№ 21624
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110127108 по описа за 2025 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. П. М., ЕГН
********** срещу „..“ ООД, ЕИК ..., в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 1 203,75 лева (хиляда двеста и три
лева и 75 стотинки), представляваща главница за неизплатено трудово
възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., ведно със
законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата
17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за
период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 9237/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск.
Ищецът поддържа, че е бил в трудово правоотношение с ответника по
трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено на основание чл. 326,
ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г. Твърди, че с предложението за работа,
предхождащо трудовия договор, ответникът се е задължил да изплати на
ищеца бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение заедно с
12-та заплата. Счита, че поетото задължение не е изменено с трудовия
договор. Вместо пълния обещан бонус ответникът заплатил единствено
половината, а именно – 1203,75 лв., поради което ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че „..“ ООД, ЕИК ...
дължи на С. П. М., ЕГН ********** сумата от 1 203,75 лева (хиляда двеста и
1
три лева и 75 стотинки), представляваща главница за неизплатено трудово
възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., ведно със
законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата
17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за
период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
ищцата основава претенцията си на предложение за работа, което не
представлява договор, вкл. трудов, и не обвързва работодателя. Счита, че
работодателят не е поемал задължение за изплащането на посочения бонус с
трудовия договор, който освен това следва по време предложението за работа.
Посоченото допълнително възнаграждение не фигурира и в Правилата за
структурата и организацията на работната заплата, с които ищцата се е
запознала и е подписала в първите дни на трудовото правоотношение. В тези
правила, както и в индивидуалния договор на ищцата този бонус фигурира
като незадължителен и изплащан по усмотрение на работодателя за
постигнати резултати. Накрая твърди, че бонуси на ищцата са били изплатени
и то в по-голям от претендирания от нея размер.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422
ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
С оглед становището на ответника с доклада по делото съдът е приел за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между тях е възникнало трудово правоотношение с Трудов договор от
21.08.2023 г., което е било прекратено по инициатива ищцата на основание чл.
326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г.
С протоколно определение от 12.11.2025 г. съдът е прекратил
производството по делото по иска за главница за разликата над сумата от
1 003.12 лв. до пълния предявен размер от 1 203.75 лв., поради отказ от иска
по реда на чл. 233 от ГПК.
Видно от предложение за работа в „..“ ООД до ищцата С. П. М.,
подписано от мениджър Човешки ресурси, без поставена дата и неподписано
от ищцата, на последната била предложена работа на позиция MES
администратор в отдел Дигитални технологии на постоянен трудов договор
със срок на изпитване 6 месеца. Работното време е 8-часов ненормиран
работен ден при брутно трудово възнаграждение 4 500 лв. месечно и нетно
възнаграждение при пълен отработен месец 3 628 лв. Бонусите са предвидени
за всяка завършена ключова фаза на проект MES в „..“ ООД – 30% от брутно
2
трудово възнаграждение, като проекта е със срок 2 години, ще протече на два
етапа, като всеки етап включва 2 ключови фази, както и бонус в размер на 50%
от брутното трудово възнаграждение, платимо заедно с 12-та заплата.
По делото е представен трудов договор № 74/21.08.2023 г., от който се
установява, че на посочената дата между ответника „..“ ООД, в качеството на
работодател и ищеца С. П. М., в качеството й на служител е сключен трудов
договор, по силата на който ответникът се е задължил според раздел общи
условия да предоставя работна сила в предприятието на ищеца, заемайки
длъжност приложен администратор MES в отдел Дигитални технологии на
безсрочен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, считано от 21.08.2023 г. Работното време е определено като 8-
часов ненормиран работен ден при брутно трудово възнаграждение 4 500 лв.
месечно. Според чл. 4.2 елементи на възнаграждението с променлив характер
са бонуси за постигнати резултати, които работодателят може да изплаща.
Уговорени са и допълнителни възнаграждения за признат професионален опит
– 0.6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година
професионален опит и за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.8%
за всяка година професионален трудов стаж при настоящия работодател.
Впоследствие на 01.03.2024 г. между страните било подписано
предложение за промяна на постоянното брутно трудово възнаграждение от
4 500 лв. на 4 815 лв. и нетно възнаграждение – от 3 628 лв. на 3 868 лв. На
същата дата е подписано и допълнително споразумение № 1 към трудов
договор № 74/21.08.2023 г. в посочения смисъл. В чл. 4.2, уреждащ въпроса за
елементите с променлив характер на възнаграждението, а именно бонусите,
страните са уговорили, че бонусите са платими за постигнати резултати.
Видно от представен от ищцата фиш за заплата за м.07.2024 г. на същата
и е била изплатена премия в размер на 1 404.38 лв., а според представени от
ответника фишове за заплата – 1 350 лв. премия, платена за м.02.2024 г. и
1 445 лв. премия, платена за м. 03.2024 г. Към фишовете за заплата са
приложени и три броя потвърждения за плащане на сумите от ПроКредит банк
АД, като общия размер на платените премии за 2024 г. е 4 199.38 лв.
По делото е представен Правилник за структура и организация на
работната заплата в ответното дружество „..“ ООД, връчен на ищцата С. П. М.
на 05.09.2023 г. Бонусите са предвидени в чл. 6.1.4 като същите са три вида –
1. Месечен бонус, който се определя на база предварително дефинирани
критерий за оценка на представянето на служителите; 2. Годишен бонус – в
зависимост от достигнатите финансови резултати на дружеството за текущата
година, определен по преценка на ръководството; 3. Допълнителни бонуси –
индивидуални бонуси за свършена работа на отделни служители, определени
по преценка на работодателя. За изплатените по преценка на работодателя във
връзка с постигнати добри резултати са представени заповеди № 39/22.12.2023
г. и № 36/17.12.2024 г.
Между страните не е налице спор и че трудовото правоотношение
3
между тях е било прекратено по инициатива на ищцата на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ, считано от 08.01.2025 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съществуването в полза на ищеца на паричното вземане, предмет на
исковата претенция, е обусловено от установяване наличието на възникнало
между страните правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е
трудов договор. Според разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор
се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ предвижда, че
работодателят е длъжен в установените срокове да изплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
В случая съдът приема, че по делото се установи сключването на
процесния трудов договор, а именно № 74/21.08.2023 г., от който се
установява, че на посочената дата между ответника „..“ ООД, в качеството на
работодател и ищеца С. П. М., в качеството й на служител е сключен трудов
договор, по силата на който ответникът се е задължил според раздел общи
условия да предоставя работна сила в предприятието на ищеца, заемайки
длъжност приложен администратор MES в отдел Дигитални технологии на
безсрочен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, считано от 21.08.2023 г. Работното време е определено като 8-
часов ненормиран работен ден при брутно трудово възнаграждение 4 500 лв.
месечно. Според чл. 4.2 елементи на възнаграждението с променлив характер
са бонуси за постигнати резултати, които работодателят може да изплаща.
Уговорени са и допълнителни възнаграждения за признат професионален опит
– 0.6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година
професионален опит и за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.8%
за всяка година професионален трудов стаж при настоящия работодател.
Претенцията на ищцата се основава на предвиден в предложение за
работа в „..“ ООД до ищцата С. П. М., подписано от мениджър Човешки
ресурси бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, платимо
заедно с 12-та заплата, като счита, че същото предложение е станало част от
сключения трудов договор между страните. Позовава се и на съдебна
практика по сходен казус – решение № 449 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр.д. №
2186/2023 г., IV ГО. Съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна, по
следните съображения.
На първо място съдът намира, че по делото няма данни кога е изпратено
предложението да ищцата и респ. дали и кога е прието, още повече същото е
неподписано от последната. В тази насока следва да се има предвид и че
предложението е подписано от мениджър човешки ресурси, като за последния
не се събраха данни, от които да се направи извод, че валидно представлява
работодателя, респ. че предложението го обвързва. Затова съдът намира и че в
4
случая е неприложима съдебната практика на ВКС, на която се позовава
ищцата, тъй като в разгледания от ВКС казус е било налице предложение за
сключване на трудов договор от работника и последващ акт на работодателя,
от който недвусмислено става ясно, че предложението е прието, което е дало
повод на съда да постанови, че предложението и приемането му по правилата
на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД може и да не са в един правен акт, като е достатъчно
съвпадането на волеизявленията на страните. Тази теза и настоящия съдебен
състав споделя изцяло, но по настоящото дело е налице подписан и от двете
страни трудов договор № 74/21.08.2023 г., след който е започнало полагането
на труд от страна на служителя. Следва да се има предвид и че в
предложението липсват част от реквизитите на трудовия договор, предвидени
по чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, а именно мястото на работата, датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение.
На следващо място видно от съдържанието на чл. 4.2 от трудовия
договор, уреждащ въпроса за бонусите, а именно по преценка на работодателя
за постигнати резултати, не възпроизвежда чл. 4.2 от предложението за
работа, предвиждащо за всяка завършена ключова фаза на проект MES в „..“
ООД – 30% от брутно трудово възнаграждение, като проекта е със срок 2
години, ще протече на два етапа, като всеки етап включва 2 ключови фази,
както и бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, платимо
заедно с 12-та заплата. В тази насока съдът намира за неоснователно
твърдението на ищцата, че предвидените в предложението за работа бонуси не
са отменени изрично в сключения трудов договор и уговорката е обвързваща
страните, тъй като преуреждането на въпроса за бонусите по различен начин в
трудовия договор ясно изразява волята на страните по него и не е необходима
изрична отмяна на текстовете от предложението за работа. В подписаното на
01.03.2024 г. между страните допълнително споразумение № 1 към трудов
договор № 74/21.08.2023 г. в чл. 4.2 отново са се споразумели, че бонусите се
изплащат за постигнати резултати.
По отношение възражението на ответника, че процесния бонус не е
предвиден в Правилника за структура и организация на работната заплата,
съдът намира същото за основателно. Видно от уредбата на бонусите като
елементи с променлив характер на трудовите възнаграждения в Правилника,
връчен на ищцата и с който тя е запозната, са предвидени в чл. 6.1.4 и същите
са три вида – 1. Месечен бонус, който се определя на база предварително
дефинирани критерий за оценка на представянето на служителите; 2. Годишен
бонус – в зависимост от достигнатите финансови резултати на дружеството за
текущата година, определен по преценка на ръководството; 3. Допълнителни
бонуси – индивидуални бонуси за свършена работа на отделни служители,
определени по преценка на работодателя. Видно е че критериите за
определяне на бонусите са свързани със свършената работа от служителите,
оценката за тяхната дейност и финансовите резултати на дружеството, т.е.
бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, платимо заедно с
12-та заплата не е предвиден във вътрешните правила на работодателя. От
5
представените по делото писмени доказателства се установява, че бонуси са
изплащани на ищцата за 2024 г. на три пъти, като общия им размер е 4 199.38
лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД и извода за
неоснователност на иска за главница, съдът намира, че и искът за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва, а именно за сумата
17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за
период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат единствено на ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски в размер от 506.58 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. В тази насока съдът
намира, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответното дружество в размер на 780 лв., с включен ДДС,
се явява основателно. Това е така, защото на първо място ответникът не е бил
представляван от адвокат в заповедното производство, доколкото
възражението по чл. 414 от ГПК е подписано от управителя на дружеството. В
исковото производство съдът съобразява фактическата и правна сложност на
делото, наличието на малко спорни въпроси от правна страна и решаването на
делото още в първото открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. П. М., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ...4, чрез адв. ..., срещу „..“ ООД, ЕИК ..., със съд. адрес гр. София, ул.
...., .., чрез адв. .. за признаване за установено, че ответното дружество „..“
ООД дължи на С. П. М. сумата от 1 003.12 лева /хиляда и три лева и
дванадесет стотинки/, представляваща главница за неизплатено трудово
възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., уговорен в
предложение за работа във връзка с трудов договор № 74/21.08.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и
сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период
от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г., за които суми по ч. гр. дело № 9237/2025 г. по
описа на СРС, 90 състав, е издадена заповед за изпълнение № 6187 от
28.02.2025 г. по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ...4, чрез
адв. ..., да заплати на „..“ ООД, ЕИК ..., със съд. адрес гр. София, ул. ...., .., чрез
адв. ., сумата от 506.58 лв. /петстотин и шест лева и петдесет и осем
6
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7