ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София
11.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова търговско дело № 3494/2017 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образуване по
иск по чл. 694, ал.3 от ТЗ, предявен от „С. 3“ ЕООД, ЕИК********срещу „Т.б.“
ЕООД, ЕИК ******** и „Т.А.“ ООД (н), ЕИК ********.
С решение 200/29.01.2018 г. по чл. 710
от ТЗ, дружеството „Т.А.“ ООД (н), ЕИК ******** е обявено в несъстоятелност и е
прекратена дейността му.
В производството по предявен иск по чл.
694 ТЗ търговското дружество, по отношение на което е открито производство по
несъстоятелност, не се представлява от назначения синдик, който участва в това
производство като самостоятелна страна съгласно чл. 694, ал. 4, изр. 1 ТЗ.
От извършена от съда справка в
търговския регистър се установява, че преди откриване на производство по
несъстоятелност на „Т.А.“ ООД, по отношение на това търговско дружество е било
открито производство по ликвидация, в хода на което е бил назначен ликвидатор,
който е органът, който го е представлявал пред трети лица.
Съгласно чл. 272а, ал.1, изр. 2 от ТЗ производството
по ликвидация се прекратява от датата на влизане на решението по чл. 630 в
сила. Следователно, към настоящия момент
производството по ликвидация на „Т.А.“ ООД (н), ЕИК *******е прекратено.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
с оглед това обстоятелство – прекратяване на производството по ликвидация по
силата на влизане в сила на решението по чл. 630 от ТЗ, са прекратени и
правомощията на назначения и вписан в ТР ликвидатор на дружеството. Няма
основание да се приеме, че са налице основания
за съществуваща представителна власт на ликвидатора въпреки прекратеното
производство по ликвидация, независимо и паралелно на осъществяваното
представителство на дружеството от органите му и от синдика (така и определение
3/02.01.2019 г. по т. дело 2440/2018 г. ТК I ТО на ВКС).
В този смисъл е и определение № 274 от 16.04.2013 г., постановено по ч.т.д. №
718/2012 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, в което е посочено, че с откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и прекратяване на
производството по ликвидация, дейността на управителните органи се
възстановяват, но с ограничен обем правомощия, свързани единствено с извършване
лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия, които не са
изрично предоставени на синдика, сред които е и осъществяването на процесуално
представителство в производството по предявени искове по чл. 694 ТЗ.
Аргумент за прекратяване на правомощията
на ликвидатора, след откриване на производство по несъстоятелност, е и обхвата
на задълженията му по чл. 272б от ТЗ да представи отчет за дейността си и
баланс на дружеството пред съда по несъстоятелността, който подлежи на
одобрение от съда по несъстоятелността, след като синдикът, кредитор и длъжник
(т.е следва да се приеме, че вече са възстановени представителните функции на
органите на дружеството в несъстоятелност по отношение на дружество) имат
възможност да представят възражения. Този подход води на извод, че от момента,
посочен в чл. 272а, ал.1, изр. 2 от ТЗ, правомощията на ликвидатора са
прекратени.
По изложените съображения, след влизане
в сила на решението по чл. 630 от ТЗ, в настоящото производство ответникът Т.А.
ООД (н) следва да се представлява от органните си
представители в хипотезите на чл. 635, ал.3 от ТЗ, т.е от Д.Д.
К.М.и К.Б.К., вписани като управители на дружеството, които следва да
осъществяват това представителство ЗАЕДНО и
ПООТДЕЛНО.
Във връзка с постъпилa молбa от 03.05.2019 г. от ответника К.К. в качеството му на управител на „Т.А.“ ООД (н),
приложените към същата документи, становища в съдебно заседание от 07.05.2019
г. от страните по делото,
Съдът
е констатиралс определение от 20.09.2019 г., че от
данните по делото и представените от страните доказателства, се установява, че Д.
М. (единият управител на Т.А. ООД (н)) е
прехвърли вземането си към това дружество на ищеца по делото „С. 3“ ЕООД с
договор за цесия от 02.03.2013 година. Именно вземането по този договор
легитимира ищеца „С. 3“ ЕООД в
настоящото производство по чл. 694 от ТЗ като кредитор с прието вземане. Същият
би получил плащане по договора за цесия само след като прехвърлените вземания
бъдат събрани. И доколкото се касае за производство по несъстоятелност плащане
на цената би постъпила само ако кредиторът с прието вземане „С. 3“ ЕООД получи
съответната сума при събрани средства от осребряването на активи на дружеството
в несъстоятелност, във фазата на разпределението.
Не се спори между страните, че Д. М. е
плащал от името и за сметка на „С. 3“ ЕООД разноски (напр. депозити за вещи
лица) не само по настоящото дело, но и по други дела, образувани по искове по
чл. 694 от ГПК от „С. 3“ ЕООД срещу други кредитори в производството по
несъстоятелност на „Т.А.“ ООД (н) (установяващо се и на базата на служебно
известни за Съда, за ищеца и за ответника „Т.А.“ ООД (н) като приложени и по
т.дело 3474/2017 г. по описа на СГС, VI-10 състав, документи).
Следователно, физическото лице Д. М. извършва фактически действия в подкрепа на
правната теза на ищеца в настоящото производство „С. 3“ ЕООД.
Същевременно, Д. М. е управител на
ответника в производството по делото – длъжник в производството по
несъстоятелност „Т.А.“ ООД (н). Т.е едно и също лице е законен представител на един
от ответниците, а в качеството си на физическо лице осъществява действия от
името на ответника в производството, не само по настоящото дело, но и при други
дела. Поради естеството на процесуалната връзка ищец – ответник, следва да се
приеме, че са налице противоположни интереси между тези страни.
Следователно, законният представител на
дружеството в несъстоятелност е с противоречиви интереси с представляваното
дружество, тъй като действа в защита на интересите на другата страна в процеса.
Действително, както бе посочено и
по-горе, в настоящото производство ответникът „Т.А.“ ООД (н) се представлява от
органните си представители Д.Д.
К.М.и К.Б.К., вписани като управители на дружеството, като същите представляват
дружеството заедно и поотделно.
По делото се установява от постъпилите
молби и направени изявления, че двамата управители Д.Д.
К.М.и К.Б.К. не могат да формират единно становище по исковете (напр. становище
вх. номер 43371/01.04.2019 г. на Д.Д. К.М.в
качеството му на управител на „Т.А.“ ООД (н) и изявление на К.Б.К. качеството му на управител на „Т.А.“
ООД (н) в о.с.з по делото, проведено на 07.05.2019 г. ).
Съдът намира, че не може да избира
изявленията на кой от двамата законни представители следва да предпочете и
зачете, при условие, че представителната им власт може да се ограничава само от
закона и от дружествения договор
(чл.141, ал.2 от ТЗ). Поради това са налице не само противоречия между двамата
законни представители на дружеството – управителите К.К.
и Д.Д. К. М., но и участие на единия от тях - Д.Д. К.М.на
насрещни позиции – на ищеца „С. 3“ ЕООД.
По изложените съображения, с определение
от 20.09.2019 г. Съдът е приел, че на ответника „Т.А.“ ООД (н) следва да се
назначи особен представител (аргумент е
тази насока и решение № 149 от 06.11.2017 г. по гр.д.№ 151/2017 г., ГК, ІІІ ГО
на ВКС), като разноските за особения представител следва да се понесат от ищеца
„С. 3“ ЕООД на основание чл. 29, ал.4 от ГПК.
Касае
се за процесуално задължение на ищеца, което е пряко свързано с възможността да
се развие процеса, поради което и се
касае за редовност на исковата молба. Неизпълнението на задължението за тяхното
изплащане в дадения от съда срок е основание за връщане на исковата молба на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.
С
определение 4964/20.09.2019 г. Съдът е указал на ищеца „С. 3“ ЕООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесен депозит за
разноски за особен представител на ответника „Т.А.“ ООД (н) в размер на 6 061,99 лева. На страната изрично
са указани и последиците от неизпълнение в срок на дадените от съда указания.
Съобщенията
за указанията на съда са връчени на ищеца на 01.10.2019 година чрез
процесуалния представител адв. Й.Й..
В
указания от съда едноседмичен срок и до датата на настоящото разпореждане
указания на съда не са изпълнени.
Поради
това и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба трябва да бъде върната.
Водим
от горното, СГС, VI-10
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба, вх. номер 175144/29.12.2017 година и прекратява производството по
т. дело 3494/2017 г. по описа на СГС, VI-10 състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
Съдът
указва на ищеца/ищците, че при обжалване на разпореждането за връщане на
молбата дължи държавна такса в размер на 15 лева, вносима
по сметка на САС.
СЪДИЯ: