РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 14420
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от П.В.П. против З. „Б.В.И.Г.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът П.В.П. твърди, че 16.01.2017
г. около 13.30 ч. в гр. Хасково на ул. „Пловдивска“ пред имот с административен
№ 17 се е движел по пътното платно, когато бил блъснат от лек автомобил „Опел
Корса“, рег. № ******. От произшествието получил наранявания на тазовата кост
при връзката й с бедрената. Следвало да спазва строг постелен режим, лечението
му продължило три месеца в домашни условия. Чувствал болки и страдания,
изпитвал страх и стрес. Поддържа, че отговорността на виновния водач била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, поради
което предявил с молба с вх. № 1871/11.04.2017 г. извънсъдебна претенция пред
застрахователя за обезщетение на неимуществените вреди, която останала
неудовлетворена. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26000
лева, представляваща част от сумата от 30000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.г.“ оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия поради движението му върху пътното платно и избиране на място за
пресичане несъобразено с условията и пътната обстановка. Моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на В.Н.Г. и
приетите заключения на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 16.01.2017
г. около 13.30 часа в гр. Хасково на ул. „Пловдивска“ срещу № 17 лек автомобил
Опел Корса с рег. № ******, управляван от В.Г.,*** с посока ул. „Елбрус“ към
ул. „Тунджа“. В същото време пешеходецът П.П. се движел по улицата, по дясната
лента за движение. Водачът видял група деца пред себе си и се насочил наляво
към лентата за насрещно движение. Ищецът бил с поставена качулка и без да се
огледа се насочил наляво, като е настъпило съприкосновение между страничната
дясна част на автомобила и пешеходеца. В резултат на това, пешеходецът паднал
на терена. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на процесното ПТП
е движението на пешеходеца по пътното платно и предприетото пресичане на
пътното платно на място, неопределено за това и при усложнена метерологична
обстановка. Посочва, че водачът на лекия автомобил е предприел мерки за
заобикаляне на движещите се по пътното платно пешеходци, като от техническа
гледна точка процесното ПТП не би настъпило, ако пешеходецът се движел извън
пътното платно и ако при предприемане на пресичане на пътното платно се е
огледал за наличие на автомобили на пътното платно.
От представените
по делото писмени доказателства, съдържащи се в образувано ДП № 47/2017 г. по
описа на РУП Хасково – Протокол за оглед на местопроизшествие, което
представлява официален свидетелстващ документ за обстоятелствата, които
съответния служител на РУП е възприел, се установява, че пътното платно е силно
заснежено като под натрупания сняг се наблюдава заснежаване на асфалтовото
покритие на улицата, както и наличието на сняг по тротоарите на улицата.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото доказателства, че вследствие
на претърпяната пътно-транспортна злополука на 16.01.2017 г. ищецът е получил
„контузия в областта на лявата тазобедрена става“. Посочва, че контузията в областта
на тазобедрената става е настъпила в резултат на удар при падането на тялото на
пешеходеца върху пътната настилка. Посочва, че тя е довела на пострадалия болки
с различна интензивност за срок от 30 дни. Установява се, че спешна медицинска
помощ и амбулаторно лечение на ищеца е оказано в МБАЛ Хасково, като след
изследвания е установено, че има данни за фрактурни изменения на нивото на
горния външен ръб на левия ацетабулум (т.е.
на лявата тазобедрена ямка).
Пострадалият е освободен за амбулаторно лечение. На 20.01.2017 г. – 4
дни след ПТП е извършен контролен преглед, като е била изписана обезболяваща
терапия. Вещото лице посочва, че въз основа на приетите по делото
доказателства, може да се приеме, че претърпяната само изолирана контузия, без
фрактурни увреждания, обичайният срок за пълно възстановяване е около 30 дни.
Дава заключение, че през посочения период ищецът е търпял болки и страдания,
като през първите 2 седмици болките му са били с по-интензивен характер, като
след този период болките са станали само периодично явяващи се и най-вече при
обща преумора и при рязка промяна на времето, но тези болки бързо отзвучавали
след употреба на аналгетици. Посочва, че
наред с болките, през първите две седмици ищецът е провеждал лечението си на
постелен режим, което е налагало да му се помага от близките при извършване на
всекидневните му действия. Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент
е невъзможно ищецът да търпи болки и поради липсата на медицинска документация,
приема, че е напълно възстановен.
Не е спорно между
страните, че между ЗАД „Б. В. И. Г.“ и собственика лек автомобил Опел Корса с
рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/03/116003083477, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че ищецът
е направил искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на 11.04.2018 г.,
като с писмо от 26.07.2017 г. е уведомен от застрахователя, че преписката се
закрива, тъй като не са представени документи.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което П.В.П. е получил увреждания – контузия
в областта на лявата тазобедрена става. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства
и приетите медицинска и автотехнически експертизи. Спорът между страните е в
това дали поведението на водача на лекия автомобил е противоправно и дали
именно действията му са довели до настъпване на вредните последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата водачът на превозно средство
следва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Установява се от събраните по делото доказателства, че водачът на лекия
автомобил В.Г. е забелязал движеща се група ученици по пътното платно, заради
натрупан по тротоарите сняг и е предприел действия за заобикалянето им, като е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Установява се, че е съобразил
скоростта си на движение с пътната обстановка – заледено пътно платно, както и
с движението на придвижващите се пешеходци – 5 км.ч. Установява се също така,
че съприкосновението с тялото на пострадалия е настъпило в дясната част на
автомобила. Предвид на изложеното, съдът
намира, че водачът на лекия автомобил не е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, поради което не е налице и противоправно деяние. Съдът
приема, че ПТП е настъпило изключително по вина на пешеходеца, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). От
събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият пешеходец се е
отклонил внезапно и е предприел пресичане на пътното платно без да съобрази
движението си с другите участници в движението.
Доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност е поставена в зависимост
от това по делото да се установи виновно противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, то предявеният иск се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 250 лева и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да
заплати и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.П., ЕГН-**********,*** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В.
И. Г.“ АД, ЕИК-********, гр. София, пл. ******иск с правно основание чл.
432 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 26000 лева,
представляващи част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30000 лева – контузия в областта на лявата тазобедрена става,
настъпили в резултат на ПТП, причинено на 16.01.2017
г. от В.Н.Г., водач на лек автомобил Опел
Корса с рег. № ******, застрахован със застрахователна полица № BG/03/116003083477
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК П.В.П., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК-******,
гр. София, пл. ******сумата от 250 лева,
представляваща направени по делото разноски, както и на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: