О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
възз.т.д. № 1237 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 3195/31.01.2019 г. от И.Д.,
въззиваема страна в производството чрез процесуален представител, в която
недоволна от постановеното решение № 53/15.01.2019 г. по делото в частта за разноските, моли същото да се измени и да се
присъдят още 300 лева, по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018
г.
Твърди се в молбата, че чл. 8 от Наредба № 1/2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на който се е позовал
въззивният съд, отказвайки да присъди това възнаграждение, е неприложим за
гражданските дела. Релевира и довод, че намаляване на договорено адвокатско
възнаграждение може да стане по пътя на възражението от другата страна,
съгласно разписното в чл. 78 ал.5 от ГПК, каквото възражение по размера
отсъства. Твърди по-натам, че в колкото и договора за адвокатска защита да е уговорено
възнаграждение, то съставлявало едно цяло, респективно за конкретна инстанция
по конкретно дело.
Становище от Т.Т., въззивник и насрещна страна по молбата не
е постъпило.
Молбата е допустима за разглеждане и е подадена в срока по
чл. 248 ал.1 от ГПК – едномесечен поради необжалваемост на решението и от
страна със засегнат правен интерес и представен списък по чл. 80 от ГПК.
По същество:
С въззивното решение, цитирано по-горе спорът окончателно е
разрешен в полза на И.Д., ищца в първа инстанция и въззиваема страна в
настоящата, поради което и на нея се следват и са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева по първия представен договор за
защита /с отговора/ и при зачетена липса на възражение по размера от насрещната
въззивна страна.
Въпросът, който се повдига с молбата по чл. 248 от ГПК е
досежно допълнително уговореното и заплатено на адвоката, представляващ И.Д.,
възнаграждение от 300 лева, за което са представени доказателства в първото
проведено съдебно заседание по делото на 19.12.2018 г. В предходните две не е
даден ход на делото.
На първо място: техническа грешка от страна на съда е
изписването на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото смислово се е позовал на разпоредбата на
чл. 7 ал.8 от Наредбата, визираща възможност за допълнително възнаграждение в
размер на 100 лева за трето и всяко следващо съдебно заседание, над размера по
чл. 7 ал.1 или ал.2 /в зависимост от начина, по който се определя стойността на
адвокатската услуга/.
Практиката на съдилищата следва да се подчертае, че е
различна по въпроса за приложението на чл. 7 ал. 8 /предишна ал.6/ от
подзаконовия нормативен акт. Част от съдилищата, при възражение за прекомерност
по чл. 78 ал.5 от ГПК служебно при произнасяне проверяват броя на проведените
съдебни заседания и прибавят разноски по чл. 7 ал.8. Налице е и практика на
други състави, според която прекомерността на договореното възнаграждение се
преценява на плоскостта на интереса и правилата на чл. 7 ал.2 от ГПК като се
сочи, че за да се претендира допълнително възнаграждение за брой съдебни
заседания следва да се докаже самостоятелно уговорено такова допълнително
възнаграждение и доказателства за този разход. Тази теза се споделя от
настоящата инстанция, особено когато, както в настоящия случай първият договор
за защита и съдействие е от 24.07.2018 г., преди изобщо насрочване на
производството за разглеждане в ОСЗ и към него момент няма как да е ясен броят
на съдебните заседания, които ще бъдат проведени. Нещо повече, не случайно в
договора за защита и съдействие от 14.12.2018 г. се сочи, че възнаграждението е
допълнително като текстово в договора няма позоваване на изменение във
фактическата и правна сложност на делото в хода на въззивното производство.
Именно затова и съдът е преценил, че това възнаграждение като
е допълнително уговорено касае броя на съдебните заседания. Още повече при
условие, че в договора от 24.07.2018 г. възнаграждението от 1200 лева е
определена и платена форфетерно за отговор и процесуално представителство пред
ОС Варна, т.е. за производството пред ВОС до приключването му и представляван,
и пълномощник очевидно отнапред са преценили дължимия размер на
възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото. В договора
за защита и съдействие от 24.07.2018 г. не е уговорено сумата от 1200 лева да
съставлява част от дължимия хонорар за защита или хонорарът да е платим на
части.
Последният въпрос, на който следва да се даде отговор е
възможността, без възражение от насрещната страна да се прецени приложимостта
на чл. 7 ал.8 от Наредбата. Настоящата инстанция счита, че наличието или не на
предпоставки за присъждане на възнаграждение на основание разпоредби на
Наредбата не касае размера на уговорено между страните възнаграждение, поради
което и на общо основание служебно може да се произнася, както е сторил.
В контекста на изложеното, не са налице основания за ревизия
на постановеното решение в частта на разноските.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3195/31.01.2019 г. от И.Д., въззиваема страна
в производството чрез процесуален представител, за изменение на Решение №
53/15.01.2019 г. в частта за разноските и присъждане на още 300 лева, по
договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018 г.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна с частна жалба,
в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 274 ал.2 от ГПК
ит.24 от ТР 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.