Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
гр.Хасково, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №127 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“,
подадена чрез процесуален представител, против Решение №164/29.12.2021 г.,
постановено по АНД №749 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 година.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че
по делото била назначена съдебно-икономическа експертиза, която да установи
каква е действителната пазарна и митническа стойност на стоките, предмет на
нарушението. При определяне на митническата стойност вещото лице взело предвид
представената от страна на жалбоподателя фактура. Същата обаче не съдържала
всички необходими реквизити, които трябвало да притежава една фактура. На първо
място купувачът бил описан само с имена, без да е посочен адрес. Посочен бил
някакъв номер, който не се доказало какъв е. Не се представили международният
паспорт на лицето или друг документ за самоличност, от който да се установи
какъв е този номер и дали има нещо общо с лицето. Отделно от това, на въпрос
към вещото лице дали фактурата била издадена с цел износ на посочените в нея
стоки, вещото лице изразило предположение, а не заключение, че вероятно са за
износ, тъй като във фактурата не бил посочен на отделен ред размера на данък
добавена стойност, което според него било индиция, че стоките са предназначени
за износ. Това не било вярно. Твърди се, че във всяка една фактура било
абсолютно задължително да се посочи на отделен ред размера на дължимия ДДС.
Това било така, защото след приключване на режим износ, на база износната
декларация износителят имал право да си възстанови платения от него ДДС. Освен
това, в представената фактура били описани различни артикули – гривни, синджири
и т. н. , като не ставало ясно дали са сребърни, т.е. дали са същите като
процесните стоки. Вещото лице заявило, че не е длъжен да извърши оглед на
оценяваните от него стоки, поради което се установило, че не ги е виждал. Това пораждало
основателни съмнения относно това какви точно стоки е оценявало вещото лице.
Фактът, че броя и наименованието на стоките по представената фактура съвпадат с
тези, описани в обжалваното НП, не доказвал по категоричен и недвусмислен
начин, че става въпрос за едни и същи стоки. В експертното заключение,
изготвено от вещото лице В. Д. Д.било посочено, че изделията – гривни, синджири
и т. н. са от сребро, проба 925 и бил посочен конкретен грамаж, не само бройки.
Т.е. предметът на нарушение бил индивидуализиран конкретно по всички необходими
белези, а не само като наименование и брой, както било във фактурата. Поради
това се сочи, че неправилно вещото лице определило митническата стойност на
база така представената фактура. Неправилни били изводите на съда, че глобата
следва да се определи въз основа на договорната стойност на стоките. Съдът не
изложил мотиви защо не приема пазарната стойност на стоките като основа за
определяне на административното наказание, въпреки, че възложил задача на вещото лице да определи и тази стойност. Правилно
и законосъобразно АНО определил наложената глоба съобразно пазарната стойност
на процесните стоки – 6240,00 грама сребърни изделия. Във Валутния закон била
предвидена стойност, а не митническа такава, каквато била предвидена в
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и останалите регламенти по
прилагането му, които предполагали определяне на стойност за митническо
облагане на стоките, във връзка със съюзната или общоевропейска политика, а не
във връзка с административнонаказателните разпоредби в националното
законодателство. Митническата стойност на стоките се вземала предвид при определяне размера на дължимите мита и ДДС.
Стойността, посочена във Валутния закон, била за определяне на глобата. По
въпросите за определяне на стойността Валутния закон не препращал към Закон за
митниците, където в административнонаказателните разпоредби изрично било
посочено, че размерът на наказанието се определя въз основа на митническата
стойност. Касационният жалбоподател счита, че в настоящия случай като основа за
изчисляване размера на наложената глоба не следва да се взема предвид
договорната стойност на стоките. Представената от страна на жалбоподателя
фактура била частен свидетелстващ документ и не се ползвала с обвързваща за
съда доказателствена сила. Същата била съставена единствено за целите на
съдебното производство. Видно от датата на издаването ѝ, същата била
издадена един ден преди извършеното нарушение, т.е. тя била налична у лицето,
но не била представена пред митническите органи. Нещо повече, от даденото лично
обяснение от лицето, макар, че разполагало с фактура, издадена на негово име,
същият заявявал, че откритите сребърни изделия не са негови, а само ги
транспортира. С оглед изложеното се сочи, че правилно и законосъобразно АНО
определил наложеното наказание съобразно определената от вещото лице В. Д.експертно
заключение. Твърди се, че същото било правилно, законосъобразно и компетентно
изготвено. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго, с което да се потвърди Наказателно постановление №1100/27.08.2021г. на
Заместник –Директора на ТД Митница Бургас в частта относно наложената глоба.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция
„Митници“ и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, в
писмена молба, подадена чрез пълномощник, моли да се потвърди решението на
Районен съд - Свиленград.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково намира касационната жалба за основателна по изложените в нея
съображения. Предлага да бъде отменено решението на Районен съд – Свиленград и
да бъде оставено в сила наказателното постановление. Твърди, че правилото за
определяне на стойността въз основа на договорената цена в случая не следва да
се приложи.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление
№1100/2021 от 27.08.2021г., издадено от Заместник – Директор Териториална
Дирекция „Митница Бургас“, се налага на Ahmet-Ercument
Doicu (А.-Е.Д.), на
основание чл.18 ал.3 от Валутния закон, административно наказание глоба в
размер на 9 360,00 лева, като е посочено, че глобата представлява една
четвърт от стойността на недекларираните изделия от сребро (пункт I от НП), както и се постановява
задържаните с разписка за задържане №0204316/14.08.2021г. сребърни изделия с
общо количество 6240,00 грама, от Ahmet-Ercument Doicu (А.-Е.Д.), както следва: сребърни
пръстени проба 925 – 320 броя – 1425,00 грама; сребърни синджири проба 925 –
107 броя – 590,00 грама; сребърни колиета проба 925 – 26 броя – 268,00 грама;
сребърни гривни проба 925 – 327 броя – 2166,00 грама; сребърни медальони проба
925 – 77 броя – 131,00 грама; сребърни обици проба 925 – 527 чифта – 1660,00
грама, следва да бъдат върнати на лицето, от което са задържани или на изрично
упълномощено за това от него лице, след влизане в сила на наказателното
постановление и след извършване на предвидените митнически формалности и
контрол (пункт II
от НП).
С оспореното решение състав на Районен
съд - Свиленград е изменил Наказателно постановление №1100/2021 от
27.08.2021г., издадено от Заместник – Директор на Териториална Дирекция
„Митница Бургас“, в частта, с която на Ahmet-Ercument
Doicu (А.-Е.Д.), на
основание чл.18 ал.3 от Валутния закон, е наложено административно наказание
глоба в размер на 9 360,00 лева, като съдът е намалил размера на
административното наказание „глоба“ от 9360,00 лева на 5067,65 лева.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Приел е за установено, че А.-Е.Д. (Ahmet-Ercument
Doicu) е извършил
описаното в НП административно нарушение, поради което правилно била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на посоченото в НП основание.
Наред с горното, съдът е счел, че спорният по делото момент е дали правилно е
определена стойността на предмета на нарушението и от там – определената от АНО
административна санкция, предвидена в чл.18 ал.3 от Валутния закон. При това
положение, доколкото глобата следвало да се определи в размер на ¼ от
стойността на недекларираната стока и с оглед кредитираното заключение на вещото
лице Бюлбюлев, представено в съдебно заседание, размерът на административното наказание
следвало да бъде определен на ¼ от 20270,61 лева (действително
договорена продажна цена, респ. по пазарни цени в Турция), т.е. глоба в размер
на 5067,65 лева, а не както приел АНО в размер на 9360 лева, представляващо
¼ от 37 440 лева, последната представляваща стойността на
недекларираните сребърни изделия по пазарни цени в Р. България към датата на
извършване на административното нарушение, тъй като стойността на стоките
следвало да се определи по реда на чл.70 от Регламент №952/2013 година, което
не било сторено от АНО, защото безспорно по делото били налице доказателства за
действително платената цена (фактура), поради което бил приложим първичния
метод, посочен в чл.70 от Регламента. Съдът е посочил, че в останалата част НП
не се обжалва, поради което същото е
влязло в законна сила.
Настоящата инстанция
счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно споделя
изложените в него изводи. Действително, както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл. 14а, ал.1
от ВЗ пренасянето на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на
страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи
в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г. Разпоредбите
на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
Валутния закон, поставят условието когато през границата на страната се
пренасят благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над
размерите, посочени в чл. 4, както и пренасяните във вид на прах или друг вид
изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в чл. 4, за
или от трета страна да се декларират по реда на чл. 9 с попълване на декларация
по утвърден образец в три екземпляра. В случая приложимата санкционна
разпоредба на чл.18, ал.3 от Валутния закон сочи, че когато предметът на
нарушение по ал. 2 е укрит, наказанието е глоба за физически лица или
имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер една
четвърт от стойността на
недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.
От
доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на
извършване на нарушението – 13.08.2021г., административно наказаното лице е
осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на
извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда,
който е обсъдил твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство
и аргументирано ги е приел за неоснователни.
Не е
спорно по делото, че фактура с № 559006/12.08.2021г. не е била представена от
санкционираното лице пред АНО и същата не е била взета при определяне
стойността на стоките предмет на нарушението, която стойност е послужила и за
определяне на размера на наложеното наказание. В тази връзка, като спорен се
очертава в настоящото производство въпроса, обосновано ли съда е изменил
процесното наказателно постановление, позовавайки се именно на представената от
наказаното лице фактура с № 559006/12.08.2021г., установяваща пазарната цена на
стоките предмет на нарушението, едва в съдебното производство.
В тази
връзка настоящия състав на съда намира, че районният съд е процедирал правилно
и при разглеждане на
спора е спазил принципа регламентиран в чл. 13 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със
средствата на закона. Събрал е относими, допустими и достоверни доказателства и
е извел правилни изводи относно размера на санкцията, която следва да бъде
определена за извършеното от А.Д. нарушение. Съдът правилно е кредитирал
представената в хода на съдебното производство фактура, тъй като същата не е
била оспорена от страна на наказващия орган и правилно въз основа на нея е
назначил съдебно – счетоводна експертиза, която да определи стойността на
недекларираните сребърни изделия. Съображенията наведени в касационната жалба
относно съдържанието на представената фактура и липсата на конкретни реквизити
в същата не води автоматично до извода, че тя е неистинска, а вписаната в
същата цена на стоката е недостоверна и поради това неможе да бъде годно
доказателство за извършената покупка.
При това положение правилно, за да
измени наказателното постановление въззвиния съд е приел, че стойността следва
да се определи по реда на чл. 70 – 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно
представената фактура, тъй като в
конкретния случай са налице документи, които удостоверяват цената –покупната
или договорена стойност на процесните стоки. Същите са и годни, като
доказателствени средства, като тяхната истинност и съдържание не са оспорени от
страните, както бе посочено по-горе.
Така направените изводи от съда
относно неправилния подход при изчисляване на стойността на предмета на
нарушението, явяваща се и база/основа за определяне на наказанието "глоба",
формира убеждението на настоящия съдебен състав, че административнонаказващия
орган е допуснал нарушение на закона и НП е неправилно в частта на наложената санкция,
поради което и правилно е изменено от въззивния съд.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационната жалба е неоснователна на посочените в същата основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд в оспорените му
части е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и
същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила в
оспорените му части от настоящата инстанция.
При този изход на спора в полза на
ответника в настоящото производство се следват разноски, но такива в хода на
делото не са заявени за присъждане, независимо от представеното пълномощно.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№164/29.12.2021г., постановено по АНД №749 по описа за 2021 година на Районен
съд Свиленград.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.