Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 23.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав
в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Евдокия-Мария
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1912 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. №
269524/07.10.2020 г. на „Г.т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, за
осъждане на Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“, БУЛСТАТ *******, гр. София,
да заплати сумата 111417,61 лева, след допуснато изменение на иска, представляваща заплатена по
договор за наем № Н-2/01.07.2014 г. наемна цена за периода 15.05.2020 г. –
13.07.2020 г., подлежаща на връщане с оглед Заповед № 474/15.05.2020 г. на
изпълнителния директор на ответника за освобождаване на наемателите от
задължението да заплатят наемна цена за периода на въведеното извънредно
положение и 2 месеца след неговата отмяна.
В исковата молба са
изложени твърдения, че с ответника бил сключен договор за наем № Н-2/01.07.2014
г., съгласно който на ищеца за срок от 10 години било предоставено сезонното
ползване на имоти държавна собственост, които да бъдат ползвани за почивна
станция срещу заплащане на месечна наемна цена от 44000 лева без ДДС или 52800
лева с ДДС, която подлежала на ежегодна актуализация и за 2020
г. възлизала на сумата 54553,80 лева с ДДС. За процесната 2020 г.
наемателят заплатил всички месечни дължими наеми, консумативни разноски и такса
битови отпадъци.
Съгласно Заповед № 474/15.05.2020 г. на Изпълнителния директор на ответника наемателите на
имоти, които са преустановили изцяло дейността в наетия обект и са подали
заявления за пълно освобождаване от наемни вноски, се освобождавали изцяло от
плащането на наемна цена за срока на извънредното положение и два месеца след
неговата отмяна, т. е. до 13.07.2020 г.. Наемателят не извършвал дейност в
никой от наетите обекти и за това били съставени 4 броя констативни протоколи,
подписани от представители на наемодателя, съответно поискал освобождаването му
от заплащането на наем за периода от 15.05.2020 г. до 13.07.2020 г., тъй като дружеството отговаряло на установените в заповедта изисквания, но
ответникът не се произнесъл по искането за освобождаване. Наемната цена за този период в общ размер от
107347,80 лева била получена от наемодателя без основание или на отпаднало
основание и подлежала на връщане. В хода на производството въз
основа на корекция на наемната цена е извършено доплащане на сума от 4069,81
лева, в резлултат на което е допуснато и изменение в петитума на предявения
иск.
В отговора на исковата
молба Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“ възразява срещу редовността на
исковата молба поради липсата на справка по чл. 366 ГПК, което възражение е
неоснователно, доколкото в съдържанието на молбата са налице подробни
изчисления на размера на паричното вземане. По същество счита иска за
неоснователен. Твърди, че издадената заповед, на която се позовавал ищецът била
основана на чл. 6б от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците,
която разпоредба била диспозитивна и само предоставяла възможност за
ръководителя на съответното ведомство да освободи изцяло или частично конкретен
наемател от заплащането на наемни вноски, като възползването от тази
възможност било допустимо само при наложени мерки и ограничения по
време на извънредното положение. А дейността на наемателя „Г.т.“ ЕООД не била
засегната от извънредното положение и затова не бил освободен от заплащането на
наемна цена. Освобождаването се прилагало в случаите, в които наемателите са
ограничили или преустановили дейността си в резултат на мерките и
ограниченията, наложени по време на извънредното положение, а не в резултат на
решение на самия наемател да не извършва дейност в наетия обект. А такава
административна забрана за осъществяване на дейност в наетите обекти не е била
налице. Обектите са могли да функционират и за осъществяване на дейността не са
били налице обективни пречки. По тази причина за
получаване на наемната цена е налице основание -
сключеният наемен договор, поради което искът следвало да се отхвърли.
В допълнителна
искова молба ищецът възразява на доводите на Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“,
че издадената заповед не била приложима, тъй като ищецът отговарял на всички посочени в нея
условия. Обектите, предмет на договора за наем могли да се ползват само като
почивна станция (детски лагер) и никакви техни преустройства не са били
допустими, съгласно сключения договор, а използването им при съблюдаване на
мерките било невъзможно.
В допълнителния
отговор са възпроизведени доводите, развити в отговора на исковата молба и е
изразено отношение по направените в допълнителната искова молба доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
В
производството страните не спорят по отношение на осъществените в правната
действителност факти, спорни са единствено породените от тях правни последици.
Предмет
на производството е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД - за връщане на получена по наемен договор престация – наем за периода
15.05.2020 г. – 13.07.2020 г. в размер на 111417,61 лева, при отправено от
страна на кредитора-наемател предложение при наличие на определени условия
наемателят да бъде освободен от задължението да заплати наем за процесния
период, което предложение ищецът приел, тъй като изпълнил поставените условия,
в резултат на което задължението било опростено и заплатената след опрощаването
наемна цена следвало да бъде върната поради отпадане основанието за нейната
дължимост.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: сключване
на договор за наем, извършване на пряка престация на сумата 111417,61 лева
(чрез банкови преводи на 14.07.2020 г., 23.07.2020 г., 14.08.2020 г. и
11.12.2020 г.), получаването ѝ от ответника, която престация представлява
наемна цена за периода 15.05.2020 г. – 13.07.2020 г., при наличие на сключен договор за опрощаване на задължението, чрез
отправено с издадената на 15.05.2020 г. заповед предложение и приемането му от
наемателя, което предполага доказване и на фактите, че „Г.т.“ ЕООД отговаря на
условията по заповедта.
Страните
не спорят по сключването на наемния договор и заплащането на наемната цена, включително
и по отношение на извършеното в хода на процеса доплащане на сумата 4069,81
лева в резултат на актуализацията й по силата на чл. 4 от договора за наем.
Спорен
в производството е въпросът подлежал ли е наемателят „Г.т.“ ЕООД на
освобождаване от заплащане на наемна цена, за разрешаването на който въпрос
следва да се изясни смисъла на изразената в издадената Заповед № 474/15.05.2020
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“ воля и
породените от същата заповед правни последици.
На
първо място е необходимо да се посочи, че сключеният наемен договор е търговска
сделка, поради което отношенията между страните се регулират от принципа на
равнопоставеност, независимо от факта, че страната наемател, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"В.к.и в.-п.д." (УПИАВКВПД), е структура на пряко подчинение на
министъра на отбраната по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България за административно обслужване на военнослужещи и цивилни
служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия и на външни лица във връзка с
управлението и дейността на военните клубове в страната, управлението,
експлоатацията и организиране на разпореждането с имотите от жилищния фонд на
Министерството на отбраната и на движимите вещи в тях, осигуряването на отдиха
и възстановяването на военнослужещите и цивилните служители с цел подобряване
качеството на техния професионален, личен и семеен живот и пълноценното
използване на отпуските и свободното им време. В рамките на наемното
правоотношение Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“ не упражнява спрямо наемателя „Г.т.“ ЕООД властнически правомощия.
В заповед № 474/15.05.2020 г.
на изпълнителния директор на агенцията, който съгласно чл. 10, т. 1 УПИАВКВПД,
я представлява, е предвидено наемателите на имоти – държавна собственост, които
са подали заявления за пълно освобождаване от заплащане на наемни вноски и за
които след проверка на място е установено, че са преустановили изцяло дейността
в наетия обект, да бъдат освободени изцяло от заплащане на наемна цена за срока
на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна (т. е. за процесния
период 15.05.2020 г. – 13.07.2020 г.) като продължат заплащането на
консумативни разноски. Обстоятелствата по преустановяване на дейността се
удостоверяват чрез представяне на съответните финансови документи.
Заповедта е издадена на
основание чл. 6б от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, която разпоредба предвижда, че по време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна министрите, областните
управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за
ползване имоти - държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под
наем или за ползване имоти - общинска собственост, може да приемат решения,
съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за
ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от
физически и юридически лица - наематели или ползватели, които са ограничили или
преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията,
наложени по време на извънредното положение. Няма никакво съмнение, че
законовата разпоредба предоставя пълна дискреция по отношение на съответните
ръководители да приемат решения, респ. да издадат заповеди за пълно или
частично освобождаване на наемателите от задължението да престират наемна цена,
включително и да определят при какви конкретни условия да настъпи
освобождаването, в който смисъл са и доводите на ответника.
Процесната заповед №
474/15.05.2020 г. е издадена въз основа на законовата делегация, но
съдържанието й, разбирано като волеизявление на представляващия ответника, не
възпроизвежда в цялост разпоредбата на чл. 6б ЗМДВИП, тъй като не съдържа
условието ограничаването или преустановяването на дейност в наетите имоти да е вследствие
на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение. Следователно
издадената заповед има по-широк предметен обхват, тъй като изисква единствено
проявлението на факта преустановяване на дейността, без да изисква това
преустановяване да е резултат от действието на ограничителните мерки, наложени
при въведеното извънредно положение. Посочената разпоредба на чл. 6б ЗМДВИП е
визирана само като правно основание за издаване на заповедта – т. е. като
правна норма овластяваща съответните органи (предоставяща им компенентност) да
издадат съответен акт. Посочването на нормата като правно основание не
означава, че текстът на чл. 6б ЗМДВИП автоматично се включва в съдържанието на самата
заповед. Нито такъв ефект има озаглавяването на заповедта с отразяването, че
същата касае освобождаване на наематели преустановили дейност в резултат на
ограничителните мерки. Напротив. Правните последици на заповед № 474/15.05.2020
г. произтичат от властническото разпореждане, обективирано в диспозитива – от нейното
собствено съдържание, а предвиденото в чл. 6б ЗМДВИП условие преустановената
дейност да е резултат от мерките и ограниченията, наложени по време на
извънредното положение изрично не е включено в него.
Както се посочи, отношенията
възникнали от сключения договор за наем са такива на равнопоставеност. Договорът
за наем е породил правното задължение за „Г.т.“ ЕООД да престира наемна цена за предоставеното му ползване на недвижимите
имоти. Няма никакъв спор между страните, че договорът за наем продължава да
съществува като валидно правоотношение, което поражда правото на Изпълнителна
агенция „В.к.и в.-п.д.“ да получава наемната цена. За
да се приеме, че престацията на наем за периода 15.05.2020 г. – 13.07.2020 г. е
дадена при отпаднало основание е необходимо да се е проявил допълнителен факт –
сключен договор за опрощаване, с който кредиторът се е отказал
от вземането си чрез сключен договор с длъжника – чл. 108 ЗЗД и въпреки така
сключения договор, наемателят в последващ момент е престирал наемната цена,
макар задължението за заплащането й да е било погасено в резултат на
опрощаването му.
Съгласно решение № 78 от
14.07.2011 г. по т. д. № 605/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС опрощаването е
договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането
си. Предмет на опрощаване е възникнало вземане (задължение), но не и бъдещо
задължение, или правни очаквания. След като опрощаването е каузален договор, то
основанието на кредитора може да е свързано с искане за надаряване на длъжника,
а може да бъде и възмездно. В случая освобождаването е израз на държавна
политика за подпомагане на бизнеса за преодоляване от неблагоприятните
последици от пандемията. Опрощаването нe води до изменение на правата и
задълженията по договора, които продължават да съществуват занапред, а
съставлява договор с погасително действие по отношение на опростеното
задължение. За да настъпи погасителният ефект на опрощаването, между страните
следва да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено
по основание и размер, което се опрощава – така решение № 32 от 30.05.2016 г.
по т. д. № 95/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Издадената от представляващия
наемодателя Заповед № 474/15.05.2020 г. съдът цени като предложение към
насрещната страна - „Г.т.“ ЕООД за сключване на
договор за опрощаване, с който договор задължението за заплащане на наемна цена
за процесния период – 15.05.2020 г. – 13.07.2020 г., породено от сключения
договор за наем № Н-2/01.07.2014 г., да бъде опростено. Това предложение е
условно по своя характер, тъй като за да се опрости задължението е необходимо наемателят
да е преустановил изцяло дейност в наетия обект, но както вече се посочи - без
значение на причините за това. Такава дейност наемателят не е извършвал и това
обстоятелство не е спорно, съответно се установява от представените двустранни
констативни протоколи № 408/15.05.2020 г., № 488/01.06.2020 г., №
573/18.06.2020 г. и № 0610/30.06.2020 г., както и от представените нулеви финансови
отчети. Съгласно издадената заповед за освобождаване от задължението за
заплащане на наем е достатъчно фактическото преустановяване на дейността, без
значение дали то е резултат от наличието на някакви административни забрани и
ограничения, с оглед наторния факт на наличие на усложнена епидемиологична
обстановка.
Заповедта, разглеждана като
едностранно волеизявление на страната-наемодател, представлява оферта за
сключване на договор за опрощаване и тази оферта е надлежно приета с писмо на „Г.т.“
ЕООД, входящ при ответника № 6166/10.06.2020 г., в което е
обективирана воля за освобождаване от задължението за заплащане на наемните
вноски, съгласно процесната Заповед № 474/15.05.2020 г., като в приемането на
офертата са изложени и съображения, че преустановяването на дейността е
резултат именно на мерките и ограниченията, наложени с въведеното извънредно
положение и последвалите Указания за функциониране на местата за настаняване и
заведения за хранене и развлечения в условията на опасност от заразявяне с Covid-19 в България, утвърдени от Министъра на туризма. Доколкото съдът приема, че преустановената
дейност е единственото и достатъчно условие за опрощаване на задължението,
съгласно заповедта, то не се налага изследване наличието на причинна връзка с
въведените противоепидемични мерки, макар такава връзка очевидно да е налице.
Ясно е, че в тежест на
субектите, предоставящи туристически услуги, е възложено административното задължение
да осигурят функционирането на съответния туристически обект при стриктно спазване
на въведените противоепидемични мерки, които задължително включват спазване на
физическа дистанция от 1,5 м и ако сам задълженият субект преценява, че е в
невъзможност да изпълни вмененото му задължение, в интерес на обществения интерес,
е да не предоставя услуги, които са потенциален източник на опасност от
заразяване с коронавирусна инфекция. В случая ответникът не оспорва твърденията
на ищеца предоставения му под наем недвижим имот да представлява почивна база, предназначена
за ползване като детски спортен лагер, с оглед което предназначение и
особеностите на целевата група туристи – деца, които принципно са със занижен
самоконтрол и самодисциплина, осигуряването на предписаните противоепидемични
мерки е значително затруднено, независимо от положената от наемателя грижа.
След като от страна на
наемателя е обективирано приемане на предложението за освобождаването му от
заплащане на дължимата за периода 15.05.2020 г. – 13.07.2020 г. наемна цена,
между страните на 10.06.2020 г. е сключен договор за опрощаване на възникналото
от наемния договор задължение и то е било погасено. Законодателят не изисква
форма за действителност на опрощаването, дори и вземането да е породено от
сделка, сключена в специална форма. Въпреки погасяването на задължението чрез
опрощаване, наемните вноски са заплатени в последващ момент, след като
основанието за дължимостта им е отпаднало в резултат на произведения от
опрощаването погасителен ефект. Наемните вноски са получени от наемодателя при
отпаднало (погасено) правно задължение на наемателя за престирането им и затова
подлежат на връщане.
Предвид
изложеното, налага се извод, че предявеният иск е основателен - за Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“ след сключване на договора за опрощаване, правото да получи наемната цена
за периода 15.05.2020 г. – 13.07.2020 г. е погасено и извършената по-късно
престация на опростената наемна цена подлежи на връщане в патримониума на
наемателя „Г.т.“ ЕООД.
С оглед
изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира
внесената държавна такса от 4456,72 лева и заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 3500 лева, което ответникът възразява да е
прекомерно.
В определение № 374 от
20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е прието, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато
съответства на фактическата и правна сложност на съответното производство, а
разликата в повече остава в тежест на страната, която го е договорила.
Страната, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор е
длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да
направи, но точно (само) тях. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и
ограничение в дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка
между направения по делото разход и положените от адвоката усилия по
конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не
може да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба №
1/9.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената
връзка. В случая, приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата
установява при интерес от 100000 лева до 1000000 лева, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение да е 3530 лева плюс 2 % за горницата над
100000 лева. Заплатеното възнаграждение обаче е под минималния размер, затова
независимо от липсата на правна и фактическа сложност на спора, не подлежи на намаляване.
Това налага ответникът да възмезди ищеца за пълния размер на сторените
разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„В.к.и в.-п.д.“, БУЛСТАТ *******, гр. София, да заплати на „Г.т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, на основание чл. 55,
ал. 1 вр. чл. 108 ЗЗД, сумата 111417,61 лева (сто и единадесет хиляди четиристотин и седемнадесет
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща наемна цена за периода
15.05.2020 г. – 13.07.2020 г., дължима по
договор за наем № Н-2/01.07.2014 г., заплатена след
опрощаването й, заедно със законната лихва върху нея, считано от предявяването
на исковата молба – 07.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 7956,72 лева (седем хиляди деветстотин
петдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: