№ 735
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201357 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Н. П. от гр.Русе срещу наказателно постановление № 26/2021
г. от 11.10.2021г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, с
което за нарушение на чл.51, ал.1, вр. с чл.137, ал.10 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) и на основание чл.449а ЗВМД му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв.
Жалбоподателят редовно призован явява се лично и с процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Областна Дирекция по безопасност на храните - гр.Русе, редовно призовани, явява се
упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че по повод постъпил сигнал до
РПУ-Две могили, на 27.09.2021г. е извършена проверка от служител на ОБДХ и
полицейски служители в имот, находящ се на ул...... Съставен е Констативен протокол, в
който е посочено, че жалбоподателят отглежда овце (вписано конкретно -1 бр.) в
1
нерегистриран животновъден обект по чл.137 ЗВМД, а в писмено обяснение, предхождащо
проверката, жалбоподателят е посочил 20 бр. овце (л.л.11-12 от делото).
Въз основа на КП св.И. И. състави АУАН против жалбоподателя, в който са вписани
горните обстоятелства, действията на жалбоподателя са квалифицирани като нарушение по
чл.51, ал.1 ЗВМД (л.9). Актът не е подписан от нарушителя. Отказът е удостоверен от
свидетел с посочване на трите имена, адрес и ЕГН. Въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.51, ал.1, вр. с чл.137,
ал.10 ЗВМД и на основание чл.449а ЗВМД на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящето производство доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи (арг.чл.472, ал.1 и ал.2 ЗВМД) в
предвидената от закона писмена форма. Двата акта съдържат изискуемите реквизити по
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
които да водят до отмяна на НП само на това основание. Административнонаказващият
орган е приложил правилно материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложено административно
наказание. От писмо № 926/04.10.2022г. на ОБДХ-Русе (л.29) се установява, че
жалбоподателят няма регистриран животновъден обект и/или лично стопанство на
територията на с.Каран Върбовка в периода на извършване на проверката и установяване на
нарушението.
По делото са разпитани две групи свидетели, посочени от жалбоподателя и от
ответника.
Св.М. и св.С. твърдят, че те съвместно отглеждат техни овце в кошарата на П..
Последният не отглежда собствени овце, а единствено им помага понякога.
В съдебно заседание актосъставителят И., дава показания в насока, че е извършена
съвместна проверка с полицейски служители за установяване дали П. има обект и гледа ли
животни и жалбоподателят не е допуснал проверяващите в обекта. Той лично е възприел
една овца или агне до мрежата на двора. На проверяващите е било предоставено писменото
обяснение, в което П. е посочил, че отглежда 20 бр. овце.
Разпитан е св.Д., полицейски служител, участвал в проверката на място. Той
свидетелства, че преди проверката е имало жалба от съседка на П. с твърдения, че неговите
овце са съборили оградата, навлезли са в нейния имот и освен оградата са унищожили и
цветя. Проверката на 27.09.2021г. е извършена в имота на жалбоподателя, но той не е
2
допуснал проверяващите да влязат в двора. Свидетелят твърди, че при извършване на
предходна проверка в същия двор е имало много овце, но при извършване на процесната
проверка е видял една овца. Дворът се намира зад къщата и затова проверяващите не са
могли да видят дали има повече овце. Провереният имот и адрес при двете проверки е един
и същ.
Съгласно чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД, който отглежда селскостопански животни в
нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
27.09.2021 г. жалбоподателят е отглеждал овце. Невъзможността на контролните органи да
влязат в двора поради възпрепятстване от страна жалбоподателя е довела до неустановяване
на действителния брой отглеждани животни (категорично установен е 1 бр.). Съдът приема
за безспорно доказан юридическия факт „отглеждане на животни“. Този извод прави въз
основа на писмените обяснения на жалбоподателя (л.12), твърденията в жалбата до съда и
показанията на четиримата разпитани свидетели. Противоречия съществуват относно броя
на животните: жалбоподателят е вписал в писмените обяснения 20 бр.; в жалбата до съда
признава за едно агне/шиле; св.И. и св.Д. са видели 1 бр.; св.С. сочи последователно - 2 бр.,
4 бр., плюс овцете на М., а св. М. твърди, че той самият има 5 бр. овце в кошарата на П.
(с.з.18.10.2022г.). Авторството на деянието е доказано от съвкупния анализ на показанията
на четиримата разпитани свидетели и признанията в жалбата до съда.
Доказан по делото е и вторият юридически факт – липса на регистрация на
животновъден обект по реда на чл.137 ЗВМД. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и е
установен от писмените доказателства.
В цитирания чл.137 се урежда редът за регистрация на животновъдни обекти и редът
за регистрация на специален вид животновъдни обекти – лични стопанства. Законодателят
разграничава двете понятия (арг. от пар.1, т.36 от ДР на ЗВМД, пар.1, т.55а от ДР на ЗВМД
вр. с пар.1, т.47 от ДР към ЗЖ, а също и техния правен режим, вкл. реда за регистрация
(арг.чл.137, ал.ал.1-9 ЗВМД и чл.137, ал.ал.11-22 ЗВМД).
Процесният обект представлява животновъден такъв по смисъла, вложен в § 1, т. 36
от ДР на ЗВМД, доколкото според съдържащата се в цитираната разпоредба дефиниция,
"животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или
настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Дали той
покрива белезите само на общото понятие или пък е от категорията на „животновъден обект
– лично стопанство“ е без значение в случая, тъй като по делото липсват данни за каквато и
да регистрация по чл.137 ЗВМД.
Изпълнителното деяние е във формата на действие при правна забрана за бездействие
(отглеждане на животни, но без обекта да е регистриран по чл. 137 от ЗМВД), което е
констатирано от контролните органи на 27.09.2021 г. и несъмнено към този момент то се
осъществява, макар и започнало в предходен момент.
3
Правилно АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 51, ал.1 ЗВМД. Според
цитираната разпоредба, животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на чл. 137
от ЗВМД. Именно този текст въвежда задължение за регистрация на животновъдните
обекти, което не е спазено от жалбоподателя, а посочената норма на чл. 137 от закона
единствено урежда процедурата, по която се извършва регистрацията. При това положение
правилно наказващият орган е приел, че описаното неизпълнение на административното
задължение по чл.51, ал.1 ЗВМД вр. с чл.137 ЗВМД е съставомерно по чл. 449а, ал. 1 от
ЗВМД.
Неоснователни са релевираните оплаквания за нарушение на чл.53 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено след установяване по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина.
Не са били налице предпоставки за прекратяване на административно наказателното
производство, за постигане на споразумение с нарушителя или за приложение на чл.28
ЗАНН.
Наложеното наказание е в минимален размер, което е мотивирано от АНО с
липсата на предходни нарушения.По преценка на съда същото е съобразено с критериите по
чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. Съгласно § 1 т.4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай -
вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му,
вредоносните последици, степента на засягане реда на държавно управление и т. н., при
съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност.
Процесното нарушение е формално, т. е. съставът на административното нарушение не
предвижда вредоносен резултат. Това обстоятелство не изключва принципната приложимост
на чл. 28 от ЗАНН, но само ако конкретно извършеното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосноват прилагане
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Няма данни нарушението да е отстранено непосредствено след
извършването му. Следва да се има предвид и поведението на жалбоподателя, който е
препятствал контролните органи да извършат проверка в обекта.
По изложените мотиви съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26/2021 г. от 11.10.2021г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, с което за нарушение на
чл.51, ал.1, вр. с чл.137, ал.10 ЗВМД и на основание чл.449а ЗВМД на П. Н. П. от гр.Русе е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5