№ 1221
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501617 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№45412/06.06.2024г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез адв. Б. М. от ВАК срещу решение
№1570/07.05.24г., постановено по гр.д.№13529/22г. на ВРС, с което
дружеството е осъдено да заплати на Й. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 3207.75 лева /три хиляди двеста седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща разликата между изплатеното застрахователно
обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени
на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“ с peг. № ***, увреден в
резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 22.05.2022 г. в гр.
Варна, по вина на водача на лек автомобил марка „***“ с peг. № **,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
1
необоснованост на решението. Оспорва се извода на първоинстанционния съд
по делото да са доказани механизмът на произшествието и вината за
застрахования водач. В този смисъл поддържа, че водачът на застрахования
автомобил марка „***“ с peг. № ** не би могъл да предвиди поведението на
ищеца и скоростта му на движение. Именно ищецът е този, който е не
осигурил необходимата странична дистанция и е отнел предимство на лицето,
слизащо от л.а. „***“ с peг. № **. Сочи се, че механизмът на произшествието е
останал неизяснен и след назначената по делото експертиза. Навежда и
оплаквания, че при определяне на средната пазарна цена на разходите за
ремонт, не съобразена датата на застрахователното събитие. Освен това,
вещото лице, за да даде заключението, е използвало стойности само на
оригинални части на един доставчик, независимо, че е посочено в
експертизата, че са използвани референтните цени на няколко доставчика. За
средна пазарна цена на труд отново е използвана цената на официален сервиз
на марката, но така също и сервизи на други премиум марки, чиито
автомобили са със значително по-висок клас от този на процесния автомобил.
Още повече няма данни този автомобил да е бил поддържан в официален
сервиз на марката. Сочи, че вещото лице не е отразило в експертизата, че
бронята на автомобила е била вече увредена към датата на ПТП-то. Настоява
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Й. С. К., чрез адв. А.
депозира писмен отговор. Намира, че размерът на присъденото обезщетение е
съответен на установените щети по автомобила. Липсва основание при
преценка на тази стойност да се отчитат цените на алтернативни части,
доколкото увредените детайли са били оригинални. Настоява за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236
ГПК и е действително. Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с
оглед неоспорването от страна на ответника относно предявена писмена
претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, искът се преценява за
допустим.
Спорните по делото въпроси, поддържани и пред въззивния съд, се
свеждат до противоправността на деянието на застрахования при ответното
дружество водач на л.а. „***“ с peг. № **, евентуално за приноса на водача на
увредения автомобил, както и относно вида и стойността на щетите.
За установяване на спорното обстоятелство относно противоправността
на поведението на застрахования при ответното дружество водач на „***“ с
peг. № **, е ангажиран двустранен констативен протокол за ПТП/л. 6 от
първоинстанционното дело/, подписан от водача на „***“ с peг. № ** И. П., и
този на „***“ с peг. № ***-Й. К.. Видно от протокола издателите му са
удостоверили, че по време на произшествието първият автомобил(или
автомобил „А“) се е намирал в паркирано/спряно/ състояние, като инцидентът
е настъпил при тръгване/ отваряне/ на вратата на автомобила. Посоченото е,
че видимите щети по автомобил „А“ се изразяват в сгъната лява врата, а тези
по другия автомобил в увреден десен калник, предна броня и десен фар.
Приложеният по делото документ е непълен в частта относно сектор
„Забележка“ (14), където обичайно се отразява, лицето станало причина за
настъпване на произшествието. Макар тази празнота, не може да се отрече
доказателственото значение на протокола в частта относно установените от
участниците в произшествието щетите. Това доказателствено значение
3
произтича от правилата на НАРЕДБА№ Iз-41/12.01.2009г., която регламентира
основанията за съставяне на двустранния протокол.
Именно вида и естеството на тези увреждания, удостоверени в
протокола, заедно с показанията на свидетеля, са послужили на вещото лице
относно заключението за механизма на произшествието.
Свидетеля И. П., водач на л.а „***“, свидетелства, че е бил спрял
управлявания от него автомобил на ул.“Н. К.“, зад Градска болница, на синя
зона за успоредно паркиране, а другият вода, излизайки от пресечна улица, е
завивал зад спрялата кола. Скоростта на движение на водача на „***“
свидетелят не може да прецени, и не е сигурен относно ограниченията за
зоната на инцидента. Съприкосновението на двете коли е настъпило, когато
свидетелят е излизал от колата си. Ударът се е случил при съприкосновение с
вратата на автомобила с дясната част на л.а. „***“ . Свидетелят не помни
какво е отразено в протокола относно вината за произшествието. Другият
автомобил завивал на разстояние от няколко коли зад автомобила на
свидетеля. Видимостта била около 20-30 метра назад по улицата. Свидетелят
погледнал в огледалото за приближаващи автомобили и не е забелязал такива.
Чул шум едва при слизането си от автомобила. За първи път възприел другия
автомобил при съприкосновението на двете превозни средства. По-нататък
свидетеля споделя, че чул приближаващия автомобил, но не го е видял.
Вещото лице по допуснатата САТЕ, при интерпретиране тези показания,
акцентира върху тяхното противоречие. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, че причината за произшествието от авто-
техническа гледна точка е невниманието на водача на л.а“**‘, който е не
следял активно пътната обстановка. Водачът е имал добра видимост. По
негови показния преди да отвори врата на автомобила си, е чул шум от
приближаващо МПС. Нещо повече, свидетелят изнася, че когато е слизал от
автомобила е видял л.а. „***“ да прави ляв завой в пресечката. Въпреки
известното противоречие в тези показания, съдът приема, че при всички
случаи произшествието е станало при отваряне на вратата на л.а „***“, тъй
като свидетелят няколко път споменава „ при слизане“, „при излизане“, което
кореспондира и на посоченото в двустранния протокол.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, водачите
могат да отварят вратата на превозно средство, спряно за престой или
4
паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участици в движението.
В случая, безспорно от доказателствата по делото- двустранен протокол,
свидетелски показания и експертиза, става ясно, че застрахованият автомобил
л.а „***“ непосредствено преди инцидента е бил спрял на пътното платно. Не
се установява вратата на този автомобил да е била напълно отворена, което да
сигнализира водача на преминаващия л.а. „***“, поради което изцяло следва
да се споделят съображенията на първоинстанционния съд за недоказаност на
съпричиняващо поведение на този водач. Няма причина водачът на л.а „***“
да очаква по време на движение, водачът на паркирал автомобил да отвори
вратата му. Водачът на паркиралия автомобил е бил този, който е следвало да
се увери, че не създава опасност за останалите участници в движението.
Относно размера на вредите:
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане
разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.
400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /.
Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
За определяне възстановителна стойност на увредения автомобил е
прието заключението по допуснатата САТЕ. Вещото лице е предложило два
варианта на обезщетяване-с оригинални и с алтернативни, но нови, части.
Съставът на въззивния съд намира, че следва да се кредитира първия вариант
на експертизата. Отново от заключението на вещото лице, въз основа на
извършен оглед, става ясно, че увредените части са оригинални. Ето защо
измерването на обезщетението със стойността на необходимите оригинални
5
части съответства в пълна степен на принципа на чл. 386, ал. 2 от КЗ за
интегрално обезщетяване на вредите.
Поддържаните в жалбата доводи, че няма данни увредения автомобил да
е бил поддържан в официален сервиз, нямат никакво отношение към
стойността на вредите. При изготвяне на експертизата вещото лице е
съобразило средния сервизен труд за региона към датата на ПТП-то както за
сервизи, които притежават сертификат за качество, така и такива които не
притежават такъв сертификат. Вещото лице е изследвало цените на общо
тридесет сервиза, което сочи на достатъчна представителност на извадката.
Несъстоятелни са доводите на застрахователя, че вещото лице е включило
сервизи на премиум марки, чиито автомобили са със значително по-висок клас
от този на процесния автомобил. Всъщност експертът, както се посочи, е
включил в множество сервизи, така че да се осигури максимална обективност
на заключението. Само след като се съобразят цените на сервизи от различен
ценови диапазон може да се даде обоснован среден размер на цената.
Доводите на въззивника, че бронята е била вече увредена към датата на
ПТП-то са заявени за първи път пред въззивната инстанция. Съответно
въпросното възражение не е било разгледано от първоинстанционния съд.
Недопустимо е възражения, относно факти, осуетяващи възникването на
заявеното спорно право да се заявяват за първи път пред въззивния съд.
Както се посочи по-горе съдът кредитира първият вариант на
експертизата, при което вещото лице е изчислило, че общата стойност на
щетите по автомобила по средни пазарни цени за оригинални части към
датата на застрахователното събитие е в размер на 3 863.59 лв. От изчислената
от средна пазарна стойност на щетите следва да бъде приспаднато
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 655.84 лева, като
дължимият незаплатен остатък възлиза на 3207.75 лева.
Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, възлизащи в размер на 740 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност, релевирано своевременно от
6
въззивника, е неоснователно. В действителност процесуалното поведение на
адвоката на ответника/ сега въззивник/ е довело до усложняване на
производството от фактическа, което оправдава размер на заплатеното от
насрещната страна възнаграждение. Същото отговаря и на минималните
размери по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения,
която макар и незадължителна за съда, може да служи като ориентир за
определяне на възнагражденията на процесуалните представители.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1570/07.05.24г., постановено по гр.д.
№13529/22г. на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 740 (седемстотин и четиридесет) лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7