Определение по дело №1237/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 784
Дата: 1 март 2019 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20183101001237
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...03.2019 г.

гр. Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

                               

като разгледа докладваното от съдията Терзийска

възз.т.д. № 1237 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 3195/31.01.2019 г. от И.Д., въззиваема страна в производството чрез процесуален представител, в която недоволна от постановеното решение № 53/15.01.2019 г. по делото в частта за разноските, моли същото да се измени и да се присъдят още 300 лева, по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018 г.

Твърди се в молбата, че чл. 8 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на който се е позовал въззивният съд, отказвайки да присъди това възнаграждение, е неприложим за гражданските дела. Релевира и довод, че намаляване на договорено адвокатско възнаграждение може да стане по пътя на възражението от другата страна, съгласно разписното в чл. 78 ал.5 от ГПК, каквото възражение по размера отсъства. Твърди по-натам, че в колкото и договора за адвокатска защита да е уговорено възнаграждение, то съставлявало едно цяло, респективно за конкретна инстанция по конкретно дело.

Становище от Т.Т., въззивник и насрещна страна по молбата не е постъпило.

Молбата е допустима за разглеждане и е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК – едномесечен поради необжалваемост на решението и от страна със засегнат правен интерес и представен списък по чл. 80 от ГПК.

По същество:

С въззивното решение, цитирано по-горе спорът окончателно е разрешен в полза на И.Д., ищца в първа инстанция и въззиваема страна в настоящата, поради което и на нея се следват и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева по първия представен договор за защита /с отговора/ и при зачетена липса на възражение по размера от насрещната въззивна страна.

Въпросът, който се повдига с молбата по чл. 248 от ГПК е досежно допълнително уговореното и заплатено на адвоката, представляващ И.Д., възнаграждение от 300 лева, за което са представени доказателства в първото проведено съдебно заседание по делото на 19.12.2018 г. В предходните две не е даден ход на делото.

На първо място: техническа грешка от страна на съда е изписването на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото смислово се е позовал на разпоредбата на чл. 7 ал.8 от Наредбата, визираща възможност за допълнително възнаграждение в размер на 100 лева за трето и всяко следващо съдебно заседание, над размера по чл. 7 ал.1 или ал.2 /в зависимост от начина, по който се определя стойността на адвокатската услуга/.

Практиката на съдилищата следва да се подчертае, че е различна по въпроса за приложението на чл. 7 ал. 8 /предишна ал.6/ от подзаконовия нормативен акт. Част от съдилищата, при възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 от ГПК служебно при произнасяне проверяват броя на проведените съдебни заседания и прибавят разноски по чл. 7 ал.8. Налице е и практика на други състави, според която прекомерността на договореното възнаграждение се преценява на плоскостта на интереса и правилата на чл. 7 ал.2 от ГПК като се сочи, че за да се претендира допълнително възнаграждение за брой съдебни заседания следва да се докаже самостоятелно уговорено такова допълнително възнаграждение и доказателства за този разход. Тази теза се споделя от настоящата инстанция, особено когато, както в настоящия случай първият договор за защита и съдействие е от 24.07.2018 г., преди изобщо насрочване на производството за разглеждане в ОСЗ и към него момент няма как да е ясен броят на съдебните заседания, които ще бъдат проведени. Нещо повече, не случайно в договора за защита и съдействие от 14.12.2018 г. се сочи, че възнаграждението е допълнително като текстово в договора няма позоваване на изменение във фактическата и правна сложност на делото в хода на въззивното производство.

Именно затова и съдът е преценил, че това възнаграждение като е допълнително уговорено касае броя на съдебните заседания. Още повече при условие, че в договора от 24.07.2018 г. възнаграждението от 1200 лева е определена и платена форфетерно за отговор и процесуално представителство пред ОС Варна, т.е. за производството пред ВОС до приключването му и представляван, и пълномощник очевидно отнапред са преценили дължимия размер на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото. В договора за защита и съдействие от 24.07.2018 г. не е уговорено сумата от 1200 лева да съставлява част от дължимия хонорар за защита или хонорарът да е платим на части.

Последният въпрос, на който следва да се даде отговор е възможността, без възражение от насрещната страна да се прецени приложимостта на чл. 7 ал.8 от Наредбата. Настоящата инстанция счита, че наличието или не на предпоставки за присъждане на възнаграждение на основание разпоредби на Наредбата не касае размера на уговорено между страните възнаграждение, поради което и на общо основание служебно може да се произнася, както е сторил.

В контекста на изложеното, не са налице основания за ревизия на постановеното решение в частта на разноските.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3195/31.01.2019 г. от И.Д., въззиваема страна в производството чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 53/15.01.2019 г. в частта за разноските и присъждане на още 300 лева, по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018 г.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 274 ал.2 от ГПК ит.24 от ТР 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       2.