Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №150
гр.Враца,16.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 03.09.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N9 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№352 от 14.01.2019 г.Д.Г.М. ЕГН**********,чрез адв.Й. Д.-САК,със
съдебен адрес *** е предявила иск срещу ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД ,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори,за
сумата в размер на 120 000 лв. главница,представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на Г.В.,нейна
майка,настъпила при ПТП от 30.12.2016 г.,ведно със законната лихва върху
присъдената сума от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението.
При
уважаване на исковете моли за присъждане на деловодни разноски.
Ищцата
поддържа в исковата молба,че на 30.12.2016 г., около 18:20 ч., на път III—101,
с посока на движение от с.*** към с. Бутан Т.А.Т. управлявал л.а. „Джип
Чероки" с peг. № ВР *** ВМ. Поради движение с несъобразена с пътните и
атмосферни условия и собствените си възможности скорост автомобилът управляван
от Т.Т. застигнал движещата се вдясно по пътното платно поради липса на банкет
пешеходка Г. М. В., при което настъпил удар между предната част на автомобила и
тялото на пешеходката в гръб, като и причинил несъвместими с живота травми и тя
починала на място.
За така извършеното престъпление било
образувано ДП № ЗМ 608/2016 г. по описа на РУП-Козлодуй, пр.пр. № 27/2017 г. по
описа на ОП-Враца.
Ищцата поддържа,че с Постановление за
прекратяване на наказателно производство
на Окръжна прокуратура Враца от 31.07.2017 г.е прекратено наказателното
производство по пр.пр.№27/2017 г. по описа на прокуратурата /ДП №608/2016 г. на
РУ-гр.Козлодуй/-гр.Козлодуй/образувано срещу Неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.343,ал.1б."в",във вр. с чл.342,ал.1 НК.Излага
съображения,че разследването е формално и повърхностно и изразява несъгласие с
извода,че причината за настъпване на ПТП е само и единствено поведението на
пострадалата нейна майка Г.В..
Ищцата твърди,че е единствено дете
на починалата при ПТП нейна майка и
поради нелепата смърт изживява тежко загубата й.мъката и не отшумява,лишена е
от възможността да усеща подкрепата и
загрижеността на своята майка.
Сочи,че няма паричен еквивалент ,който
да я обезщети за търпените от нея неимуществени вреди свързани със загубата на
майка й,тъй като каквато и сума да бъде платена,тя няма да върне майка й.Все
пак счита,че е справедливо да бъде обезщетена за загубата чрез обезщетение.
Твърди,че към настъпване на ПТП по отношение на л.а.
„Джип Чероки" с peг. № ВР *** ВМ не е била налице валидна
застраховка"Гражданска отговорност на автомобилистите,тъй като от
направената справка в Информационен център на Гаранционен фонд не е установена
наличието на такава и ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция.
Поддържа,че е спазила разпоредбата на
чл.288 ал.11 от КЗ/отм/ и е отправила към ответника искане вх.№24-01-814/01.11.2018 г. искане за
заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди,но с писмо изх.№24-01814/13.11.2018 г. е уведомил ищцата,че отказва изплащане на обезщетение.
Ищцата счита,че е справедливо да бъде
обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди поради смъртта на нейната
майка със сума в размер на 120 000 лв.
Сезира съда с искане да бъде осъден
ответника да й заплати сумата в размер на 120000 лв.,ведно със законната лихва
върху присъдената сума от входиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението.
При уважаване на иска претендира
направените разноски в производството.
Препис от исковата молба и и
приложенията е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор вх.№2697 от
20.03.2019 г.изпратен по куриер.
С отговора ответникът въвежда възражение
по чл.369,ал.1 от ГПК,по което съдът се е произнесъл с Определение №310 от
20.03.2019 г.,с което е оставил без уважение това възражение.
Оспорва изцяло по основание и размер
предявеният иск.
Признава обстоятелството,че Гаранционен
фонд е бил сезиран с искане от ищцата за заплащане на обезщетение във връзка с
процесното ПТП и по образуваната щета №210402/ 01.11.18г. УС на ГФ е отказал
изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.
Позовава се на представеното
постановление за прекратяване на наказателно производство по пр. пр. №27/2017г.
по описа на ОП Враца, ДП №608/2016г. по описа на РУ Козлодуй, и твърди,че единствена
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на наследодателката на
ищцата, която е предприела внезапно пресичане на коридора за движение на лекия
автомобил „Джип Чероке“ ДКН ВР***ВМ, когато същият се е намирал на около 37
метра от нея, попадайки в опасната му зона за спиране, с което е поставила
водачът му в невъзможност да реагира.
Счита,че вина за
процесното ПТП има единствено наследодателката на ищцата, която не е
предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност,
пресичайки и движейки се по средата на пътното платно.
Алтернативно ако съдът приеме, че вина
за процесното ПТП няма единствено наследодателката на ищцата,прави възражение
за съпричиняване от страна на Г. М. В. в размер на поне 80%, която се е
движела неправилно по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 2, и чл. 114
от ЗДвП.
Поддържа,че размера на исковата претенция
от 120 000 лв. за неимуществени вреди е изключително завишен, тъй като не
отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ПТП - 15.07.2016 г.
Излага съображения,че търсеното
обезщетение не кореспондира със задължителната практика - Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение №
83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т.д. № 916/2011 г. на I г.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011
г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД,при определяне
на размера на обезщетението ,счита,че следва да бъде обусловено от посочените в
постановлението общи критерии.
Във връзка с твърдените от ищцата
неимуществени вреди, които същата е търпяла, вследствие от смъртта на майка си
и „неотшумяващата огромна мъка“, заявява, че ищцата по никакъв начин не се е
интересувала от майка си. Същата не е полагала грижи към нея, въпреки тежкото й
психическо състояние.Твърди,че ищцата не
живее в България,както и че Д.М. не е подържала никаква връзка с майка си в
продължение на 20 години и не се е интересувала от нейното здравословно
състояние, начин на живот и възможности за препитание.Поддържа,че с настоящия
иск, ищцата цели с присъждане на едно бъдещо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, единствено да промени стандарта си на живот и да се
облагодетелства в икономически план, а не да търси репариране на причинените й
„неимуществени вреди“.
Позовава се на показанията на свидетелите
- които са дали показания в досъдебното производство, свидетелстващи за липсата
на каквато и да е връзка между ищцата и загиналата й майка.
Препис от подадения отговор е връчен на ищцата
и в срока по чл.372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба вх.№3900/25.04.2019 г.
С допълнителната искова молба ищцата е
взела становище , с което счита за неоснователни и бланкетни оспорването на
исковата й претенция по основание и размер.
Сочи,че е предявила претенция пред
ответника и е последвал отказ,поддържа изразеното становище по прекратяване на
производството от Окръжна прокуратура-Враца.
Счита за неоснователно оспорването на
материално -правната легитимация на ищцата от ответника и поддържа,че е справедлив размера на
обезщетението ,което ищцата търси за репариране на търпените от нея
неимуществени вреди свъзрани със загубата на нейната майка.
Счита за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Доказателствени искания не са заявени.
Препис от допълнителната искова молба е
връчен на ответника и в срока по чл.373 ал.1 от ГПК по делото е постъпил
допълнителен отговор вх.№4709/28.05.2019 г.
Ответникът поддържа подадения отговор и
направеното с него оспорване на исковата претенция по основание и размер.
Поддържа всичките си доказателствени
искания.
Поддържа оспорването на механизма на
процесното ПТП и твърдението си за вина изцяло на пострадалата,която не е
предприела действия за собствената си безопасност,пресичайки и движейки се по
средата на пътното платно,както и алтернативно въведеното възражение за
съпричиняване на поне 80% на вредоносния
резултат от страна на пострадалата,която е нарушила чл.108,ал.2 и чл.114 от ЗДвП.
Поддържа доказателствените си искания и
възражението срещу доказателственото искане на ищцата за допускане на
свидетел,чрез показанията на който да установи търпените от нея неимуществени
вреди.
Твърди,че между ищцата и майка й не е
налице емоционална връзка,тъй като ищцата живее в Гърция и излага несъгласие с
изразеното от пълномощникът на ищцата
становище по действията на Окръжна прокуратура-Враца.
Поддържа,че единствената цел на ищцата е
да подобри стандарта си на живот,а не да бъдат репарирани неимуществени вреди
,които търпи поради смъртта на майка си.
Изложените от ищцата фактически
обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания
петитум,дават основание на съда да приеме
по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/.Иск
за заплащане на застрахователно
обезщетение с правно основание 288 ал.1,т.2 б."а"КЗ/отм/,чл.558,ал.5 КЗ/в сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"а" КЗ вр.
с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава
върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен
от надлежна страна против надлежна страна.Ищецът е спазил разпоредбата на чл.288
ал.9 и ал.11 от КЗ/отм./,чл.558,ал.5 КЗ/нов/ .
Предвид изложеното и доколкото не се
установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените
претенции,то същите се явяват допустими.
Не е спорно между страните,че:Автомобилът,
при управлението на който е причинено ПТП-то не е застрахован, поради което
съдът прие,че този факт не се нуждае от доказване.
Страните спорят относно механизма на
ПТП,при което ищцата е пострадала,съпричиняване на вредоносния резултат, размерът
на обезщетението,което следва да бъде изплатено на пострадалия,с оглед
възраженията,че между дъщеря и майка не са съществували отношения на
обич,привързаност и взаимно уважение.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко
доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно
действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищецът
неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и
вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено
субективния елемент -вината-се предполога до доказване на противното.
Ответникът носи тежестта да докаже
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че
последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди,както и възражението си,че исковете предявени срещу него са
в завишен размер.
С Определение №312 от 21.03.2019г.
съдът допусна привличане и конституира,на
основание чл.219 ал.1 ГПК Т.А.Т. ЕГН**********,с адрес:с*** , като трето лице-помагач
в процеса на страната на ответника по главния иск ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,
Предявените искове се поддържат в проведеното
по делото съдебно заседание от ищцата и нейният пълномощник.Пледира за
уважаване на исковете,заедно със законните последици.Подробни съображения по
съществото на правния спор се излагат в представените по делото и приети писмени бележки.
Ответникът чрез пълномощник и третото
лице помагач чрез пълномощник оспорват исковете и пледират да бъдат отхвърлени
със законните последици. Подробни съображения по съществото на правния спор се
излагат в представените по делото и
приети писмени бележки.
За установяване на твърденията по искане
на ищцата беше поискана и допусната комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза,като задачи на вещите лица постави и ответника.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по безспорен начин се
установи,че автомобилът, при управлението на който е причинено ПТП-то,не е
застрахован и съдът отдели това обстоятелство като безспорно.
Ищцата
доказа, че е депозирала претенция вх.№24-01-814 от 01.11.2018 г.пред
Гаранционен фонд и е сезирала ответника с искане да й бъде изплатено
обезщетение за страданията ,които е претърпяла и търпи от смъртта на майка си Г.
М. В.,починала при ПТП на 30.12.2016 г.
Ответникът
призна обстоятелството,че Гаранционен фонд е бил сезиран от ищцата във връзка с
процесното ПТП, като е образувана щета №210402/01.11.2018г., по която УС на ГФ
е отказал изплащане на обезщетение поради непредставяне на доказателства, от
които да е видно, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, за което ищцата е
уведомена с Писмо изх. №24-01- 814 / 13.11.2018г., което е приложено към
исковата молба/стр.26 от делото/.
От събрания по делото доказателствен
материал преценен от съда,се установяват в пълнота и по несъмнен начин -фактът
на настъпване на твърдяното от ищцата пътнотранспортно
произшествие,предизвикано от водача на лек автомобил, при което е загинала
нейната майка.
Не бяха доказани настъпилите вследствие
на произшествието неимуществени вреди,както и причинно-следствената връзка
между ПТП и настъпилите вреди.
От
заключенията на допуснатите по делото съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза,които съдът кредитира изцяло като обективно изготвени,почиващи на
знанията и опита на експертите ,се установява:
На 30.12.2016 г., около 18:25 ч., на път
III—101, с посока на движение от с.*** към с. Бутан Т.А.Т. управлявал л.а.
„Джип Чероки" с peг. № ВР *** ВМ,собственост на П. Г. Д. от с.Софрониево. Блъснал
е пешеходката Г. М. В.,като и причинил несъвместими с живота травми и тя
починала на място.
За така извършеното престъпление било
образувано ДП № ЗМ 608/2016 г. по описа на РУП-Козлодуй, пр.пр. № 27/2017 г. по
описа на ОП-Враца.
С Постановление за прекратяване на
наказателно производство на Окръжна
прокуратура Враца от 31.07.2017 г.е прекратено наказателното производство по
пр.пр.№27/2017 г. по описа на прокуратурата /ДП №608/2016 г. на РУ-гр.Козлодуй/-гр.Козлодуй/образувано
срещу Неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл.343,ал.1б."в",във вр. с чл.342,ал.1 НК,поради липсата на данни за
извършено престъпление,след като са изслушани единична автотехническа и
допълнителна тройна автотехническа експертизи.
От заключението на експерта по
допуснатата в настоящото производство съдебна автотехническа експертиза се
установява следното:
Движението в пътния участък в границите
на местопроизшествието се осъществява двупосочно,а пътното платно не е разделено
на ленти,не е налична бяла разделителна
линия. Общата ширина на пътното платно е 5,90 метра.От лявата и дясна страна на
пътя липсва банкет.От лявата страна има ивица с ширина от 2,30м,а от дясната
такава с ширина 1,60 метра.Те се състоят от пръст,дребен чакъл и тревисти
растения.Канавки не са изградени и от двете страни.Към момента на ПТП не е
имало хоризонтална и вертикална маркировки.
Ударът между увреждащия автомобил и
пешеходката е бил в предната лява част на лекия автомобил,в областта на предната
броня.Мястото на удара е било в дясната
половина на платното за движение след спирачна следа,съобразено с мястото на
получените деформации по предната част
на лекия автомобил джип "Чероки".Вещото лице установява,че
скоростта на движение на лекия автомобил е била преди ПТП-81 км/ч,а в момента
на удара на пешеходката-около 75 км/ч.При така определената скорост,опасната
зона за спиране е била около 71 метра.Осветеността на фаровете при
движение на къси светлини е била около 50-60 метра пред автомобила.Осветеността
от фаровете на автомобила при движение на къси светлини е около 50-60 метра
пред автомобила,при което осветената зона пред автомобила е по-малка от
опасната зона за спиране,която при 81 км/ч е около 71 метра.
В един момент,когато лекият автомобил се
е намирал на около 37 метра от мястото на удара,пострадалата пешеходка
внезапно,с бърз ход е предприела пресичане на платното за движение от дясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила.Същата е навлязла в коридора
му на движение и след изминаване на разстояние около 1,8м до мястото на удара е
била ударена в лявата страна на тялото от челната част на лек автомобил джип
"Чероки".Водачът я е възприел като опасност и е предприел аварийно
спиране.След удара,лекият автомобил е изминал разстояние около 30 метра,след
което се е установил в покой,успоредно на оста на пътя.След удара тялото на
пешеходката е получило инерционна сила,поради което е отхвърлено пред
автомобила ,в посока на движението му и се е установило в покой на мястото
отразено в протокола за оглед.
Пешеходката е попаднала в опасната зона
на спиране на автомобила и водачът му е
бил в невъзможност да предотврати ПТП.Водачът се е движел със скорост около 81
км/ч,при разрешена извън населено място 90 км/ч,своевременно е реагирал на внезапно
възникналата опасност.Пешеходката е
поставила водачът в невъзможност да предотврати ПТП с аварийно спиране.
От заключението на вещото лице от
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,че при ПТП пострадалата
е получила съчетана травма,изразяваща се в множество увреждания,която е довела
до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.Налице е пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилият неблагоприятен изход-смърт.
Свидетелката П.С. допусната на ищцата установи,че
пострадалата е била неграмотна,говорела само цигански.Живеела в с.*** при
племенницата си З.,но идвала и в нейния дом,както и при брат на свидетелката.Те
й давали да яде,облекло.Според свидетелката дъщерята на пострадалата,която била
омъжена в Гърция и пращала пари един път в месеца по 50 евро,които тя
използвала,за да й купува храна и облекло.Когато си идвала дъщерята отсядала
при свидетелката и там се виждала с майка си.Установява,че се чували по телефона, от нейният телефон
може би 1-2 пъти в месеца. Г. чувала и говорела, но не можела да говори
български език, а само цигански.Установява,че Г. не е буйствала,
ако някой скочи да я бие ,тогава и тя ставала агресивна. Не знае да е
създавала проблеми. Единствено децата по улицата обикновено се заяждали с нея и
тогава тя се отбранявала и викала. Когато Г. починала се обадила на дъщеря й по телефона и тя веднага се прибрала.Тя извършила погребението, което било в с. ***. Д.
идвала, когато се полагало на гробища за 40 дни и др. Тя изживяла смъртта на
майка си тежко, казала, че й липсва много, като всяка една майка на дъщеря си.Сега не знаела как се чувства,тъй като си заминала
за Гърция и не си е идвала.
Показанията
на свидетелката са в противоречие с показанията на останалите свидетели.
Свидетелят И.И.,е роден в селото,там живее и познава пострадалата от над 20
години,баща му е бил кмет на селото 3 мандата,майка му 1 мандат и той също е
бил кмет на селото. Състоянието на Г. било доста тежко
през последните години. Тя нямала чувство за самосъхранение. Никой не
полагал грижи за нея. Нейната племенница,при която живеела вземала пенсията й,
биела я, Г. била в една стая, без лечение, без креват,
ходела по улицата. Имало случай,когато било ударено
дете с камък от нея, след това било ударено още едно дете с дървен кол и тогава той се обърнал към полицията и личния лекар. Казал им, че има
нужда от лечение.
Преди процесното ПТП, тя ходела по средата
на шосето без бельо и там ходела по малка нужда, на пътя. С нея имали само
проблеми и по празници също. На Великден тя ходела в гробищния парк, обирала храната на
хората, докато те са още там. Той бил принуден,да кара нейната
леля да я заключва по време на празници.
Нейната леля - свидетелката З.,при която Г. живеела била неграмотна
като нея, не може да пише и чете. Г. идвала на центъра на селото, лежала по земята.Била агресивна,
замеряла, хвърляла, нощем метяла по улицата с една метла и хората от селото му звъняли по нощите. Д. Г. М. я видял преди над 20 години. Тогава я видял за
последно. Тя обслужвала хора по домовете им и те й плащали, а след
това заминала за Гърция да се занимава там с този бизнес.Повече не чул нищо за нея.Г. била остригана от нейната племенница нула
номер, за да няма въшки и я биела постоянно.
Свидетелят всеки ден виждал Г.
в един магазин за бързо хранене, всеки ден тя минавала от там по
шосето да отиде да търси там храна и се прибирала. Много сигнали получавал от хората от селото за нейното
опасно поведение. Тя ходела по шосето и лягала там,била
неадекватна и с агресивни действия,
защото имала нужда от лечение.
Причината да си дойде Д. според него не е нито
печал, нито скръб, а самата смърт на Г.. Погребението на Г. било платено от
г-н Т.А. ***. Лично той дошъл при него и се обадил.
Между майка и дъщеря не съществувала близка връзка,ищцата се срамувала от
майка си, знаейки състоянието й.Той присъствал на погребението, бил с колата. Д. дори не била на гроба, пушела цигари
отстрани и говорела с други хора от с. Бутан. Не изразила и никакви
чувства, не плакала, нито била печална, а била безизразна.
Не носела тъмни дрехи, а била с цветни, шарени. След като минало
погребението тя си тръгнала, на другия ден. Оттогава не се е
връщала в селото по никакъв повод нито дори и на гроба на Г.. Гробът не се
вижда от трева, ужасно е, има паметник,който не знае кой е поставил, но всичко
е обрасло. Там няма цветя, не е изчистено. П.С. - другата племенница на Г. не е идвала въобще в с. ***.
Свидетелката З.П., братовчедка на Г./нейната майка и майката на Г. били
сестри/установява,че пострадалата е живеела в с. ***
при нея от отдавна. За Г. се грижела тя. Нейната дъщеря Д. се прибирала по някой път,
но в с. Бутан. При тях в с. *** не е идвала
никога. На нея не е пращала пари,пенсията на Г. от 100 лв.получавала тя и се грижела за нея. Г. можела да говори, но все била мръсна, искала и пипала всичко, ходела до Бутан. Цял
ден била някъде по пътищата. Когато починала за нея се погрижила нейната братовчедка. Свидетелката не можела да я спре да ходи. След погребението Д. си заминала за чужбина,
като не знае колко точно дни е сядала. Направили
погребението и тя си заминала за с. Бутан. На гробище ходели свидетелката и брат й. Д. не е ходила на гробища. П. идвала за гробища
да ходят, да слагат хляб , преди това не е идвала, а само когато се случило това
нещастие. Г. не била агресивна, не е
имало никога проблеми с нея, кротка е. Тя й е гледала внучетата. Самата Д. я
взели от Майчин дом. Свидетелката П. знае,че майка й на П. е гледала Д., при нея и Г. не е седяла.
Г. не се е грижила за нея. Тя била палава, не можела да гледа
малки деца. Между Д. и починалата Г. не е имало никаква връзка като между майка
и дъщеря. На П. майка й /А./ е гледала всъщност Д.. Не мога да кажа
дали са се виждали, Г. си живееше при мен.
Свидетелят Г.Г. живее в с. *** и
в момента отглежда животни - земеделски производител е. Познава пострадалата Г. М. от над 30 години. Познава и дъщеря й Д.Г.М.. Според него Г. имала някакви умствени проблеми, "не била добре с главата". Тя постоянно ходела по пътя.Той имал една
развалена къща и тя всяка сутрин в 6.00 ч. идвала и викала по улицата. Ставала агресивна
от време на време. Жена му й правела забележки, за да не идва пред къщата да ги безпокои,но Г. била готова да скача и да се бие. Не се
грижели за нея, сигурно е трябвало да взема лекарства някакви. Тя постоянно ходела из улиците.
Живеела до З., в една кошара до тяхната къща - пристройка, лично я виждал да спи
на земята. Сутрин излизала от кошарата, без врата и нищо. Г. е
майка на Д., но той Д. не я е виждал може би от 20 години.Той във
времето държал дискотека в
неговото село *** и оттогава последно преди 20 я виждал. Знае, че е
някъде по чужбина. Между двете няма никаква силна емоционална връзка,
според него защото те дори не се виждали. Д.
чул, че се е прибрала на погребението на майка си, била е там. Погребението на Г. е платил кмета на с.
Хайредин - Т.А., доколкото му е известно, така казвали всички
хора. След погребението на Г., не е виждал Д. в селото.Той живее на около 300 м. от къщата, където живяла Г.,
като последната я виждал почти всеки ден.
При така установената фактическа обстановка по делото съдът приема следните
правни изводи:
Съдът приема,че ищцата доказа в производството активната си легитимация
.Видно от представеното Удостоверение за родствени връзки,пострадалата Г. М. В.
е нейна майка,която е починала ,поради нанесените й травматични увреждания от
процесното ПТП настъпило на 30.12.2016г.
Не се доказа в производството водачът на увреждащият автомобил да е виновен
за смъртта на майка й.
Не се доказа и наличието на каквито й да е било отношения между ищцата и
нейната майка приживе.Както се установява от свидетелските показания ищцата
дори не е отгледана от майка си.Тя се е срамувала от майка си,която е имала
психически проблеми.Самата ищца в
подадената от нея Декларация за материално и гражданско състояние по повод
искане по чл.83,ал.2 от ГПК е посочила,че постоянният й адрес е в
с.Бутан,където е била отгледана.Не се установи между тях да е съществувала
обич,привързаност и взаимно уважение.Не се установи смъртта на майката да се е
отразила на емоционалното й и здравословно състояние.
Съдът не дава вяра на показанията на св.П.С.,че ищцата е изпращала пари на
майка си от Гърция,чрез свидетелката,тъй като те противоречат на показанията на
останалите свидетели,които съдът кредитира изцяло.
С оглед горното,съдът приема,че иска с който е сезиран
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този правен извод такъв е и акцесорния иск за
лихва,който също следва да бъде отхвърлен.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса върху отхвърления иск в размер на сумата от 3200 лв.в полза на съда.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.М.
ЕГН**********,чрез адв.Й. Д.-САК,със съдебен адрес *** иск срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М.
и С.С.-изп.директори,за сумата в размер на 120
000 лв. главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на Г.В.,нейна
майка, настъпила при ПТП от 30.12.2016 г.,ведно със законната лихва върху
присъдената сума от предявяване на исковата молба в съда 14.01.2019г.до
окончателното изплащане на обезщетението като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Г.М.
ЕГН**********,***,чрез адв.Й. Д.-САК,със съдебен адрес *** ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори
деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на сумата 310лв.-внесен депозит за вещо лице и 60
лв. за призоваване на свидетели.
ОСЪЖДА Д.Г.М. ЕГН**********,***,чрез адв.Й.
Д.-САК,със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в полза на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца
в размер на сумата 4 800 лв./четири
хиляди и осемстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
в процеса Т.А.Т. ЕГН**********,с адрес:с*** ,на страната на ответника по
главния иск ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: