№ 795
гр. Перник, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720101746 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1 т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, *** срещу „СТАР ПОСТ“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д.Д.В
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор № *** г., по
силата, на който ищцата заемала при ответника длъжността „***“.
Сочи се, че със заповед № *** г., издадена от управителя на „Стар Пост“ ЕООД на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не се е явила на работа три
последователни дни от 12.02.2025 г. до 14.02.2025 г., включително. Със същата заповед е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата и тя е задължена да заплати на ответника
сумата от 1077 лв.
Излага, че заповедта и е връчена на 05.03.2025 г. с куриерска пратка на „Еконт Експрес“
АД.
Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е спазена императивната
разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ. Твърди, че ответникът не я е изслушал и не е поискал
писмените и обяснения преди да и наложи дисциплинарното наказание.
Искането към съда е: да признае за незаконно уволнението, извършено със заповед № ***
г., издадена от управителя на Стар Пост ЕООД и да го отмени; да възстанови ищцата на
1
заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в „СТАР ПОСТ“ ЕООД; да осъди ответника
да и заплати сумата от 6462.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение за времето от 05.03.2025 г. до 05.09.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира се присъждане на направените разноски.
След възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК, извършено по реда на чл. 64 и сл. от
ГПК, с протоколно определение от 15.08.2025 г., ответникът е подал писмен отговор. С него
е оспорил предявените искове, като неоснователни. Оспорил е наведените от ищцата
твърдения в исковата молба.
Признал е обстоятелството, че ищцата е работила при него по трудово правоотношение,
възникнало със сключването на трудов договор № *** г., на непълно работно време от 4 часа
на ден, с трудово възнаграждение в размер на 325 лв. Посочил е, че с допълнително
споразумение № *** г. е изменено трудовото възнаграждение на ищцата на 540 лв.
Изложил е, че основанието за налагане на дисциплинарното наказание е неявяване на
ищцата на работа в периода от 01.05.2023 г. до 17.02.2025 г. Поддържа, че със заповед №
22/17.02.2025 г. е открита процедура за преценка на извършените дисциплинарни
нарушения, която е връчена на ищцата на 25.02.2025 г. при отказ, като със заповед № *** г.
на същата е наложено дисциплинарното наказание, предмет на делото – „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратено трудовото и правоотношение.
Посочено е, че при определяне на вида на дисциплинарното наказание е преценено, че то
е за тежко нарушение на трудовата дисциплина, което представлява неизпълнение на
основно задължение на работника, довело до нарушаване на установения трудов ред в
предприятието. Изложеното е, че са взети предвид и други нарушения на трудовата
дисциплина, а имено незаинтересоваността на ищцата към трудовите и задължения в
периода 01.05.2023 г. – 17.02.2025 г.
Оспорена е основателността и на предявения иск за присъждане на обезщетение за
оставане без работа, с твърдение, че уволнението на ищцата е законосъобразно.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Направено е искане за присъждане
на направените разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил
представител. С писмена молба, подадена от пълномощника му – адв. К. П. е заявил, че
поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото
разноски. С протоколно определение от 25.07.2025 г. съдът е оставил без уважение искането
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез законния си представител – Д.В. – управител е
оспорил предявените искове. Искането към съда е да ги отхвърли, като неоснователни и да
присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
2
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства при условията на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:
От представения трудов договор № *** г. и допълнително споразумение от 01.01.2025 г. се
установява, че ищцата А. Д. Д., считано от 30.07.2021 г. е работила при ответника „Стар
Пост“ ООД по трудово правоотношение на длъжност „***“ на непълно работно време – 4
часа на ден по график в съответствие с длъжностната характеристика към офис в гр.
Перник. Трудовият договор е безсрочен. Считано от 01.01.2025 г. трудовото възнаграждение
на ищцата е изменено на 540 лв. месечно.
В чл. 6 от трудовия договор изрично е посочено като задължение на работника да спазва
стриктно установеното работно време.
В т. 2 от представената длъжностна характеристика за длъжността „шфьор-куриер“,
връчена на ищцата на 29.07.2025 г. е предвидено, че при необходимост от отсъствие /отпуск,
болест, лични причини/ работникът е длъжен да уведоми мениджъра на офиса най-малко 1
един ден преди отсъствието, за да бъде преразпределена работата между останалите куриери
до завръщането му.
По делото са приети месечни отчетни форми за явяването/неявяването на работа на
ищцата за времето от 01.05.2023 г. до 04.03.2025 г., подписани от управителя на ответното
дружество, от които е видно, че през посочения период ищцата не се е явила на работа нито
един работен ден, без да е ползвала законоустановен отпуск.
От представената заповед № 22/17.02.2025 г. на управителя на „Стар Пост“ ЕООД се
установява, че с нея е открита процедура за преценка извършените от А. Д. Д., в качеството
и на работник на длъжността „***“ нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неявяване на работа в продължение на три последователни работни дни за времето от
12.02.2025 г. до 14.02.2025 г., включително. Със същата заповед ищцата е поканена в
рамките на работния ден, в който и е връчена заповедта да депозира писмени обяснения за
извършените от нея нарушения. От разпечатаните на хартиен носител данни от електронната
страница на куриерска фирма „Еконт“ е видно, че заповедта е изпратена за връчване на
ищцата с куриер на 21.02.2025 г. Доставена е до адреса на адресата, който е отказал да я
получи.
Със заповед № *** г. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 188, т. 3,
във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КТ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 21 т. 6 от
КТ е прекратено трудовото и правоотношение за длъжността „***“, възникнало по трудов
договор № *** г.
По делото е изготвена и приета, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице В. П.. Съдът кредитира заключението, като пълно и обосновано, дадено от
3
експерт с необходимата квалификация и професионален опит. От него се установява, че в
месеца, предхождащ месеца на уволнението, а именно месец януари 2025 г., ищцата има
отработени 0 работни дни и 23 работни дни – самоотлъчка, поради което не и е начислявано
трудово възнаграждение. За месец февруари 2025 г. ищцата също има 0 отработени дни, 20
дни самоотлъчка и 0 лв. трудово възнаграждение. Ищцата е работила при ответника на 4-
часов работен ден, като трудовото и възнаграждение е било 540 лв. месечно.
Предмет на предявения иск е законосъобразността на заповед № *** г. на управителя на
ответното дружество, с която на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 21 т. 6 от КТ е прекратено трудовото
и правоотношение за длъжността „***“, възникнало по трудов договор № *** г.
Дисциплинарното нарушение, за което е наказан работникът се изразява в неявяване работа
в продължение на три последователни работни дни за времето от 12.02.2025 г. до 14.02.2025
г., включително.
В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, относими към преценка
законосъобразността на уволнението.
Доколкото дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарно нарушение,
извършено в периода 12.02.2025 г. – 14.02.2025 г., то спорната заповед е издадена в
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, които са не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и една година от извършването му.
Заповед № *** г. отговаря и на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - издадена е в писмена
форма, подписана е от издателя и, мотивирана е с ясна и точна индивидуализация на
нарушителя, времето, мястото, характера и обстоятелствата на извършеното от него деяние.
Последното е квалифицирано като описаната фактическа обстановка напълно съответства на
посочената в заповедта правна норма.
Не е налице и твърдяното от ищеца нарушение на дисциплинарната процедура по чл. 193,
ал. 1 КТ. Със заповед № 22/17.02.2025 г. му е дадена възможност да предостави обяснения за
деянието, за което е наказан дисциплинарно. С нея е уведомен, че е образувано
дисциплинарно производство. Заповедта е връчена на ищеца на 25.01.2025 г. при отказ от
негова страна да я получи. В определения му срок не е подал писмени обяснения.
От представените по делото отчетни форми и заключението на вещото лице се установява,
че ищцата е извършила деянието, за което е наказана дисциплинарно – не се е явила на
работа в периода от 12.02.2025 г. до 14.02.2025 г., включително, без да представи
доказателства за наличие на основание за отсъствието и. Действията и осъществяват
фактическия състав на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, което законът предвижда
като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ –
„дисциплинарно уволнение“.
Вида и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание е определена при спазване
критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ. Съобразено е, че неявяването на работа в два
4
последователни дни представлява нарушение на съществено трудово задължение на
работника, а именно да е в готовност да престира труда, за който е сключен трудовия
договор. Преценен, като утежняващо обстоятелство е фактът на неизпълнение на това
трудово задължение от страна на ищцата, не само в процесните работни дни, но и за един
изключително дълъг и непрекъсван период от време от 01.05.2023 г. до 14.02.2025 г. Тези и
действия са засегнали сериозно трудовата дейност на цялото предприятие и затова
наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя
по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Затова съдът намира, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ е законосъобразно и съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Предвид изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, като
незаконосъобразно е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователността
и на кумулативно предявените с него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 6462.00 лв. за оставане без работа, поради
незаконното уволнение за времето от 05.03.2025 г. до 05.09.2025 г. Това е така, тъй като една
от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявените искове е наличието
на незаконно уволнение и неговата отмяна. В настоящия случай не са налице условията за
това, поради което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
разноски. Той не е представил доказателства за направени такива, поради което не следва да
му бъдат присъждани.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по 344, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, предявен от А. Д. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, *** срещу „СТАР ПОСТ“ ЕООД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 73, представлявано от
Д.Д.В– управител за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № *** г. за налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото
правоотношение за длъжността „***“, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. Д. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, *** на заеманата преди уволнението, извършено със
Заповед № *** г,. длъжност - „***“ при „СТАР ПОСТ“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д.Д.В– управител,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на „СТАР
ПОСТ“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №
73, представлявано от Д.Д.В– управител да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, ап. 16 сумата от 6462.00 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа, поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № *** г. за времето от
05.03.2025 г. до 05.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок, считано от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе –
22.08.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6