№ 3075
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100505918 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – адв. С.К. срещу решение № 2 183/07.02.2024 г. на
СРС, 125 състав, постановено по гр.д. 57 540/2023 г., с което е признато за
установено, че Н. В. Л. не дължи на дружеството сумата от 499 лв. – главница,
представляваща неизплатени вноски по договор за потребителски кредит №
CRED-05197658/10.06.2005 г., сумата от 174, 65 лв. – „печалба“ за период
15.07.2005 г. – 225.06.2006 г., сумата от 321, 96 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за период 15.08.2005 г. – 01.07.2010 г., вземания по
изпълнителен лист, издаден на 05.10.2010 г. от СРС, 68 състав по
ч.гр.д.36748/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД с договор за цесия от
15.05.2015 г.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на закона и практиката на ВКС. Твърди се, че СРС не е съобразил
обстоятелството, че погасителната давност е била многократно прекъсвана с
оглед предприети действия от взискателя в рамките на образувано
1
изпълнително производство. Иска се отмяна на решението като бъде
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ищцата в първоинстанционното производство Н. В. Л.. С молба от 13.05.2025
г., депозирана от процесуалния й представител адв. М. М. е поискала да бъде
оставена без уважение депозираната въззивна жалба и се претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск
по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични
вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.
Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените
вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това
прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане
на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни
действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен
срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на
2
определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали
прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ
при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година
са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело 5460/2010 г. по описа на ЧСИ – Н.М.. Следва
да бъде съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
каквото е соченото изпълнително производство.
Видно от приложения препис от изпълнително дело, след 26.06.2015 г.
по същото с нарочна молба от 23.07.2015 г. е поискано от ЧСИ на
конституиране на нов взискател по делото, настоящ жалбоподател,
конституиран по делото с нарочно постановление от 26.08.2015 г. на ЧСИ.
На 09.11.2015 г., новоконституираният взискател е отправил искане до
ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, какъвто е
насрочен с разпореждане от 24.08.2016 г. и същият следва да се състои на
14.10.2016 г. Съобщението за описа, изпратено чрез пощенска пратка, до
длъжника е върнато на ЧСИ като „непотърсено“.
С разпореждане от 15.06.2017 г. на ЧСИ е насрочен нов опис на
движими вещи, който ще се състои на 18.08.2017 г. като съобщението до
длъжника, изпратено чрез пощенска пратка, е върнато като неполучено от
същия, предвид че не е намерен на адреса.
С молба от 01.08.2017 г., взискателят е поискал от ЧСИ налагане на
запори върху банковите сметки на длъжника.
3
С молба от 12.06.2018 г., взискателят е поискал от ЧСИ извършване на
справка относно сключени трудови договори и предприемане на съответни
изпълнителни действия за обезпечаване на вземането, при наличие на такива.
С постановление от 30.03.2020 г. производството по изпълнителното
дело е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
В т.3 на ТР 2/04.07.2024 г. по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че за прекъсването на погасителната давност определящо е условието
в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Искането за прилагане на
определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи, прекъсва
погасителната давност и оттогава започва да тече нов давностен срок /в този
смисъл е и определение 50021/23.10.2024 г. по гр.д. 3954/20 г. на Трето ГО на
ВКС/.
По тези изложени съображения и с оглед ангажираните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че последното валидно
действие е извършено на 01.08.2017 г., от която дата е започнал да тече нов
давностен срок. Това е така защото, предходните предприети действия са
регулярни такива и сроковете между тях са по-малки от установения
двугодишен такъв по ГПК. Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при
съдебно установени вземания новата давност е винаги 5 години т.е. същата би
изтекла с оглед правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на
01.08.2022 г.
Видно от данните по делото, с молба от 19.08.2021 г. взискателят е
образувал ново изпълнително дело срещу длъжника, а именно изп. дело
5282/2021 г. по описа на ЧСИ – Н.М. с район на действие – СГС.
По това дело на 24.08.2021 г. е изпратено запорно съобщение до
„Хоспис – Парадайз“ ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника – ищец.
4
На 29.06.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към
принудително изпълнение като насрочи дата за опис, оценка и публична
продан на движими вещи, собствени за длъжника респ. да наложи запор върху
банковите му сметки.
С които действия, доколкото са извършвани регулярно като
промеждутъка между всяко следващо е по-кратък от 2 години и всяко от тях на
свой ред е прекъсвало давността, поради което настоящият съдебен състав
намира, че не е изтекла релевантната погасителна давност по отношение на
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде отменено като бъде постановено ново, с
което заявените искове бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 100 лв. –
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение
респ. 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение производството пред СРС.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2 183/07.02.2024 г. на СРС, 125 състав,
постановено по гр.д. 57 540/2023 г.967/17.01.2024 г. на СРС, 72 състав,
постановено по гр.д. 15 338/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № **** – адв. М. М. иск с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет.2 за признаване
за установено, че Н. В. Л. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД
сумата от 499 лв. – главница, представляваща неизплатени вноски по договор
за потребителски кредит № CRED-05197658/10.06.2005 г., сумата от 174, 65
5
лв. – „печалба“ за период 15.07.2005 г. – 225.06.2006 г., сумата от 321, 96 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за период 15.08.2005 г. – 01.07.2010 г.,
вземания по изпълнителен лист, издаден на 05.10.2010 г. от СРС, 68 състав по
ч.гр.д.36748/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД с договор за цесия от
15.05.2015 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Княз Борис I“ № **** – адв. М. М. да заплати на„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин
6“, ет.2 сумата от 100 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция и
сумата от 200 лв. – разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6