Р
Е Ш Е Н И Е
№
260229 / 19.2.2021г.
гр.
Перник, 19.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи януари, две хиляди двадесета и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00909 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу А.З.А. и Й.З.Х., и двете с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено между страните, че ответниците дължат разделно, всеки съобразно
идеалната си част, в качеството им на съсобственици на процесния имот, на ищцовото
дружество сумата от 310,93 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр., кв.
„”, бл., ап., от които:
главница в размер на 247,50 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
включително и сумата от 63,43 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 18.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 07893/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
Уточняват,
че ответника А.З. А. следва да заплати сумата в размер на 155,47 лева,
представляваща ½ идеална част от общия дълг, от които: главница в размер
на 123,75 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 31,72 лева, за периода от 09.07.2017г.
до 18.11.2019г., както и законната лихва върху главницата от 123,75 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата
Й.З.А., съответно следва да заплати сумата в размер на 155,46 лева,
представляваща ½ идеална част от общия дълг, от които: главница в размер
на 123,75 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 31,71 лева, за периода от 09.07.2017г.
до 18.11.2019г., както и законната лихва върху главницата от 123,75 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците,
чрез пълномощника им адв. Б. В. – САК, са депозирали писмени отговори, в които
оспорват по основание предявените искови претенции. Оспорват твърдението, че
между ищцовото дружество и ответниците е налице облигационна връзка, предвид
обстоятелството, че последните не са собственици или ползватели на процесния
недвижим имот. Ответниците не оспорват предявените искове по размер. Релевират
възражение за недължимост на вземанията, поради погасяването им по давност.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
решение, с което предявените искови претенции бъдат уважени като основателни.
Процесуалния
представител на ответниците пледира за решение, с което предявените искове
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Същият посочва, че в
представените от третото, неучастващо по делото лице, писмени доказателства, не
фигурират имената на ответниците, не са посочени в тях като техни автори,
съответно и не са подписвали или изготвяли същите, както и че няма данни общият наследодател на ответниците
да е присъствал в представените доказателства като такъв. Намира, че предвид
липсата на връзка между представените писмени доказателства и заявената
претенция, включително и с представения с исковата молба в заверен препис нотариален
акт, то не може да се установи реално ответниците какъв имот са продали към
съответния моменти на какъв имот са били собственици в процесния период по
исковата молба. Посочва, че освен изричното оспорване на представеното с
исковата молба писмено доказателство, изрично е оспорена и идентичността на
административните адреси на процесния имот по извлечението от сметка, исковата
молба и от документа за собственост, представен с исковата молба. Намира, че
въз основа на косвени доказателства не може да се приеме идентичност между
имотите, описани в исковата молба и посочени в събраните в хода на
производството писмени доказателства.
И
двете страни претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5556
от 09.12.2019г. по ч. гр. д. № 07893 по описа за 2019г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същите са оспорили
вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира
предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От ангажираните
от страна на ищеца писмени доказателства – заверено копие на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
28.03.1985г., заверено копие на Удостоверение за наследници, издадено на името
на А. Х. М., заверено копие на Удостоверение за отказ от наследство № 53 от
07.04.1989г., заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане № 163, том I,
дело № 353/89г. и заверено копие на Удостоверение за наследници, издадено на
името на З. А. Х., се установява, че ответниците А.З.А. и Й.З.Х. са станали
съсобственици на процесния недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство, след смъртта на общия им наследодател З.А.Х., който към момента
на смъртта си е бил пълноправен собственик на процесния имот. Същия, от своя
страна, е придобил правото на собственост по силата на наследствено
правоприемство (при смъртта на баща му А.Х.М.и в резултат на прехвърлителната
сделка, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 163, том I, дело №
353/89г., както и след направен отказ от наследство от страна на брат му С.А.Х..
С оглед тези доказателства и установените с тях факти, съдът намира, че
ответниците са притежатели на по ½ идеална
част от правото на собственост върху процесния имот и като такива се явяват
клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ex
lege, по силата на закона, от момента, в
който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за
битови нужди”.
Предвид
направените възражения в тази насока, съдът намира, че ищецът, чрез
представените по делото писмени доказателства, е доказал и идентичността на
имота, независимо от частичното различие на посочения в различните писмени
доказателства административен адрес на процесния имот. Последното от своя
страна се изразява единствено в различие при посочване наименованието на
квартала, в който се намира имота, като в представените в хода на
производството писмени доказателства имотът е посочен като намиращ се в кв. „”,
а в исковата молба е посочено кв. „”. Същевременно, всички останали
индивидуализиращи признаци на имота (граници, площ и пр.) са идентични, което
сочи на несъмнен извод за наличие на идентичност на процесния имот и този, за
когото говорят писмените доказателства. Последното се установява и от приетото
по делото заверено копие на Схема № 15-191729-05.03.2019г. на самостоятелен
обект в сграда, където за собственици на имота са посочени наследници на А.Х.М.и
З. А. Х.. Съдът намира, че всички тези установени обстоятелства, в съвкупност,
сочат на несъмнена идентичност на процесния недвижим имот.
За да обоснове основателност на
исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация
на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
В
съдебно заседание, проведено на 01.10.2020г. пълномощника на ответниците е
заявил, че последните не оспорват исковете по размер, поради което, на
основание чл. 146 ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че до процесния имот е доставена топлинна енергия на
стойност 247,50 лева за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. включително. С оглед това
обстоятелство и предвид липсата на ангажирани от страна на ответниците
доказателства, които да сочат плащане на претендираната сума, съдът намира
предявения от ищеца иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за основателен и
като такъв следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответникът не е оспорил и размера на
дължимата и претендирана от ищеца законна лихва за забава. С оглед това
обстоятелство, на
основание чл. 146 ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че размера на дължимата лихва за забава за исковия
период е в размер,
идентичен с претендирания от ищеца за исковия период, а именно: 63,43 лева.
Уважаването на главния иск сочи на основателност и на акцесорния иск, поради
което съдът намира, че и предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло, като основателен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че всеки от ответниците дължи и законна лихва за забава върху
съответната му част от главницата, а именно: върху сумата от 123,75 лева за
всеки един от ответниците, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.12.2019г. до окончателното й плащане.
По отношение
релевираното възражение за погасяване на вземанията по давност, съдът намира
същото за неоснователно. Съгласно константната съдебна практика, когато
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски, се касае
за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай,
задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 06.12.2019г., поради което и съдът намира, че погасени
по давност ще са вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 06.12.2016г. Исковия
период, обаче, обхваща вземания, чиято изискуемост е настъпила след тази дата,
поради и което възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност
се явява неоснователно.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С
оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Същия претендира
направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. общо за заповедното
и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и
50.00 лева – за заповедното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 200.00
лв, от които: 50.00 лв. за държавна такса в двете производства (исково и
заповедно) и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно
производства. Предвид изхода на делото, същите следва да му бъдат
присъдени.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”
срещу А.З.А., с адрес: ***, че А.З.А. ***АД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 123,75 лв., представляваща
½ от стойността на ползвана
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр., кв. „”, бл., ап. за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. и сумата от 31,72
лв., представляваща ½ от общия размер на законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 18.11.2019г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 123,75 лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2019г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 07893/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Й.З.А., с адрес: ***, че Й.З.А. ***АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 123,75 лв., представляваща ½
от стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр., кв. „”, бл., ап. за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. и сумата от 31,71
лв., представляваща ½ от общия размер на законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 18.11.2019г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 123,75 лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2019г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 07893/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.З.А., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 100,00 лв., представляваща ½ от
направените по делото и по ч. гр. д. № 07893/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, разноски.
ОСЪЖДА Й.З.А., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 100,00 лв., представляваща ½ от
направените по делото и по ч. гр. д. № 07893/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.
гр. д. № 07893/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: