РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 12.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на
единадесети ноември две хиляди и петнадесета
год. в състав:
Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
При секретаря А.Е. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1810 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от А.Р.П. *** против М.З.С. *** за промяна на режима за
упражняване на родителските права по отношение на родените от съвместното им
съжителство деца E.М.З. с ЕГН ********** и Д.М.З. с ЕГН ********** определен
със спогодба от 21.02.2014г. по гр.д.№4530/2013г. на РС Враца, като се възложи
упражняването на родителските права върху децата на ищцата, определяне режим на
лични отношения на ответника с децата - всеки първи и трети петък до неделя от
месеца от 18.00ч. в петък до 14.00ч. в неделя, както и три последователни дни
за коледните и три последователни дни за Великденските празници, както и 30 дни
през лятото, когато децата не са на училище, както и за определяне на издръжка
в размер на 250лв. да детето Е.З. и в размер на 150лв. за детето Д.З., считано
от деня на завеждане на исковата молба.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Предявените
при условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК са процесуално допустими.
В
исковата молба се твърди, че са налице обстоятелствата за изменение на
определеният
със спогодба от 21.02.2014г. по гр.д.№4530/2013г. на РС Враца
режим за лични отношения, упражняване на родителски права и издръжка по
отношение на двете деца. Твърди се, че към настоящият момент двете деца живеят
в гр. К. при баща си, но условията в които живеят децата там са се влошили.
Поддържа се, че къщата, в която живеят
децата е с лоши битови условия и се състои от три стаи, в които живеят общо
девет човека, като в нея няма баня и тоалетна.
Твърди се, че бащата не полага необходимите грижи за децата и не може да
им осигури добри условия за живот, а пола и възрастта на децата го правят
непригоден да създаде отношения с децата, които да им позволява да растат и укрепват
емоционално. Твърди се също, че ответника е заминал за Г., което допълнително е
лишило децата от родителски грижи и контрол, като през това време децата са
оставени на родителите на ответника, които не работят и нямат доходи за своята
и за издръжката на децата. От друга страна се поддържа, че ищцата разполага с
необходимите и подходящи условия за отглеждане на двете деца, тъй като живее в
къща при родителите си, има значителни спестявания от трудова дейност в Испания,
разчита на помощта и подкрепата на родителите си. Същевременно децата са силно
привързани към ищцата и желаят да живеят при нея.
В
указания едномесечен срок ответникът М.С., чрез адв.Ц.С., ангажира отговор за допустимост и
неоснователност на предявеният иск.
Оспорени са фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба, с твърдението, че бащата разполага с
добри битови условия за отглеждане и възпитание на децата, тъй като скоро ще се
мести в нова голяма къща в гр.К., която е луксозно обзаведена. Поддържа се, че така
поисканото от ищцата изменение на родителските права и режима лични отношения
по отношение на двете деца ще доведе до трайни психически травми за тях. Твърди
се, че потребностите на децата са адекватно задоволени, те се чувстват добре
при баща си, а детето Е. е завършило първи клас с отличен успех, което е в
пряка връзка с обгрижването на децата от бащата и осигуряването на отлични
условия на живот и материална задоволеност. Обосновават се твърдения, че
майката не се грижи добре за децата, когато те са при нея.
В
законния срок ответникът е предявил насрещен иск за промяна на режима за упражняване на
родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца E.М.З.
с ЕГН ********** и Д.М.З. с ********** определен със спогодба от 21.02.2014г.
по гр.д.№4530/2013г. на РС Враца, като се възложи упражняването на родителските
права върху децата на бащата и се определи режим на лични отношения на майката
с децата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. до 18.00ч.
без преспиване, със задължение да взема децата и да ги връща в гр.К., на
коледните празници от 24-26 декември вкл. при майката четните години, а
нечетните години да са при бащата, както и първите три дни от зимната ваканция
да са при майката, както и три дни от пролетната ваканция и през лятната
ваканция от 01-20 август да са при майката. Претендира се издръжка за децата за
минало време в размер на 1200лв., считано от 08.06.2014г. до 08.06.2015г.,
както и издръжка за бъдещо време в размер на 250лв. за детето Е.З. и 150лв. за
детето Д.З., считано от подаване на исковата молба и дължима до двадесето число
на текущия месец, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Предявените
при условията на обективно съединяване насрещни искове са с правно основание
чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК и са процесуално допустими и следва да бъдат
приети за съвместно разглеждане в настоящото съдебно производство.
От
А.П. е постъпил писмен отговор по насрещният иск, с който се твърди неговата
неоснователност - не се коментират новите обстоятелства, въз основа на които се
претендира измерение на режима на упражняване на родителски права. Поддържа се,
че в насрещния иск не се излагат доводи относно битовите условия, при които
живеят децата, а бащата често пътува в чужбина
децата са останали без родителски надзор. Липсва и преценка на
възможностите на бащата за помощ от трети лица. Обосновава се, че пригодният
родител за отглеждане на децата предвид пола на децата е майката.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, дават основание на съда да приеме за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по
делото, че страните не са в брак, но са
живели на съпружески начала, като от съжителството си имат родени две деца E.М.З., родена на ***г. и Д.М.З., родена
на ***г.
По делото е
представен социален доклад от Д „СП” гр.Враца, съдържащ констатациите от извършеното
проучване и съгласно който, по думи на дядото, бащата на децата живее и работи
в Г. и редовно изпраща финансови средства за задоволяване потребностите на
двете момичета. Детето Д. е показало привързаност към роднините по бащина
линия. Данните в доклада сочат, че детето Е. се отглежда от своята майка от
12.10.2015г. Среща и разговор с бащата не са проведени. Отчетено е, че
семейството на бащата притежава необходимите жилищно-битови условия и финансови
средства за отглеждане на децата.
От приложения
по делото социален доклад от Д „СП” гр.Б. се установява, че майката А.Р.
притежава необходимия родителски капацитет, за да отглежда и възпитава децата,
както и да им осигури необходимите условия за тяхното развитие – живее в
собствено жилище, в което е обособена детска стая за децата, обзаведена според
нуждите и възрастта им; има постоянни доходи; разчита на помощ при отглеждане
на децата от родителите си. В момента майката отглежда детето Е..
От нот. Акт
№47, том ХIII, дело №2267 от 18.08.2015г. се установява,
че ищцата е собственик на УПИ от 1720 кв.м., находящ се в гр.Б., обл.Видин,
ведно с построените в него МЖС от 90 кв.м., лятна кухня и стопанска сграда
Съгласно
приложеният трудов договор, майката е трудово ангажирана, с основно месечно
трудово възнаграждение от 380,00 лЕ..
С определение,
постановено в с. з. на 21.02.2014г. по гр. дело 4530/2013г. е одобрена спогодба
между А.Р.П. и М.З.С., по силата на която родителските права върху малолетните
деца ще се упражняват от двамата родители, като децата ще са с местоживеене ***,
определен е режим на лични отношения на майката с децата - всяка първа и трета
събота от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, със задължение
да взема децата в гр.Б. и да ги връща в гр.К., както и през Коледните празници
от 24-ти до 26-ти декември, вкл. При майката четните години, а нечетните при
бащата, първите седем дни от зимната и пролетната ваканция и от 01-ви до 20-ти
август да са при майката.
От показанията
на св. Йорданова, сестра на ищцата се установява, че последната системно се грижи за децата като
изпраща пари, дрехи и заедно със свидетелката са ходили всеки месец
да ги виждат и да помагат с
каквото могат. Според свидетелката бащата на
децата не упражнява грижи за децата, той не пребивава на територията на
България. Децата се отглеждат от бабата и дядото по бащина линия, живеят в много лоши условия, не са облечени и хранени, както
трябва, системно са тормозени от бабата и дядото. Когато виждали децата те се хващали да дрехите на майката и искали да се приберат да живеят при майката. В
момента голямото дете е при ищцата от около 20 дни.
Пуснали са молба, за да
вземат отпусното на детето и след това да го запишат в училище в гр.Б.. Твърди, че детето Е. се чувства много добре при майка си, не иска да се връща, иска и сестра й да е при нея. Според свидетелката децата са в риск, тъй като бащата се занимава с
престъпна дейност в чужбина и в момента е в затвора. Счита, че майката е способна да гледа децата, докато бащата
е извън страната и за децата не се грижи той, а родителите му, които възпрепятствали
контактите на майката с децата - скачали на бой,
гонили ги с вили и колове, казвали, че сестра й не може да ги гледа и не може да им
даде възпитание, а именно да крадат. В тази връзка са
търсили и съдействие от полицията.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Настоящото производството представлява спорна съдебна администрация на
отношения, свързани с упражняване на родителски права и режим на
лични отношения, поради което съдът с решението си
следва да се произнесе кой от двамата родители да упражнява родителските права и свързания с него
въпрос за местоживеенето на децата.
В интерес на всяко едно дете е, развитието
му да се осъществява под вниманието, грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Дори да им е трудно, и двамата родители трябва да поддържат по между си добър тон, да пазят
авторитета на другия, при наличие на спор във връзка с
отглеждането на детето, той да не става
достояние на същото, а веднъж взето решението да бъде
представяно като общо. Същевременно на детето трябва да му
се внушава уважение и респект и към двамата
родители, а самото то да бъде обект на обич и уважение и от двамата родители.
Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Отчетените в нормата на чл. 59, ал. 4 от СК обстоятелства са
идентични с приетото в ППВС №1/74 г.
При така събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че и двамата родители притежават добри
лични родителски и възпитателски качества, което е и основния критерий при разрешаването на въпроса за упражняването па
родителските права. И двамата родители желаят да упражняват родителските права и разполагат с
необходимия родителски капацитет и социално-битови условия за отглеждане на децата.
Установи се по
делото, че страните са разделени от месец май 2013г., като от тогава децата се
отглеждат от родителите на бащата – по твърдения на самия ответник в исковата
молба по гр. дело №4530/2013г.
Съдът, като взе
предвид данните по делото, възрастта на децата и условията, при които се
отглеждат те намира, че в обективен техен интерес е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Местоживеенето на децата следва да бъде определено на
адреса на майката – гр.Б., ул.”Хан Аспарух №9.
За да достигне до
този извод съдът изхожда от това, че децата трябва да имат
сигурност в своето развитие и условията при които живеят. При преценка на кой родител да се предостави
упражняването на родителски права и къде да живеят
децата, следва да се изхожда от принципа
родителят да полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи
трябва да бъдат ежедневни и непосредствени и в
процесния случай майката може да отговори на тази необходимост. За нея няма
данни да има укоримо от морална или друга гледна точка поведение.
Същевременно съдът
приема, че през изтеклия период от време от постановяване на мерките по гр.
дело 4530/2013г., майката е предприела успешни действия за стабилизиране и
установяване на семейството й в постоянна и спокойна среда и не подлага на
съмнение готовността и желанието й да отглежда и двете си деца. Условията на
живот при майката са се променили в положителна насока – има собствено жилище, в което е обособена
детска стая за децата, обзаведена според нуждите и възрастта им; има постоянни
доходи от трудова заетост, както и може да разчита на помощ за отглеждане на
децата от страна на родителите си.
В случая прекият
интерес на децата диктува между два, относително равностойни от битова и
материална гледна точка, варианта, да се избере този, който гарантира по-малко
стрес. Полагането на преки, ежедневни и непосредствени грижи за двете деца от
страна на родител ще гарантира вземането на адекватни и навременни решения във
връзка с тяхното физическо израстване и емоционално развитие.
Въпреки това
следва да се отбележи, че ако настъпят обстоятелства, променящи коренно
настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се
промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като
определящ фактор отново ще е интересът на децата, до навършване на пълнолетието
им.
На следващо място съдът намира, че съгласно задължителните
указания, дадени в ППВС № 1/74г., раздел ІІІ, по правило децата следва да се
отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. Като
примери за важни причини са посочени голямата разлика във възрастта и липса на
взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене и др.
Събраните по делото доказателства не установяват важни
причини от рода на посочените в Постановлението. Напротив, децата са от еднакъв
пол и на близка възраст, налице са данни, че са привързани едно към друго и
изпитват необходимост да са заедно.
Същевременно следва
да бъде определен и режим
на лични отношения между бащата и децата, включващ правото му да ги вижда и взема при себе си всеки първи и трети уикенд от месеца, от 18.00 часа в петък до 14.00 часа в
неделя, един месец през лятото – юли или август, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година великденските и коледни празници, а всяка
нечетна – майските и новогодишните празници. Съдът намира, че този режим е в
интерес както на децата, така и на родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, с цел да
бъде поддържана в необходимия обем връзката родител – дете.
Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на
качеството „непълнолетно лице”.
Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото
им задължение да се грижат за децата си, като в чл. 122, ал.
2 от СК е предвидено, че родителите имат равни права и задължения,
независимо дали са в брак.
При съблюдаване изискванията на СК за комплексна преценка
на нуждите на издържаното дете и възможностите на родителя и съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съдът счита, че за отглеждането и
възпитанието на Е. и Д. са необходими ежемесечно по 240,00 лЕ., от които майката
следва да заплаща 120,00 лЕ., а бащата да поеме останалите. По делото е представен трудов договор, от който се установява, че месечният доход на майката е в
размер на 380 лв. Относно бащата не са представени
доказателства за доходите му, но не се спори, че получава доходи. Издръжката в така
определения размер ще се дължи от датата на завеждане на делото – 27.05.2015 год., до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на
плащанията или промяна на размера им, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
В останалата част до пълният му размер предявеният иск за издръжка следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният от
ответника срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на иска за издръжка
за минало време с правно основание чл. 149 от СК за периода от 08.06.2014г. до 08.06.2015г. съдът
намира, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като в хода на
производството страната не успя да установи и да докаже, че ответницата – ищца
по първоначалния иск не е плащала издръжка за децата.
Ответника ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.РС държавна
такса върху размера на издръжката, възлизаща на 345,60 лЕ..
С оглед изхода на спора в полза на ищеца разноски не следва
да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и
на основание чл. 127, ал. 2
от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата E.М.З. с
ЕГН ********** и Д.М.З. с ЕГН ********** на майката А.Р.П., с
ЕГН-********** на адрес *** и ПОСТАНОВЯВА децата E.М.З. с ЕГН ********** и Д.М.З. с ЕГН ********** да живеят при тяхната майка А.Р.П., на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата М.З.С. ***, с
ЕГН-********** режим на лични отношения с децата E.М.З. с ЕГН ********** и Д.М.З.
с ЕГН ********** режим на лични отношения, включващ правото му да ги вижда и взема при себе си всеки
първи и трети уикенд от месеца, от 18.00 часа в петък до 14.00 часа в неделя,
един месец през лятото – юли или август, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, всяка четна календарна година
великденските и коледни празници, а всяка нечетна – майските и новогодишните
празници.
ОСЪЖДА М.З.С. ***, с ЕГН-**********
ДА ЗАПЛАЩА на А.Р.П., с ЕГН-**********,
от адрес ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца E.М.З. с
ЕГН ********** и Д.М.З. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 120,00 /сто и двадесет/ лЕ. за всяко от тях, считано от датата на
предявяване на иска - 27.05.2015г. до влизане в сила на решението по настоящето
дело, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от негова страна.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Р.П.
против М.З.С. иск за присъждане на издръжка за децата в останалата част до
пълният му размер.
ОСЪЖДА М.З.С. ***, с
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Вр.РС държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 345,60 лЕ..
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.З.С.
против А.Р.П. насрещни искове
са с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:………………………