№ 321
гр. Плевен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430106212 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявена искова
молба от „***“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от
М.К. и С.С. срещу В. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.558,
ал.7 КЗ сума от 8 654,00 лв., представляваща изплатеното от *** обезщетение
по щети № 110281/18.05.2018г. и № 210244/11.07.2018г., ведно със законната
лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът на основание чл.
557, ал.1 ,т.2, б. "а", от КЗ е изплатил по щети № 110281/18.05.2018г. и №
210244/11.07.2018г., обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
общо в размер на 8 654,00 лв., както следва: по щета № 110281/18.05.2018г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 654.00 лв. за увредения при
ПТП, настъпило на 29.12.2017 г., л.а. „***“ с ДКН ***, собственост на К.И.Б.
и по щета № 210244/11.07.2018г. обезщетение на неимуществени вреди на
С.К.Р., пострадал като водач на л.а. „***“ с ДКН *** процесното ПТП сума в
размер на 5 000.00 лв. Твърди, че виновен за процесното ПТП, съгласно
влязло в съгласно сила НП № 17-0938-006701, изд. на основание чл.179, ал. 2
и сл. от ЗДВП е ответникът по делото, който е управлявал л.а. „***“ с ДКН
*** без действаща задължителна застраховка „ГО”, към датата и часа на ПТП,
съгласно служебна справка от ИЦ ГФ. Сочи се, че процесното ПТП е
настъпило на 29.12.2017. в гр.Плевен, около 01:15 ч., като при движение по
ул.“***“ с посока ул.“***“ ответникът управлявайки л.а.“*** 520“ с рег.№ ***
е достигнал до кръстовището с ул. “***“, като поради движение с
1
несъобразена скорост и неспазване на пътен знак Б1-(„Пропусни движещите
се по пътя с предимство.“) не е пропуснал правомерно движещия се по ул.
"***" л.а.“***“ с ДК № ***, управлявано от С.Р., като го удрил в дясната
страна на автомобила и така причинил ПТП с имуществени и неимуществени
щети. Твърди се, че в нарушение на чл. чл. 490 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка ГО към
датата на ПТП. Излага се, че пострадалият при ПТП-то С.К.Р. се обърнал към
ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл. 557 от КЗ, за което била образувана щета № 210244/11.07.2018г. и УС на
ГФ му определило обезщетение в размер на 5 000 00 лв. за причинените му
неимуществени вреди, във връзка с процесното ПТП. Сочи се, че
обезщетението е изплатено с платежно нареждане от 10.08.2018г. по
банковата сметка на адв. д-во С.И. и при, съгласно нотариално заверено
пълномощно. Твърди се, че собственикът на увредения при ПТП-то
автомобил - К.И.Б. се обърнала към ищеца за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди на основание чл. 557 от КЗ, за което е образувана щета №
110281/18.05.2018г., като УС на ГФ й определило обезщетение в размер на 3
654.00 лв. за причинените имуществени вреди. Излага, че обезщетението е
изплатено на молителката, с платежно нареждане от 06.06.2018 г. Сочи се, че
ответникът бил поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение,
което обаче не било платено. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което
развива подробни съображения. Претендира присъждането на разноски.
В дадения от съда срок особеният представител на ответника сочи, че
иска е допустим, като по отношение на неговата основателност ще вземе
отношение в о.с.з.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск. Счита, че същият е погасен по
давност, както и, че не са направени допълнителни опити да се връчи
регресната покана.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за
настъпило ПТП с пострадали лица № 316000-3997 от 31.012018 г., че на
29.12.2018 г. между л.а. „***“ с ДКН ***, управлявав от В. Д. Д.,
неправоспособен и напуснал ПТП и л.а. „***“ с ДКН ***, управляван от С. Р.
е настъпило ПТП, при което на кръстовище, образувано от ул. *** и ул. *** В.
Д., движейки се с несъобразена скорост и при наличие на пътен знак Б1 е
отнел предимството на другия участник, ударил го, като е допуснал ПТП с
мат. Щети и пострадали лица и е напуснал местопроизшествието.
2
Видно е от приобщената по делото Справка от базата данни на
Информационен център към ГФ, че към датата на процесното ПТП л.а. „***“
с ДКН *** не е имал валидно действаща застраховка „гражданска
отговорност“.
От представеното по делото Уведомление за неимуществени вреди се
установява, че пострадалият от ПТП-то С. Р. е уведомил ищеца за станалото
ПТП, при което е претърпял неимуществени вреди.
Приобщено като доказателства по делото са и доказателства за
здравословното състояние на пострадалия при ПТП С. Р., представени на
ищеца по делото във връзка с образуваната при него щета.
Установява се от приложения по делото Протокол №14/19.07.2018 г. и
Протокол №15/26.07.2018 г., че увреденото от ПТП-то лице С.К.Р. е
определено общо обезщетение от 5000 лева и ликвидационни разноски по
щетата в размер на 42,20 лева.
Видно е от представените по делото доказателства, че пострадалото
лице С. Р. е уведомен за определеното обезщетение, както и, че същото му е
преведено на 10.08.2018 г.
От представеното по делото Уведомление за имуществени вреди се
установява, че собственикът на увреденото МПС К.Б. е уведомил ищеца за
станалото ПТП, при което е претърпяла имуществени вреди.
Представени като доказателства по делото са и доклад по щета за
имуществени вреди, техническа експертиза и заключителни технически
експертизи по повод на образуваната щета, въз основа на които е взето
решение на пострадалия от ПТП-то да се изплати обезщетение в размер на
3654,00 лева.
Установява се от приложеното по делото преводно нареждане, че на
пострадалия от ПТП-то е преведена сума в общ размер на 3654,00 лева.
Установява се от приложената по делото регресна покана с изх. № ГФ-
РП-503/22.06.2021 г., върната, като непотърсена от ответника, че същият е
уведомен, че следва да заплати сумата от 8709,20 лева, представляващи
обезщетение за виновно пречинени имуществени вреди с л.а., управляван от
него без валидно сключена застраховка ГО.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и се установява от приложените
доказателства,че към датата на причиняване на ПТП водачът /ответник в
настоящото производство/ не е имал както СУМПС, така и валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност”. При това положение обезщетение се
изплаща на увреденото лице от Гаранционния фонд, което е сторено видно от
приложеното по делото преводно нареждане. Представените доказателства в
тази насока не са оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги приема
като годно доказателство. По делото не е спорно и, че виновен за
3
настъпването на ПТП-то е ответникът по делото.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 288а, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.), тъй като е заплатил на пострадалото лице процесната сума,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. В резултат на това, на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); , след изплащане на обезщетението по
ал. 1 фондът е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на вредата до размера на платеното. Поради изложеното съдът
намира, че ищецът има право да претендира обратно от виновния ответник
цялата изплатена сума.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ и Гаранционния фонд има регресен
иск срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен
осъдителен иск за сумата от 8654,00 лева, представляваща изплатено
обезщетение за вреди се явява основателен и следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на направеното възражене от особеният представител на
ответника за изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че възражението за погасяване вземането на ищеца по
давност не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като същото е
преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато ответникът в
установения срок не подаден писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражение, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211 ал.1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и
непредвидени обстоятелства. Трайната практика на съдилищата,
обективирана в редица решения на ВКС /решение № 85/17.06.2011 г. на ВКС
по т.д. № 682/2010г./, както и постановеното тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК,
предвижда, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, като това се
отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Тази
практика е задължителна за съдилищата, поради което следва да се приеме, че
направеното възражение за изтекла погасителна давност направено едва в ход
по съществото на делото е било преклудирано, поради което не следва да се
разглежда от съда. С цел пълнота на изложението съдът намира, че следва да
отбележи и, че същото е неоснователно. Съгласно константната съдебна
практика, вземанията по регресните искове, в това число и суброгационните
искове, които произтичат от самия закон, а не от договора за застраховка
/каквото е и вземането на ***/, се погасяват с 5 - годишен срок и този срок
4
започва да тече от момента на изплащането на обезщетението. В
конкретния случай, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен
превод, ищецът е изплатил обезщетението по щетата на 10.08.2018 г. и на
06.06.2018 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е подадена на 29.09.2021 г., тоест в рамките на предвидения в
закона петгодишен срок, от което следва изводът, че вземането на ищеца не е
погасено по давност.
За неоснователно съдът намира и възражението на особеният
представител на ответника, че е следвало да се направи поне още един опит
да се връчи регресната покана на ответника, доколкото законът не предвижда
направата на редица допълнителни опити за връчване на регресната покана.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 1209,16 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не
е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“, със седалище и адрес на управление гр.***,
представляван от Б.И.М. и С.С. - изпълнителни директори, сумата от 8
654,00 лв., представляваща изплатеното от *** обезщетение по щети №
110281/18.05.2018г. и № 210244/11.07.2018г., ведно със законната лихва,
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.558, ал.7 КЗ и чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“, със седалище и адрес на управление гр.***,
представляван от Б.И.М. и С.С. - изпълнителни директори, направените
деловодни разноски в размер на 1209,16 лева за държавна такса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6