Решение по дело №641/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 736
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120200641
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

736                                      01.07.2020г.                               град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение,  XII-ти състав

На трети юни                                                                       година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                               Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 641 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-3388-000016/13.01.2020 г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща предтсавител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.12.2019 г. около 14:25 часа в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, на ул. „Димитър Аврамов“, до бл. 39, проверяващи – служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас установили, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил – „БМВ X РЕИХЕ“, с per № СВ....НС, управлявал автомобила с намалена прозрачност на стъклата на предна лява и дясна врата, като допълнително било поставено фолио.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който тя подписал, с възражението, че стъклата не са измерени с уред.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 20 лева.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

В съдебно заседание, актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Последният е полицейски служител, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя в подадената жалба до съда. Същият твърди, че затъмняването на стъклата не пречи на видимостта, че затъмняването е в граници на стойностите, определени с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации и светлопропускливостта не е замерена с техническо средство.

Съдът споделя тезата на жалбоподателя, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

В състава на този текст от закона е регламентирана общата забрана за намаляване на прозрачността на челното, задното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя. Тази забрана обаче не е абсолютна, тъй като с разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е допуснато намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1, но само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Съгласно разпоредбата на т. 6.3.1. 1. 1. от Приложение № 3 на Правило 43, отчитаща резултатите от изпитвания на устойчивостта на светлинно излъчване, общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %, а изискванията за стъкла, различни от предни стъкла, са определени в Приложение № 21.

В т. 9 от Приложение № 3 на Правило 43, са регламентирани изискванията към оптичните качества на предните и други стъкла на превозните средства, като в т. 9.1.4 е посочено, че нормалната светлопропускливост на предните стъкла, не може да бъде по-малко от 70%, а изискванията за стъкла, различни от предни стъкла, са определени в Приложение № 21.

В т. 4.2.1. 1 от Приложение № 21 на Правило 43 е посочено, че стъклата, през които се получава „предното поле на видимост на водача“, по определението в т. 2.23.1, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %., а според т. 4.2.2. 1, стъклата за ‚задното поле на видимост на водача“, по определението в т. 2.23.2, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %, но в случаите когато са монтирани две външни огледала за виждане назад, се допуска стъклата да имат светлопропускливост под 70 %, стига да са обозначени с допълнителния символ V, посочен в точка 5.5.2 от настоящото правило.

От анализа на така посочените норми от Правило 43, може да се направи извода, че минималната светлопропускливост /прозрачност/ на страничните стъкла на автомобилите ,не може да бъде по-малък от 70 %. Когато автомобилът има монтирани две външни огледала за виждане назад е допустимо стъклата, които се намират в задното поле на видимост /задното стъкло и стъклата на вратите, които са зад седалката на водача/ да имат светлопропускливост под 70 %, стига да са обозначени с допълнителния символ V, посочен в точка 5.5.2 от Правило 43.

За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на границите на Правило 43, е необходимо да се извърши тест с техническо средство. В случая, контролните органи не са извършили замервания, поради което не може да се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични стъкла на автомобила е под границите, определени с Правило 43.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин описаното в НП нарушение, доколкото съгласно принципите на административното производство тежестта да докаже основателността на административното обвинение е на административнонаказващия орган. Същият е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него АУАН и НП, което не се доказа в хода на съдебното следствие, поради което съдът счита, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-3388-000016/13.01.2020 г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против С.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 20 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                   

 

                                                                         СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

 

В.О.: К.СЛ.