РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Белоградчик, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря М. Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20221310100208 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК –
положителен установителен иск, иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – отмяна на
Нотариален акт, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – обявяване на нищожност на
сделка, и в условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то
ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД – обявяване на нищожност на сделката, поради
привидност.
В Исковата молба, ищците А. П. В. – П. от гр. В. и П. А. Д. от гр. В.,
твърдят, че са наследници на Р. П. Б. /майка на П. Д. и баба на А. П./, както и
на А. Д. Б. /баща на П. Д. и дядо на А. П./. Сочат, че през 2008 г.,
наследодателя им – А. Д. Б. неправомерно се е снабдил с документ за
собственост – Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по давност № 63, том VI, рег. № 1649, нот. дело № 1102 от 03.06.2008 г. на
Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус при РС – Белоградчик, за целия
недвижим имот, а именно: УПИ VIII – 323 в кв. 22 по регулационния план на
с. С., общ. Белоградчик, обл. Видин от 553 кв.м., ведно с построените в имота
сгради : Двуетажно масивно жилище от 80 кв.м., двуетажна паянтова сграда
1
от 144 кв.м., и паянтова сграда от 78 кв.м. Ищците твърдят, че наследодателя
им А. Д. Б. не е владял имота в продължение на повече от 10 години към
момента на издаване на Нотариалния акт и не са били налице елементите и
фактическите основания на владението, което да е продължило повече от 10
години. Сочат, че спорния имот е бил наследен от починалата му съпруга – Р.
П. Б., а след смъртта й, за А. Б. се е грижила и неговата дъщеря М. С.
/починала/, дори и през периода за който е съставен нотариалния акт. Ищците
твърдят, че са собственици на процесния имот, всеки един от тях с права по ½
идеална част от имота. В Исковата молба ищците сочат, че с Нотариален акт
за покупко – продажба № 181, том XII, рег. № 3517, нот. дело № 2389 от
10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус в РС – Белоградчик,
имота е прехвърлен на ответницата по делото М. П. Д.. Излагат се доводи, че
сделката е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй
като е налице нееквивалентност на престациите – продажната цена на имота е
силно занижена в сравнение с пазарната му цена такава. Освен това се твърди,
че е налице и симулативност на прехвърлителната сделка за покупко –
продажба, тъй като същата прикрива дарение. Претендира се отмяна на
Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII, рег. № 3517, нот. дело
№ 2389 от 10.11.2008 г. до размер на ½ идеална част от имота, поради
противоречие със закона и добрите нрави – несъразмерност на престациите,
в условията на евентуалност – поради привидност и симулация /прикрито
дарение/.
Предвид изложеното в исковата молба, ищците претендират, съдът да
приеме за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на УПИ VIII – 323 в кв. 22 по регулационния план на с. С., общ.
Белоградчик, обл. Видин от 553 кв.м., ведно с построените в имота сгради :
Двуетажно масивно жилище от 80 кв.м., двуетажна паянтова сграда от 144
кв.м., и паянтова сграда от 78 кв.м., с права по ½ идеална част от имота за
всеки от тях, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съда да отмени Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 63, том VI, рег.
№ 1649, нот. дело № 1102 от 03.06.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д.
Нотариус при РС – Белоградчик, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, да обяви за
нищожен Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII, рег. № 3517,
нот. дело № 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус в
РС – Белоградчик до ½ идеална част, поради противоречие със закона и
2
добрите нрави, и в условията на евентуалност – да го обяви за нищожен,
поради привидност на сделката и симулация /прикрито дарение/ също до ½
идеална част.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищците са представлявани от процесуален представител по делото –
адв. В. Т. от АК – София.
По искане на процесуалния представител на ищците, по делото са
допуснати и изслушани свидетелите : Р. А. А. от гр. Б., обл. В., Е. А. К. от с.
С., общ. Б., обл. В. и Й. Т. П. от гр. Б., обл. В..
Също по искане на пълномощника на ищците по делото е допусната и
изслушана съдебно – оценителна експертиза за определяне на пазарната цена
на спорния имот към датата на изповядване на сделката по оспорения
Нотариален акт за покупко – продажба № 181/ 2008 г. Заключението не е
оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал
по делото.
В заседанието по хода на устните състезания, процесуалния
представител на ищците не се явява. Представени са писмени бележки, в
които подробно излага съображенията си и моли съда да уважи предявените
искове. Претендират се направените по делото разноски – за държавна такса,
вещи лица и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата
М. П. Д., в който оспорва предявените искове. Същата е представлявана от
адв. Ир. В. от АК – Видин. С отговора ответницата твърди, че е
съжителствала с наследодателя на ищците – А. Д. Б., а след неговата смърт,
настъпила на ............. г., тя продължава да живее в имота, да го владее, да го
поддържа и да заплаща данъци. Заявява собственически права върху спорния
имот – че е придобила имота въз основа на разпоредителната сделка – за ½
идеална част, както и на основание давностно владение, продължило през
период от време, годен да я направи собственик.
По искане на ответната страна, в процеса са допуснати до разпит
свидетелите Ц. Л. П. и Е. А. П. – и двамата от гр. Б., обл. В..
В хода на устните състезания процесуалния представител на
ответницата моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
3
за адвокатско възнаграждение. Представени са Писмени бележки, в които
пълномощникът на ответницата подробно е изложил доводите си.
При разпита на свидетелите, допуснати от съда, от страна на същите са
изнесени факти и обстоятелства за влошено психическо състояние на ищеца
по делото П. А. Д.. От това възникна задължението за съда да бъде извършена
проверка за наличието на процесуалната дееспособност у ответника П. А. – да
упълномощи свой процесуален представител по делото – адв. В. Т.. И тъй
като наличието на надлежната процесуална дееспособност у страните е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за която съдът следи
служебно, и предвид възникналите съмнения досежно наличието й, съдът е
инициирал събирането на доказателства в тази връзка. От изисканите
писмени доказателства от Психиатрично отделение на МБАЛ „Света Петка“ –
гр. Видин, е установено, че ищеца П. А. Д. страда от психично заболяване –
шизофрения и същия е бил хоспитализиран за лечение в същото отделение.
Поради това, с оглед изследване на способността на същия да ръководи
действията си и да преценява способността на извършените от него такива –
упълномощаване на процесуален представител по делото, извършено чрез
Пълномощно от 25.05.2022 г., съдът е допуснал изслушването на съдебно –
психиатрична експертиза от вещо лице – психиатър. Вещото лице –
специалист в съответната област е дал заключение, че ищеца може да
ръководи постъпките си и да разбира значението на извършените от него
упълномощителни действия. В заключението си обаче, вещото лице –
психиатър е обективирал, че при проведения разговор с ищеца П. А. Д. във
връзка с изготвяне на експертизата, последния е заявил, че „няма спомен да е
упълномощавал някой да го представлява по делото и не е сигурен дали
подписа на пълномощното е негов“. Това обстоятелството е наложило
допускането и на съдебно– графическа експертиза, с оглед установяване на
факта, подписа в реквизита – „упълномощител“ в Пълномощно от 25.05.2022
г., изпълнен ли е от ищеца П. Д.. Вещото лице – графолог е дало заключение,
че подписа в процесното пълномощно е изпълнен от ищеца П. А. Д., както и
че почерка на изписаните три имена върху всяка страница на Пълномощното,
също е негов.
Заключенията и на съдебно – психиатричната, и на съдебно –
графическата експертизи не са оспорени от страните и са приобщени по
4
делото.
И тъй като бе доказано по безспорен начин, че е налице надлежна
процесуална дееспособност на ищеца П. А. Д., респективно – надлежна
представителна власт на упълномощения от него процесуален представител –
адв. В. Т., съдът е продължил съдопроизводствените действия по делото.
По искане на пълномощникът на ищците, по делото е проведена очна
ставка между свидетелите Й. Т. П. и Ц. Л. П..
Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпредЕ.та доказателствена тежест с доклада по чл. 146, ал.1
ГПК, изготвен от съда и възприет от страните, ищците следваше да докажат в
процеса следните обстоятелства: че са наследници на Р. П. Б. и на А. Д. Б.; че
са собственици на недвижим имот : УПИ VIII – 323 в кв. 22 по регулационния
план на с. С., общ. Б., обл. Видин от 553 кв.м., ведно с построените в имота
сгради : Двуетажно масивно жилище от 80 кв.м., двуетажна паянтова сграда
от 144 кв.м., и паянтова сграда от 78 кв.м., всеки с права по ½ идеална част от
имота по наследство от Р. П. Б. и на А. Д. Б. – на основание наследяване и
давностно владение, в това число, че наследодателите им са владяли имота в
продължение на повече от 10 години, а след тяхната смърт, владението е
упражнявано от ищците по делото.; че сделката, материализирана в
Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII, рег. № 3517, нот. Дело
№ 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус в РС –
Белоградчик, е нищожна до ½ идеална част за спорния имот, поради
противоречие със закона и добрите нрави – липса на еквивалентност на
престациите, занижена продажна цена.; че сделката, материализирана в
Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII, рег. № 3517, нот. Дело
№ 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус в РС –
Белоградчик, е нищожна до ½ идеална част за спорния имот, поради
привидност и симулация – прикрива безвъзмезден договор за дарение, в това
число: че страните по сделката не са желаели настъпването на правните
последици на възмездната сделка, обективирана в нотариалния акт, а
действителната воля на страните по сделката е била да сключат безвъзмездна
сделка – дарение.
5
От своя страна, ответницата, с оглед оспорванията направени с
отговора, дължеше доказване на следните обстоятелства : че е собственик на
процесния имот – на основание давностно владение и придобивна сделка.
При анализа на събраният по делото доказателствен материал, съдът
приема, че в процеса се доказа по безспорен начин, че ищците по делото са
наследници по закон на своите общи наследодатели : А. Д. Б. – починал на
............. г. и на Р. П. Б. – починала на ................ г., като ищцата А. П. В. – П., е
тяхна внучка, а другия ищец П. А. Д. – техен син.
В случая, предявения положителен установителен иск за правото на
собственост върху недвижим имот, почива на твърденията, че
наследодателят на ищците А. Д. Б. не е станал изключителен собственик на
спорния имот така, както е признат по силата на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 63, том VI, рег. №
1649, нот. Дело № 1102 от 03.06.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д.
Нотариус при РС – Белоградчик, тъй като имота е бил наследен от починалата
му съпруга – Р. П. Б., а след смъртта й, за А. Б. се е грижила и неговата
дъщеря М. С., дори и през периода за който е съставен нотариалния акт.
Твърди се, че ищците са собственици на спорния имот – всеки един от тях с
права по ½ идеална част от него.
За доказване на исковата си претенция, от страна на ищците са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели – Р. А. А.,
Е. А. К. и Й. Т. П..
При детайлния анализ на разпитаните по делото свидетели, съдът
приема, че показанията на същите не са достатъчно убедителни, за да
обусловят постановяването на един положителен за ищците съдебен акт. От
показанията им, по никакъв начин не се установиха твърденията в Исковата
молба, че М. А. С. и П. А. Д. – низходящи на Р. и А. Б.и, са владяли имота по
начин, годен да ги направи собственици, а след смъртта на М. С.,
собствеността върху съответната й идеална част от имота да е преминал в
патримониума на дъщеря й – ищцата А. П..
Напротив – събраха се доказателства в обратна насока. От
свидетелските показания на свидетелите на ищеца се установи, че дъщерята
на А. Б. – М. С. е идвала само на гости при него. Така свидетелката Р. А. –
кметски наместник на с. С., общ. Б., обл. В. описа случай, при който М. С. е
6
дошла в селото, за да настани баща си в дом за възрастни хора. В показанията
си сочи: „в този имот живееше А., но децата му – М. и П. идваха на гости“..
„не съм виждала друг да живее в имота до смъртта на А.. В къщата живееха
А. и М., а след смъртта на А., там живееше М.. А. почина през 2012 г.“
Това, че посещенията на М. С. в процесния имот са били спорадични,
потвърждава в показанията си дори и втория свидетел на ищците – Е. А. К. –
„М. не можеше да дойде да се грижи за баща си, защото тогава гледаше дете“.
От своя страна св. Е. А. П. сочи в показанията си: „Познавам М. и П. –
децата на А. и Р.. М. и П. не са идвали често в с. С., не са се грижили за баща
си преди да почине А.. Не съм виждал П. и М. да правят нещо по този имот –
да садят, копаят. Те са идвали само за по ден, два и си отиват. Докато беше
жив А. тези посещения са били рядко, а след това въобще не са идвали.“
Същите факти и обстоятелства се изнесоха чрез свидетелските
показания и по отношение на втория ищец по делото П. А. Д.. Никой от
свидетелите не доказа владение, стопанисване на имота, реализиране на
каквито и да е действия на своене на имота от страна на другия ищец. Синът
на А. и Р. Б.и също е идвал само на гости в имота на баща си и то рядко.
Никой от свидетелите не установи да е извършил каквито и да било действия
на своене към имота и да е демонстрирал владение.
Поради това, съдът намира, че в процеса не се доказа някой друг освен
А. Б. да е владял имота до момента на настъпване на смъртта на неговата
съпруга Р. Б.. Действията му са били от такова естество, че са годни да го
направят собственик на спорния имот към момента на издаване на оспорения
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №
63, том VI, рег. № 1649, нот. Дело № 1102 от 03.06.2008 г. на Съдия по
вписванията и И.Д. Нотариус при РС – Белоградчик. Показанията на всички
свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви, че А. Б. е владял имота,
стопанисвал го е, извършвал е всякакви действия на владение. Действително,
от момента на смъртта на съпругата му Р. Б., настъпила през 1999 г., до датата
на издаване на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № 63, том VI, рег. № 1649, нот. Дело № 1102 от
03.06.2008 г. по силата на който А. Б. е признат за собственик по давностно
владение, не е изтекъл период от 10 години. Въпреки това, съдът намира, че
към този период на владение, следва да бъде присъединено владението което
7
А. Б. е упражнявал преди смъртта на своята съпруга. Всички свидетели
установяват, че А. е живял в този имот заедно със своята съпруга, а след
нейната смърт единствено и само той е бил владелец на имота. Същият е
реализирал така наречената „окупация“ на имота и демонстрирал, че го свои
за себе си. Никой не е оспорил това владение и не му се е противопоставил.
Поради това, същия е завладял и наследствените дялове на останалите
наследници по закон на починалата си съпруга. Тази фактическа власт не е
прекъсвала. Владението е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по
един траен начин. Материалните действия на държане, своене и ползване на
вещта, са такива, каквито би извършил собственика й.
При наличието на такива свидетелски показания, съдът не съзира
достатъчно основания и събрани надлежни доказателства за да уважи
предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1
ГПК. Не се доказа ищците да са собственици на спорния имот. От тук следва
извода, че не са налице и законови основания за отмяна на оспорения
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №
63, том VI, рег. № 1649, нот. Дело № 1102 от 03.06.2008 г. на Съдия по
вписванията и И.Д. Нотариус при РС – Белоградчик, по силата на който А. Д.
Б. е признат за изключителен собственик на процесния недвижим имот в с.
С., общ. Б., обл. В., ведно с построените в него сгради.
Предвид горното, съдът приема, че ищците не можаха да проведат
пълно и главно доказване на предявения положителен установителен иск за
собственост при права по ½ идеална част върху имота за всеки от тях.
От тук следва, че не са налице основания и за отмяната на нотариалния
акт за собственост по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната му е законова
последица от уважаване на иска за собственост. В случая не се доказаха
основанията за отмяната на констативния нотариален акт за собственост по
давностно владение, поради което и съдът отхвърля и този иск.
Ищците, предвид заявеното в Исковата молба, следваше да установят
наличието на обстоятелства, доказващи нищожност на сделката,
материализирана в Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII,
рег. № 3517, нот. Дело № 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и
И.Д. Нотариус в РС – Белоградчик, по силата на който А. Б. е прехвърлил на
ответницата по делото М. Д. ½ идеална част от имота. Твърдяната нищожност
8
е поради противоречие на прехвърлителната сделка със закона и добрите
нрави – нееквивалентност на престациите между даденото и полученото, и от
тук – облагодетелстване на ответницата. В условията на евентуалност се
претендира нищожност на същата сделка поради нейната привидност – че
разпоредителната сделка прикрива дарение.
Видно от Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII, рег. №
3517, нот. Дело № 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д.
Нотариус в РС – Белоградчик, по силата на който А. Б. е прехвърлил на
ответницата ½ идеална от имота, продажната цена за съответната от имота, е
859.10 лв.
По смисъла на изготвеното и прието по делото заключение на вещото
лице – оценител на недвижими имоти по изготвената съдебно – оценителна
експертиза, пазарната цена на имота, към правнорелевантния момент -
10.11.2008 г. – датата на извършване на сделката, е 4 733 лв., или стойността
на ½ идеална част от него е 2 366.50 лв.
Очевидно е, че сделката, материализирана в нотариалния акт е
извършена на база данъчната оценка на имота, или под пазарната такава.
Преценката дали има значителна нееквивалентност на насрещните
престации следва да се извършва при съобразяване на преследваната от
страните по конкретния договор цел. Предвид събраните по делото
доказателства и с оглед заключението на оценителната експертиза, съдът
намира, че извръшването на продажбата на имота на тази цена не се отразява
неблагоприятно на общия краен резултат. Накърняване на добрите нрави е
налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на
договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните
престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с
другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми,
въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не
се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по
договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото
във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на
действителните отношения между страните, включително – техните мотиви
да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните
престации по него. Нищожност на договора поради накърняване на добрите
9
нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за
да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното положение на другата страна; когато се ограничава
прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на
професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията;
когато се уговарят имуществени облаги за сключването на брак, даването на
съгласие за осиновяване; договорите върху неоткрити наследства;
ограничаване на възможността някой да се разпорежда с имуществото си в
случай на смърт. Нееквивалентността на престациите и уговаряне на
продажна цена, равна на данъчната оценка, не води до нищожност на
договора. Когато страните са договорили неравностойни насрещни
престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска
унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда. Когато
продажбата е сключена между близки роднини, еквивалентността се
преценява наред с други морални съображения и имуществени отношения.
В случая, съдът, ръководейки се от гореизложените предпоставки,
които следва да се имат предвид при преценката за нееквивалентност на
престациите, намира, че по никакъв начин не са нарушени добрите нрави с
извършената разпоредителна сделка. Ответницата дълги години е полагала
грижи за продавача по сделката, двамата са живеели на семейни начала,
ответницата е обгрижвала прехвърлителя в годините на старост и влошено
здравословно състояние, била е единствения човек, който е полагал грижи за
прехвърлителя, познават е дълги години. Именно тези отношения обуславят
факта, че половината от имота е продаден на ответницата на цена, съобразно
данъчната оценка и съдът приема, че прехвърлителя не е бил ощетен с
извършената сделка и не е налице нееквивалентност на престациите по
договора за покупко – продажба. При тази преценка на съда, съдът намира, че
са налице основания за обявяване на нищожност на сделката поради
противоречие с добрите нрави – в частност – нееквивалентност на
престациите по договора. /Така Определение № 2242 от 20.07.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 892/2023 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира, че не се доказа и алтернативно заявеното основание за
нищожност на прехвърлителната сделка поради нейната привидност, в това
число, че сделката е симулативна такава – прикрива безвъзмезден договор за
дарение и че действителната воля на страните по сделката е била да сключат
10
безвъзмездна сделка – дарение, прикрито с покупко – продажба.
По смисъла на установената по този въпрос съдебна практика,
действително, искът за установяване на нищожността на привиден договор е
различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка
всеки един от тях да бъде предявен самостоятелно, но това няма как да стане
при относителна симулация /когато се твърди, че нищожният привиден
договор прикрива друга сделка/, какъвто е разглеждания случай. Тогава,
двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. В тази хипотеза следва
да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в
договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и
дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. /Така
Решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о., ГК/.
Поради това, съдът вмени в тежест на доказване на ищцовата страна да
установят твърдяната относителна симулация при сключване на сделката – че
действителната воля на страните е била да сключат безвъзмездна сделка –
дарение, прикрито с покупко – продажба. Такова е и принципното указание в
практиката на ВКС, изразена и в Решение № 163/2011 г. по гр. д № 1536/2009
г. I. г. – че в тежест на страната, която претендира привидна сделка, е да
докаже симулацията.
В случая сме изправени пред хипотеза на твърдяна относителна
симулация – тогава, когато страните сключват една сделка, но не желаят
настъпването на нейните правни последици, а желаят настъпването на
правните последици на друга сделка, т.е., че е направена безпарична
продажба, с която се прикрива дарение. Съгласно теорията, при привидните
сделки фактическият състав е завършен, но чрез привидните сделки страните
целят да скрият какво желаят да постигнат реално.
Именно тези обстоятелства следваше да докаже в настоящия процес
ищцовата страна, за да проведе и успешно доказване на така предявения иск
за нищожност поради симулация.
Съдът, при анализа на така събрания доказателствен материал, при
неговата преценка по отделно и в съвкупност, приема, че ищците не доказаха
по никакъв начин тези свои твърдения.
На първо място, съдът приема, че извършването на сделката с която е
реализирана покупко – продажбата, с продажна цена съобразно данъчната
11
оценка на имотите, не означава непременно симулация. Съгласно практиката
на съдилищата по този въпрос, вписаната в нотариалния акт пазарна цена не
предпоставя непремнно извода за симулация и не следва да се възприема като
генерален извод за наличието на симулативна сделка. Затова, само по себе си
извършването на възмездна сделка за покупко – продажба на недвижим имот
с пазарна цена, съответстваща на данъчната оценка, не води непременно на
извода, че сделката е симулативна. Цената не следва да се възприема като
абсолютно основание за симулативност.
Правоопределящо за изхода на делото е, каква е била действителната
воля на страните и налице ли са предпоставки за доказано прикрито
съглашение. По делото не е ангажирано нито едно доказателство от ищцовата
страна, водещо на извода, че волята на страните по сделката е била да се
извърши дарение, вместо обективираната в нотариалния акт покупко –
продажба. Нито един от свидетелите не даде показания в този смисъл.
Липсват каквито и да било доказателства, сочещи на този извод, че страните
целят да скрият какво желаят да постигнат реално. В този смисъл – не се
събраха никакви доказателства.
При тези мотиви, съдът приема, че ищците не проведоха успешно
доказване и на тези искове, поради което съдът ги отхвърля, като
неоснователни и недоказани.
Поради горното, съдът приема, че не е налице порок на извършената
разпоредителна сделка, материализирана с Нотариален акт за покупко –
продажба № 181, том XII, рег. № 3517, нот. Дело № 2389 от 10.11.2008 г. на
Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус в РС – Белоградчик, поради което и
надлежно на ответницата по делото е прехвърлена ½ идеална част от имота,
предмет на сделката и същата е придобила собствеността върху нея.
По отношение на останалата ½ идеална част от спорния недвижим имот
и сградите в него, съдът приема, че ответницата е придобила собствеността
върху тах, на основание давностно владение.
И двете групи свидетели, изслушани в процеса, дори и тези на ищците
доказаха по еднозначен начин, че от момента на смъртта на А. Д. Б.,
настъпила на ............. г., до настоящия момент, дори и към момента на
предявяване на исковата молба – 26.05.2022 г., ответницата М. Д. е живеела и
ползвала спорния имот. Така свидетелката Р. А., която е свидетел на ищците
12
заяви с показанията си : „В къщата живееха А. и М., а след смъртта на А., там
живееше М.. Мисля, че А. почина през 2012 г.“ Същото обстоятелство заявява
и другата свидетелка на ищците Е. К. : „След като А. почина, в тази къща
живееше М.“. …. „М. е заключила къщата“. Свидетелите, ангажирани от
ответницата, също потвърждават, че след смъртта на А. Б. настъпила на
............. г., в къщата е живяла само и единствено ответницата. Така
свидетелката Ц. П. споделя личните си възприятия : „В този имот не съм
виждала друг освен М..“ Св. Е. П. заявява в разпита си : „Знам, че М. прави
ремонт по покрива – смяна на капаците, смяна на цигли. Направиха голям
ремонт. Направен е ремонт и на гаража, който беше почти пропаднал. Ако
беше паднал гаража, падаше и къщата, тъй като гаража е в самата къщата.
Ремонта на гаража беше преди около 5 г., а на покрива – тази година. Преди
това на покрива също му беше правен ремонт. Тази година е направен втори
ремонт на покрива.“
Свидетелските показания – че друг е давал пари на ответницата за
ремонт на покрива, съдът не кредитира, тъй като те не пресъздават лични
възприятия на свидетелите, а твърдения на ищците. Така св. Й. П. при
проведената очна ставка заявява : „Внучката на дядо А., която е дъщеря на М.
– казва се А., ми каза, че майка й М. е дала пари на М., за да направи ремонт
на покрива“.
При този събран гласен доказателствен материал, съдът приема, че
ответницата доказа своето твърдение, че е придобила другата ½ идеална част
от имота на основание давностно владение. Периодът, през който същата е
осъществявала владение е годен да я направи собственик, тъй като е
продължил повече от 10 години – от 2012 г.
Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни
компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и
„анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на
държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа
власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на
владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10
години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано
явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия
13
на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би
извършил собственика й.
Следва да бъде установен и субективния елемент на владението -
„анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че владелеца държи
имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че
недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее
имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до
съзнанието на всички заинтересовани лица.
Съдът приема, че свидетелските показания на всички изслушани в
процеса свидетели, дори и тези на ищците доказаха по безспорен и
категоричен начин реализирано от страна на ответницата „владение“ по
смисъла на закона. С показанията си, установиха действия на своене,
окупация, заграждане на имота, заключване на същия от ответницата.
Действията й са били такива, че по недвусмислен начин е манифестирала
намерението си, че владее имота за себе си. Те са от такъв характер, че да
достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица, в това число и до
знанието на ищците. Свидетелите установиха не само спорадично ползване на
процесния УПИ и сградите, от страна на ответницата а едно продължително,
непрекъснато, трайно своене на имота, манифестирано по начин, по който
държателя да демонстрира, че свои и държи имота за себе си. Нещо повече :
При тези мотиви, съдът приема, че предявените обективно съединени
искове от ищците са недоказани по основание, поради което съдът ги
отхвърля.
По разноските :
Предвид на това, че съдът отхвърли предявените искове, то ищците
следва да заплятат на ответницата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. На л. 46 по делото е представен Договор за
правна защита и съдействие от 24.06.2022 г. между ответницата и
пълномощника й, в който договор е обективирано, че договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 450.00 лв. и е отбелязано, че същото
е платено в брой. Съдът, ръководейки се от постановеното в т. 1 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК, досежно присъждане на разноските по делото, намира, че следва да
присъди в полза на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в
14
размер на 450.00 лв., каквито са уговорени в Договора за правна защита и
съдействие от 24.06.2022 г. и за които има доказателства, че са реално
направени, като платени в брой. В този смисъл е и изискването залегнало в т.
1 на горецитираното Тълкувателно решение – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. Поради това, съдът присъжда в полза на
ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв.,
съгласно уговореното в Договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. В. – П., с ЕГН **********, от гр.
В., ул. „............“ № ..., вх. .., ет. .. и от П. А. Д., с ЕГН **********, от гр. В.,
обл. В., ул. „................“ № ..., ет. ..., ап. ..., представлявани от адв. В. Т. от
САК, против М. П. Д., с ЕГН ********** от с. С., общ. Б., обл. В., ул.
„...................“ № ..., искове : по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване на правото
на собственост на ищците всеки с права по ½ идеална част върху УПИ VIII –
323 в кв. 22 по регулационния план на с. С., общ. Б., обл. Видин от 553 кв.м.,
ведно с построените в имота сгради : Двуетажно масивно жилище от 80
кв.м., двуетажна паянтова сграда от 144 кв.м., и паянтова сграда от 78 кв.м.,
иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност № 63, том VI, рег. № 1649,
нот. Дело № 1102 от 03.06.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д. Нотариус
при РС – Белоградчик, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – нищожност на сделката ,
материализирана с Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том
XII, рег. № 3517, нот. дело № 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по
вписванията и И.Д. Нотариус в РС – Белоградчик, поради противоречие
със закона и добрите нрави до ½ идеална част за спорния имот и предявения
в условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то ЗЗД, във
вр. с чл. 17 ЗЗД – обявяване на нищожност на сделката, материализирана
в Нотариален акт за покупко – продажба № 181, том XII, рег. № 3517,
15
нот. Дело № 2389 от 10.11.2008 г. на Съдия по вписванията и И.Д.
Нотариус в РС – Белоградчик, поради привидност на сделката и симулация
/прикрито дарение/ до ½ идеална част за спорния имот.
ОСЪЖДА А. П. В. – П., с ЕГН **********, от гр. В., ул. „.................“
№ ..., вх. ..., ет. ... и П. А. Д., с ЕГН **********, от гр. В., обл. В., ул.
„.....................“ № .., ет. .., ап. .., представлявани от адв. В. Т. от САК, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. П. Д. от с. С., общ. Б., обл. В., ул. „................“ № ..., с ЕГН
**********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
16