Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

гр.София, 07.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8948 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищецът А.К.А. твърди, че при настъпването на процесното ПТП на 03.01.2015 г. е пътувал в л.а. „Фолксваген“ с рег. № ********, чийто водач С.Т.С.е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП със спрелия на платното за движение трактор модел „Клас Аксион 850“, с рег. № ********. Излага, че вследствие на инцидента са му причинени болки в дясната ръка и гръдния кош. Сочи, че се е наложила оперативна интервенция на ръката, след което за периода 17.02.2015 г. - 24.02.2015 г. е постъпил отново в болнично заведение с цел последваща рехабилитация, а в периода 07.05.2015 г. – 12.05.2015 г. отново е бил хоспитализиран за извършване на операция за отстраняване от костта на имплантираните уреди. Поддържа, че за периода на възстановяването от около шест месеца е търпял силни болки и страдания, като и към момента ръката му не е напълно възстановена и е останал загрозяващ белег от хирургическата интервенция. Сочи, че вината на водача на процесния автомобил за причиняването на ПТП-то се установява от решение №58/19.08.2015 г., по АНД №195/2015 г., по описа на РС – Раднево, като към датата на деликта гражданската отговорност на С.Т.С.е била застрахована в ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното, моли съда да осъди застрахователното дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 03.01.2015 г., на ГП II 55 км., 122, в общ. Раднево, по вина на С.Т.С., водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта - 03.01.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът З. „О.“ АД признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Фолксваген“ „Транспортер“ с рег. № ******** и настъпването на процесното ПТП, но оспорва неговия механизъм, като твърди, че вредоносният резултат е настъпил и от действията на водача на спрелия в насрещното платно трактор. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Оспорва описаните в исковата молба травматични увреждания и причинените неимуществени вреди да са в причинна връзка с процесното ПТП. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

С решение на наказателния съд №58/19.08.2015 г., по АНД №195/2015 г., по описа на РС – Раднево, по реда на чл. 78а НК, С.Т.С.е освободен от наказателна отговорност и му  е наложено административна наказание, за това че на 03.01.2015 г. на ГП II 55, км. 122, в общ.Раднево, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген”, модел „Транспортер” с peг. № ********, e нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.К.А., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на дясната ръка поради причинено при пътнотранспортното произшествие закрито счупване на долния край на лъчева кост и средна телесна повреда на Х.П.Г., което деяние представлява престъпление по чл. 343а, ал. 1, б."в", предл. 1, във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 1 НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.342, ал. 1 и вр. 129, ал. 2 НК

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (както и решението по чл. 78а НК) е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от С.Т.С.,  противоправността на деянието - както и виновността на лицето, действало по непредпазливост.

Според изслушаната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,  ищецът А.К.А. е получил в резултат на пътнотранспортното произшествие закрита фрактура в долната част на дясната лъчева кост, довела до оперативно наместване на фрагментите и фиксираните им с имплант (Т-образна плака за радиус с 5 винта). Това увреждане е състояние, водещо до трайно затруднение на движенията на дясната китка за срок по-голям от 30 дни. Изпитваната болка от фрактурата е била с висока интензивност за няколко часа от възникването си при ПТП, като през следващите три месеца, до зарастването на фрактурата болката би трябвало да е била умерена, с временни изостряния при опит за движение в китката. Същата умерена болка би трябвало да има и по време на рехабилитацията.

Според вещото лице ортопед д-р Д. К., медицинските критерии за пълно възстановяване от фрактурата при навременно проведено адекватно лечение и липса на усложнения е около 4 месеца, като това включва и необходимата рехабилитация.

По време на проведения личен преглед е установено пълно възстановяване на силата и движенията на дясната гривнена става, със забележката, че незначителният функционален дефицит от 5 º, не е пречка в бита и работата. Вещото лице сочи освен това, че по делото има приложени 6 болнични листа за временна неработоспособност, за общо 178 дни с прекъсване от 2 седмици преди изваждане на импланта, като този по-дълъг срок от обичайния, който се дава за такава фрактура, при липса на усложнения, се дължи на работата на ищеца, свързана с тежко физическо натоварване като зидар на пещи.

Следва да се отбележи също така, че като предварителна диагноза е изведена и контузия на гърдите, която впоследствие не е намерила място като окончателна.

Свидетелката Р.Б.А.,  съпруга на ищеца, заявява, че ищецът е бил в болница около седмица, стресиран, уплашен. Направени са изследвания, при които се установила, че е вдигнал кръвната захар. След изписването е могъл да ходи до тоалетна, но е имал болки в ръката и май месец е опериран пак, за да му махнат имплантите. В момента работи тежък физически труд в „ТЕЦ Марица Изток“ и при натоварване ръката го боли  и има изтръпване на пръстите. Твърди, че инцидентът му се е отразил и той е отключил диабет.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на наказателния съд е установено деянието, неговата протовоправност и виновно поведение на водача на л.а. „Нисан“, а от комплексната експертиза се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил травми, от които е изпитвал болки и страдания.

Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Няма спор между страните, че към датата на пътното произшествие – 03.01.2015 г . е действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № 23114000142481, с обект – отговорността на водач за вреди при управлението на лек автомобил марка лек автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ********, страна по който е ответното дружество.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания: счупване в долната част на дясната лъчева кост, периодът на възстановяване - около половин година, обстоятелството, че ищецът е напълно възстановен, търпените интензивни болки непосредствено след травмата, както и възрастта на пострадалия (50 г.), кореспондираща на данните по делото за възстановяване на функцията на китката. Съдът намира, че не е доказано, че ищецът е получил контузия на гърдите, тъй като това се опровергава от изслушаната експертиза. Отделно от това, няма приложена медицинска документация, удостоверяваща показанията на св. Алексиева, че ищецът е отключил диабет, вследствие на ПТП, поради което съдът намира и това твърдение за недоказано. По изложените съображения, съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП.

Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е поставил обезопасителен колан.

Видно от заключението на приетата по делото комплексна  автотехническа и съдебномедицинска експертиза,  механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният:

На 03.01.2015 г., около 4.25 ч., лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № ********, се е движил в южна посока, по път ІІ 55. В района на км 122, на разклон от западната страна на пътното платно, е бил спрян трактор „Клас Аксион 850“, с рег. № ********, ориентиран с двигателната част посока север. При движението си, по неизвестни причини, водачът на лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“,  не е отклонил автомобила вляво и е реализирал удар с предна дясна част на автомобила в предна дясна част на спрелия трактор, вследствие на което са настъпили деформации на превозните средства, описани в протокола за оглед, като лекотоварният автомобил се е върнал малко назад и се е завъртял в посока на часовниковата стрелка. Автомобилът е оборудван с триточкови инерционни колани на всичките девет места. Процесната фрактура се получава по индиректен механизъм, когато изпъната ръка и повдигнатата китка се удари в твърда повърхност от интериора на купето.  Това движение на ръката е естествен и неволеви рефлекс за предпазване на тялото и главата при опасност от травматична увреда. В конкретния случай, може да се допусне, че ищецът се е ударил с това положение на ръката в бордното табло или предното стъкло на автомобила.

Според вещите лица, въз основа на медицинските данни и механизма на ПТП, ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан или с поставен неизправен такъв. В съдебно заседание вещото лице д-р К. обяснява, че при конкретната фрактура, не е възможно, ако лицето е с поставен колан, да я получи, въпреки че ръката е в свободно състояние.

Ето защо, съдът намира за основателно възражението на ответника за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като определя размера на съпричиняване на 1/ 4 .

Предвид гореизложеното, предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 30 000 лв., като над тази сума до пълният размер от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

С оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, но тъй като ищецът е заявил  по-късна дата, законна лихва се дължи от 03.01.2015 г.

Относно разноските:

Ищецът претендира деловодни разноски по чл. 38 ЗА, като в полза на адв. С. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 165 лв., по представения договор за правна защита и съдействие от 10.07.2017 г.

На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 1 400 лв. с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие с АД „Г.и П.“, ведно с фактура от 18.04.2019 г. и 100 лв., разноски за комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 200 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 100 лв., разноски за комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес ***, АД „Г.и п.“, представлявано от адв. С.С., да заплати на А.К.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. Д.С., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 03.01.2015 г., на ГП II 55, км. 122, в общ. Раднево, по вина на С.Т.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка лек автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ********, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.”“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. адв. Д.И.С.,***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1 165 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. Д.С., да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, сумата от 1 400 лв. с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 100 лв., разноски за комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 200 лв. - държавна такса и сумата от 100 лв., разноски за комплексна автотехническа и медицинска експертиза, заплатена от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.

Банковата сметка на ищеца А.К.А. в „ОББ“ АД е следната:          № *********.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: