Решение по дело №6549/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260356
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330206549
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260356

гр. Пловдив, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6549/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 534717-F543627/01.09.2020 г. на Зам.-директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Изложените аргументи се концентрират по нарушаването на процесуалния закон по налагането на една санкция за две нарушения и по описанието на нарушението в НП и акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, както и по приложението на материалния закон и липсата на задължение за издаване на фискална касова бележка, а оттам и липсата на задължение за въвеждане на ФУ/ИАСУТД, и за датата на извършване на нарушението.  В тази връзка се сочи, че е налице плащане чрез пощенски паричен превод и затова липсва задължение, каквото се вменява в НП. Отделно от това се възразява за противоречиво посочване на мястото, където е следвало да бъде поставено фискалното устройство, както и че поради причина, че дружеството жалбоподател има сключен граждански договор с лицензиран пощенски оператор, който предоставя куриерски услуги и именно той е получавал сумите от продажбите, поради което дружеството е получавало сумите по банков път и не е било необходимо да се издава касов бон. Възразява се още, че в АУАН и НП липсва посочване как е извършено плащането, за да се направи преценка дали действително за процесната доставка се е налагало издаване на касова бележка. В този смисъл претендира за липса на описание. В съдебно заседание възраженията се поддържат. В допълнение се излага, че на същата дата, на която се твърди, че е извършено нарушението от доказателствата се установява, че има извършени две доставки и поради липсата на посочване на индивидуализиращи белези на конкретната доставка в постановлението не може да се направи извод за доказване на съставомерните факти. Така и че в случая става въпрос за разносна търговия и тогава фактите от изпълнителното деяние следва да бъдат описани. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се възнаграждение за представляване от юрисконсулт.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000085736/15.01.2020 г. служители на ТД на НАП Пловдив, в това число Г.И., извършили проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС.

Установило се, че „***“ ЕООД като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г „За регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“ на МФ, не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 05.07.2018 г. Същите обстоятелства били документирани в протоколи по чл. 50 от ДОПК с № **********/28.01.2020 г. и № **********/24.03.2020 г.

Административнонаказващият орган приел, че нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.), предвиждаща, че „лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта“.

При проверката е установено следното, че дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица се установява, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на 05.07.2018 г. Пратката е приета от лицензиран пощенски оператор „Спиди“ АД, въз основа на сключен договор между оператора и жалбоподателя, на 05.07.2018 г., като при предаването ѝ не е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. Същата е платена чрез РКО за наложен платеж на доставчика на пратката от получателя ѝ в размер на 246,69 лв. на 06.07.2018 г.

Прието е, че нарушението е извършено на 05.07.2018 г. в гр. Раковски и е довело да неотразяване на приходи. Същото е констатирано на 24.03.2020 г. в ТД на НАП гр. Пловдив при преглед на предоставени справки и документи в хода на извършване на проверка, документирана с Протокол № **********/24.03.2020 г. във връзка с проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол с № **********/28.01.2020 г.

Затова и служителите на проходната агенция са приели, че с оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството - продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта /в случая-първата изпратена по куриер пратка/, а именно 05.07.2018 г. От извършена справка в информационната система на НАП е видно, че „***“ ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № F543627/10.04.2020 г. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и надлежно упълномощен представител на жалбоподателя. Актът е подписан без възражения от негова страна.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за посоченото нарушение на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС. В АУАН и НП е отразено, че нарушението води до неотразяване на приходи.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.И. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приетите по делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, заверен препис на нотариално заверено пълномощно рег. № 6830 по описа на М. С., нотариус  с район на РС Пловдив, протокол № **********/24.03.2020 г. и протокол с № **********/28.01.2020 г., разпечатка от имейл, изходящ от „Спиди“, за извършено разплащане, приемане и доставяне на пратка, договор от 21.01.2018 г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, договор № 93612 от 06.06.2018 г. между „***“ ЕООД и „Спиди“ АД, извлечение по сметка в ОББ, акт за регистрация по ЗДДС № 160422000276383/28.01.2020 г., ведно с удостоверение за връчването му по електронен път, уведомително писмо изх. № 16-347/03.02.2020 г., искане изх. № 303912000085736/15.01.2020 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, ведно с удостоверение за връчването му по електронен път, писмени обяснения, искане изх. № 303912000085736-3/03.02.2020 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, ведно с удостоверение за връчването му по електронен път, писмени обяснения и справки за наложни плащания от „Спиди“ АД, искане изх. № 303912000085736-2/24.01.2020 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица, ведно с удостоверение за връчването му по електронен път, писмо от „Спиди“ АД, искане изх. № 303912000085736-3/28.02.2020 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица, ведно с удостоверение за връчването му по електронен път, тарифа и общи условия на лицето, предоставящо куриерски услуги, извлечение от списък за извършени наложени платежи, искане изх. № 30391200005434/21.01.2020 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица, ведно с удостоверение за връчването му по електронен път, справка за регистрирани данни за ФУ/ИАСУТД, заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 0000-0066595/15.01.2020 г., справка за общ облагаем оборот от 14.01.2020 г., покана изх. № **********-1/24.03.2020 г. за явяване за съставяне на АУАН, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149 от 25.02.2020 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е съдържала проверка на изискани от куриера документи, в които се е съдържала информация за всички пощенски пратки за периода от регистрацията на дружеството 20.03.2018 г. – 02.02.2020 г., както и сключен договор с лицензиран пощенски оператор, извършващ куриерски услуги. От личната проверка в информационната система на НАП установила, че дружеството няма регистрирано фискално устройство. Отделно от това е установила данни за първата извършена продажба, която е и първата извършена доставка по куриер, която е платена с РКО наложен платеж.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставените протоколи за извършена проверка, разпечатка от база данни на куриера за извършени доставки и приети и изплатени чрез РКО наложни платежи. Затова показанията ѝ следва да бъдат оценени с доверие.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това. Актът е съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на търговеца.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението обаче не е описано надлежно от фактическа страна в АУАН и НП. Както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Със същата се задължават лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обект. Същевременно лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата са тези, които извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата. В продължение на горното разбиране разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата позволява, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата да не се издава касова бележка от ФУ или ИАСУТД.

Конкретният случай предполага обсъждане на плащането чрез „наложен платеж“. Това представлява пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума – пар. 1, т. 12 от ДР към Закона за пощенските услуги. Същевременно в АУАН и НП е посочено, че дружеството е осъществявало онлайн търговия, към която е приложима разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. и която дефинира „разносната търговия“, като състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, в какъвто смисъл са фактите посочени в обжалвания акт. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

При преценка на посочената за нарушена правна норма съдът счита, че е описанието на нарушението в НП не е пълно и не е достатъчно ясно. Не се съдържа посочване какво точно действие е налагало издаване на касов бон, а оттам и да се е породило задължението за въвеждане в експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на фактическия състав на нарушението, доколкото правната норма допуска множество изключения от задължението за издаване на касов бон, респ. въвеждане в експлоатация, монтиране и регистриране на ФУ/ИАСУТД. Чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата позволява да не се издава касова бележка от ФУ или ИАСУТД. Затова и съдът счита, че конкретното поведение на дружеството следва да бъде ясно посочено като се отрази как действително е получило същото плащането, за да бъде отграничено от хипотезите на липса на задължение за издаване на бон. Вместо това органите на административнонаказателното производство са се ограничили в посочване, че доставката „е платена чрез РКО за наложен платеж“. Разходният касов ордер представлява документ, който се издава при плащане, но не позволява да се прави предположение, че плащането е касово, особено като се има предвид, че е извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия на пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод. От друга страна, както вече се посочи, наложния платеж е пощенска услуга и не предполага в себе си заплащането на цената на стоката от купувача, независимо че в гражданския оборот се възприема по този начин. Той представлява цена на услугата по доставката. Следователно актосъставителят е следвало да посочи по какъв начин е заплатена стоката на доставчика – например чрез заплащането й в брой именно на него и той насетне да има задължение да я се изплати на търговеца, за да може едва тогава да се направи заключение, че дружеството жалбоподател е имало задължение да регистрира ФУ/ИАСУТД, а не попада в някои от изключенията.

Недопустимо е да се тълкува НП и АУАН и да се изследва въпросът какъв по-точно начин на плащане е приел наказващия орган, че да дефинира поведението на жалбоподателя като наказуемо. Липсата на такова посочване води и до невъзможност за съда да прецени и дали не е налице някое от допустимите изключения, когато дружеството не би следвало да бъде наказвано. Затова се прецени, че както АУАН, така и НП не съдържат пълно описание на релевантните към фактическия състав на нарушението обстоятелства и тези при които е извършено и не са спазени изцяло изискванията за съдържанието на актовете и по-конкретно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С това към момента на издаване на НП и наказване на санкционираното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на жалбоподателя по начин, че да не може да организира адекватно защитата си и да реализира правата си в пълен обем. Нарушението не може да бъде санирано едва във въззивното производство, поради което наказателното постановление следва да се приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено на това основание.

Въпреки изложеното горе съдът счита, че следва да посочи, че изложеният фактически състав на нарушението се установява от събраните по делото доказателства. От друга страна не се дължи произнасяне по вината, тъй като е привлечено към административнонаказателна отговорност юридическо лице, а отговорността му е обективна и безвиновна. Санкцията е правилно определена, а санкционната уредба коректно приложена. Независимо от това съдът поддържа становището си по незаконосъобразност на постановлението и неговата отмяна.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер, а именно в претендирания размер от 528 лева, какъвто е минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство по административнонаказателни дела към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие съобразно обжалваемия интерес, равняващ се на размера на наложена санкция, и начисленото ДДС.

По изложените  съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 534717-F543627/01.09.2020 г. на Зам.-директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

ОСЪДЖА Национална агенция по приходите да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***сумата от 528 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.