Решение по дело №1420/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 620
Дата: 22 юли 2024 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20242120201420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201420 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалбата на В. Ж. В. с ЕГН ********** против НП №
23-0769-004090 издаден от Началник група в ОДМВР-Бургас, ПП, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.5 вр. ал.1 т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, като се сочат конкретни
нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Административнонаказващият орган - ОДМВР-Бургас, надлежно призован не се
представлява. Преписката е изпратена със становище относно жалбата.
Съдът счита, че жалбата е подадена законоустановения срок от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 21.05.2023г в 07,05 часа, в гр.Бургас, ПП-773 км.491 до бензиностанция Ромпетрол, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80
км/ч МПС марка „***“ с рег.№*** се е движел със скорост от 149 км/ч заснета с
техническото автоматизирано средство. Приспаднат бил толеранс от минус 3% на
измерената скорост. АТСС била стационарна. Въпросното нарушение било записано на
файл. По- късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
1
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил управлявал с наказуемата скорост от 149 км/ч е
собственост на жалбоподателя В..
На жалбоподателя бил съставен АУАН в който като нарушена била вписана нормата на
чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е отразено, че нарушението е било извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ селия К и №7128061 от
12.05.2023г. С НП обаче на основание чл.182 ал.5 в. ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя била
наложена глоба в размер от 1700 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца,
тъй като наказващия орган е приел, че деянието се явява извършено в условията на
системност.
Техническото средство - мобилната система за контрол над скоростта към датата на
заснемане на нарушението било годно, видно от приложените по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване било преминало проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административнонаказателната преписка, които съдът кредитира изцяло.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички предвидени реквизити, поради което
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на
това основание. В НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена
от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост,
като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Налице е и Протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
В конкретния случай в НП е посочено, че нарушението е извършено в условията на
системност. От друга страна в АУАН деянието е квалифицирано като "повторно",
извършено в едногодишен срок от настоящото. Налице е разминаване в квалифициращите
признаци на нарушениетео в АУАН и НП. В санкционния акт следва да се опишат всички
факти, които обуславят приложението на института на повторността или системността. В
обжалваното НП е посочено, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане
2
в сила на 3 бр. ЕФ. Такива факти липсват в АУАН, което е довело до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице. Този извод на АНО за наличие на системност няма как
да се възприеме, тъй като за въпросните ЕФ няма данни кога са влезли в сила. След като в
преписката липсват доказателства от които да е видно дали деянието е повторно или
системно, то следва да се приеме, че тези квалифициращи обстоятелства останаха
недоказани, а жалбоподателя следва да бъде наказан по основния състав.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е доказан, то
съдът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за основния
състав на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Изложените в
акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като съдът намира, че
следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба и да намали глобата на 1350
лв., както и размера на наказанието лишаване от правоуправление на 3 месеца.
В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020 година на
Адм. съд- Бургас, Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм. съд-
Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд Бургас и
др.
Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0769-004090 издаден от Началник група в ОДМВР-Бургас, ПП, с който
за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.5 вр. ал.1 т.6 ЗДвП на В. Ж. В. с
ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна
разпоредба по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
"глоба" от 1700 лева на 1350 лева, както и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
лишаване от правоуправление от 6 месеца на 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3