Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1053
гр.Бургас, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1293 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Е.Е.т.” ЕООД , ЕИК *****
с адрес гр. ***** чрез управителя Г.С.С. против
наказателно постановление № 487375-F494443/03.12.2019г., издадено на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че са допуснати процесуални нарушения. Счита, че не е налице състав на
нарушението, предвидено в чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, намира,
че липсва изискване да е налице актуален договор. Сочи, че е налице разминаване
между сочената като нарушена разпоредба на закона и описанието на деянието в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Не било посочено и дата
и място на нарушението. В случай, че се приеме, че е налице нарушение, излага
подробни съображения, че се касае за маловажен случай.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За
Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт
К., надлежно упълномощена от Изпълнителен директор на НАП, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 12.02.2020
г., а жалбата е депозирана на 19.02.2020 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Дружеството
„Е.Е.Т.” ЕООД има сключен договор № 14-1/13.09.2018г.
за възлагане на обществена поръчка с „Топлофикация – Бургас“ ЕАД за извършване
на услуга инкасиране на суми в брой за консумирана топлинна енергия и услуга
дялово разпределение в обособени пунктове и ресурси на „Е.Е.Т.”
ЕООД. Дружеството „Е.Е.Т.” ЕООД има сключен договор
от 28.07.2016г. и с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, съгласно който събира
от името на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумите за използваните услуги,
предоставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
При
плащане на суми за ВиК ЕАД и Топлофикация ЕАД
плащането се регистрира с фискално устройство на „Е.Е.Т.”
ЕООД с идентификационен номер на фискалното устройство DY348217. За поддържане
на фискалното устройство е подписан договор за продажба и техническо поддържане
на фискално устройство от 12.11.2012г. между „Е.Е.Т.”
ЕООД и „Л.т.“ ЕООД, съгласно който последното е длъжно да поддържа фискалното
устройство в техническа изправност като съгласно т. 4.2 договорът се сключва за
гаранционен период на устройството, посочен в приложение № 1 и се подновява
автоматично при заплащане от клиента на
такса за нов абонаментен период, което се отразява в приложението. Съгласно
приложението гаранционния период е
12.11.2012-12.11.2013г. като впоследствие
са заплатени такси и са нанесени периоди на обслужване: 12.12.2013-12.12.2014;
23.01.2015-23.04.2016; 15.03.2016-15.03.2017 и 20.06.2019-20.12.2019г.
На
24.06.2019г. е съставен АУАН от Н.Й.Д. – инспектор по приходите в НАП на „Е.Е.Т.” ЕООД за това, че при извършена проверка на 13.06.2019г.
в 11,12 часа в обект – офис, находящ се в гр. *****,
спирка срещу Елкабел, стопанисван от „Е.Е.Т.“ ЕООД,
дружеството не изпълнило задължението си да има актуален сключен писмен договор
за техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма на монтираното и въведено
в експлоатация за обекта фискално устройство модел Daisy Perfekt
S-KL с ИН на ФУ DY348217 и ФП 36429017. Прието е, че наличният договор за
сервизно обслужване в обекта е със срок до 28.08.2018г. На 24.06.2019г. е
представен актуален договор за сервизно
обслужване със срок 20.06.2019г.-20.12.2019г. Счетено е, че за периода
29.08.2018г. – 19.06.2019г. търговският обект е работил без договор за сервизно
обслужване на фискално устройство като за извършената проверка и направените
констатации е съставен протокол № 0311067/13.06.2019г.
Посочено е, че е нарушен чл. 16, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
При
извършена справка в информационните масиви на НАП е установено, че фискалното
устройство (ФУ) е работило без да има изградена връзка с НАП на 13.06.2019г,
07.06.2019г. като ФУ е изпратило данните на 20.06.2019г., при сключване на
договор за техническо обслужване.
Административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се – разпит на актосъставителя, протокол от
проверка, договори за предоставяни услуги, свидетелство за регистрация на
фискално устройство, фискални бонове, договор за продажба и техническо
поддържане на фискално устройство, обяснения от Г.С., декларация от К.К., протокол 0932013/15.07.2019г., ведно с приложени справки
от системата на НАП.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в
срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира, че неоснователно се твърди в жалбата, че
липсва дата и място на установяване на нарушението в издаденото наказателно
постановление – посочено е, че нарушението е установено на 13.06.2019г. в 11,12
часа при проверка в обект – офис, находящ се в гр. *****,
спирка срещу Елкабел, стопанисван от „Е.Е.Т.“ ЕООД,
поради което отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление следва да описва по такъв начин соченото нарушение,
че да даде възможност на привлеченото към отговорност лице да се защити срещу
изложените факти и обстоятелства. В случая наказателното постановление подробно
описва мястото, дата, часа на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Жалбоподателят по същество не оспорва, че не е имал актуален сключен
писмен договор за техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма на монтираното и въведено в експлоатация за
обекта фискално устройство, но счита, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ не предвижда такова изискване. Освен това
жалбоподателят намира, че е налице разминаване между описаните обстоятелства и
дадената правна квалификация. Съдът счита, че не е налице соченото разминаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД
лицето по чл. 3
трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице,
получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване
на съответния тип ФУ/ИАСУТД. Разпоредбата задължава лицата по чл. 3 от
Наредбата да имат сключен договор за сервизно обслужване не само при въвеждане
в екплоатация, какъвто жалбоподателят е сключил, но и
при работа с фискалното устройство. Жалбоподателят е лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ. Чл 16, ал. 1
предвижда правило за поведение, изразяващо се в задължение за сключването на
договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ при работа с фискалното
устройство и неосъществяването на това правно дължимо действие представлява
изпълнителното деяние, чрез което се осъществява нарушението. Адресат на това
задължение и субект на нарушението са лицата, които осъществяват продажби или
услуги от или в търговски обект, къкъвто е обектът на
жалбоподателя и в който е монтираното ФУ. Видно е, че към момента на проверката
– 13.06.2019г. дружеството жалбоподател е имало ФУ, но не е имало актуален
договор за техническото му обслужване. Договор за продажба и техническо
поддържане на фискално устройство е подписан на 12.11.2012г. между „Е.Е.Т.” ЕООД и „Л.т.“ ЕООД, съгласно който последното е
длъжно да поддържа фискалното устройство в техническа изправност като съгласно
т. 4.2 договорът се сключва за гаранционен период на устройството, посочен в
приложение № 1 и се подновява автоматично при заплащане от клиента на такса за нов абонаментен
период, което се отразява в приложението. Съгласно приложението гаранционният период е
12.11.2012-12.11.2013г. като впоследствие са заплатени такси и са нанесени
периоди на обслужване: 12.12.2013-12.12.2014;
23.01.2015-23.04.2016; 15.03.2016-15.03.2017 и 20.06.2019-20.12.2019г. За периода
16.03.2017г. до 19.06.2019г. няма данни да е бил налице сключен договор за
техническо обслужване и ремонт. Неправилно в наказателното постановление е
посочено, че договорът за сервизно обслужване е със срок на действие до
28.08.2018г. и че за периода 29.08.2018г. до 19.06.2019г. търговският обект е
работил без договор за сервизно обслужване на фискалното устройство. Съдът
намира, че с неправилното посочване на периода не е ограничено правото на
защита на санкционираното лице и не е налице съществено процесуално нарушение,
тъй като е видно, че периодът, който се сочи от административнонаказващия
орган (29.08.2018г. до 19.06.2019г.) всъщност е по-кратък от този, през който в
действителност (16.03.2017г. до 19.06.2019г.) „Е.Е.Т.”
ЕООД не е имало актуален договор за сервизно обслужване на фискалното
устройство. Поради липсата на договор за сервизно обслужване на фискалното
устройство е констатирано, че фискалното устройство не е имало изградена връзка
с НАП на 13.06.2019г, 07.06.2019г. и ФУ е изпратило данните на 20.06.2019г.,
при сключване на договор за техническо обслужване.
По
тези съображения съдът намира, че нарушението е безспорно установено – към
датата на проверката е липсвал актуален писмен договор за техническо обслужване
и ремонт на фискалното устройство, поради което е налице нарушение на нормата
на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, издадена на основание чл.
118, ал. 4 ЗДДС. наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН и при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН.
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР
№ 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото
обстоятелства не може да се направи извод, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид. Установява се, че се
продължителен период от време дружеството не е имало актуален договор за
техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, установи се,
че в резултат от това не е имало изградена връзка с НАП, касае се за типично по
вид нарушение, което засяга на фиска и поради това
приложението на чл. 28 от ЗАНН се явява неоправдано. В
случая наказанието е правилно индивидуализирано като е определено в предвидения
от закона в разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС минимум от 500 лева.
Ето
защо наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На
основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има административнонаказващия
орган, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно
заседание.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 487375-F494443/03.12.2019г., издадено на Началник
на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална
Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на „Е.Е.т.” ЕООД, ЕИК ***** с адрес гр. ***** чрез управителя Г.С.С. на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
„Е.Е.т.” ЕООД , ЕИК ***** с адрес гр. ***** чрез
управителя Г.С.С. да заплати на Национална Агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.