№ 1121
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110206710 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните надушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: ***, чрез изпълнителния си директор В.П.М., против
наказателно постановление № Р-10-270/12.04.2021 г., издадено от заместник-
председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо,
предложение първо, вр. ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК), вр. § 45, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП) и на основание чл. 221а, ал. 2, предл.
първо от ЗППЦК, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лева.
В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, като издадено в противоречие на материалния закон и в
противоречие на административно производствените правила. Излагат се
твърдения, че не ставало ясно по безспорен начин срещу кое лице е издаден
1
актът. Сочи се, че е налице погрешно записване на наименованието на
санкционираното дружество, както и че е посочен ЕИК на друго дружество.
На следващо място, твърди се за маловажност на нарушението. Изтъква се
още, че санкцията е несправедливо наложена в размер на 5000 лв. за
нарушение, от което не са настъпили каквито и да било вреди. Моли се НП да
бъде отменено включително и при преценка на съда да бъде наложено
предупреждение вместо него.
Административно-наказаното лице, инициирало настоящото
производство, в което има качеството на въззивник, редовно призовано в
съдебно заседание, не се явява лично, а се представлява от адвокат Н.Й. от
САК. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по съображенията
подробно изложени в жалбата.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – зам. председателят на КФН, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт С.Н.. В
съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а
НП да бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок.
Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Ergo
жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
„*****“ АД, със седалище гр. София е публично дружество, вписано
под № РГ 05-76 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за
финансов надзор (ЗКФН), и като такова е адресат на разпоредбите на Закона
2
за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
Със заповед № З-249/20.10.2020 г. и Заповед № З-87 от 15.04.2020 г. на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, св. С. ИВ. ЗДР.-Миланова е определена да
извършва проверки във връзка с упражняването на контрол за спазване на
разпоредбите на ЗППЦК, ЗПФИ, ЗПЗФИ, ЗДКИСДПКИ и нормативните
актове по прилагането им, както и да съставя актове за установяване на
административни нарушения при констатиране на нарушения.
При извършена проверка от КФН на постъпилите в него на хартиен
носител и по ред на чл. 100т, изр. първо, предл. първо, вр. ал. 4 от ЗППЦК, а
именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен
път, изграден и поддържан от КФН – e-Register, било установено, че „*****“
АД е извършило нарушение на чл. 100о, ал. 2 във връзка с ал. 4 от ЗППЦК,
във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение първо, вр. ал. 4 от ЗППЦК,
във връзка с § 45, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, тъй като не било представило на обществеността шестмесечен
консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца на
2020 г., в законоустановения срок за 2020 г., а именно до 30.09.2020 г.
включително. Такъв отчет не е представен на комисията и към датата на
съставяне на АУАН.
Нарушението е установено на 01.10.2020 г. по време на осъществяван
дистанционен надзор.
С писмо, изх. № РГ-05-76-14/19.10.2020 г., представляващият „*****“
АД е поканен да се яви в сградата на КФН в тридневен срок от получаване на
писмото, за съставяне и връчване на АУАН.
Административно-наказателното производство е образувано на
28.10.2020 г., със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-800/28.10.2020 г., от С. ИВ. ЗДР.М. на длъжност
„Главен експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни
книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, управление „Надзор
на инвестиционната дейност“ при Комисията за финансов надзор. АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели: Л. Д. ИЛ. и Е.А.С. /също
3
служители на КФН/ и в присъствието на упълномощен представител на
дружеството срещу което той е съставен-„*****“ АД, за това, че с така
посочените действия „*****“ АД е нарушило разпоредбата на чл. 100о, ал. 2,
вр. ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение първо, вр. ал. 4 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), вр. § 45, т. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП).
АУАН е предявен и връчен на надлежно упълномощен представител на
жалбоподателя, на датата на неговото съставяне-28.10.2020 г., който го
подписал. В него, последният не е вписал възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, жалбоподателят не е направил писмени възражения пред
наказващия орган.
Въз основа на така съставения акт, на 12.04.2021 г. Мария Асенова
Филипова, на длъжност „Заместник-председател“ на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издала обжалваното НП №
Р-10-270/12.04.2021 г., с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател. С него на основание чл. 221а, ал.
2, предл. първо от ЗППЦК, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 100о, ал.
2, вр. ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение първо, вр. ал. 4 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), вр. § 45, т. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП). Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на
15.04.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по преписката писмените доказателства, както и въз основа
на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелката Л. Д. ИЛ..
Свидетелката И. в съдебно заседание заявява, че е свидетел по връчване
на акта, като посочва, че се касае за нарушение изразяващо се в
непредставяне на консолидиран отчет за първото шестмесечие на 2020 г., в
срок до 30.09.2020 г. Съдът дава вяра на показанията й, доколкото същите са
последователни и логични. Няма данни, от които може да бъде поставено под
съмнения безпристрастността на показанията й, както е да имала някакви
взаимоотношения с дружеството жалбоподател, в частност неблагоприятни,
4
които евентуално да я мотивират да изопачи ситуацията в хода на събиране на
гласните доказателствени средства. Показанията на свидетелката са
хронологични, последователни, непротиворечиви, допълват се и при анализа
им се установяват всички обстоятелства на процесното събитие.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, съобразявайки разпоредбата на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, както и
заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, намира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
съдържащи необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване
на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, чрез негов пълномощник. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но
не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неточното
изписване на ЕИК на санкционираното дружество в АУАН представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Съдът намира, че актосъставителят е допуснал техническа грешка при
изписване на ЕИК на дружеството. С това обаче по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на санкционираното дружество. В АУАН
5
правилно и вярно е изписано цялото наименование на дружеството, от което
става ясно спрямо кое
ЮЛ е съставен. Освен това, констатирайки тази техническа грешка допусната
от актосъставителя, административно-наказващият орган в НП я е поправил,
като в началната, така и в диспозитивната част, той изписва вярно пълното
наименование на дружеството и неговото ЕИК, като освен това в
обстоятелствената част излага мотивирани съображения в НП, защо макар
това да представлява нарушение, то по своя характер не е съществено такова.
Чл. 100о, ал. 2 от ЗППЦК предвижда, че емитентът, който изготвя
консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-
месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6
месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието.
Според чл.100т, ал.1 от ЗППЦК емитентът или лицето, поискало без
съгласието на емитента допускане на ценните книжа до търговия на
регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната информация
чрез предоставянето й на комисията и на обществеността. Емитентът, който е
извършил само публично предлагане на ценни книжа, е длъжен да разкрива
информацията по изречение първо на територията на Република България.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства съдът приема, че по делото е безспорно установено, че „*****“ АД е
осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Според чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива
публично 6 месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6
месеца на финансовата година в срок до 30 дни от края на шестмесечието, а
съгл. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК дружеството е длъжно да разкрива
публично шестмесечен финансов отчет за дейността си чрез представянето му
пред обществеността. Чл. 100о. ал. 4 ЗППЦК определя съдържанието на
шестмесечния финансов отчет за дейността на емитентите. Съгласно § 45, т. 1
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от
2020 г.): През 2020 г.: сроковете по чл. 77з, ал. 1, т. 5, сроковете по чл. 100б,
ал. 8, чл. 100е, ал. 1, т. 2, чл. 100о, ал. 1 и 2, чл. 100о1, ал. 1 и 2, чл. 115, ал. 1 и
чл. 139, ал. 2, предложение второ от Закона за публичното предлагане на
6
ценни книжа се удължават до 30 септември 2020 г., която е и крайната дата за
предоставяне на отчета. На следващата дата нарушението се счита
извършено, както е посочил правилно и АНО в НП.
В конкретния случай дружеството е следвало да подаде финансовият си
отчет за дейността на дружеството през първото шестмесечие на 2020 г. най-
късно до 30.09.2020г. и с това не е изпълнило задължението си по ЗППЦК.
Нарушението е формално и се счита за довършено с реализиране на
изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие в
законоустановения срок, като не е необходимо да настъпи вредоносен
резултат.
С оглед на обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не
следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
За извършеното нарушение е предвидена санкция от 5000 до 20 000 000
лв. или до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния
изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган, съгласно
чл.221а, ал.2 вр. ал. 1 от ЗППЦК. На жалбоподателя е била наложена
минимално предвидената имуществена санкция в размер на 5000 лв., който
размер по мнението на настоящия съдебен състав напълно съответства на
тежестта на нарушението, а и ЗАНН не предвижда възможност да бъде
наложено наказание под минимално предвидения в закона за съответното
нарушение.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на
нарушението. С разпоредбата на чл. 100о, ал. 2 вр. чл. 100о, ал. 4 вр. чл. 100т,
ал. 1 от ЗППЦК се цели гарантиране надлежното информиране на
инвеститорите и обществеността за състоянието на емитента и защитата на
публичните пазари на ценни книжа, като в случая не е определящо наличието
или липсата на вредни последици от извършването на нарушението, а
степента, с която то е нарушило обществените отношения. Съдът счита, че
конкретното нарушение не се различава съществено от други нарушения от
същия вид и не са налице основания за преценката му като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Срокът на закъснението не е незначителен –
въззивникът няма данни, а и не твърди да е публикувал отчета макар и след
срока, което свидетелства за висока степен на обществена опасност на
7
деянието. Видно от приложената към административната преписка справка,
към датата на проверката не е наличен шестмесечен консолидиран отчет по
чл. 100о, ал. 2 вр. чл. 100о, ал. 4 вр. чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Неизпълнението
на задължението на въззивника в указания срок е препятствало публичния
надзор върху стабилността на капиталовия пазар и защита на инвеститорите в
ценни книжа. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН следва да
се съобразят и целите на ЗППЦК, така както са определени с чл. 1, ал. 2 от
закона - осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа, включително
чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за
капиталовия пазар, създаване на условия за развитието на справедлив, открит
и ефективен капиталов пазар, поддържане на стабилността и на общественото
доверие в капиталовия пазар. Така описаното нарушение е застрашило
обществените отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 100о, ал. 2 във
връзка с чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Поради това съдът приема, че нарушението
разкрива именно типичната степен на обществена опасност на нарушенията
от този вид и не по-ниска.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултко възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в които са
приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел. Същото
представлява фактическа и правна сложност. При това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 150
лева, който съответства на максимално предвидения размер в Наредбата. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган –
в случая това е КФН.
8
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
издадено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Наказателно постановление № Р-10-270/12.04.2021 г., издадено от заместник-
председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на „*****“ АД, ЕИК *****
за нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо,
предложение първо, вр. ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК), вр. § 45, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП) и на основание чл. 221а, ал. 2, предл.
първо от ЗППЦК, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, „*****“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Комисията за
финансов надзор, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
направени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9