всичките отчетни периоди и
символичен в края на периода /само 9 хил. лв. към 31.12.20156 г./, определя
ниски стойности на коефициентът на абсолютна ликвидност.
За анализ на дълготрайната неплатежоспособност на
дружеството се използват коефициент на финансовата автономност – възможността
на дружеството да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни
гаранции на кредиторите си, който се изчислява като съотношение между
собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни на баланса за
съответната година и за който е възприет норматив 0,33, което означава, че
собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум 1/3 от всички
задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг
период от време.
Видно е от приетите заключения на вещите лица, че само
за 2010 г. и 2011 г. коефициентът на финансова автономност са по-високи от
препоръчаните стойности, което осигурява разплащане с кредиторите. За периода
2012 г. – 2015 г. са по-ниски от препоръчания норматив от 0,33 %, което не
осигурява нормално разплащане с кредиторите през тези години в дългосрочен
план. Към 31.12.2016 г. коефициентът е отрицателна величина, което показва, че
дружеството е декапитализирано.
При анализа на финансово-икономическото състояние на
ответника се установява, че стойностите на коефициента на обща задлъжнялост е
по-голям от 2 за анализирания период, което показва, че дружеството има висока
степен на обща задлъжнялост. Със собствения си капитал същото може да покрие
едва 35 % от пасивите си за 2010 г. и 2011 г. и през периода 2012 г. до 2014 г.
спада на 17 % и е в невъзможност да обслужва задълженията си към 31.12.2016 г.
поради декапитализацията му.
Рентабилността е способността на дружеството да носи полза
на собствениците и способността на капитала да произвежда резултат – печалба.
Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като сравнение
между резултата от дейността и използваните средства. Както се установява от
заключението на вещото лице, всички коефициенти/показатели за състоянието на
дружеството са с ниски стойности, което определя ниска доходност. Отчетената
загуба през 2015 г. и 2016 г. определя отрицателни стойности на коефициентите
за тези години.
При изследване финансовото състояние на ответника
следва да се съобрази наличието на данни за извършени ревизии на дружеството от НАП и издадени
ревизионни актове на обща стойност 5 937 332,26 лева към 31.12.2016
г., както и заведените изпълнителни дела, по които посочените задължения, без
данни дали част от тях са удовлетворени, са на обща стойност
3 683 373,77 лева.
Съобразно заключението на вещото лице задълженията на
ответника превишават сумата на активите му с 2 440 хил. лв. и не са
достатъчни за покриване на задълженията му към 31.12.2016 г.
Във връзка с констатацията на вещото лице по
първоначалните заключения, че през анализирания период 2010 г. – 2016 г.
коефициентът на обща ликвидност като съотношение на краткотрайните активи и
краткосрочните задължения са над 1-ца и тези стойности дават основание да се
твърди, че дружеството е било в състояние да покрива краткосрочните си
задължения с притежаваните краткотрайни активи, по делото са изслушани повторно
заключение на съдебно финансово-икономическата експертиза и допълнително заключение
след това.
От така приетите заключения се установи, че по делото
не са налични документи /инвентаризационни описи, аналитични ведомости на
съответните счетоводни сметки от група 30 и др./, от които да е възможно
получаването на информация за материалните запаси на М.“ ЕООД, които към края
на 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са с балансови стойности съответно 30 972
хил. лв., 30 672 хил. лв. и 30 310 хил. лв. В случай, че от
краткотрайните активи на „М.“ ООД към края на съответните отчетни периоди от
2010 г. до 2016 г. включително бъдат извадени балансовите стойности на
материалните запаси, стойностите на коефициента на обща ликвидност намаляват
чувствително и спадат по минималната си референтна стойност, което означава, че
вземанията, текущите инвестиции и паричните средства не са достатъчни за
своевременно обслужване на краткосрочните задължения на ответника.
В допълнителното заключение на вещото лице, прието в
последното съдебно заседание, вещото лице посочва, че на 03.01.2018 г. е
извършило проверка в офиса на М.“ ЕООД, при която не са му предоставени
аналитични ведомости на счетоводните сметки, по които са заведени материалните
активи на дружеството, както и инвентаризационни описи и сравнителни ведомости
за извършени инвентаризации във връзка със съставяне на годишни финансови
отчети. Поради липсата на гореописаните документи, констатации относно състава
и структурата на материалните запаси, а и на текущите /краткотрайните/ активи
като цяло, са изведени от данни от счетоводните баланси на М.“ ЕООД към края на
годишните отчетни периоди 2010 г. – 2016 г. включително. От счетоводните
записвания се установява, че материалните запаси на ответника са съставени
предимно от незавършено производство. Балансовата стойност на същото е
непроменена за периода 2014 г. – 2016 г. включително и е 27 105 хил. лв. Със
следващ по големина относителен дял в структурата на материалните запаси е
продукцията, а сравнително неголяма част заемат предоставените аванси.
Както е прието и в решение № 164 от 30.11.2016 г. по
т.д. № 284/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, фактът, че търговското дружество – ответник притежава
краткотрайни активи, състоящи се в случая предимно от материални запаси, не е
достатъчен да се направи извод, че посредством тях дружеството може да формира
достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си
задължения.
В разглеждания случай предвид липсата на
данни какво точно се включва в материалните запаси, а и с оглед непромененото
им отразяване в периода 2014 г. – 2016 г., не може да се приеме, че същите
могат да бъдат реализирани в парични средства.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав намира, че изчисленият показател на обща ликвидност, в който са включени
материалните запаси, не представя действителната финансова-икономическа способност
на длъжника да осъществява текущите плащания към кредиторите си, поради което
следва да се възприемат за релеванти стойностите изчислени от вещото лице в
повторното заключение, при което е видно, че дружеството не е в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. В конкретния случай ответникът не оспори изслушаните по делото
експертизи, а с молба от 26.03.2018 г. изрично признава затрудненията си и че
са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност спрямо
него.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми
парични задължения по търговски сделки, поради което и следва да бъде открито
производство по несъстоятелност на М.“ ЕООД.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се
определи, като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно
изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като
от значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо
състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите
си, а не към отделен кредитор. При така събраните данни за наличие на трайно
влошено икономическо състояние на ответника обективно да изпълни изискуемите си
парични задължения към двама или повече кредитори към 31.12.2016 г., съобразно
приетите заключения на вещите лица, съдът намира, че това е началната дата на
неплатежоспособност на дружеството, независимо, че кредиторът е имал изискуемо
вземане към по-ранна дата. Ето защо като начална дата на неплатежоспособност
съдът приема датата 31.12.2016 г.
С оглед изложено, следва да
се постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като бъде назначен временен
синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора
право на разноски има молителят, който своевременно заявява претенция за
тяхното присъждане. Ответникът следва да се осъди да заплати на молителя
разноски в общ размер на 2 420 лева, от които 250 лева за държавна такса,
2 100 лева за депозити за вещи лица и 70 лева за съдебни удостоверения.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на М.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, партер, офис № 5.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на М.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, партер, офис
№ 5.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на М.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
партер, офис № 5, Ц.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, при месечно възнаграждение в размер на 1 000
лева /хиляда лева/, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията, като определя тридневен срок за встъпването му от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на М.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, партер, офис № 5, което ще се проведе на 18.06.2018 г. от 13:30 часа в гр. София, бул. „********, в съдебната зала,
определена за открити съдебни заседания на VІ-1 състав на Търговско отделение,
на Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на доклада на временния
синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА М.“
ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, партер, офис № 5, да заплати на С.З.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата 2 420 лева /две хиляди
четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: