Решение по дело №11813/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 5805/17.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

при участието на секретар ***, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11813 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Д.      Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Е.п.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 5128,34 лв. (пет хиляди двадесет и осем лева и 34 ст.) претендирани от ответника по фактура № **********/11.07.2019г. за периода 03.07.2017г. до 02.07.2018г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в ***, с клиентски № ***и абонатен № ***.

Ищецът твърди, че в качеството си на потребител на ел. енергия е получил уведомление от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване и констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД е коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него ***за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е.п.” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че на 02.07.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на ***. При извършената проверка служители на ответника са изготвили Констативен протокол № 1301460/02.07.2018 При проверката, е установено и отразено в протокола следното: „в регистър 1.8.3 има показания в размер на 027557 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 003359 кВТч, в регистър 1.8.2. - 011997 кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. - 027557 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната“.

Излага се, че електромерът с фабр. № 1114021564359134 е демонтиран, поставен е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507763 и е предоставен   за   метрологична   експертиза   поради   съмнение   за   софтуерна манипулация. Извършена е експертиза от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Варна, за която е съставен Констативен протокол № 1584/28.06.2019г.-АУ-Е-000029-37269/03.07.2018г. Установено е, че „осъществявана намеса в софтуера на електромера. Констатирано е още, че електромерът не съответства на техническите характеристики. При софтуерно прочитане, е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа (027557.0 кВТч.), която не е визуализирана на дисплея“.

На 09.07.2019г. *** съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане.

На 11.07.2019 г. ***издава фактура с № **********, с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от абоната, а именно 5128.34 лв..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, а и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект, находящ се в ***, с клиентски № ***и абонатен № ***.

Представен е по делото Констативен протокол за техническа проверка № 1301460/02.07.2018г., от който се установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен № 1114021564359134, обслужващ обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че служителите на ***са установили, че „в регистър 1.8.3 има показания в размер на 027557 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 003359 кВТч, в регистър 1.8.2. - 011997 кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. - 027557 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната“. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 507763.

Видно от съдържанието на цитирания протокол проверката е извършена в присъствието на двама свидетели.

Въз основа на констатациите от проверката ***е съставило становище за начисление на електрическа енергия от 09.07.2019 г. за обекта, а за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г. е начислено допълнително количество енергия от 27557   квтч, отчетено в регистър 1.8.3. Издадена е фактура № **********/11.07.2019 г. на стойност 5128.34 лв. с ДДС.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка, като количеството електроенергия от 27557 квтч. е записано в регистър 1.8.3. В констативния протокол не е документирано наличието на неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не е налице техническа неизправност на електромера. Информацията записана в регистър 1.8.3 не е възможно да се види на дисплея, без използване на специализиран софтуер. Прочетеното показание от 27557 квтч в регистър 1.8.3. не е ясно в коя часова зона е отчетено. В случая не е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на преминалата от захранващия кабел към потребителя, нощна, дневна и върхова електроенергия. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър 1.8.3 не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество, доставена и потребена ел. енергия. Показанията, прочетени в регистър 1.8.3 не са от редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ не е променена, а е налице софтуерна промяна, евентуално намеса или манипулация от трети лица, чрез инфрачервения порт на електромера.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел. енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършеното начисляване на процесното количество ел. енергия за релевирания период.

Първият спорен по делото въпрос е относно приложимостта на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКВР (сега КЕВР), обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е служебно известно, че към момента на извършване на проверката от „Е.п.“ АД на 02.07.2018г.,  с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 02.07.2018г., което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ по реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като процесното.

От изложеното следва, че към момента на проверката – на 02.07.2018г., а и в настоящия такъв, липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към 02.07.2018г. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 02.07.2018г. не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

С оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.), за която към датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 02.07.2018г., правото на „Е.п.“ АД да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.), въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно по делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на ответника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума.

По твърденията за редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение обстоятелството, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е и в разглеждания случай.

Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от същия разноски в хода на производството в размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 205,14 лв. за държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства.

От страна на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговорения между ищеца и процесуалния му представител хонорар да процесуално представителство.

Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото. В случая съобразно минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 586,41 лв. (материалният интерес е 5128,34 лв.), съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 600,00 лева, и макар делото да не се характеризира със съществена правна и фактическа сложност, разликата от около 14,00 лева между минималния размер и присъдения такъв не е съществена. Поради това, отчитайки факта, че по делото са разменени книжа, събрани са и анализирани писмени доказателства и е изслушано заключение на вещо лице, размерът на адвокатския хонорар на ищеца не следва да се приема за прекомерен.

Освен това, при преценка за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е задължен да намали размера на хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го определи съобразно правната и фактическа сложност на делото. Важно е също и обстоятелството, че ответникът, договаряйки с процесуалния си представител възнаграждение в размер на 1404,00 лв. сам е оценил и признал, че правната и фактическа сложност на делото следва да отговаря на хонорар в размер значително по-голям от претендирания от ищеца по делото. По този начин ответната страна, която е направила възражението за прекомерност, сама е оценила високо фактическата и правна сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 1404,00 лева.  Съгласно Определение № 3 от 05.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 7153/2014 година фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете страни в процеса. Така при уговорен между него и адвокатското дружество хонорар в размер на 1404,00 лв, ответникът не може да претендира, че платеното от ищеца адв. възнаграждение в размер на 600,00 лв. се явява прекомерно, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като сам е определил, че еквивалентен на правната и фактическа сложност на делото е хонорар от 1404,00 лв.

Ето защо съдът намира, че искането на ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.      Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.п.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 5128,34 лв. (пет хиляди двадесет и осем лева и 34 ст.) претендирани от ответника по фактура № **********/11.07.2019г. за периода 03.07.2017г. до 02.07.2018г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в ***, с клиентски № ***и абонатен № ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.      Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 805,14 лева разноски по делото за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: