О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 31.01.2018 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№
42 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе съобрази:
Подадена е частна жалба №13273/19.12.2018
г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК
********* срещу разпореждане №3796/23.11.2018 г. по ч.гр.д. №2335/18 г. на ЛРС,
с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендираното вземане за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на
вземането.Посочва се, че атакуваното разпореждане е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно. Изтъква, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е бързина, съдът не проверява дали вземането
съществува, а и заявлението отговаря на изискванията
на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК,
каквото е изискването на чл.410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва препращане
към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на производството е
само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че съдът дължи
проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението
по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права,
като този относно претендираното вземане за неустойка, и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на
претендираната неустойка, в жалбата се заявява, че тя е уговорена в
съответствие с чл. 92,ал.1 от ЗЗД.Посочва се, че предвид уговорената клауза по
договора, неустойката е резултата от виновно неизпълнение на длъжника и има
санкционираща функция и обезщетява вредите за кредитора.Обсъжда Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д.
№1/2009 г. на ОСГК на ВКС. В заключение изтъква, че преценката на съда в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти за установяване на едно
спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг
евентуален процес – исковият. Като краен
извод е заявено, че заповедният съд е превишил своите правомощия по преценката
и обсъдил обстоятелство, което е извън предмета на проверка. Моли да бъде
отменено разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде
издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл.
410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 12.12.2018г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 17.12.2018 г./видно от пощенското клеймо/, като е спазен
законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
заявление №12198/21.11.2018 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Управителя Т.Я.К.,
чрез пълномощника си юрисконсулт А. срещу длъжника А.М.И., ЕГН ********** за сумите в размер на 308.95 лева – главница, 17.67
лева – договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 14.06.2017 г., 176.70
лева – неустойка за неизпълнение на задължение, 51.19 лева – лихва за забава за периода от 15.06.2017 г. до
14.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Посочва се, че е сключен договор за паричен заем № 2705184, сключен на 19.12.2016
г. със страни А.М.И. и
„Изи Асет Мениджмънт”АД в размер на сумата 500.00 лева, а заемателят се задължил да ползва и върне
отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 59.92 лева или
общо сумата в размер на 559.92 лева на 6 месечни погасителни вноски. Твърди се, че на 01.09.2018
год. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 год., на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи
Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, за което длъжникът е уведомен за извършената цесия на 04.09.2018
год. от „Изи Асет Мениджмънт”АД с писмо с обратна разписка.Кредиторът приема,че
след заема не е платен до 14.06.2017 г.,
последната падежна дата и от този момент до датата на подаване на заявлението -
21.11.2018 год. длъжника виновно не изпълнява задълженията си. Претендира се и плащане на
сумата в размер на 176.70 лева неустойка за неизпълнение.Ловешки районен съд е
произнесъл разпореждане №3804/23.11.2018 г. по ч.гр.д. №2318/18 г. на ЛРС, с
което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
относно 176.70 лева неустойка за неизпълнение на задължение, а в останалата част е уважил искането.
Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата 176.70 лева – неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява
установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в
казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една
от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да
изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение
на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче
съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство
от длъжника в три дневен срок след просрочие на дълга и намира, че по
естеството си тази сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Следователно при действие на
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК
процесния договор в частта за неустойката е нищожен.
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно
неоснователност на искането по заявление №12198/21.11.2018 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД против А.М.И. в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 176.70 лева
неустойка за неизпълнение на задължение, са идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3796/23.11.2018 г.
по ч.гр.д. №2335/18 г. на Ловешки районен съд, в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.