Решение по дело №7700/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1759
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20183110107700
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, …..04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията ***гр.д. № 7700 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по предявен от И.К.С., ЕГН **********, чрез адв. ***, срещу А.К.К., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде провъзгласена нищожността на сключения между страните договор за продажба на дружествен дял, с рег. 10965/2009г., заверен от нотариус ***, вписан в НК-***под номер 124, на 04.11.2009г., поради привидност.

        Твърди се в исковата молба следното: Между страните е сключен договор за продажба на дружествен дял, нотариално заверен с рег. 10965/2009г. на нотариус ***, вписан в НК-***под номер 124. Предмет на договора са 25 дружествени дяла от капитала на ***ООД, всеки от които с номинална стойност от 100,00 лв. Излага се, че така подписаният договор е симулативен. От момента на сключване на сделката е била налице уговорка да не настъпят съответните правни последици. Твърди се, че изложеното се установява от подписано от ответницата обратно писмо.

        В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че предявеният иск е неоснователен. Процесният договор не е симулативен и е породил правните си действия. Твърди се, че представеното по делото „обратно писмо“ по своята правна природа не е такова и не поражда правните последици, които ищецът твърди. Документът не изхожда от страна по процесния договор за продажба на дружествен дял. Автор на писмото е едноличният собственик на капитала на ******. Страна по договора за продажба на дружествения дял е ответницата и само в това си качество тя може да прави волеизявления, касаещи договора. Неоснователността на твърденията и претенцията на ищеца се установява и от факта, че цената по процесния договор е реално заплатена от ответницата и получена от ищеца, като продавач по този договор. Прави се възражение за унищожаване на документа, именуван „обратно писмо“ и обективиращ едностранно волеизявление на А.К. на осн. чл. 27, предл. 5 вр. чл. 30 ЗЗД. Твърди се, че процесното едностранно волеизявление е дадено от А.К. след принуда и заплашване.

         В срока за подаване на отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от А.К.К. срещу И.К.С., с искане да бъде постановено решение, по силата на което насрещният ответник да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2500,00 лв., представляваща получена без основание сума по договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009г. Сочи се, че ако евентуално първоначално предявеният иск бъде уважен, то процесният договор за продажба на дружествен дял ще бъде прогласен за нищожен, което ще означава, че никога не е съществувал, поради което и даденото по него ще подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

          В срока за отговор на насрещния иск е представено становище от И.С. в следния смисъл: При сключване на сделката между страните са били налице имуществени отношения на различно от представения договор основание. Волеизявленията и на двете страни по сделката са дадени симулативно. В тази връзка цената от 2500,00 лв. не е заплатена от купувача на продавача. От 1997г. до 2014г. страните са били във фактическо съжителство и са имали обща семейна каса.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          От представения по делото заверен препис на договор за продажба на дружествен дял се установява, че на 04.11.2009г. в гр. ***между И.К.С. и А.К.К. е сключен договор, по силата на който продавачът И.С. продава на купувача А.К. собствените си 25 /двадесет и пет/ дружествени дяла от капитала на ***OOД, всеки от които с номинална стойност от 100,00 лв., за сумата от 2500,00 лв. Установява се, че продавачът е получил дължимата сума, представляваща продажна цена на прехвърлените дружествени дялове, изцяло и в брой, към момента на подписване на договора.

          По делото е представено обратно писмо, издадено от А.К., адресирано до И.С., от което се установява, че К., в качеството си на едноличен собственик и управител на ***OOД е декларирала пред ищеца, че последният е реален носител на всички права и задължения, произтичащи от договор за продажба на дружествен дял, с рег. номер 10965/2009г., заверен от нотариус с номер 124, с район на действие ВРС на 04.11.2009г. Установява се още, че К. е поела задължението в посочен от ищеца ден, час и нотариус да прехвърли по нужния законов ред на С. или на посочено от него лице всички права и задължения, произтичащи от договор за продажба на дружествен дял, с рег. номер 10965/2009г., заверен от нотариус с номер 124, с район на действие ВРС на 04.11.2009г.

          Видно от извлечение от Търговски регистър фирмата ***е с променено наименование от 28.09.2010г., а именно ***.

          В открито съдебно заседание са разпитани по двама свидетели в режим на водене на страната на ищеца и на ответницата. От разпита на св. ***, син на ответницата, се установява следното: Страните били сътрудници във фирми и живели заедно. Ищецът решил да продаде дружествените дялове на ***на ответницата, но по – късно последната била принудена да подпише документи за връщането им. Принудата била придружена с агресия и физически тормоз. Преди продажбата на дяловете също е имало семейни и бизнес конфликти. След подписване на обратното писмо, ответницата се опитала да го анулира, но заплахите продължили. Нямало е лична обща каса. Вземането на пари е ставало след разрешение на ответницата. На страната на ответницата е разпитан и св. ***, от чиито показания се установява следното: Свидетелят започнал работа в златарски магазин, притежаван от страните по делото, на длъжност „продавач-консултант“ през 2006г. В момента продължава да работи, но на длъжност „управител“, която длъжност изпълнява  от 10 години. Имало е каса на фирмата. За отпускане на по – големи суми от общата каса е било необходимо разрешението на ответницата. Свидетелят е занесъл парите на ищеца, с които са заплатени закупените дружествени дялове. Имало е физически посегателства от страна на ищеца спрямо ответницата, на които свидетелят е присъствал.

          На страната на ищеца е разпитан св. ***, като от показанията му се установява следното: А.К. е кума и кръстница на детето на свидетеля, а ищецът е негов кум.През 2005 година била извършена проверка от страна на полицията, след която били иззети огнестрелни антикварни оръжия. През 2009г. е повдигнато обвинение за тяхното притежаване на ищеца. С оглед на обстоятелството, че търговията с благородни метали подлежи на лицензионен режим страните решили да прехвърлят дяловете на ищеца на ответницата, за да не бъдат отнети дадените на С. лицензи за търговия с благородни метали. След оформянето на обратните писма страните празнували Нова година в присъствието на свидетеля, като отношенията им били перфектни. В съдебно заседание е разпитан и св. ***, като от показанията му се установява следното: Свидетелят е постъпил на работа във фирмите на страните през 2008г., като управител в този момент е бил ***. Поради опасност да се вземе лиценза за търговска дейност на фирмите ищецът прехвърлил на ответницата дяловете си. *** не е изпълнявал функцията на управител през годините.

          Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

          В правната теория се приема, че привиден договор е налице, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации, независимо дали симулацията е абсолютна или относителна. Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви правни действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. Привидните сделки се характеризират с привидност на волеизявлението на страните по нея. Външното волеизявление на страните отговоря по съдържание и форма на даден вид сделка, но участващите в нея уговорят, че не желаят правните последици на сделката. При абсолютната симулация страните осъществяват външно фактическия състав на договора, за да създадат привидност пред третите лица, че са обвързани от него, но са съгласни, че във вътрешните им отношения остават необвързани.

          В настоящият случай в тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно доказване, че сключеният между него и ответницата договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009г., с който И.С. е прехвърлил собствените си 25 дружествени дяла от капитала на *** на А.К. е привиден, т.е. същият не е породил правни действия, поради наличието на абсолютна симулация.

           С оглед на изложеното по делото се представи документ, наименован „обратно писмо“. Същият изхожда от А.К., носи само нейния подпис и е адресиран до И.С.. От съдържанието на документа се установи, че А.К. признава, че И.С. е реален носител на всички права и задължения, произтичащи от договор за продажба на дружествен дял, с рег. номер 10965/2009г. от 04.11.2009г. Освен това обаче в съдържанието на документа фигурира и волеизявление от ответницата за поемане на задължение в посочен от ищеца ден, час и нотариус, ответницата да прехвърли по законов ред на С. или на посочено от него лице всички права и задължения, произтичащи за К. от договор за продажба на дружествен дял с рег. номер 10965/2009г. от 04.11.2009г., както и задължение да извършва всички правни действия за вписване в ТР и преобразуване на дружеството. Предвид това, съдът намира, че следва да обсъди съдържанието на договора и да го изтълкува, доколкото в правния документооборот не е важно какво име носи определен документ, а изложеното в него съдържание. Преди всичко следва да се отбележи, че обратното писмо поначало следва да произхожда и от двете страни по сключен привиден договор, доколкото съгласието им, че във вътрешните им отношения същите остават необвързани, следва да е изрично дадено. Т.е. обратното писмо е една сделка, чрез която страните изразяват воля за несъществуването в правния мир на последиците от сключен между тях привиден договор. Следователно тя трябва да има насрещно съвпадение на две волеизявления. В конкретния случай документът изхожда само от една от страните, а именно от А.К.. На второ място следва да се обсъди, че в самото съдържание на документа са налице противоречия. С изявлението си ответницата признава, че реален носител на правата и задълженията, произтичащи от сключения договор за продажба на дружествен дял е ищецът, а в следващия момент същата поема задължение да прехвърли по законов ред всички права и задължения, които е придобила, с оглед сключения договор за продажба на дружествените дялове. Освен това е изложено и задължение за извършване на действия по вписване в ТР. Тълкувайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въпреки заглавието „обратно писмо“, до документът няма характер на такова. Привидният договор е нищожен, т.е. изобщо не поражда каквито и да било права и задължения за някоя от страните. Неясно е как купувачът по уж абсолютно симулативен договор едностранно поема задължение да прехвърли на посочено от продавача лице по законов ред всички придобити от симулативния договор права и задължения. Неясно е как всички права и задължения, които произхождат от договора за продажба на дружествените дялове се носят от С., а К. поема задължение да извършва всички правни действия по вписване на промени в ТР, както и да прехвърля своите права и задължения. За настоящия съдебен състав остава съмнение за действителната воля на ответницата, доколкото не може да се тълкува каква е била волята на ищеца, тъй като същият не участва в изготвянето на документа с име „обратно писмо“. Именно поради изложеното не се установи в условията на пълно и главно доказване, че документът носи характеристиките на обратно писмо. В чистия си вид обратното писмо съдържа волеизявление на страните по сключен привиден договор, които се съгласяват, че привидният договор не е породил никакви правни последици, с оглед симулацията му. Представеният в настоящия казус документ съдържа в себе си едностранно волеизявление, което по същество съдържа самоизключващи се обстоятелства. Предвид изложеното ищецът не успя да установи, че сключеният между него и ответницата договор за продажба на дружествени дялове е нищожен, поради привидност. Искът следва да бъде отхвърлен.

          Предвид отхвърлянето на предявения иск, съдът не дължи произнасяне по заявената насрещна искова претенция от ответницата, която е предявена в условията на евентуално уважаване на иска на И.С..

          Не следва и да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства, доколкото същите представляват свидетелски показания, които са събрани за установяване на обстоятелства, които биха били релевантни към настоящия спор при евентуално установяване на симулация.

          По разноските:

          С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответницата следва да се присъдят сторените по делото разноски, както следва: 100.00 лв. за д.т. по предявения насрещен иск, както и 1400.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, предвид липсата на направено възражение за прекомерност.

 

          Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.С., ЕГН **********, срещу А.К.К., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде провъзгласена нищожността на сключения между страните договор за продажба на дружествен дял с рег. 10965/2009г., заверен от нотариус ***, вписан в НК-***под номер 124, на 04.11.2009г., поради привидност.

 

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.К.С., ЕГН ********** да заплати в полза на А.К.К., ЕГН **********, сумата от общо 1500,00 лв., представляваща сбор от сторените по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: 100.00 лв. за държавна такса по предявения насрещен иск, както и 1400.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - ***в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: