ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………….
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа т.д. 192/2020 г. по описа на СРС, намери
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на П.и.б. АД, с която са предявени срещу
Холдинг български държавни железници ЕАД, БДЖ – пътнически превози ЕООД
и БДЖ – Товарни превози ЕООД искове за заплащане на главница и възнаградителна
лихва по 6 бр. лизингови вноски с падежи 01.02.2015 г., 01.03.2015 г.,
01.04.2015, 01.05.2015г., 01.06.2015г. и 01.07.2015г. в общ размер на 561702
евро, както и обезщетение в размер на 171007,02 евро за забавеното им
плащане за периода 29.01.2017 г. –
29.01.2020 г. - по договор за лизинг от 02.06.2007 г., сключен между БДЖ ЕАД и
Арвекс, които вземания ищецът е придобил с договор за цесия от 10.07.2007 г., а
за тях ответниците отговорят по силата на настъпило правоприемство чрез
преобразуване.
След спиране на производството с определение от
01.12.2020 г., същото е възобновено и насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с разпореждане от 28.03.2025г.
С молба от 17.04.2025 г. ответниците Холдинг Български
държавни железници ЕАд, БДЖ – пътнически превози ЕООД и БДЖ -Товарни превози
ЕООД са поискали прекратяване на производството поради влизането в сила на
решене по т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, с което е договорът за лизинг от
02.06.2007г., на който се позовава ищецът е приет за нищожен, което искане е
неоснователно, тъй като действителността на договора е въпрос по съществото на
спора, а не относно неговата допустимост.
С молба от 25.04.2025 г. ответникът БДЖ -Товарни превози ЕООД е поискало прекратяване
на делото с доводи да не е легитимирано да отговаря по исковете, тъй като не е
правоприемник на БДЖ ЕАД за задълженията му договора за лизинг от 02.06.2007г.,
което искане също е неоснователно, тъй като относими към допустимостта на
производството са твърденията на ищеца от кои субекти търси изпълнение, каквито
са налице и по отношение на БДЖ – Товарни превози ЕООД и това е достатъчно за
процесуалната му легитимация като ответник, а дали материалните отношения, в
частност преобразуването, обуславят действително неговата отговорност е въпрос
по основателността на исковете.
Независимо от неоснователността на исканията на
ответниците за прекратяване на делото, то са налице предпоставките съдът да се
счита десезиран поради отказ от предявените искове, заявен от името на ищеца П.и.б.
АД с молба с вх.№ 267007/25.04.2025 г.
чрез упълномощените по делото адвокати, които съгласно представеното пълномощно
разполагат с представителна власт да извършват разпореждания с предмета на
спора, поради което и делото следва да се прекрати на основание чл.233 ГПК.
Във връзка с прекратяването на основание чл.81 ЗЗД
съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските, каквито са претендирали
и двете страни по спора.
Право на разноски при прекратяване на делото има
ответникът, съгласно правилото на чл.78, ал.3 ГПК, като съдебната практика
допуска отклонение от това правило в случаите, в които прекратяването е
резултат от настъпили след образуване на делото факти, които са относими към
поведение на ответника и които без изследване на доказателствата относно
предпоставките за основателност на претенциите, дават основание да се прецени,
че ответникът е станал повод за завеждане на основателни претенции.
В настоящия случай няма основание да се приеме, че
прекратяването на делото може да обоснове отговорност на ответниците за
разноски.Съображенията на ищеца са, че договорът, на който основава претенциите
за реално изпълнение и обезщетение за забавено плащане, е нищожен поради допуснати
нарушения в процедура по обществена поръчка от страна на праводателите на
ответниците, които изявления сами по себе си сочат, че именно ищецът е завел
изначално неоснователни претенции, тъй като нищожният договор не поражда правни
последици и въз основа на него не може да се търси реално изпълнение, като
знанието или незнанието на порока не представлява извинителна причина за
иницииране на правни спорове, като в допълнение на аргументите на ищеца във
връзка с разноските следва да се посочи, че каквото и извънпроцесуално
поведение да са имали ответниците, с образуването на т.д.№ 2763/2014 г.
въпросът за нищожността на договора за лизинг е бил повдигнат пред ищеца,
поради което и извършените от него действия по предявяване на претенции за лизингови вноски през 2019 г. и 2020 г. въз основа на този
нищожен договор, вече не могат да се оправдаят и с незнание.
По тези съображения право на разноски имат
ответниците, на които на основание
чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв., като съобразява, че единствените извършени
процесуални действия са по подаване на отговори, като настоящото дело е поредно
и защитата повтаря тази по делата за предходни лизингови вноски -т.д.
№1010/2019г. на СГС, ТО, VІ-23 с-в, т.д. №1235/2019г. на СГС, ТО, VІ-11 с-в,
т.д. №1474/2019г. на СГС, ТО, VІ-17 с-в, т.д. №1475/2019г. на СГС, ТО, VІ-13
с-в, т.д. №1731/2019г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в, т.д. №1732/2019г. на СГС, ТО,
VІ-8 с-в и т.д. №1979/2019г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в ,т.д.1980/2019 г. на СГС
VІ-15с-в и т.д.191/2020 г. на VІ-7 с-в.
Така мотивиран и на основание чл.233 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 192/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско
отделение, VІ-21 състав поради отказ от страна на П.и.б. АД от предявените
срещу Холдинг български държавни железници ЕАД, БДЖ – пътнически превози ЕООД и
БДЖ – Товарни превози ЕООД искове за заплащане на главница и възнаградителна
лихва по 6 бр. лизингови вноски с падежи 01.02.2015 г., 01.03.2015 г.,
01.04.2015, 01.05.2015г., 01.06.2015г. и 01.07.2015г. в общ размер на 561702
евро, както и обезщетение в размер на 171007,02 евро за забавеното им
плащане за периода 29.01.2017 г. –
29.01.2020 г. - по договор за лизинг от 02.06.2007 г., сключен между БДЖ ЕАД и
Арвекс, които вземания ищецът е придобил с договор за цесия от 10.07.2007 г., а
за тях ответниците отговорят по силата на настъпило правоприемство чрез
преобразуване.
ОСЪЖДА П.и.б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на всеки един от ответниците
– Холдинг Български държавни железници
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, БДЖ –Пътнически превози ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** и БДЖ – Товарни превози ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: