№ 1253
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330202306 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-009183 от
28.09.2021г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Пловдив, с което на Л. М. Н., ЕГН:**********, на осн. чл.178ж, ал.1, пр.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателката оспорва издаденото срещу нея наказателно
постановление /НП/, като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, се явява лично и с
процесуалния си представител – адв. С. Ц., като жалбата се поддържа и се
прави същото искане. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В изпратеното по делото молба-становище, Началникът на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в Наредбата.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.09.2021г., около 18.30 часа, жалбоподателката управлявала по
автомагистрала „Тракия“ личния си лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“, с
рег. №***, в посока гр. София. В автомобила пътувал и свидетелят М.Ч..
Малко преди района на 148 км. в колата се чул силен шум, тропане и виене,
което наложило движение на автомобила със скорост от 40 – 50 км/ч в
лентата за принудително спиране на автомагистралата. В района на 148 км. се
намирали полицейски служители от ГД „Национална полиция“, които били
спрели други автомобили, а по останалите две ленти на автомагистралата
движението било забавено, тъй като имало посещение на Президента на
Република България в гр. Раковски. Възприемайки движението на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателката, в лентата за принудително
спиране на автомагистралата полицейските служители го спрели за проверка.
На място пристигнали свидетелят П.Т. – *** и *** му К.Г.. Същите били
уведомени, че жалбоподателката е управлявала личния си лек автомобил
„Мерцедес А 160 ЦДИ“, с рег. №***, в лентата за принудително спиране на
автомагистралата, поради което и на място й бил съставен АУАН с бл.
№980947 от 06.09.2021г., в който актосъставителят квалифицирал
извършеното по чл.58, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателката се запознала със
съдържанието на акта и го подписала с възражения. В законоустановения
тридневен срок същата депозирала писмено възражение по реда на чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства – свидетелските показания на П.Т. /***/ и М.Ч.. Показанията на
2
посочените двама свидетели съдът кредитира като логични, непротиворечиви
и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
По делото не са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателката нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. От
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се
установява фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта
и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния
ред и със съответните безспорни доказателства. Съгласно квалификацията,
под която е подведено вмененото нарушение, а именно - чл.58, т.3 от ЗДвП
при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира
в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. В настоящия случай в показанията си актосъставителят
заявява, че не е бил свидетел на установяване на нарушението, а е бил
уведомен за движението на лекия автомобил в лентата за принудително
спиране на автомагистралата от полицейските служители на ГД „Национална
полиция“. От друга страна и в противовес на отразената в АУАН и НП
фактическата обстановка, че лекият автомобил се е движил в лентата за
принудително спиране, без да им техническа повреда, от показанията на свид.
М.Ч. става ясно, че на процесната дата и място лек автомобил „Мерцедес А
160 ЦДИ“, с рег. №*** е получил повреда, тъй като са започнали да се чуват
силни шумове, виене и тропане, което е наложило движението му със скорост
от 40 – 50 км/ч. Тези твърдения се подкрепят от приложената към жалбата
фактура №********** от 17.09.2021г., от която се установява, че на лекия
автомобил е била извършена проверка на ходовата част, тъй като при
движение се е чувало виене/стържете отпред повече в дясно и при движение с
ниска скорост се е чувало пукане в дясно. При извършената проверка е
направена констатация за разбит преден десен шарнир на носача, виене в
преден ляв колесен лагер и лек луфт в предни външни карета. При тези
доказателства е очевидно, че на процесната дата автомобилът е имал
техническа повреда, което е наложило принудителното му движение в
лентата за принудително спиране на автомагистралата.
Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява
3
жалбоподателката да е осъществила така вмененото й нарушение по чл.58, т.3
от ЗДвП, за което е ангажирана нейната административнонаказателна
отговорност, съдът намира, че неоснователно е била санкционирана. Поради
това и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-009183 от 28.09.2021г.
на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което
на Л. М. Н., ЕГН:**********, на осн. чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания –
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4