№ 1345
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100902082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с
чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „М.Т.“ ООД, представлявано от адв. В.Р. срещу отказ №
20221108152012/09.11.2022 г. В жалбата се твърди, че при спазване на предвидените от
закона правила е свикано общо събрание, което на 07.11.2022 г. взело решенията,
обуславящи и заявените за вписване обстоятелства. Твърди се, че съдружникът Р. бил
свикан по реда на ГПК като се изразява несъгласие със съображенията на длъжностното
лице по регистрацията, че предвидената лична покана изключва приложението на
предвидения ред в ГПК за връчване на поканата. Позовава се на формирана от Върховния
касационен съд практика, че липсата на изрично предписан способ за връчване в чл. 139 ал.
1 ТЗ и отсъствието на утвърден такъв в дружествения договор, приложими са всички
възможни и допустими способи. Евентуално сочи, че присъствието на общото събрание чрез
пълномощник от страна на съдружника Р. следва да се сметне за доказателство досежно
надлежното му уведомяване за провеждане на общото събрание и неговия дневен ред. Иска
се отказът да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъдат дадени задължителни
указания за вписване на заявеното обстоятелство.
Постъпил е отговор от името на Агенция по вписванията, представлявана от С.К. –
експерт в отдел „АМО“, с който се излага довод, че като специален Търговският закон
изключва общите положение за връчване на книжа по Гражданския процесуален кодекс.
Макар и Н. Р. да е присъствал на събранието чрез пълномощник, нередовното му свикване
влече след себе си незаконосъобразно приети решения. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По делото е постъпило искане от името на Н. Р. Р., представляван от адв. Р.П., с
искане производството да бъде спряно до произнасяне на съда по т.д. № 2111/2022 г. по
описа на СГС, VI-16 състав относно законосъобразността на решенията от общото събрание.
Твърди поканата да е изпратена до домашния адрес на съдружника, въпреки че подателят е
бил наясно, че съдружникът е хоспитализиран в болнично заведение.
По допустимостта на жалбата
1
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ
на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.
Дължимата държавна такса е внесена.
Законът утвърждава като правило, че поискана защита следва да бъде осигурена в
разумен срок (чл. 13 ГПК). Това ще рече, че съдът дължи да предприеме необходимите
действия за изпълнение на предписаната от закона процедура като своевременно (с оглед и
правната и фактическа сложност на конкретния спор и ангажиментите му към останалите
страни, очакващи неговото внимание) да формулира и огласи решението си по спора.
Изключение от принципа на непосредственост и очертания ангажимент е регламентирано в
чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК – исковият съд дължи да зачете даденото от друг съд решение на
значимия по разглежданото дело. Отчитайки спецификата на регистърното производство
законът визира висящия съдебен спор като пречка за развитие на регистърното
производство – охранително по своя характер, но и определя различен ред (арг. от чл. 19 ал.
6 ЗТРРЮЛНЦ). Въпросът, предмет на разглеждане в настоящото производство е ограничен
до спазване на формално утвърдените предпоставки за вземане на решение, поради което и
производството е едностранно и негодно да осигури разрешаване на правен спор. Затова и
съдът не е компетентен да изследва инцидентно досежно преюдициалност на висящ спор.
При отсъствие на нарочен акт за спиране на охранителното производство както
длъжностното лице по регистрацията, така и съдът в настоящото производство дължи да се
произнесе по съществото на искането.наличието Това мотивира съда да приеме, че не дължи
нарочно произнасяне по заявеното искане – да изчака резултата от друго висящо
производство, а доколкото не е налице указаната вече пречка – да обсъди жалбата по
същество.
По основателността на жалба.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че
поканата до съдружника Н. Р. е връчена по реда на ГПК, което препятства да се приеме за
лично връчване. Прието е, че Търговският закон изключва общите положение за връчване на
книжа по Гражданския процесуален кодекс. Сочи се, че присъствието на пълномощник за Н.
Р. на проведеното общо събрание не заличава нередовното свикване на общото събрание,
което влече след себе си незаконосъобразно приети решения.
Жалбата е неоснователна.
Възложената проверка на длъжностното лице по регистрацията обезпечава
обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на
огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да
инициират регистърното производство, чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното
лице да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства въз основа на
приложени към заявлението документи (чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ), чиято преценка следва да
се прави от външна страна, т.е. да бъде зачетено изводимото от документите съдържание.
Преценката за съответствие на искането със закона включва проследяване на нормативно
или установно утвърдените предпоставки за настъпване на заявеното обстоятелство.
Съдът приема нормата на чл. 139 ал. 1 ТЗ за утвърждаваща гаранция на основното
право на съдружник в дружество с ограничена отговорност – да участва в неговото
управление (чл. 123 предл. първо ТЗ). Като върховен орган на дружеството общото събрание
е овластено да взема решения, обвързващи както неучаствалите в работата му, така и
противопоставилите се на тези решения. Затова и ефективното упражняване на правото на
участие в управлението налага осигурена възможност за информирано волеизявление в
рамките на свикания форум. Оттук произтича предписаното получаване на покана с очертан
2
предмет на обсъждане от всеки съдружник и определения срок на предизвестие и
задължението на длъжностното лице по регистрация да се увери, че предписаната процедура
е спазена. Извън компетентността на длъжностното лице по регистрацията, а и на съда в
настоящото производство остава преценката за законосъобразността на взетите решения.
Търговският закон не регламентира способите за връчване на поканата, а
единствено очертава търсения резултат – всеки съдружник да е получил покана. По
аргумент от чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България упражняването на
формално предписана от закона възможност за поведение, чийто единствен резултат е
засягане на чужд правен интерес, не намира опора в правовия ред. Оттук произтича
задължението за правоприлагащите органи при изясняване съдържанието на установено от
закон правило да държат сметка за ценността, която то отстоява. След като процедурата по
свикване на общото събрание цели да осигури ефективно участие на съдружника в този
форум, пренебрегване на взето решение е възможно само при еднозначен извод, пряко
изводим от събраните доказателства, че нормативно предписаната гаранция за ефективно
участие не е била осигурена. Преценката на длъжностното лице по регистрацията е
ограничена до това обстоятелство.
Нормата на чл. 139 ал. 1 ТЗ не предписва изискване за лично връчване, а
единствено поканата да достигне до всеки съдружник. Следователно, на преценка в
регистърното производство, призвано да съдейства за изпълнение на нормативно
предписано задължение за огласяване на заявеното обстоятелство, подлежи единствено
фактът дали поканата е достигнала до всеки съдружник. Този текст не предписва нито
способа за връчване, нито правила за удостоверяване на подлежащия на изследване факт.
Следователно, в сила е правилото, че съдружниците са свободни да регламентират
правилата в тази насока, а когато не са го направили – да се възползват от всеки общоприет
способ за връчване на книжа и удостоверяване на този факт.
Нормата на чл. 18 ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ)
овластява този орган да връчва книжа, касаещи граждански отношения, каквото се явява и
членственото правоотношение. Съгласно чл. 43 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да
възложи това правомощие, което именно следва от удостоверените с подпис и печат
действия по връчване. Ето защо и по силата на чл. 530 вр. чл. 179 ГПК длъжностното лице
по регистрацията дължи да зачете писмено удостоверените обстоятелства. От приложената
разписка се установява, че поканата не е връчена поради неявил се надлежно упълномощен
представител. Освен като право законът вменява и задължение на съдружника в дружество с
ограничена отговорност да участва в управлението (чл. 124 предл. второ ТЗ). В тази насока
и съдружникът дължи съдействие за получаване на поканата за участие в работата на
общото събрание. Предвидената от чл. 47 ал. 5 ГПК фикция за връчване цели да предотврати
превратното упражняване на пасивното право на уведомяване. Неположената елементарна
грижа за собствения интерес от страна на съдружника да окаже необходимо съдействие, за
да получи изпратената му покана не е годно да осуети реализацията на чуждия, зачетен от
правния ред интерес – върховният орган да обезпечи разрешаване на поставения на
обсъждане въпрос. По тези съображения настоящият състав приема нормата на чл. 47 ал. 5
ГПК за приложима и в контекста на чл. 139 ал. 1 ТЗ. Както изрично е посочено и в
цитираното с жалбата Решение № 5 от 12.07.2019 г. по т.д. № 1966/2018 г. на ВКС, ТК, II
отделение, обаче формалната законосъобразност на решението, от която едва следва
ангажиментът на регистърната администрация да го зачете, предполага извод за спазени
процедура и срок по връчване с изрично придадена меродавност и на цялостното
поведение на съдружника.
Макар и предвидената от ГПК процедура в това число и фикцията за връчване да
са принципно приложими в случая не се установяват предпоставките за прилагане на тази
фикция. Основание за извод, че дължимо съдействие не е осигурено произтича от
3
категоричен извод за връзка на адресата с конкретен, посочен от него адрес пред публичната
администрация. Връчителят е удостоверил посещение на указан в поканата адрес. Липсва
удостоверяване за извършени справки, както и за идентичност на посетения с вписаните в
Национална база данни „Население“ адреси. Дори да се приеме, че посоченият адрес и в
издаваните от него пълномощни позволява извод, че посоченият от него за постоянен адрес е
и вписаният в регистъра, липсват писмени доказателства кой е настоящият му адрес.
Приложение на фикция е възможно само при еднозначно установени предпоставки, което в
случая изисква стриктно следване на законоустановените правила.
Съдът споделя довода на жалбаподателя, че участието на представител в работата
на общото събрание е в състояние да санира формално нарушение на процедурата, но само
когато съдружникът не се е позовал на такова нарушение. Явяването на представител, на
който факт се позовава жалбоподателят, е показателно единствено за датата и мястото на
свиканото общо събрание. Нормата на чл. 139 ал. 1 ТЗ обаче изисква своевременно връчване
на писмено обявен дневен ред. От удостоверяването се установява, че адресираната до Н. Р.
писмена покана не е предоставена на отзовалия се пълномощник. Видно от протокола от
07.11.2022 г., пълномощникът на Н. Р. изрично е оспорил получаването на поканата като
еднозначно е заявено и възражение за неспазен срок. Узнаването, че общо събрание е
свикано и то към неустановен във времето момент не удовлетворява очертаната гаранция за
ефективно участие в работата на форума. Това е пречка решението да бъде зачетено и
обусловеното от него обстоятелство да бъде вписано.
При тези съображения настоящият състав приема, че заявените за вписване
обстоятелства не произтичат от формирана според закона воля, а това е пречка и да бъдат
вписани.
По разноските
Законът признава право на страна в гражданско дело да получи сума, равностойна
на следващото се възнаграждение за адвокатска защита според Закона за правната помощ,
ако е защитавана от юрисконсулт – чл. 78 ал. 8 ГПК. Тази норма не очертава предпоставките
за възникване на вземането, но използваният съюз „и“, определя като приложим принципът
– вземането произтича от установения изход на спора. Агенцията по вписванията няма
качеството страна в охранителното производство, а е негов орган. Макар и да признава
възможност за регистърната администрация да отстоява оспорвания отказ в съдебното
производство, нормата на чл. 25 а. 6 ЗТРРЮЛНЦ не утвърждава произтичащо от това
участие материално право. Напротив, изрично препраща към общия ред. След като предмет
на спора в настоящото производство не е материалноправно отношение, обуславящо и
акцесорната отговорност за произтеклите от развитието му разноски, претендираното
вземане не почива на закона. Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи да се произнесе изрично по
заявено искане за присъждане на разноски, поради което формираната воля за
неоснователност следва да бъде огласена в диспозитива.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.Т.“ ООД срещу отказ № №
20221108152012/09.11.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София
в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК препис от решението да бъде връчен на
жалбоподателя и Агенция по вписванията.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по
вписванията – търговски регистър за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5