Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 18.01.2021                     Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На пети януари                                                  Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                              Председател: Генчо Атанасов

                                                                                               

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1999 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 21.08.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14426736 от дата 1.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С.А.М. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1/ 21.08.2017 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания било представено само с данните на длъжника С.А.М., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX-14426736 от 24.08.2017 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Видно от известие за доставяне с баркод № PSSDTS0077TMO писмото било получено лично от ответницата на 21.08.2017 г. Процесното вземане произтичало от подписания на 1.02.2017 г. договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-14426736 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и С.А.М. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът бил отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“, който представлявал сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1082,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 181,78 лв. Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Така, общият размер на кредита бил 1263,78 лв., който включвал в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“, която сума Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Сочи, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласявал предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създавал задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1566,96 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 303,18 лв. За потвърждаване на покупко-продажабта Търговецът "ЗОРА М.М.С." ЕООД издал фактура № **********/ 1.02.2017 г. на стойност 1082,00 лева, видно от която било че Кредитополучателят е използвал отпуснатия му кредит за закупуване на следните стоки: телевизор SAMSUNG APPLE IPHONE 7 - 1 брой с единична цена в размер на 528,00 лева; аксесоар за компютърна техника НАМА -1 брой с единична цена в размер на 65,00 лева; смартфон SAMSUNG GALAXY J7 -1 брой с единична цена в размер на 489,00 лева; На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 65,29 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 20.01.2019 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.03.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 318,39 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 65,29 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:65,29 лв. Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниквал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.А.М. ***, съгласно което претендира от ответника в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № CREX- 14426736, сключен на 1.02.2017 г., да заплати: главница в размер на 1263,78 лева, договорна лихва в размер на 237,89 лв. за периода от 20.03.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска) и обезщетение за забава в размер на 318,39 лева, начислено за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 1820,06 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 3975/2019 г. била издадена заповед за изпълнение. На 14.05.2020 г. получил съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което предявяваме настоящата искова молба срещу С.А.М.. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да бъде признато за установено, че С.А.М., като кредитополучател по договор за потребителски кредит № CREX-14426736, сключен на 1.02.2017 г., му дължи следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3975/2019 г. на РС-Стара Загора, , а именно: 1263,78 лв. - представляващи главница по Договор за потребителски кредит № CREX-14426736; 237,89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 318,39 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да му присъди сторените разноски по ч.гр.д. № 3975/2019 г. на РС- Стара Загора. Моли също така да му бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото производство.

Ответницата С.А.М. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответницата са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3975/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2070/01.08.2019 г. за сумата 1263,78 лева за главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14426736, сключен на 01.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.А.М., с 237,89 лв. договорна лихва от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г., с 318,39 лв. обезщетение за забава считано от 21.03.2017 г. до 30.07.2019 г. и законната лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото е представен договор за договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14426736/01.02.2017 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на ответницата потребителски паричен кредит в размер на 1263,78 лв. Общият размер на дължимата от ответницата сума, заедно с възнаградителната лихва, е 1566,96 лв., платима на 24 месечни вноски, при размер на месечното плащане – 65,29 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по процесния договор за потребителски кредит е усвоена на 02.02.2007 г. чрез закупуване на стоки от кредитополучателя. По този договор е извършено едно плащане в размер на 65,29 лв. на 21.08.2017 г. Към датата на цесията /21.08.2017 г./ задълженията по договора са в размер на 1263,78 лв. – главница, 237,89 лв. договорна лихва от 20.05.2017 г. до 20.01.2019 г. и 39,12 лв. лихва за забава до 21.08.2017 г. След прехвърляне на вземането на ищеца е начислена лихва за забава в размер на 279,27 лв. от 21.08.2017 г. до 01.07.2019 г. Вещото лице не е установило плащане по договора след прехвърляне на вземането. Лихвата за забава за периода от 21.03.2017 г.  до датата на подаване на заявлението е  318,39 лв.

Ответницата не е представила доказателства, от които да се установява, че е изпълнила задълженията си по договор за договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14426736/01.02.2017 г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответницата не отговаря, поради което съдът приема, че последната вероятно дължи на заемодателя заплащането на посочените в исковата молба суми.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по силата рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания  от 27.07.2017 г. Посоченият договор е представен по делото, като от Приложение № 1/ 21.08.2017 г. към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето е получено от ответницата с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че тя е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е  решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

От горепосочените писмени доказателства съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца в посочения в исковата молба размер. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 111,40 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 436,40 лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.М. *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, за сумата 1263,78 лева за главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14426736, сключен на 01.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.А.М., с 237,89 лв. договорна лихва от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г., с 318,39 лв. обезщетение за забава считано от 21.03.2017 г. до 30.07.2019 г. и законната лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2070/01.08.2019 г. по ч. гр. д.№ 3975/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА С.А.М. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,  сумата 111,40 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 436,40 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :