Р Е Ш Е Н И Е № 359
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 29.11.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №458 описа
на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Е.Д. АД, ЕИК ****, срещу постановеното решение №46 от 11.04.2019 г. по
търг.дело №84/2018 г. по описа на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е отхвърлен
иск с правно основание чл.240 а от ТЗ, по който ищецът Е.Д. АД моли да се осъди ответника Н.Г.
П. да заплати в полза на Ф. АД - в несъстоятелност сумата от 35 681
лв., представляваща част от имуществена вреда – претърпяна загуба в общ размер от 69 963 лв., изразяваща
се в изплатени от Ф. АД суми за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. за заплати и осигуровки на две от работничките в
дружеството - Ж.И.И.и Д.В.Е.за
извършената от тях работа по нареждане на Н.Г.
П., за разход на отопление на помещението, в което са работили, за
поддържане на чистотата в него, за използваните материали за изработените дрехи
- платове и конци, собственост на Ф. АД, както и за багренето на ушитите дрехи.
Жалбоподателят Е.Д. АД, представлявано
дружество от изпълнителния директор
В.И.Й., чрез пълномощника си адвокат Р.К., моли да се отмени решението, след което да се
уважи предявения иск. Претендира направените разноски.
Въз въззивната си жалба е изложил съображения,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Не е съгласен с
изводите на първоинстанционния съд, тъй като не са обсъдени събраните
свидетелски показания в пълнота и цялост, като излага аргументите си в тази
връзка.
Ответникът Н.Г. П. е подал
отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на оплакванията във
въззивната жалба.
Моли да се отхвърли въззивната жалба, като се потвърди решението.
Претендира разноските за въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка
на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от
искова молба, искът е предявен от акционер в дружеството Ф. АД – в
несъстоятелност. Ищецът твърди, че през 2017 г. му станало известно, че
ответникът, в качеството си на
изпълнителен директор, се е разпоредил за две от работничките в шивашкия
цех /Ж.И.И.и Д.В.Е./ да работят отделно от другите работнички на третия етаж
от производствената сграда и да произвеждат продукция - готово облекло, с
материали на Ф. АД, заплащайки положения от тях труд от Ф. АД, където са били
назначени с трудови договори.
Ищецът
твърди, че работничките използвали модели за дрехи на Ф. АД с малки корекции,
като ежедневно изработвали 6-8 бройки или общо за две години /2014 г. и 2015
т./ 1800 бр. дрехи. Извършвали всички операции по дрехите от кроенето до шева.
Платовете им били доставяни от ответника и от шофьора му А.И., както и от техниците К. и С., от склада на дружеството.
Ушитите дрехи били предоставяни за багрене във фирма О. - гр.П. съгласно стокова разписка *****г. за сумата от 1763
лв., която сума е изплатена от Ф. АД.
На база
тези твърдения счита, че така извършеното по нареждане на ответника е извън
рамките на неговите права и задължения,
като отговарящ за оперативното ръководство на Ф. АД. По този начин той е
причинил вреди на дружеството, изразяващи се в изплащане на 24 месечни заплати на двете работнички по 650 лв. всеки
месец или общо 61 200 лв., внесени осигуровки 1200 лв., за поддържане
чистота и отопление 18 000 лв., за материали-платове и конци 7 000
лв., за багрене 1 763 лв., или общо 69 963 лв. От тази сума
претендира 35 681 лв.,
съответстваща на дяловото му участие в капитала 51%, която претенция е
частична, част от общата сума 69 963 лв.
Ответникът не е съгласен и оспорва исковата молба. Посочва, че за процесния
период е било създадено звено от двама служители на постоянен трудов
договор с цел изпълнение на модели
поръчки /нови модели/, които никога не са ушивани преди това. Те се обучавали върху новите модели, след което
предавали знанията си на останалия персонал и
започвало изпълнението на тези прототипни поръчки. До този начин на
работа се стигнало, тъй като новите модели идвали на скици и рисунки и
персоналът не знаел как да работи с тях. За ушиването на новите модели се
използвали дефектни панталони, които се разпаряли, и дефектни парчета плат, които подлежали на
бракуване. Тези изработени прототипи не се продавали в търговската мрежа. Също
така не са багрени дрехи.
Дружеството Ф. АД – в несъстоятелност към настоящия момент не е взело становище, отложило е вземането на
становище до събиране на доказателства по делото.
Няма
спор, че дружеството ищец е акционер с 51 % дялово участие от капитала на Ф.
АД, че през периода 2014 г. и 2015 г. ответникът е бил изпълнителен директор на
дружеството и член на съвета на директорите. Тези обстоятелства се потвърждават
съответно от публичния Търговски регистър и приложените справки от него.
Няма
спор, че през този период ответникът в качеството си на изпълнителен директор е
разпоредил на двете работнички Ж.И.И.и Д.В.Е.да работят отделно от другите работнички на третия етаж
от производствената сграда и да изработват облекла. Спори се какво са работили,
с какви материали и за кого са работили двете работнички, както и къде отивала
готовата продукция. В тази връзка страните са ангажирали свидетелски показания.
Разпитани са четирима свидетели на страната на ищеца, двама - на страната на
ответника, като ответникът е приложил и заповед №17 от 02.12.2014 г. на
изпълнителния директор за разкриване звено М..
От
показанията на свидетеля Т.И.се установява, че през периода 2014 г. - 2015 г. е
работила като организатор производство, като е отговаряла за бригадите и
двете момичета Ж.И.И.и
Д.В.Е., които шиели на третия етаж, отделно от останалите шивачки. Те
шиели с платове, които идвали от остатъци в склада, находящ се в
административната сграда. Остатъците били на метри и цели топове. Идвали от
фирма Б., за която работили. Фирмата им изпращала скроени детайли, по които
да работят. Понякога имало дефекти по
плата и затова им изпращали платове, с които да изглаждат тези дефекти. Тези
остатъци, които имали дължина, се качвали при момичетата на третия етаж, за да
кроят дрехи и да шият без лого. „Това са дрехи, които П. нареждаше да се шият
20-30 бр. различна номерация, по 10 бр. на номер“. Белите дрехи отивали във
фирма за багрене, после се връщали за поставяне на копчета и гладене. Ушитите
дрехи били слагани в чували и карани в
гр.П. някъде на склад.“Мисля, че при П.“. Свидетелката посочва, че тези
момичета не създавали нови модели. Те използвали кройки на фирма Б. и с много
малки корекции по нареждане на П. правели други модели. „П. ходеше при
тези жени или чрез мен казваше какво да
правят“. Според свидетелката тази работа започнала през есента на 2014 г. Освен
това тези работнички шиели и за някой си Е., който си носел плата и искал бързо да му се шие. Докато
работили сградата била заключена и
никой друг не влизал при тях/освен
ответника, тя, съпруга и, който бил шофьор и електротехника/. Тази работа била
прекратена, тъй като имало проверяващи от фирма Б. и много се говорило от
останалите работници.
От
показанията на свидетеля А.И., шофьор
във Ф. АД до пролетта на 2015 г. се установява, че двете жени са изработвали
дрехи , скроени от фирма Б..“Тези жени бяха нещо специално“, казва той. „П. им
казваше какво да правят, какво да шият и
по принцип бяха заключени. Тези жени
шиеха тайно. Само аз имах достъп до тях и Т.И.. Почиваха различно от
останалите работнички“. По нареждане на П. карал дрехите от горния етаж в П..
След като приключили работата на третия етаж, той всичко закарал в гр.П. в
кооперацията на П.. Дрехите за багрене
също взимал от третия етаж и карал в П..
Тази дейност приключила, когато се разчуло.
Разпитани като свидетели на страната на ищеца са и двете работнички И и Е., чиито показания потвърждават
механизма на работа, посочен от предните двама свидетели. От показанията на свидетелката И се установява, че на третия етаж работила
между пет-седем месеца от края на 2014 г., като изработвали по нареждане на
П. панталон, пола, риза, яке, което не е от цялостния производствен процес
на Ф. АД. Вземали готов панталон или готова дреха, разкроявали, правели кройка, след това
ушивали нова дреха от други парчета плат. Дрехите шиели само от остатъчен плат.
За цяла седмица 3,4 панталона правили. След това не знаели къде отиват дрехите.
Свидетелката Е уточнява, че работила на
третия етаж около година, че не знаели какво се случва с ушитото, че Т.И.идвала
и взимала ушитите дрехи, които били различни от ушитите от Ф. АД дрехи.
Разпитани като свидетели на страната на ответника са И.К. и Т.П., първият-електротехник и огняр
във Ф. АД, втората-моделиер конструктор и технолог на облекла. От показанията
на свидетеля К. се установява сформирането на новото звено края на 2014 г. за
учене при идване на нови модели. Работели двете момичета Е и И , но не било редовно. Ушитото в цеха не
знаел къде отивало, но бракът от ушитото се
горял за отопление. От показанията на втората свидетелка се установява
какви са функциите на моделиера, като в конкретния случай тези показания са без
значение.
Така
въз основа на таза събраните доказателства се установява, че действително през времето края на 2014 г. –
средата на 2015 г. на третия етаж са
работили двете работнички от Ф. АД Е и
И по нареждане на Н.П., изпълнителен
директор на дружеството и член на съвета
на директорите през този период. Шиели дрехи от отпадъчен плат, доставен от
склада на фирма Б., както и по поръчка на друго лице с негови платове, по
механизма, описан по-горе. Готовите дрехи не били с логото на Ф. АД. Били поставяни в чували и след това шофьорът
И. ги откарвал в П. и П.. Тази дейност продължила от края на 2014 г. до когато се разчуло за нея и тъй
като имало проверяващи от фирма Б. се преустановила.
По
делото е назначена съдебно счетоводна експертиза за изплатените трудови възнаграждения на двете
работнички и внесени осигуровки за
процесния двугодишен период. От констатациите на експертизата, които са
непротиворечиви и изготвени на база счетоводни документи, се установява общият
размер от заплати и осигуровки
26 028,83 лв., както и конкретният размер за всяка една от двете
работнички – 14 087,45 лв. за И и
11 941,38 лв. за Е , вкл. посочени са конкретните месечни размери.
От
констатациите на експертизата се установява и, че фактура №14726 от 29.01.2015 г., издадена от
фирма О. не е осчетоводена, не е включена в
дневниците за покупки по ЗДДС за съответния период от м.01.2015 г. до
м.12.2015 г., когато изтича 12-месечният период за ползване на данъчен кредит.
/Следва да се има предвид, че впоследствие ищецът не поддържа тази вреда./
При
така установената фактическа обстановка
следва да се прецени предявеният иск за вреди от непозволено увреждане,
причинени от ответника в резултат на действията му като ръководен орган, както и наличието
на фактическия състав на чл.240а от ТЗ
за отговорност за вреди, причинени на дружеството от членове на съвета на
директорите, какъвто е настоящият случай. Фактическият състав включва следните
елементи: искът да е предявен от акционер с поне 10% капиталово участие,
неправомерно поведение на член на съвета
на директорите, с което се нарушават основните му задължения към дружеството,
вреда за дружеството, вина и пряка причинна връзка между неправомерното поведение и вредата.
Несъмнено ищецът е акционер с повече от 10% капиталово участие в
дружеството Ф. АД. Ответникът е изпълнителен директор и член на съвета на
директорите през периода 2014 г. – 2015 г.
На
база събраните свидетелски показания се
установява, че в качеството си на управленски орган ответникът е организирал и
ръководел ушиването на дрехи от отпадъчен материал, както и други, като е
възложил тази дейност на работничките във Ф. АД Е и И , които
работели отделно от другите работнички на третия етаж от сградата на дружеството.
Изработвали дрехи, като панталон, пола, риза, яке, които не били от цялостния производствен
процес на Ф. АД и без лого на фирмата. Вземали готов панталон или готова
дреха, разкроявали, правели кройка, след
това ушивали нова дреха от други парчета плат. П. се разпореждал с готовата продукция, която била откарвана в
П. и П. Когато се налагало, помагали на другите
работнички в цеха. Този процес продължил от края на 2014 г. до средата
на 2015 г. Дейността се прекратила, като се разчуло.
В
устава на дружеството е посочена компетентността на съвета на директорите. Той
определя търговската политика на дружеството, дава оперативни разпореждания на
изпълнителното звено на дружеството и го контролира, изпълнява правомощията,
дадени му от общото събрание. Изпълнителният директор, избиран от съвета на
директорите измежду членовете му, изпълнява търговската политика на дружеството
и ръководи оперативно дружеството. Съгласно чл.237,ал.2 от ТЗ, изпълнението на тези функции следва да се
осъществява с грижата на добрия търговец в интерес на дружеството и всички
акционери. Така в правомощията на ответника е било вземането на решение за
двете работнички Е и И от Ф. АД
относно изпълняваните от тях трудови функции. Взимането и
осъществяването на това решение обаче
трябва да е в съответствие с
грижата на добрия търговец и да е в
интерес на дружеството и акционерите, което в случая не е така на база установената фактическа обстановка по
делото. Цялата дейност на ответника във връзка с организацията и работата на
звеното, в което са шиели Е и И , не
отговаря на задълженията му в устава и закона и следователно е
незаконосъобразна. В същото време тези
работнички са били в трудовоправни отношения с Ф. АД и са получавали трудово
възнаграждение. Не са произвеждали дрехи
с логото на това дружество, както и за него, с малки изключения, когато имало
нужда. Основната им дейност била да шият дрехи на третия етаж, отделно от
другите работници и не за дружеството Ф. АД. Така със заплащането на трудово
възнаграждение и осигуровки от страна на дружеството, без същите да работят за
него, на дружеството е нанесена вреда от член на съвета на директорите и
изпълнителен директор. Налице са незаконосъобразно поведение от страна на
ответника и вреда за дружеството, изразяваща се в заплащане на заплати и
осигуровки на работници. Налице е презумпцията за вина, тъй като няма
доказателства, които да я оборват, както и причинна връзка между поведението на
ответника и вредата. Ето защо е налице фактическият състав на чл.240а от ТЗ и
предявеният иск се явява основателен.
По
отношение на размера му следва да се имат предвид констатациите на вещото лице
за месечните заплати и осигуровки.
Периодът на осъществяваната дейност следва да се посочи на база свидетелските
показания. Началото е края на 2014 г. или м.декември 2014 г., като това съответства на приложената заповед за
разкриване на ново звено от м.12.2014 г. Крайният момент е м.юни 2016 г. Или
установява се седем месечен период. За този период Д.Е е получила чисто трудово възнаграждение
3 503,03 лв. и са начислени осигуровки за сметка на работодателя 794,39
лв., а Ж. И - съответно 3 085 лв. и 696,41 лв. Сборът от
посочените суми се равнява на 8 078,83 лв. До този размер следва да се
уважи предявеният иск, като за разликата над
8 078,83 лв. до пълния размер
35 681 лв., като част от 69 963 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Не
до този извод е стигнал окръжният съд в обжалваното решение. В тази връзка са
налице оплакванията във въззивната жалба, но с оглед установената фактическа
обстановка същата се явява частично основателна до установения размер. Ето
защо, обжалваното решение следва да бъде отменено частично – за сумата от
8 078,83 лв., за която сума се уважи предявения иск.
По
разноските-на страните се дължат съответно за уважената и за отхвърлената част на иска, изчислени по
простото тройно правило.
Така ищецът и настоящ жалбоподател е направил разноски общо за две
инстанции в размер на 2 430,86 лв., които е посочил в представен списък по
чл.80 от ГПК. Съразмерно уважената част на иска 8 078,17 лв. му се дължи
сумата от 550,39 лв.
Ответникът е направил
разноски за адвокат пред първата
инстанция, като е приложил два договора
за правна помощ с различни адвокати. Тъй
като му се дължат направените разноски само за един адвокат, следва да се
приеме направения разход по първия договор – 2 292 лв. Съразмерно отхвърлената
част на иска 27 602,17 лв. му се
дължи сумата 1 773,05 лв.
Ето
защо, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №46
от 11.04.2019 г. по търг.дело №84/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в частта
му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.240 а от ТЗ, предявен от Е.Д.
АД за осъждане на Н.Г. П. да заплати в полза на Ф. АД - в
несъстоятелност сумата 8 078,83 лв., представляваща част от имуществена
вреда – претърпяна загуба в общ размер
от 69 963 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно
основание чл.240а от ТЗ от Е.Д. АД Н.Г.
П. да заплати на Ф. АД - в несъстоятелност сумата 8 078,83 лв.,
представляваща част от имуществена вреда – претърпяна загуба в общ размер от 69 963 лв., изразяваща
се в изплатени от Ф. АД суми за заплати
и осигуровки на две от работничките в дружеството - Ж.И.И.и Д.В.Е.за извършената от тях работа по
нареждане на Н.Г. П. за периода
01.11.2014 г. – 01.06.2015 г.
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното решение №46
от 11.04.2019 г. по търг.дело №84/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в частта
му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.240 а от ТЗ, предявен от Е.Д.
АД за осъждане на Н.Г. П. да заплати в полза на Ф. АД - в
несъстоятелност сумата над 8 078,83 лв. до 35 681 лв.,
представляваща част от имуществена
вреда-претърпяна загуба в общ размер 69 963 лв.
ОСЪЖДА Н.Г. П. да заплати на Е.Д.
АД направените разноски за две инстанции по съразмерност в размер на 550,39 лв.
ОСЪЖДА Е.Д. АД да заплати на Н.Г.
П. направените разноски за две инстанции по съразмерност в размер на 1 773,05 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.