Решение по дело №20497/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1766

 

гр. Пловдив, 09.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 19.04.2019 г., в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   20497 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от М.З.К., ЕГН: **********,*** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. София ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че М.З.К. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като погасени по давност, сумата от 124,55 лв.  –  главница по Договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2008 г., сключен с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №  9990/2011 г. по описа на ПРС. 

Ищцата твърди, че  ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист против него за сумите, както следва: сумата от 481,81 лв. –  главница по Договор за кредитна карта от 30.06.2008г., сключен между нея, като кредитополучател и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, като кредитодател; сумата от 73,62 лв. – договорна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 01.06.2011 г., сумата от 7,39 лв.– наказателна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 01.06.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 02.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 205 лв. – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ***. Сочи се, че ищцата получила покана за доброволно изпълнение, с която била уведомена за задължението си по изпълнително дело № ***. Твърди се, че била правила доброволни плащания, с които било извършено погасяване на разноски, лихви и част от главницата, в следствие на което останала непогасена главница в размер на 124,55 лв. Ищцата счита, че не дължи останалата непогасена сума по изпълнителния лист в размер на 124,55 лв. поради погасяването й по давност, доколкото вземането на ответника се погасява с 5 – годишна давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

Оспорват се изложените от ищеца доводи по отношение на приложимия давностен срок, като се сочи, че същият е прекъсван многократно с действия от страна на ***. Сочи се, че извършените от страна на длъжника плащания могат да се изтълкуват като признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б.„а“ ЗЗД, които плащания се твърди, че прекъсват давността и по отношение на неизплатената част от вземането на взискателя по изпълнителния лист. Ответникът твърди, че давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл.116, б.“в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. В тази връзка се сочи, че т.10 от ТР 2/26.06.2015 г.  действа занапред. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД на  06.06.2011 г.  по ч.гр.д № 9990/2011 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу  М.З.К. в качеството й на кредитополучател за сумата от 124,55 лв. – непогасена главница, дължима по Договор за кредитна карта, сключен на 30.06.2008 г. 

На  29.06.2011 г. на основание издадения изпълнителен лист банката депозира молба за образуване на изпълнително дело, като с молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на мерки за принудително изпълнение, включително чрез запор на трудовото възнаграждение. Образувано е изпълнително дело № *** 

След образуване на делото са правени справки, установяващи имущественото състояние на ищеца - длъжник по делото.

С Разпореждане от 07.07.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като е указано на взискателя да заплати такси в размер на 15 лв. и 20 лв. по сметка на ***. На същата дата е насрочен и опис на движими вещи, находящи се в имота на длъжника.

На 05.08.2011 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи за  07.09.2011 г. и  длъжникът е уведомен за наложен запор на трудовото му възнаграждение, получавано от ММС КОНСУЛТ ЕООД.  

На  07.09.2011 г. в протокол е констатирано, че насроченият опис на движими вещи не е извършен, поради неосигурен достъп.

С Разпореждане от 08.09.2011 г. е насрочен опис на движими вещи за 20.10.2011 г., впоследствие е насрочен такъв за 21.12.2011 г.

 На  21.12.2011 г.в протокол е констатирано, че насроченият опис на движими вещи не е извършен, поради неосигурен достъп.

На 27.02.2012 г. е връчено на трето задължено лице – ММС КОНСУЛТ ЕООД запорно съобщение за запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

С Разпореждане от 10.10.2012 г. е насрочен опис на движими вещи за 28.11.2012 г., впоследствие е насрочен такъв за 29.01.2013 г. и след това аз 12.03.2013 г.

С Разпореждане от 03.04.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от третото задължено лице  ТИСИД ГРУП ЕООД, като на 08.04.2013 г. е връчено запорно съобщение на третото задължено лице. Считано от 21.05.2013 г. до 22.05.2015 г. по делото са постъпвали суми от така наложения запор на трудовото възнаграждение.

На 11.01.2017 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис, оценка и продан на движими вещи, които ще се намерят в дома на длъжника.  С Разпореждане от 16.01.2017 г. е насрочен опис за 09.03.2017 г., като е указано на взискателя да заплати дължимите такси. Длъжникът е уведомен за насрочения опис на 06.02.2017 г.  В Протокол от 09.03.2017 г. е отразено, че описът не се е осъществил, тъй като *** на *** – *** не ги е допуснал до имота, като е твърдял, че длъжникът  не живее на адреса от години и няма вещи негова собственост.

С разпореждане от 20.06.2018 г. като взискател по делото е конситуиран ответника ЕОС Матрикс ЕООД – цесионер по договор за цесия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Следва да се посочи, че по отношение на вземанията по договори за  кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок.   По отношение на претенцията за договорна лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок.

По отношение твърденията за перемиране на изпълнително дело №  *** е приложима т. 10 от  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с която е прието, че „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.  В Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС се приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, като в случай, че са налице предпоставките за перемиране на изпълнителното производството, то същото се прекратява по силата на закона и така цитираното от ответника постановление не е приложимо, тъй като касае висящо изпълнително производство.

В случая съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че е налице перемпция на изпълнителното дело. Считано от   налагане на запор на трудовото възнаграждение 03.04.2013 г.  до 11.01.2017 г. действително не е искано от взискателя да бъдат предприемани изпълнителни действия, но това е с оглед на обстоятелството, че до май 2015 г. по делото са постъпвали суми от наложения запор на трудовото възнаграждение. Последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, извършено по изпълнителното дело е наложеният запор върху трудово възнаграждение, получавано от ищцата и извършените въз основа на този запор удръжки от трудовото й възнаграждение, последното от които е извършено на 22.05.2015 г. Считано от датата на последната постъпила сума до 11.01.2017 г. , когато е поискано извършването на опис не са изминали две години. Съгласно Определение  № 281 от 26.03.2019 г.  на ВКС, ІV-то г.о. по гр.д.№ 345/ 2019 г., когато взискателите са поискали извършване на изпълнителни действия и тяхното прилагане е започнало, но не е завършено (насрочен е, но не е изпълнен опис на движими вещи) не може да се приеме, че те бездействат, още повече че са били овластили съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ. Прима се, че давността е санкция за бездействието на кредитора, който се е дезинтересирал от субективното си право и не предприема никакви действия за упражняването му. Когато кредиторът проявява активност като по законоустановения ред търси изпълнение на задължението, кореспондиращо на неговото право, той не бездейства. Доколкото действията са резултатни е без значение за настъпилия от действията ефект на прекъсване на изтеклата до момента на предприемането им давност.

Следва извода, че в действията на взискателя по изпълнителното дело не може да се констатира бездействие, което да е продължило за срок повече от две години за да бъде прието, че е осъществена хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на производството по силата на закона и незачитане на последващите изпълнителни действия, осъществени след прекратяване на производството, съобразно указанията дадени с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Погасителната давност относно процесното вземане е прекъсната и конституирането на ответника, като взискател по делото, съгласно горецитираното тълкувателно дело, от което следва, че от последното прекъсване на срока на погасителната давност – 20.06.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба 28.12.2018 г. не е изминал срока на погасителната давност, който както се посочи по – горе е петгодишен, нито е настъпила перемпция. / в този смисъл са и изричните указания дадени  в  т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с  присъединяването на кредитор/

 На основание гореизложените доводи, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат деловодни разноски, но той изрично заявява, че не претендира такива, поради и което не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от М.З.К., ЕГН: **********,*** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. София ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 иск за признаване на установено, че М.З.К. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като погасени по давност, сумата от 124,55 лв.  –  главница по Договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2008 г., сключен с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №  9990/2011 г. по описа на ПРС. 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ