Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 14.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, граждански
състав, в публичното заседание на четиринайсети декември през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА,при
участието на зам.окр.прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА,като
изслуша докладваното от председателя гр.д.№
444/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.2,ал.1,т.3,пр.1-ро
и чл.4 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от К.А.К. ***,
чрез адв.В.М.-ЛАК,срещу Прокуратурата на Република България,с посочено правно
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 102 000лв.,от която
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и за имуществени
вреди-в размер на 2000лв.
Излага,че с постановление от
07.10.2017г. на ОП-Ловеч К.А.К. е бил задържан за 72 часа. С определение на
ОС-Ловеч от 10.10.2017г. му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража. С обвинителен акт на ОП-Ловеч К.А.К.
е предаден на съд за извършване на престъпление по чл.115, във вр.с чл.20,ал.2
от НК, затова,че на 06.10.2017г., около 21.50ч., на ул.“Н.“№33, в гр.Л., в
съучастие със С.С.Р.и В. Т.К.,като съизвършители, умишлено умъртвили К.В.К.,
б.ж.на гр.Л.. В съдебното заседание пред ОС-Ловеч представителят на
Прокуратурата е поддържал обвинението и изложил подробни аргументи за
установената по делото фактическа обстановка. За съучастието на подсъдимите
Прокуратурата твърди, че е безспорно установено присъствието на тримата на
мястото, където е станал побоят, както и че и тримата са нанасяли удари по тялото
на пострадалия. Прокуратурата счита,че са събрани достатъчни и годни
доказателства за причиняване от тези удари на травматични увреждания на
пострадалия,които водят до смъртоносен изход за лицето. Твърди, че именно
действията на тримата обуславят общност на умисъла им за постигане на крайния
резултат и няма причина някой от тях да не е съзнавал,че когато се удря лице в
областта на главата и съответно то пада на земята, продължават с удари с летва,
това може да доведе до летален изход. При тези изводи заключава,че обвинението
е доказано по несъмнен и безспорен начин по отношение и на тримата подсъдими. Прокуратурата
е изразила позиция за налагане на К.К. на наказание над предвидения в закона минимум от 10
години, с отчитане на конкретните обстоятелства,като размерът следва да е над
средния за предвиденото за това
престъпление.
С Присъда №8/07.03.2019г.,пост.по НОХД
№328/2019г. ОС-Ловеч е признал подс.К.А.К. за невиновен в извършване на
престъплението и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.115,вр.с
чл.20,ал.2 от НК. Въззивното производство по отношение на К.К. е било
образувано пред АС-Велико Търново по протест на ОП-Ловеч,поддържан и от
АП-Велико Търново. С Решение №148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г.
АС-Велико Търново е потвърдил решението на ОС-Ловеч в оправдателната й част.
Касационно производство по отношение на К.К. е образувано по протест на
АП-Велико Търново пред ВКС,като с Решение №202/19.06.2020г., пост.по
н.д.№986/2019г. ВКС,3 НО окончателно е оставил в сила Решение
№148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г. на АС-Велико Търново в
оправдателната му част.
Твърди,че пряка и непосредствена
последица от действията на Прокуратурата на Република България,изразяващи се в
незаконно повдигане и поддържане на обвинение срещу К.А.К. за извършено
престъпление от общ характер, с начало от 07.10.2017г. до окончателното му
оправдаване с Решение №202/19.06.2020г.,пост.по н.д.№986/2019г.на ВКС, К.К. е
претърпял неимуществени вреди. В резултат на незаконосъобразно изтърпяна мярка
за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 07.10.2017г.до
07.03.2019г., е засегната физическата му
и психическа неприкосновеност, правото му на личностно развитие, на социална и
професионална реализация и общностна интеграция. Твърди, че К.К. не е бил в
състояние да се грижи за семейството си,бил е подтиснат и депресиран, не е
могъл да се храни нормално,в резултат на което е отслабнал до степен опасна за
живота му. След освобождаването му от следствения арест при Затвора Ловеч на
07.03.2019г. и до окончателното му оправдаване на 19.06.2020г. К. продължил да
страни от хората и не е бил в състояние да си намери работа, тъй като бил
известен сред обществото като „подсъдим за умишлено убийство“ и „убиец“.
Твърди,че към момента не може да възстанови психичния си баланс, изпитва
тревожност и страх от незаконна репресия спрямо него.
Претендира и обезщетение за
имуществени вреди,изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари за представителство
на ДП при РУП-Л., Окръжен съд-Ловеч, Апелативен съд-Велико Търново, ВКС, в
размер на 2000лв.
Моли да се постанови решение, с което
се осъди Прокуратурата на Република България, на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, да заплати на К.А.К. сумата 100 000лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на незаконното повдигане и поддържане на
обвинение срещу него и 2000лв.-обезщетение за претърпени имуществени
вреди,представляващи заплатени адвокатски хонорари за представителство в
наказателното производство. Моли на основание чл.86,във вр.с чл.84,ал.3 от ЗЗД
ответникът да бъде осъден да му заплати и законна лихва върху тази сума,с
начало от 19.06.2020г.до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК постъпи
отговор от Окръжна прокуратура-Ловеч, като представител на Прокуратурата на
Република България.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи,че ищецът не е ангажирал
доказателства за влязлата в сила оправдателна присъда. Не са доказани и
твърдените вреди и размера им. В случай,че исковете се приемат за основателни,
възразява по размера и счита,че е завишен и не съответства на чл.52 от ЗЗД. Не
са ангажирани доказателства за датата,на която ищецът е бил привлечен като
обвиняем,което е от значение за преценката за началния момент на търпене на
вредите и продължителността им. Липсват доказателства за срока,за който К. е
бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Възразява,че след
като тази най-тежка мярка за неотклонение е наложена от съда,то вредите от нея
не са единствено и само в резултат на дейността на Прокуратурата на РБ. Твърденията
в обстоятелствената част на исковата молба сочат,че наказателното производство
е проведено в разумен срок. Счита,че ищецът не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за претърпени негативни последици, както и те да са пряк резултат от
процесните обвинения.
Прокуратурата оспорва претенцията за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба в размер на 2000лв.,представляващи
направени разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди,че липсват доказателства
за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания
размер,както и обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат. Сочи,че на л.201 от ДП е приложено адвокатско пълномощно
на адв.В.М. с договорено възнаграждение от 300лв.,от които в брой са платени
само 100лв.,а за останалите 200лв.няма документи,удостоверяващи заплащането
им.На л.260 от ДП е приложено и пълномощно на адв.М.Ванев с договорено
възнаграждение в размер на 2000лв.,от които в брой не е платено нищо,което е
дало и основание на адвоката с молба,намираща се на л.262 от ДП да се откаже от
защитата на К.. На л.91 от НД №986/2019г.по описа на ВКС е приложено адвокатско
пълномощно на адв.В.М. с договорено възнаграждение в размер на 500лв.,от което
в брой са платени само 300лв.,а за останалите 200лв. няма
документи,удостоверяващи заплащането им.
Възразява,че ищецът не сочи и поисканите двама
свидетели за какви обстоятелства ще свидетелстват. Твърденията в тази насока
счита за общи и декларативни.
В обобщение Прокуратурата излага,че
отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ има обективен характер,но това не
означава,че ищецът не носи доказателствената тежест да обоснове твърдените от
него вреди,размер,пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.
Не се противопоставя на искането за
прилагане на наказателното производство по НОХД №328/2018г.по описа на
ОС-Ловеч.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и се представлява от пълномощника му адв.В.М.-ЛАК. Поддържа
исковата молба и ангажира доказателства. В изпълнение на указания по чл.146 от ГПК пълномощникът уточни, че искът за обезщетение за претърпени имуществени
вреди е в размер на 400лв., представляващи изплатени хонорари на ад.В.М.-100лв.по
ДП №250/2017г. по описа на РУ на МВР-Л. и 300лв.-по КНД №986/2019г.по описа на
ВКС,ІІІ НО. Съдът прие,че е сезиран с тази сума. Пълномощникът представя
писмена защита.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна Прокуратура Ловеч поддържа отговора на исковата молба.
След обявяване на делото
за решаване постъпи молба с вх.№263044/20.12.2020г., като по реда на
чл.127,ал.4 от ГПК присъдените в негова полза суми да се изплатят по посочената
банкова сметка,***ичието на такава. Сметката е – BIC: ***, IBAN ***.
От събраните по делото
писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори,че срещу К.А.К.
е било образувано наказателно производство по ДП № 250/2017г.на РУ на МВР-Л.,
по ПП № 4664/2017г.на ОП-Ловеч, по което му е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.115,във вр.с чл.20,ал.2 от НК. От приложеното
наказателно производство се установява,че със Заповед с №297зз-88 от
07.10.2017г. на РУ на МВР-Л. К. е задържан. На същия ден е привлечен и обвиняем
в извършване на следното престъпление- на 06.10.2017г., около 21.50ч., на ул.“Н.“№33,
в гр.Л., в съучастие с В. Т.К. и С.С.Р.- двамата от гр.Л., умишлено са умъртвили
К.В.К.-б.ж.на гр.Л.. С Постановление от 07.10.2017г. на Окръжна
прокуратура-Ловеч К. е задържан за 72 часа. С Определение №523/10.10.2017г., пост.по
ЧНД №473/2017г.на ОС-Ловеч по реда на чл.64 от НПК спрямо него е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Искане по реда на чл.65 от НПК за
изменение на взетата мярка е било предмет на разглеждане по ЧНД №596/2017г.по
описа на ОС-Ловеч и е оставено без уважение с Определение
№652/14.12.2017г.,потвърдено с Определение №407/22.12.2017г., пост. по ВЧНД
№559/2017г.по описа на АС-Велико Търново. На 15.06.2018г. Окръжна прокуратура
Ловеч е внесла Обвинителен акт срещу С.С.Р., К.А.К. и В. Т.К., с обвинение в
извършване на престъплението по чл.115,вр.с чл.20,ал.2 от НК. Образувано е НОХД
№328/2018г.по описа на ОС-Ловеч,по което с Присъда №8/07.03.2019г. К.А.К. е
признат за невиновен в извършване на престъплението. С Определение
№149/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2018г. по описа на ОС-Ловеч е изменена
взетата по отношение на К.К. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Подписка“ и е освободен от съдебната зала. С Решение №148/24.07.2019г.,пост.по
ВНОХД №188/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново присъдата е потвърдена в
оправдателната част по отношение на К.А.К.. По образуваното КНД №986/2019г.по
описа на ВКС, ІІІ НО, е постановено Решение №202 от 19.06.2020г.,с което
въззивното решение е оставено в сила.
Установява се,че в досъдебната и
съдебната фаза на наказателния процес спрямо К. е била приложена мярка
„задържане под стража“ през периода от 07.10.2017г. до 07.03.2019г. Окончателно
е оправдан считано от 19.06.2020г.
На л.201 от ДП №250/2017г.по описа на
РУ на МВР-Л. е приложен Договор за правна защита и съдействие между К.А.К. и
адв.В.М.,в който е вписано договорено възнаграждение в размер на 300лв., а
реално изплатено 100лв. На л.260 от същото наказателно производство е приложен
Договор за правна защита и съдействие между К.А.К. и адв.М.Ванев,в който е
вписано договорено възнаграждение в размер на 2000лв., но реално не е вписано
да е платено. По КНД №986/2019г.на ВКС-ІІІ НО-на л.91 се открива приложен
Договор за правна защита и съдействие между К.А.К. и адв.В.М.,в който е вписано
договорено възнаграждение в размер на 500лв., а реално изплатено 300лв.
По инициатива на ищеца се
изиска справка от „Арест“ към Затвора-Ловеч, с която се удостовери, че от
постъпването на К. на 07.10.2017г., до превеждането му в Затвора-Ловеч на
02.07.2018г., няма данни да е лекуван в болнично заведение. С Медицинска
справка от Затвора-Ловеч се удостоверява,че по време на престоя на ищеца в
следствения арест и затвора в гр.Ловеч,не е настаняван в болнично заведение.
Отразено е,че е постъпил с диагноза „клинично здрав“ с минали заболявания
„апендектомия 1996г.“
За обосноваване на
претенцията си ищецът ангажира показания на свидетели. Св.В.В. живее на
съпружески начала с К. и излага,че „с
мъка изживя престоя в ареста..“. Обяснява,че по време на задържането му е
отслабнал с 30кг. Твърди,че от тогава са възникнали и заболявания – „дискова херния, единият му крак се
парализира,левият му крак пострада..В затвора го заболя кръста,преди това не е
имал такива неща..“. Обяснява,че след излизането от затвора К. е бил „..стресиран 1-2 месеца.Сега се успокои..“. В
момента е притеснен тъй като няма и не може да си намери работа. Свидетелят
обяснява,че не искат да го ангажират да работи- „..наричат го „убиец“,хората се страхуваха от него,че живеел в
затвора,не го искат на работа.И сега така продължава..“. Твърди,че семейството
им живее в барака,тъй като продали къщата си,трудно успяват да се грижат за
децата си. Споделя,че в махалата близките на починалия ги заплашват,искат да се
изселят. Семейството се страхуват се и не могат да пуснат децата си на училище.
Не обмислят да се изселят,тъй като няма къде да отидат. Разчитат на доходите на
дъщеря им,която работи в чужбина.
Разпита се и св.М.И.-приятел на ищеца, който
споделя,че са работили преди задържането
му строителна работа. След излизане от затвора не желаят да го наемат- „..Обиждат го,че е „убиец“… Всичко живо го
мрази от както стана този инцидент.Това е може би откакто излезе от затвора..“.
Обяснява,че К. изживява тежко това
отношение,срамува се,не контактува с хора- „От
тогава много тежко преживява това момче.Няма работа,не излиза некъде,не може да
си хваща така работа,както преди работехме.Виждам голяма разлика от преди
затвора и след..“. Свидетелят също сочи, че К. изпитва болки в кръста, говори
за „..или изкривяване на гръбнака,или
дископатия,не може да помръдва от леглото..“. Обясни,че К. „..не го вземат на работа ,защото е болен с
кръста и защото е бил в затвора..“
Съдът намира,че
показанията на свидетелите следва да се преценяват при отчитане на възможната
им пристрастност,с оглед близостта им с ищеца. По правилото на чл.172 от ГПК съдът
ги приема за обективни и непосредствени в частта за възприетите проявления на
неимуществените вреди по време на престоя в затвора и след освобождаването му и
за отношението на обкръжението към К.. Твърденията за наличие на здравословни
проблеми с кръста, в резултат на престоя в затвора, не може да се приемат за
меродавни,тъй като не се подкрепят от други обективни
доказателства,установяващи състоянието му непосредствено след отмяната на
мярката за неотклонение,а и в момента.
При така установената
фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:
По допустимостта.
Както прие и в
определението си по чл.140 от ГПК,при заявените обстоятелства, на които ищецът
основава претенциите си, са изпълнени общите изисквания на ГПК и ЗОДОВ. Като
страни са ангажирани лицето, което твърди, че е претърпяло увреждания,а
претенцията е предявена срещу органа, от чиито действия твърди,че са произлезли
вредите.
Съдът приема за
неоснователно възражението на отв.Прокуратурата на РБ за наличие на основание
за съвместна процесуална легитимация и на съда, като орган,чиито действия също
са допринесли за причиняването на процесните вреди.Инициативата за вземане на
мярката за неотклонение и контрола върху изпълнението й е изцяло в правомощията
на Прокуратурата.Тя упражнява наздор върху разследващите органи,повдига и
поддържа обвинение в извършване на престъпление. Ищецът твърди,че е претърпял
вреди от наложената му мярка за неотклонение и признатото за незаконно
обвинение, които действия са изцяло в правомощията на Прокуратурата.В т.см. ТРеш.
№5/15.06.2015г., пост.по т.д.№5/2013г.на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения
съдът намира,че легитимацията на ответника е надлежна и исковете са допустими.
По същество.
Съобразявайки изложените
в исковата молба твърдения съдът прие,че е сезиран с искове с правно
основание чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во,вр.с чл.4 от ЗОДОВ, с претенции за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди,конкретизирани
в исковата молба,в следствие на взетата спрямо него в ДП № 250/2017г.на РУ на
МВР-Л., по ПП № 4664/2017г.на ОП-Ловеч, мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и повдигането и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по
чл.115,във вр.с чл.20,ал.2 от НК, за което е оправдан. Съгласно т.13 от
ТРеш.№3/22.04.2005г.,пост. по т.д№3/2004г.на ОСГК на ВКС- при постановената
оправдателна присъда обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от задържането
под стража и последните не се определят самостоятелно. Ищецът е предявил два
иска-за присъждане на обезщетение за претъпени неимуществени вреди- в размер на
100 000лв.,ведно със законната лихва с начало от 19.06.2020г. до
окончателното плащане. Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди-в размер на 400лв.-представляващи изплатените
адвокатски хонорари за защита в наказателното производство,ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от 19.06.2020г. до окончателното плащане.
Съобразявайки
изложеното съдът приема,че претенцията на Марин М. с правно основание чл.2,ал.1,т.3,
пр.1-во,вр.с чл.4 от ЗОДОВ е доказана по основание.
Налице
е първата предпоставка за ангажиране на Държавата в настоящето производство – постановената
оправдателна присъда по отношение на ищеца е действие по см.на чл.1 от ЗОДОВ,
изразяващо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Влязлата в сила Присъда
№8/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2019г.на ОС-Ловеч,потвърдена с Решение №148/24.07.2019г.,пост.по
ВНОХД №188/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново и Решение
№202/19.06.2020г.пост.по КНД №986/2019г.по описа на ВКС, ІІІ НО,с които съдебни
актове К. е признат за невиновен, обосновават
характеристиката на „незаконосъобразна” на дейността на Прокуратурата по водене
на процесното наказателно производство.
Следваща
предпоставка за уважаване на претенцията е да се докажат твърденията на ищеца
за претърпени неимуществени и имуществени вреди,които да са в пряка
причинно-следствена връзка с дейността на Прокуратурата по повдигане и
поддържане на незаконното обвинение.
В
исковата молба ищецът е формулирал вредите през периода от 07.10.2017г.до
07.03.2019г.,като засягане на физическата му и психическата му неприкосновеност,
правото му на личностно развитие, на социална и професионална реализация и
общностна интеграция. Твърди, че не е бил в състояние да се грижи за
семейството си,бил е подтиснат и депресиран, не е могъл да се храни нормално,в
резултат на което е отслабнал до степен опасна за живота му. След
освобождаването му от следствения арест при Затвора Ловеч на 07.03.2019г. и до
окончателното му оправдаване на 19.06.2020г. е продължил да страни от хората и
не е бил в състояние да си намери работа, тъй като бил известен сред обществото
като „подсъдим за умишлено убийство“ и „убиец“. Твърди,че към момента не може
да възстанови психичния си баланс, изпитва тревожност и страх от незаконна
репресия спрямо него.
Формулирани
по този начин съдът ги определя като вреди, засегнали личния живот, здравословното
състояние и авторитета в обществото. Съдът съобрази изложените аргументи и
ангажирани доказателства и намира,че претенцията е частично основателна.
Следва
да се приеме за доказано и житейски приемливо твърдението, че наказателното
производство, водено срещу ищеца, е имало негативно отражение в личния му
живот. От една страна е нужно да се отчете,че се касае за млад човек, създал е семейство
и се е грижел за него, работел е и е имал изграден авторитет в тази си трудова
дейност. Макар към момента на започване
на разследването да е имал вече досег със санкционната дейност на
Държавата-осъждан е преди за еднотипни престъпления, които не попадат в
категорията на „тежки“ по см.на НК, като е санкциониран с административно
наказание по чл.78а от НК и пробационни мерки, повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.115 от НК и наложените ограничения, са имали сериозен негативен ефект върху него. Обвинението
е за извършване на тежко умишлено престъпление и спрямо него е била приложена
най-тежката мярка за отклонение и то още в самото начало-на 07.10.2017г. От
тогава, в продължителен период от
време-близо 1 година и 5 месеца- до 07.03.2019г., е бил в пенитенциарни
заведения-в ареста, а след това и в затвора.. Очаквано и нормално е тази драстична
промяна в живота му и опасността от налагане на тежко наказание да създаде и поддържа
у него чувство на отчаяние и безизходица. Тези преживявания са причинили интензивни
по времето им негативни изживявания. Преживеният стрес е довел до затруднения в
последствие с адаптацията на К. в социалния живот „навън”, в общуването с
близките и широкия кръг на познати,в намирането на среда на живеене,където да
се чувства спокоен и приеман. Независимо от оправдаването му все още в
социалното му обкръжение стои съмнението в благоприличието му, доверието в
личните му и трудови качества все още не е възстановено. Свидетелите са
категорични,че не може да и намери работа, не го наемат и не му се доверяват.
Дискредитирането на личността му е формирало у него неудобство и срам. Това
води до сериозни затруднения не само на ищеца,но и на семейството му, което е
принудено да живее в лоши условия, в изолация и постоянно безпокойство.
Съдът
намира,че не е доказана тезата за негативно отражение на воденото разследване
върху здравословното състояние на ищеца. В тази насока са само показанията на
свидетелите,които възпроизвеждат споделеното им от ищеца. Липсват конкретни
медицински документи, изследвания и т.н., с които надлежно и автентично да се
удостовери влошаване на здравословното състояние на К., в какво се изразява и
дали е в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство,с
престоя в ареста и затвора. Сведението от Затвора–Ловеч е категорично,че през
престоя си там не е настаняван в болнично заведение. Конкретни доказателства за
оплаквания и нужда от медицинска помощ непосредствено след излизането т затвора
или в момента не се представиха. Затова и съдът отчита единствено нормалните и
типични проявления на притеснение и стрес от наказателното преследване, но не и
появата и развитие на здравословни проблеми по тази причина.
При
изложените аргументи съдът приема,че ищецът е доказал по основание претенцията
си претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно
производство.
При преценката си за
размера на дължимо обезщетение съдът е задължен да съобрази поставеният в чл.52
от ЗЗД критерий на справедливост. В ППВС №4/68г.-т.8 е прието,че понятието
„справедливост” не е абстрактно,а изисква преценка на конкретните обстоятелства
и изживявания на ищеца,с цел да се определи точната стойност, достатъчна за репариране на вредите,за които е доказано, че са в причинна
връзка с незаконното обвинение. Затова и след анализ на посочените
релевантни факти- негативното отражение върху личния живот, обременяването му
за продължителен период от време,а от друга страна факта, че при ищеца не се
констатират трайни и непреодолими последствия, няма данни за трайни промени в
нагласите към живота, в работоспособността, съдът приема, че размерът от 5 000
лв. е справедлив да възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди. Искът до
пълния претендиран размер от 100 000лв.,като неоснователен и
недоказан,следва да се отхвърли.
Изцяло основателен е искът за
присъждане на обезщетение за претърпени от К. имуществени вреди. Доказа
се с категоричност,че във връзка с воденото наказателно производство е
ангажирал за процесуално представителство и защита адв.В.М.-ЛАК и му е заплатил
сумата от 100лв.-за представителството по ДП №250/2017г.по описа на РУ на МВР-Л.
и хонорар от 300лв.,платен за
представителство по КНД №986/2019г.на ВКС-ІІІ НО. Общият размер на
имуществените вреди е 400лв.,в какъвто смисъл пълномощникът на ищеца уточни в
молба с вх.№261142/12.10.2020г. В наказателното производство са представени договорите за правна защита и съдействие и в
тях изрично е вписано,че тези суми са изплатени в брой. Съгласно т.1 от ТРеш.№6
от 06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за
направеното плащане е достатъчно като доказателство и има характер на разписка.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, са имуществена вреда за
лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право
на адвокатска защита във всеки стадий на това производство- ТРеш. №1/2017г.от
15.11.2018г.на ОСГК на ВКС. Не се установи и не се твърди ищецът, като обвиняем,съотв.подсъдим,
сам с поведението си да е допринесъл за повдигане и поддържане на признатото в
последствие за незаконно обвинение.
По изложените съображения и на
основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1-ро и във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, предявеният от К.А.К.
иск за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано от Прокуратурата на
Република България обвинение за извършване на престъпление по чл.115,във връзка
с чл.20,ал.2 от НК в наказателното производство по ДП № 250/2017г.на РУ на МВР-Л./
по преписка № 4664/2017г.на ОП-Ловеч, завършило с оправдаване на ищеца с Присъда
№8/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2019г.на ОС-Ловеч, потвърдена с Решение №148/24.07.2019г.,пост.по
ВНОХД №188/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново и Решение
№202/19.06.2020г.пост.по КНД №986/2019г.по описа на ВКС, ІІІ НО, влезли в
законна сила на 19.06.2020г., следва да се уважи частично до размера на 5 000лв.
Искът до пълния претендиран размер от 100 000лв. следва да се
отхвърли,като неоснователен и недоказан. Претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди в
общ размер на 400лв.,представляващи изплатени адвокатски хонорари,следва да се
уважи изцяло.
По правилото на
чл.84,ал.3 от ЗЗД обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на акта,с който наказателното производство е определено като
незаконно. Съдът приема,че това е датата на влизане в сила на Присъда
№8/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2019г.на ОС-Ловеч,потвърдена с Решение №148/24.07.2019г.,пост.по
ВНОХД №188/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново и Решение
№202/19.06.2020г.пост.по КНД №986/2019г.по описа на ВКС, ІІІ НО,а именно
19.06.2020г. Лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумите.
Следва да се уважи
искането на ищеца, направено с молба с вх.№263044/20.12.2020г., като по реда на
чл.127,ал.4 от ГПК присъдените в негова полза суми се изплатят по посочената
банкова сметка,***ичието на такава. Сметката е – BIC: *** , IBAN ***.
По разноските.
При този изход на процеса
и по правилото на чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищеца внесената проста държавна такса в размер на 10лв.
По отношение на
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца се установява,че е уговорен по
реда на чл.38 от ЗА. Следва да се приложи правилото на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ и
бъде преценен съразмерно с уважената част от иска и правилото на чл.7,ал.2,т.3
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
уважените претенции в общ размер на 5 400лв., полагащият се адвокатски хонорар
е в размер на 600лв.,който ответникът следва да заплати на адв.В.Т.М.-ЛАК.
Пo изложените съображения
ОС-Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К.
с ЕГН **********,***, на основание чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во,във
вр.с чл.4 от ЗОДОВ, сумите –
- 5 000
/пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано
от Прокуратурата на Република България обвинение за извършване на престъпление
по чл.115, във връзка с чл.20,ал.2 от НК, в наказателно производство по ДП № 250/2017г.на
РУ на МВР-Л. / по преписка № 4664/2017г. на ОП-Ловеч, завършило с оправдаване
на ищеца с Присъда №8/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2019г.на ОС-Ловеч,
потвърдена с Решение №148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г. на Апелативен
съд-Велико Търново и Решение №202/19.06.2020г.пост.по КНД №986/2019г.по описа
на ВКС, ІІІ НО, влезли в законна сила на 19.06.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от 19.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата,като иска до пълния претендиран
размер от 100 000 лева, като
неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.
-
400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди-заплатени
адвокатски хонорари, в следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано от
Прокуратурата на Република България обвинение за извършване на престъпление по чл.115,
във връзка с чл.20,ал.2 от НК, в наказателно производство по ДП № 250/2017г.на
РУ на МВР-Л. / по преписка № 4664/2017г. на ОП-Ловеч, завършило с оправдаване
на ищеца с Присъда №8/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2019г.на ОС-Ловеч,
потвърдена с Решение №148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г. на Апелативен
съд-Велико Търново и Решение №202/19.06.2020г.пост.по КНД №986/2019г.по описа
на ВКС, ІІІ НО, влезли в законна сила на 19.06.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от 19.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Република България
на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ да заплати на К.А.К. с ЕГН **********,***,
сумата 10(десет) лева, представляваща заплатена държавна такса.
Присъдените
в полза на К.А.К. с ЕГН **********,***, суми следва да се изплатят по
посочената от него банкова сметка-
***: *****
, IBAN ***.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Република България
на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ да заплати на адвокат В.Т.М.-***, на основание
чл.38 от ЗА и чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, адвокатски хонорар в размер
на 600(шестстотин) лева.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: