МОТИВИ
към присъда по НОХД №223/2020г.
по описа на РС-Червен бряг
Подсъдимият И.В.И.
с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с
настоящ адрес ***, българин с българско гражданство, женен, с основно
образование, работи, осъждан, е обвинен в това, че: на *** нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването на
заразна болест по хората – т.6 от заповед №РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването на Република България, изм. и доп. със заповед
№РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, свързана с
предотвратяване разпространяването на COVID-19 на територията на страната –
като лице по т.1 от Заповед №РД-01-158/26.03.2020г. за изменение и допълнение
на заповед №РД-01-130/17.03.2020г., изменена и допълнена със заповед
№РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, поставено под
карантина с предписание за поставяне под карантина №725/02.04.2020г. по описа
на РЗИ – Видин, не изпълнил задължението да не напуска дом, находящ се в ***, за който адрес е посочил, че ще пребивава през
посочения в предписанието срок от 14 дни, считано от 02.04.2020г., като
деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република
България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., обнародвано в ДВ бр.22
/извънреден/ от 13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 -
престъпление по чл. 355 ал.2 пр.2 и 3 вр.ал.1 от Наказателния кодекс,
Представителят на
Районна прокуратура Червен бряг- прокурор Красимира Петрова поддържа
обвинението срещу подсъдимия, счита същото за доказано по безспорен и несъмнен
начин като пледира за постановяване на осъдителна присъда и предлага на съда
предвид степента на обществена опасност на деянието да определи и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца и глоба в размер на 10 000 лева.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с адв. П.К. ***. Не се признава за
виновен и съжалява за стореното. Моли съда да го признае за невиновен по така
повдигнатото му обвинение.
Съдът като прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимия е И.В.И. с ЕГН **********. Роден на *** ***.
Има постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Българин е. С българско
гражданство. Женен е. С основно образование. Работи в Г., по негови данни.
Осъждан е за престъпления от общ характер.
С решение на Народното събрание от
13.03.2020г. обнародвано в ДВ бр. 22 /извънреден/ от 13.03.2020г. върху цялата
територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. било
обявено извънредно положение, свързано със смъртни случаи във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19.
На 26.03.2020г. Министърът на
здравеопазването на Република България издал Заповед № № РД-01-158/26.03.2020г.
за изменение и допълнение на Заповед №РД-01-130/17.03.2020г. изменена и
допълнена със заповед №РД-01-140 от 19.03.2020г.
Съгласно т.1 от заповед №№РД-01-158/26.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването, т.1 в Заповед №РД-01-130 от 17.03.2020г. била
изменена и допълнена както следва: „Всички български граждани и граждани на други държави с постоянно,
дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България
и членове на техни семейства, пристигащи от държава с регистрирани случаи на COVID-19 , се поставят под карантина за срок от 14 дни в
дома или на друго място за настаняване, в което лицето посочва, че ще пребивава
с предписание на органите на граничния здравен контрол с изключенията, описани
в т.1.1. и т.1.2“. Изключенията, посочени в т.1.1 и т.1.2 касаят водачи на
тежкотоварни автомобили и не обхващат настоящия казус.
Съгласно т.6 от заповед №РД-01-130 от
17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, която точка не била изменена,
отменена или допълнена със заповед №РД-01-158/26.03.2020г на същия Министър,
„Всички лица по т.1, поставени под карантина, са длъжни да не напускат домовете
си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посечения в предписанието срок“.
Съгласно т.II
на Заповед №РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването,
изпълнението й било възложено на министъра на вътрешните работи и Директорите
на регионалните здравни инспекции.
На 02.04.2020г. подсъдимият И.В.И.
пристигнал от Г., влизайки на територията на България през ГКПП-В. Инспектор от
Регионална здравна инспекция – В. издал на основание Заповед
№РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на подсъдимия И.В.И.
предписание за поставяне под карантина №725/02.04.2020г., съгласно което подсъдимият
бил поставен под карантина на адрес, посочен от него а именно - *** за срок от 14 дни, считано от ***. Предписанието било връчено на подсъдимия на *** Същият се подписал на него и декларирал, че за
неизпълнение на същото му е известно, че носи наказателна отговорност по чл.355
от НК.
На 03.04.2020г. служителят в РУ Червен
бряг – свидетелят Е.М.Е., посетил адрес *** с цел да провери дали подсъдимият И.И.,
който трябвало да спазва задължителна изолация на адреса, я спазва.
Полицейският служител намерил подсъдимия на адреса. Провели разговор, в рамките
на който В. попитал Е. може ли на 06.04.2020г. да пътува за Г., тъй като трябва
да е на работа там на посочената дата. Полицейският служител Е. се обадил по
телефона си на началника на РУ Червен бряг – свидетелят В.Б.В. и му обяснил
ситуацията. Свидетелят В. уведомил Е. да предаде на подсъдимият И., че следва
да се обърне към съответното РЗИ с въпросите си относно карантината, тъй като
началника на РУ , какъвто е той, не е
компетентен да налага и отменя карантина.
На 06.04.2020г. около 16.00 часа
служителят в РУ Червен бряг – свидетелят Е.М.Е. отново посетил адреса в ***с цел да провери дали подсъдимият И.И. спазва
задължителна изолация на адреса. Отивайки на адреса, полицейският служител
намерил там бащата на подсъдимият – свидетелят В.И.В.. На въпрос къде е И.В., В.В.
уведомил полицейския служител, че синът му е заминал за Г..
Към делото е приложена справка за пътуване
на лице – български гражданин, от която се установява, че на 06.04.2020г. в
05.39 часа И.В.И. е напуснал територията на страната през ГКПП ***. Същият се е върнал на територията на страната на
12.04.2020г. след което отново е излязъл зад граница на 16.05.2020г. и отново
се е върнал в България на 30.05.2020г.
Установеното при разследването позволява
извод, че на 06.04.2020г. в гр. ***, подсъдимият И.В.И.
е нарушил мерките, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората – т.6 от заповед
№РД-01-130/17.03.2020г. на министъра на здравеопазването на Република България,
изм. И доп. Със заповед №РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, свързана с предотвратяване разпространението на COVID-19 на територията на страна – като лице по т.1. от
Заповед №РД-01-158/26.03.2020г. за изменение и допълнение на заповед
№РД-01-130/17.03.2020г. изменена и допълнена със заповед
№РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, поставено под карантина
с предписание за поставяне под карантина №725/02.04.2020г. по описа на РЗИ –
Видин, като не изпълнил задължението да не напуска дома, находящ се в ***, за който адрес посочил, че ще пребивава в посочения
в предписанието срок от 14 дни, считано от 02.04.2020г., като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република
България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., обнародвано в ДВ бр. 22
/извънреден/ от 13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, с което действие същият е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 355 ал.2 пр. 2 и 3 вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно под форма
на пряк умисъл, обхващащ съзнание на подсъдимия за обществено опасния му характер – същият е бил запознат с
предписанието за поставяне под карантина, че за неспазване на същата мярка се
носи наказателна отговорност и лично се е подписал под съответния текст. Освен
това, от връченото му предписание е запознат и е декларирал за това, че
нарушаването на карантината съставлява престъпление по чл. 355 от НК.
Съзнавайки, че деянието е престъпление, направил опит да поиска предписанието
на РЗИ да бъде заобиколено с разрешение от полицейските служители Е. и Б.,
които са категорични, че не са разрешавали на подсъдимия да напуска адреса, а
напротив, уведомен е бил, че трябва да спазва предписанието на РЗИ, Което той
не сторил и със самолетен полет напуснал страната през ГКПП ***.
Обвинението се подкрепя от събраните в
хода на разследването доказателства и доказателствени средства – свидетелски
показания и документи.
Подсъдимият И.В.И. е
осъждан с осем влезли в сила присъди – за кражби и за престъпления против
транспорта. Последната влязла в сила присъда е таз, по НОХД №1498/2015г. на РС
Плевен, с която, за престъпление по чл.343в ал.2 от НК му е било наложено
наказание 3 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
Присъдата е в сила от 01.07.2015г. С определение по НЧД №1698/2015г. в сила от
04.08.2015г.- РС Плевен на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е
определил на подсъдимия общо наказание по НОХД №1498/2015г. на РС Плевен и НЧД
№104/2015г. на ОС Плевен, в размер на 1 год. и 3 месеца Лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим . Това наказание е изтърпяно на 23.02.2016г.
Разпитан в качеството
на подсъдим И.В.И. твърди, че не е съзнавал, че върши престъпление.
В подкрепа на
обвинението са и гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Е.Е., В.Б., В.В., И. Р., от
които се установяват преки доказателства за времето и мястото на извършване на
престъплението, изпълнителното деяние и поведението на подсъдимия. Показанията на свидетелите кореспондират
както помежду си , така и с останалия писмен доказателствен материал по делото.
В тази насока е и самопризнанието на подсъдимия в обяснението му пред съда, в
което И. признава извършването на
обществено опасното деяние и изразява съжаление за стореното.
Въз основа на тези
доводи съдът прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци
на престъпление по чл.355 ал.2 пр.2 и 3 вр. ал.1 от НК. Повдигнатото спрямо И.В.И.
обвинение е доказано по несъмнен начин,
поради което същият беше признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
При решаване на
въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съгласно разпоредбата
на чл.355 ал.2 пр.2 и 3 вр. ал.1 от НК за деянието се предвижда наказание
лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди лева до
петдесет хиляди лева.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства е съдействието на подсъдимия за установяване на
фактите и разкаяние за случилото се.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства са многобройните предходни осъждания на подсъдимия за
престъпления от общ характер.
При така приетите и
обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът на основание чл.355 ал.2 пр.2 и 3 вр. ал.1
от НК осъди И.В.И. на лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца при строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева.
Така определените по
вид и размер наказания съдът приема за съответстващи на целите на
индивидуалната и генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и
размер, щото да способстват за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с
това, изпълнени се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да
бъде справедливо, както и да е съответно на извършеното престъпление.
При така изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
Председател: