Номер 26316.11.2020 г.Град гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – НесебърIII-ти наказателен състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър С. Петров
Секретар:Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър С. Петров Административно
наказателно дело № 20202150200717 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ “А.-Й.И.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, булевард Васил Левски № 34, представлявано от едноличния
търговец Й.Й.И. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 402888-F395109
от 02.01.2019г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за нарушение по
чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
отрича да е извършил нарушение, което да води до неотразяване на приходи. Контролните
органи не са описали обстоятелствата, при които е извършено вмененото на жалбоподателя
нарушение, като не е отчетено, че в проверявания ресторант е имало клиенти към момента
на проверката, като често се плащат от тях междинни суми преди окончателното отчитане
на поръчките, а фискалния бон се издава след окончателното приключване на поръчката и
нейното заплащане, когато сумата от продажбата се въвежда във фискалното устройство.
Така наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като не са изследвани всички относими към случая обстоятелства,
съответно не са описани в него, с което е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН; касовата книга
не е била обект на проверката, от записванията в която да може да се установи на какво се
дължи констатираната разлика на паричните средства. Доказателствената тежест за
установяване на нарушението е на наказващия орган, а съставеният акт, въз основа на който
то е издадено, няма презумптивна доказателствена сила. Не е посочена и хипотезата, при
1
която е приложена посочената като нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, а като по този начин не е посочена пълната правна квалификация на
деянието, е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Оспорва размера на наложената санкция, като
посочва, че неправилно е приложена санкционната разпоредба, а освен това излага
съображения и за маловажност на извършеното деяние. Моли наказателното постановление
да бъде потвърдено, алтернативно – да бъде намален размера на наложената санкция.
В съдебно заседание едноличният търговец не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна, а
наказателното постановление счита за правилно и законосъобразно и като такова моли то да
бъде потвърдено. Счита също, че от събраните по делото доказателства нарушението,
извършено от жалбоподателя, е доказано и не се оспорва от търговеца, който признава, че е
имало повече пари в касата, които е трябвало да бъдат въведени във фискалното устройство
чрез използване на функцията “служебно въведени”. В хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са
налице и условията на маловажност на деянието.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 10.07.2018г. за времето от 15:00 часа до 17:05 часа Х. К. К. и С.П.К., двамата на
длъжност “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, ОД-Бургас, са извършили
проверка на ресторант, находящ се на адрес: град Несебър, улица *******, срещу хотел
“П.”, стопанисван от ЕТ “А.-Й.И.”, ЕИК ********, в качеството му на наемател, а за
резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0345678 /
10.07.2018г. Според съдържанието на протокола на проверката е присъствал и едноличният
търговец Й.Й.И., а преди легитимиране е извършена контролна покупка от органите по
приходите на стойност 5,50 лева, за която е издаден касов бон с № 0005739 / 10.07.2018г. от
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. След легитимиране на органите
по приходите е отпечатан дневен финансов “Х” отчет и е връчен и собственоръчно
попълнен опис на паричните средства в касата от В.Ц.Д., който е работил в обекта като
сервитьор. Разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 21,50 лева, а фактическата
наличност в касата – 86,50 лева, който размер се установил от попълнения Опис на
паричните средства в касата. По този начин е констатирана разлика в размер на 65 лева
повече в касата. Наредено било на едноличния търговец да се яви, или чрез упълномощено
лице, на 17.10.2018г. в сградата на ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН).
На 18.07.2018г. в сградата на ТД на НАП Бургас Х. К. К. – “инспектор по
приходите” в ЦУ на НАП, е съставил АУАН № F395109 / 18.07.2018г. за това, че на
2
10.07.2018г. в 15:00 часа е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство,
протоколирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0345678/10.07.2018г. на
търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – Ресторант, находящ се в град
Несебър, улица *******, стопанисвано от ЕТ “А.-Й.И.”, ЕИК ********, при която е
установено, че общо наличните суми са в размер на 21,50 лева, съгласно междинен дневен
отчет № 0005740/10.07.2018г., изведен от монтираното и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ФУ модел DATECS DP-15-KL,
с индивидуален номер на фискалното устройство DT536604, номер на фискалната памет
02665569. Фискалната наличност в касата на обекта е в размер на 86,50 лева, съгласно
“Опис на паричните средства в касата към момента на проверката”, попълнен саморъчно от
В.Ц.Д., ЕГН ******* в качеството му на сервитьор. Фискалното устройство притежава
функциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми, като за деня няма служебно
въведени и изведени суми. Установената положителна промяна в касовата наличност е в
размер на 65 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването. От горното е видно, че ЕТ “А.-Й.И.”,
ЕИК ********, не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи
всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите “служебно въведени” или
“служебно изведени” суми. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на
акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели, които не са свидетели по
нарушението, но и на които не са посочени други данни освен трите им имена, както и от
едноличния търговец, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при неговото съставяне, нито такива
са постъпвали в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което
е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят поддържа направените от
него констатации при проверката в търговския обект, като уточнява, че са имали
предварителна информация за търговеца, който стопанисва обекта, както и че в момента на
проверката ресторантът е работил, но не е имало клиенти. Посочва обаче, че не е установил
произхода на парите, които са били установени като разлика и които не са били служебно
въведени във фискалното устройство, като допуска да не са маркирани извършени
продажби.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес
да обжалва НП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 09.07.2020г., а
3
жалбата срещу него е подадена на 16.07.2020г.
І. При съставянето на акта е допуснато нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като
на свидетелите по акта Г.Д.А. и Г.Г.Ж. не са посочени нито ЕГН нито точните им адреси.
Цитираната разпоредба е въвела изискване за посочване на точни данни относно
свидетелите, които са необходими с оглед тяхното индивидуализиране и възможността за
призоваването им. В случая на тези свидетели не е посочена дори местоработата им (напр.
ако са служители на НАП) така, че да може да се осигури призоваването им и разпитът им
относно обстоятелствата по съставяне на АУАН, което при всички случаи нарушава правата
на нарушителя и лишава съда от възможността да изследва всички обстоятелства по делото.
ІІ. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ
притежава (поддържа) такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания търговски обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една
каса, на която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в
търговския обект процесно фискално устройство е притежавало функциите “служебно
изведени” и “служебно въведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да
регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в
началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и
средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с
други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно
въведени” сумата, с която се започва работа в обекта за деня (начална сума) и всяко друго
служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установи, че на 10.07.2018г. във фискалното устройство на проверявания
4
обект няма “служебно въведени” суми в размер на 65 лева, установена като разлика. Тази
разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в
касата, която не е била отразена в съответното фискално устройство чрез операцията
“служебно въведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от 10.07.2018г.
Бездействието на търговеца-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата наличност
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на едноличен търговец при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Следва да се
отбележи, че актовете за установяване на администраивно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано. Разпоредбата на чл.84
от ЗАНН препраща към разпоредбите на НАП относно правилата за производството по
разглеждане на жалбите. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до
доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973г., което е
задължително за съдилищата, “отразените в акта фактически констатации не се считат за
установени до доказване на противното”. Т.е. актът за установяване на административно
нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно
наказващият орган следва в административно наказателното производство да докаже по
категоричен начин, с допустими от закона доказателства, че е извършено претендираното
нарушение и че то е извършено от посочения като нарушител. Ако административно
наказващият орган не докаже твърдените от него факти, то издаденото от него наказателно
постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да
бъде наказателното постановление законосъобразно, то при съставяне на акт и издаването
на постановлението следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това.
Нито в хода на проведеното от административно наказващият орган производство,
нито по време на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че констатираната разлика между фактическата
наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ обуславя промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ, че тази промяна е извън случаите на продажби и за търговеца, стопанисващ
проверявания търговски обект, е възникнало задължение за регистрира тази промяна във ФУ
чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Наказващият орган не е
изпълнил задълженията си по събиране на доказателства, тъй като именно в тежест на
наказващия орган е да докаже нарушението и неговият автор, като се базира на събрани
5
доказателства, а не на предположения, още повече, че АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила.
Разпоредбата на чл.107, ал.2, предл. 2 и ал.3 от НПК, въ връзка с чл.84 от ЗАНН
вменява на съда задължение да събере всички доказателства по исканията на страните, както
тези, които разобличават дееца, така и тези, които го оневиняват или смекчават
отговорността му, да ги обсъди и прецени, като изложи своите доводи защо кредитира едни,
а отхвърля други. Но разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН предвижда, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а
когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.
В АУАН актосъставителят е посочил, че едноличният търговец не е изпълнил
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата
наличност на ФУ, но при разпита си той не поддържа тази негова констатация, тъй като
заявява, че при проверката не е установено от къде са тези пари в повече в касата, и че ако
сервитьорът е маркирал продажбите, парите няма да са в повече. Това по същество означава,
че при съставянето на акта е нарушен материалния закон, тъй като според описанието на
вмененото на жалбоподателя нарушение и свидетелските показания на актосъставителя,
деянието не е съставомерно по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, защото на
практика се предполага установената разлика между разчетената касова наличност и
фактическата касова наличност да се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби, респ. не е
установено по категоричен начин, че промяната в касовата наличност в случая е настъпила
извън случаите на продажби, което е едно от предвидените в посочената за нарушена
законова разпоредба условия за съставомерност на деянието.
От друга страна, наличният по делото доказателствена материал, при тежест на
доказване, лежаща изцяло върху административно наказващия орган, не позволява
формиране по категоричен и несъмнен начин извод за извършено от страна на
жалбоподателя административно нарушение с посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Поради това не може
да се иска от съда да приеме, подобно на актосъставителя и наказващия орган, единствено
въз основа на изложеното от тях съответно в акта и постановлението, че констатираната от
тях разлика, представлява промяна в касовата наличност и същевременно не е формирана
например от неотчетени продажби, в който случай се изключва съставомерността на
деянието по чл.33, ал.1 от наредбата. За тези обстоятелства не само не бяха ангажирани
доказателства пред съда, но се установи, че въобще не са били предмет на изследване в хода
на административнонаказателното производство. Нещо повече, наказващият орган е
приложил санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което означава, че е приел, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи, какъвто пък може да бъде единствено
случая с неотчетени продажби. Това обстоятелство също потвърждава несъставомерността
на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
6
Ето защо съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е доказано, а
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е издадено
при съществени процесуални нарушения и при необосновано и неправилно приложение на
материалния закон.
Предвид на това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 402888-F395109 / 02.01.2019г., издадено от Д.Т.В.
– Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с
което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на ЕТ “А.-Й.И.”, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: град Хасково, булевард Васил Левски № 34, представлявано от
едноличния търговец Й.Й.И. с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7