РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501661 по описа за 2021 година
С Решение № 260161 от 05.07.2021г., постановено по гр. дело №
842/2017г. по описа на Районен съд – Поморие е прието за установено по
отношение на ответната страна Ю. А. С. съществуването на вземане в полза
на ищеца Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“,
представлявана от Управителя Мартин Петров Чолаков за сума в размер от 1
393, 59 лева, представляваща такса за поддържане, управление и ремонт за
2015г., сумата от 377, 77 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 400/30.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по частно гр. дело № 649/2017г. по описа на Районен съд – Поморие.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ю. А. С. чрез
нейния процесуален представител – адвокат Панайот Панайотов, с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение изцяло и вместо
1
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъдат отхвърлени всички предявени искове против ответната страна. В
жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е материално
незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено в противоречие
с материалния закон и при допуснати от съда съществени процесуални
нарушения. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с доказателствения материал като съдът не е
приел за установена определена фактическа обстановка, а това е довело до
противоречие на решението с материалния закон. Посочва се, че не са
разгледани и исканията и не са взети предвид всичките направени
възражения, като липсва произнасяне по някои от тях. В жалбата са изброени
няколко възражения, направени от ответната страна в отговора на исковата
молба, по които съдът не се е произнесъл. Посочва се, че за да се докажат
тези възражения Ю. С. е отправила искане да бъдат събрани гласни
доказателства, но съдът е отхвърлил исканията на два пъти. Посочва се, че
при положение, че не се е произнесъл по всички възражения и не е подвел
представените доказателства към тези направени възражения, решаващият
състав е произвел едно немотивирано и неправилно решение, а след като не е
допуснал относими и допустими искания по доказателствата съдът е
извършил съществено процесуално нарушение. В жалбата се изразява
несъгласие с извода на съда, че изпълнението на дейностите не се включва
във фактическия състав на предявената от етажната собственост претенция.
Посочва се, че първоинстанционният съд изобщо не е коментирал и
направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането, тъй
като искът е предявен 22 дни след изтичане на тригодишния давностен срок и
следва да се направи извода, че вземането е погасено по давност.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивната страна – Ю. С. не се явява и не
изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – Етажната собственост на
„Феста Апартмънтс Поморие“, представлявана от Управителя Мартин
Чолаков депозира писмен отговор, в който се посочва, че решението в
обжалваната му част е законосъобразно и въззивната жалба следва да бъде
2
отхвърлена. В писмения отговор се посочва, че е неоснователно твърдението,
че не следва да се прилага решението на общото събрание на етажните
собственици на комплекс Феста Апартмънтс Поморие от 12.11.2014г.
Посочва се и обстоятелството, че е неоснователно оплакването за
неправилност на решението, предвид обстоятелството, че имотът е ползван
по-малко от 30 дни през 2015г., тъй като по делото не е установено и дори
липсват твърдения, ответната страна да е уведомила председателя на УС за
своето отсъствие през 2015г., а то не би могло да се предполага. В
депозирания пред съда отговор се посочва, че фактът извършени ли са
действително разходите по управление и поддръжка на сградата, не е предмет
на разглеждане и установяване по настоящото производство. Сочи се, че е
неправилно възражението на ответната страна относно неопределеността (и
неопределяемостта) на задълженията за заплащане на такса по смисъла на чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС, както и отправеното възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание ответната Етажна собственост чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Предявени са три обективно съединени иска от Етажна
собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз
Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков против Ю.А.
С. – регистрирана по Булстат ********* – с адрес – гр. П., област Б., ул. „***“
№ *, вх. *, ап. *, с които се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответната страна, че дължи на ищцовата Етажна собственост
сума в размер на 1 393, 59 лева, представляваща задължение на Ю. С. за
заплащане на годишните разходи за управление и поддръжка на общите части
и вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г., ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на 377, 77 лева за периода от 16.01.2015г. до
16.09.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лиха върху сумата от 1 393, 59 лева от датата на предявяване на исковата
молба – 18.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
3
По делото не се спори, че по частно гр. дело № 649/2017г. по
описа на Районен съд – Поморие е постановена Заповед № 400 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2017г., по силата на която
е разпоредено длъжникът Ю. А. С. да заплати на Етажната собственост на
„Феста апартмънтс Поморие“ сумата от 1 393, 59 лева, представляваща такса
за поддържане, управление и ремонт за 2015г., сумата 377, 77 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 16.01.2015г. до 16.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от 19.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в заповедното производство в размер на 35, 43 лева. С Определение
от 17.11.2017г., постановено по частно гр. дело 649/2017г. по описа на
Районен съд – Поморие е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си против длъжника Ю. С.. Съобщение за това определение е
получено от Етажната собственост на 21.11.2017г., а исковата молба е
предявена на 18.12.2017г., поради което и съдът намира, че е спазен
изискуемия се едномесечен срок по чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се посочва, че на 12.11.2014г. е проведено ОС
на ЕС в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ и съгласно приетото
решение по т. 2 от дневния ред е определена годишна такса от 9 евро/кв.м. за
поддържане и управление на комплекса за 2015г., както и е прието решение и
за размерът на таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима от всеки от
собствениците, съразмерно на притежаваните от всеки от тях части. В
исковата молба се посочва, че ответната страна притежава самостоятелен
обект в сградата на етажната собственост и въпреки определените със закон
задължения и отправяните към нея покани да заплати разходите за общите
части, тя не е изпълнила своите задължения. Твърди се, че въз основа на
взетите решения на проведеното на 12.11.2014г. ОС на ЕС етажните
собственици е следвало да изпълнят своите задължения до 31.12.2014г., но
въпреки това ответната страна не е изпълнила своите задължения.
Ответната страна по исковата молба – Ю. С. депозира писмен
отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в който оспорва
претенциите и сочи, че не е уведомявана и не е присъствала на проведеното
Общо събрание на 12.11.2014г. В отговора на исковата молба се твърди, че са
допуснати нарушения при свикване на Общото събрание на Етажната
4
собственост, а взетото решение за заплащане на такса за поддръжка и
управление в размер на 9 евро на квадратен метър противоречи на
императивната норма на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи се, че ответната страна не
е пребивавала в апартамента в гр. Поморие през 2015г. за повече от 30 дни.
Посочва се, че взетото решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“
не е било включено в дневния ред на проведеното на 12.11.2014г.
В отговора на исковата молба е отправено възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като от момента на взимане на решенията през
2014г. са изтекли повече от три години, от датата, на която решението е
следвало да бъде изпълнено до датата на предявяване на иска – 18.12.2017г.
С Определение от 09.05.2018г., постановено по гр. дело №
842/2017г. по описа на Районен съд – Поморие производството по делото е
спряно по приключване на гр. дело № 737/2017г. по описа на Районен съд –
Поморие с влязъл в сила съдебен акт, а впоследствие – с Определение от
20.09.2019г. производството по делото е възобновено.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен
служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира,
че решението на БРС е валидно и допустимо, тъй като при въззивния контрол
не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано
като нищожно или недопустимо.
По отношение на съображенията за неправилност на
първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:
По делото е представен Протокол от Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста апартмънтс
Поморие“, от който е видно, че по силата на т. 2 от дневния ред е взето
решение, по силата на което е утвърдена годишна такса за поддръжка в
размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, както и решение за създаване на Фонд
„Ремонт и обновление“ в рамките на годишната такса за управление и
поддръжка в размер на 2 евро/кв.м. годишно.
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № 82
от 16.06.2009г., нот. дело № 657/2009г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Поморие е видно, че Ю. С. е придобила
собствеността по отношение на самостоятелен обект, представляващ
5
апартамент *, находящ се в блок * със застроена площ от 56, 17 кв.м., ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
23 кв.м. При това положение, съдът намира, че предвид приетото в решението
на проведеното на 12.11.2014г. Общо събрание на Етажната собственост и с
оглед квадратурата на притежавания от страна на Ю. С. недвижим имот на
същата следва да дължи сума в размер на 929, 06 лева, представляваща такса
за поддръжка и управление за 2015г. (6 евро х 1, 95583 лева се равнява на 11,
73498 и умножено по площта на апартамента – 79, 17 кв.м. се равнява на 929,
06 лева) и сума в размер на 464, 53 лева, представляваща такса за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2015г. (3 евро х 1, 95583 лева се равнява на 5,
86749 и умножено по площта на апартамента – 79, 17 кв.м. се равнява на 464,
53 лева). Сборът от двете суми – 929, 06 лева и 464, 53 лева се равнява на
претендираната от Етажната собственост 1 393, 59 лева, представляваща
годишен разход за управление и поддръжка на общите части и вноските към
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г.
На основание чл. 6, ал. 1, т. от ЗУЕС собствениците са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост,
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за Фонд „Ремонт и
обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, да заплащат и
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа Фонд „Ремонт и
обновяване“. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба средствата във
фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на Общото събрание съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-
малко от един процент от минималната работна заплата за страната и от
други източници.
На основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. На основание ал.
6
2 от цитираната разпоредба не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година.
Следва да се отбележи, че по делото не се спори, че взетите
решения на проведеното на 12.11.2014г. не са отменени и са влезли в сила, а е
безспорно, че влезлите в сила решения на проведените Общи събрания на
Етажната собственост са задължителни за всички собственици и следва да
бъдат изпълнявани от тях, включително и от тези, които не са съгласни с
решенията. Законът е предоставил правна възможност на етажните
собственици, които не са съгласни с приетите решения или считат, че същите
са незаконосъобразни да ги оспорят и да претендират тяхната отмяна, но
ответниците по делото не са се възползвали от тази законова възможност,
поради което и са задължени да изпълняват така приетите решения по начина,
по който са взети от ОС на ЕС. При това положение, настоящата инстанция
намира, че взетите решения от Общото събрание на Етажната собственост
подлежат на изпълнение и са задължителни са етажните собственици, които
принадлежат на тази Етажна собственост – комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид взетите решения на
проведеното на 12.11.20214г. ОС на Етажната собственост, настоящата
инстанция намира, че са определени следните задължения за ответната страна
в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна
собственост:
- за 2015г. – сума в размер на 464, 53 лева за Фонд „Ремонт и
обновяване“ и
- за 2015г. - сума в размер на 929, 06 лева – разходи за поддръжка
и управление.
Общата сума на задължението възлиза на претендираната с
исковата молба сума – 1 393, 59 лева.
С оглед наведените възражения в отговора на исковата молба
ответниците носят тежестта на доказване да установят фактите относно
ползването на собствения си имот, за да се приеме, че са освободени от
7
задължението да заплащат разходи (разноски и такси), във връзка с дейности
по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост.
Твърдяните обстоятелства остават недоказани, тъй като по делото не са
ангажирани никакви доказателства относно ползването на имота от страна на
Ю. С. през 2015г. Такива доказателства не са представени и пред настоящата
инстанция въпреки допуснатите гласни доказателства и дадената от страна на
съда възможност. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
възражението във въззивната жалба, че имотът не е ползван повече от 30 дни
през 2015г. е недоказано и е неоснователно.
Задължението за заплащане на разходите за поддържането на
етажната собственост произтича от нормата на закона и плащане се дължи
единствено въз основа на взетото решение от Общото събрание на Етажната
собственост, което е влязло в сила. Задълженията е следвало да бъдат
изпълнени от страна на Ю. С. към дата – 31.12.2014г., предвид взетото по т. 4
от дневния ред на проведеното ОС на ЕС на 12.11.2014г. По делото няма
данни същата да е изпълнила своето задължение да заплати за 2015г. таксите
за поддръжка и управление на етажната собственост, както и дължимите
вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, поради което и съдът намира, че не
може да се приеме, че задължението на ответната страна е погасено.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск
е основателен и за ответната страна към 01.01.2015г. е възникнало
задължението да заплати претендираните суми.
По отношение на наведеното съображение, че за посочения
период не са извършвани реално дейности по поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост, съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.
9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с
притежаваните идеални части. Безспорно е, че Общото събрание на ЕС
разполага с компетентността да определя размера на паричните вноски във
фонд „Ремонт и обновяване“ на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС.
Средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в
8
определения от общото събрание размер. Средствата в този фонд се
изразходват целево - за извършване на дейностите по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС
и за оборудване, за изпълнение на мерките и указанията от техническия
паспорт на сградата и за други разходи, определени с решение на общото
събрание на основание чл. 50, ал. 4 от ЗУЕС. В случай, че не се налага да се
извършват ремонтни дейности в ЕС, събраните суми не се усвояват, а се
акумулират, за да послужат за заплащане на посочените по-горе дейности,
насочени към съхраняване на сградата и обновяване на общите части в
момента, в който се появи необходимост от това. В този смисъл, съдът
намира, че дължимостта им не е обвързана по никакъв начин от това дали
реално през посочения в исковата молба период са били извършвани
ремонтни дейности. При това положение, съдът намира, че въведеното в
жалбата възражение, че през 2015г. не са извършвани ремонтни дейности е
неоснователно и не води до освобождаване на ответната страна от
задължението да заплати своята дължима вноска към Фонд „Ремонт и
обновяване“.
Съдът намира наведеното във въззивната жалба възражение, че не
са извършвани дейности по поддръжка на общите части и поради това
ответната страна не дължи въпросните такси за ирелевантно за конкретния
спор. Безспорно е, че Етажната собственост в конкретния случай претендира
вноски в бюджета на Етажната собственост за минал период на основание
влязло в сила решение на Общо събрание – факт, който е безспорно установен
по делото. Принципът, възприет от закона е, че тези вноски се дължат
авансово въз основа на решението на общото събрание и разходването им се
отчита от Управителя пред Общото събрание. Самите дейности по
управление и поддръжка се извършват изцяло само, ако всички етажни
собственици са внесли в бюджета дължимите от тях вноски. Логично е, ако
някой или повечето етажни собственици не са изпълнили това свое
задължение, да не може да се извършва ефективна и качествена дейност по
поддръжка и управление на общите части. Няма как без набрани средства в
бюджета на ЕС от вноски на етажните собственици да се иска установяване
на плащане на суми за разходи за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост - не случайно е предвидено тези суми да се
внасят авансово, а не след извършване на някаква дейност и доказване на
средствата, изразходени за нея. В този смисъл, съдът счита, че е без значение,
9
когато се претендира заплащане на вноски в бюджета на Етажна собственост
за минал период до каква степен и в какво качество са извършвани тези
дейности и какви разходи е направила етажната собственост. Що се отнася до
това за какво са изразходвани събраните средства, Контролният съвет има
правомощия да контролира дейността на Управителя по изпълнението на
бюджета и решенията на Общото събрание за изразходването на средствата
на етажната собственост, а Общото събрание одобрява годишните отчети на
Управителния съвет, както и на Контролния съвет на основание чл. 11, ал. 1,
т. 4 от ЗУЕС. Що се отнася до това дали средствата се харчат за нуждите на
Етажната собственост, то може да се ангажира отговорността на УС или
Управителя за причинени вреди на Етажната собственост по общия исков
ред. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че и това възражение е
неоснователно.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна
давност, настоящата инстанция намира следното: не се спори по делото, че
изискуемостта на вземането е настъпила на 01.01.2015г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на дължимите суми е депозирано в
Районен съд – Поморие на 19.10.2017г. и по този начин следва да се приеме,
че давността е прекъсната, а е безспорно, че по време на висящия между
страните спор давност не тече, поради което и следва да се приеме, че не е
изтекъл петгодишен срок от възникване на задължението, за да се приеме, че
вземането е погасено по давност. Следва да се отбележи, че давността не е
прекъсната от датата на предявяване на иска, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК (предвид твърденията на ответната страна), а от датата на депозиране на
заявлението и не се касае за периодични плащания, които се погасяват с
изтичането на тригодишен период от време. В този смисъл, съдът намира, че
и това възражение е неоснователно.
При това положение, настоящата инстанция намира, че
предявените искове от Етажната собственост против Ю. С. са основателни и
следва да бъдат уважени. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
фактическите и правни изводи, които е направил първоинстанционния съд
напълно съвпадат с изводите, до които достига настоящата инстанция,
намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът
препраща към изложените мотиви от първоинстанционния съд на основание
10
чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78 от ГПК по делото не е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на ответната страна по въззивната жалба,
поради което и съдът не следва да се произнася.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че всеки един от предявените искове е с цена под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260161 от 05.07.2021г.,
постановено по гр. дело № 842/2017г. по описа на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11