№ 11
гр. Балчик, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.ЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20233210100534 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. ЕГН**********
с постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с №***,фирмено дело№*** по описа на *** св.на СГС,с
адрес на упражняване на дейността в ***,представлявано от управителя си Д. М. М. срещу
БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г..
Правното основание на иска е в разпоредбите на чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 от ЗЗД.Цената
на иска е 499,95лв.
Исковата молба е получена с Рег.№3618 на 17.08.2023год.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
На 02.09.2021 год. И. К. И. е сключил потребителски договор за кредит № *** с „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД за сумата от 1000,00 лева (хиляда) лв. В договора е посочено, че
Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на
Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, за което се дължи
сума в размер на 499,95 лева или 50 % от размера на главницата.
Заплащането на допълнителната такса „динамично плащане“ е включено към
месечните погасителни вноски по договора за кредит № ***.
Счита,че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която е договорено допълнително плащане към
кредитора по Договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да
заплати суми, в размер на 50% за услуги, които не са извършени. Също така счита, че тази
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите
1
условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Би
енд джи кредит“ ЕООД.
Съгласно т. 7.4 от Общите условия, т.нар. „Динамично плащане“ гласи: „При
ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който ще
посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши
Кредитополучателят редовно плащане “.
В исковата си молба,ищецът,твърди, нищожност на клаузата на чл. 9 ал. 2 от
Договора, където е именно задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ
размер на 499,95 лева.
Твърди,че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така
договореното заплащане на суми и такси, водят до оскъпяване на кредита, за което не се
предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.
С чл. 9 ал. 2 страните са договорили такса бързо разглеждане, съгласно която
доверителя ми следва да заплати сумата в размер на 499,95 лева. Съгласно чл. 10а ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в
чл. 10 ал. 1 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Освен това горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с
уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така заедно с договорената лихва и
допълнителните възнаграждения в размер на 50 % всичко това обуславя извода, че
горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/.
Следователно клаузата на чл. 9 ал. 2 начисляваща допълнително възнаграждение за
кредитора, е нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. /В този смисъл Решение № 264073 от
18.06.2021 г. по в. гр. д. № 7007 / 2020 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд/.
Ищецът твърди,че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д,
като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради
неравноправност.
2
С оглед изложеното,ищецът в исковата си молба ,моли съда след като се запознае и
събере всички съотносими доказателства,да постанови съдебно решение с което да
провъзгласи нищожността на клаузата по чл. 9 ал. 2, предвиждаща заплащането на такса
„Динамично плащане” в размер на 499,95 лева, от Договор за паричен заем № ***, сключен
между ищеца и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., като нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД,във вр. чл. 22във вр. с чл.10 и чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.
С исковата молба се правят се доказателствени искания.Претендират се направени
деловодни разноски.Претендира се при определени условия да се постанови неприсъствено
решение в условията на чл.238 от ГПК.Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца.
С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от държавни такси
и разноски.
С Определение№441 от 18.08.2023год.,влязло в сила,съдът е оставил без уважение
молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.
С Разпореждане №989 от 05.09.2023год.съдът е оставил без движение исковата молба
за изправяне на нередовности в нея. Нередовностите са изправени от ищеца.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна.
Писмения отговор е с Рег.№4271 от 26.09.2023год.
В писменият отговор, твърденията на дружеството-ответник са следните:
Твърди се, че клаузата на чл.9, ал.2 от договор №***/2021г. е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
С тези клаузи,според ответника,не се накърняват добрите нрави. Те не са в
противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с
правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като
дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим,строг контрол
и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и
сигурността на клиентите.
Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9
ЗЗД,договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при
двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми,
и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на
договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В практиката съществуват решения,които аргументирано приемат изложената по-
3
горе постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на
Апелативен съд - София, ГК, I състав)
В решенията, които приемат, че нееквивалентността на престациите противоречи на
добрите нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото,
на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи. Просто лаконично се посочва,
че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или
пък се преценява еквивалентността въз основа на критерии, които се определят за всеки
конкретен случай.
Твърди се,че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита
възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона.
Твърдението е неоснователно,според ответника.
Изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите
(ГПР), което е сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не
отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона е
неоснователно.
Съвсем неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна
по процесния договор за кредит допълнителни действия,са част от ГПР. Те не се
калкулират в ГПР защото
В допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена
дефиницията за общ разход по кредита:
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Обшият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Следва да се отбележи,че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам
е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора е предоставил е било
по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът
за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в Стандартния
Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за
него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го
ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е
неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.
С оглед изложеното в писмения си отговор,дружеството-ответник,моли съда да
4
отхвърли изцяло предявения иск,като неоснователен
Претендират се направени деловодни разноски,под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Упълномощеният
процесуален представител-Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,вписано в регистър
БУЛСТАТ с №***, фирмено дело№*** по описа на *** св.на СГС,с адрес на упражняване
на дейността в ***,представлявано от управителя си Д. М. М.,от името на своя подзащитен
изпраща писмена молба с Рег.№666 от 07.02.2023година с която завява,че не може да се яви
лично в съдебно заседание и моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие.моли да се
приемат представените писмени доказателства.Не прави доказателствени искания. Няма
възражения срещу проекто-доклада.Изразява становище по същество, като моли съда да
уважи изцяло исковата претенция на ищеца.Моли да се присъди адвокатско възнаграждение,
в условията на чл.38 от ЗА.Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от страна на дружеството-ответник.
Редовно призовано дружеството-ответник не изпраща представител в съдебно
заседание. Представена е писмена молба с Рег.№642 от 05.02.2024година с която се изразява
становище да се даде ход на делото в отсъствие на представител на дружеството. Представят
се писмено доказателство,а именно копие от договор.
В писменият си отговор,ответната страна моли съда да отхвърли иска на ищеца, като
неоснователен и недоказан. Претендира направени деловодни разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2021 год. И. К. И. е сключил потребителски договор за кредит № *** с „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД за сумата от 1000,00 лева (хиляда) лв. В договора е посочено, че
Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на
Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, за което се дължи
сума в размер на 499,95 лева или 50 % от размера на главницата.
Заплащането на допълнителната такса „динамично плащане“ е включено към
месечните погасителни вноски по договора за кредит № ***.
Съгласно т. 7.4 от Общите условия, т.нар. „Динамично плащане“ гласи: „При
ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който ще
посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши
Кредитополучателят редовно плащане “.
В исковата си молба,ищецът твърди,че клаузата на чл.9 ал.2 от договора,е нищожна,
5
на две основания-поради противоречие със закона и поради противоречие със добрите
нрави,респ.неравноправност.Тази клауза предвижда заплащане на допълнителна такса в
размер на 499,95 лева поради факта,че осигурявайки свои служител на разположение на
кредитополучателя,кредитодателя улеснява процеса на плащане(редовно плащане).
Заемодателят-ответник е юридическо лице, което е предоставило потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът е физическо
лице, за което не се твърди, а и не е доказано по делото да е действал в рамките на своята
търговска или професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон-ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни. В конкретния случай, по делото не са приложени доказателства, от
които да се установи размерът на ГПР и дали при включване на процесната такса в размера
на ГПР ще се стигне до превишаване на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
От справка в ТРРЮЛНЦ по общ статус на ответното дружество се установява, че
същото има за предмет на дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дейността по
кредитно финансиране по занятие е неразривно свързана с разглеждането на документите
(заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му
обслужване по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит.
Следователно, процесната клауза противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1, предл първо ЗЗД.
Посочената клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото
размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на
кредитора. Размерът на таксата за динамично разглеждане е повече от 1/3 от размера на
получения заем. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. С клаузата се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга.
6
Това е така,поради факта,че с уговарянето му се заобикаля императивното изискване,
установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Така заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 50 %
всичко това обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и
§ 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Следователно клаузата на чл. 9 ал. 2 начисляваща допълнително
възнаграждение за кредитора, е нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. /В този смисъл
Решение № 264073 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 7007 / 2020 г. на Възз. III-б. състав на
Софийски градски съд/.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
като бъде прието за установено, че процесната клауза е нищожна поради противоречие на
закона и накърняване на добрите нрави.
По деловодните разноски:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, право на разноски има
ищеца,респективно неговия процесуален представител,упълномощен в условията на чл.38
от ЗА..
От него е представен списък със претендирани разноски в който е посочено,че е
заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 50 лева и
се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.с ДДС и се представят
доказателства за регистрация по ДДС.Представя се и договор по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
По отношение на заплатената държавна такса в размер на 50 лева,съдът счита,че
същата следва да се приеме за направен разход и следва да се присъди в полза на ищцовата
страна,а именно в полза на И. К. И..
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по размер и
основание,съдът съобрази следното:
Налице е изрично направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС,направено от дружеството-ответник.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие и
пълномощно,Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с
№***, фирмено дело №*** по описа на *** св.на СГС,с адрес на упражняване на дейността
в ***,представлявано от управителя си Д. М. М., като пълномощник на И. К. И., е
осъществило процесуално представителство на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, с оглед на което съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата има право на
адвокатско възнаграждение, което следва да се осъди другата страна да заплати.
7
Адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда на страната, тъй като тя не е
заплатила адвокатско възнаграждение, а е представлявана безплатно.
По делото е предявен и разгледан от Районен съд-Балчик установителен иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не
по нисък от минималния.
Съгласно чл.2 ал.5 от НМРАВ „За процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете." В този смисъл е и най новата практика на ВКС обективирана в определение №
50/17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№4735/2022г., IIIг.о., определение№ 50469 от 11.11.2022г.
на ВКС по ч.т.д. №2316/2021 г., Пт.о., определение № 50490 от 12.12.2022г. на ВКС по ч.т.д.
№2507/2021г., Нт.о, Определение №28/21.01.2022г. по ч.т.д.2347/21 г., ВКС, ТК, II т.о.,
Определение №50011 от 23.02.2023г. на ВКС по ч.т.д.2121/2021г., П т.о., ТК и Определение
201 от 14.02.2023г. по ч.к.гр.д.4251/22г. на ВКС, II г.о.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид
трайната и непротиворечива съдебна практика, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга
от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС.
В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка,
нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС (напр.:, определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I
т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о. и определение №
261/24.06.2019 г. по гр.д. № 3946/2018 г. на ВКС, III г.о.).
Съгласно действащото законодателство, адвокатските услуги не са освободени от
заплащане на ДДС, поради което и във вр. с § 2а. от НМАВ,за нерегистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
По този въпрос е налице и съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК. С Определение № 699/18.12.2018 г. ТК Второ отделение е допуснал до разглеждане и е
отговорил на въпроса „Дали при присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да включва и ДДС?" като
е счел, че по отношение на релевантния материалноправен въпрос е осъществена
предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на
8
въззивното решение в частта, имаща характер на определение, тъй като е решен в
противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017
г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, П т. о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т.
д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о
В цитираните съдебни актове на ВКС се приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с
§ 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.
Като във връзка с допуснатия материално правен въпрос ВКС приема, че
„Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват
облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално
представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в
чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат,
преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 Закона за адвокатурата от регистрирано по ЗДДС
адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с
§ 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.
С оглед изложеното и съобразявайки сложността на делото,неговата
продължителност/едно съдебно заседание/,както и направеното възражение на
прекомерност,съдът счита,че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалният представител,в размер на 400 лева+ 80 лева ДДС или общо адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.с ДДС.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от И. К. И. ЕГН********** с
постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с №***,фирмено дело№*** по описа на *** св.на СГС,с
адрес на упражняване на дейността в ***,представлявано от управителя си Д. М. М. срещу
БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., че клаузата по чл. 9 ал. 2,
предвиждаща заплащането на такса „Динамично плащане” в размер на 499,95 лева, от
Договор за паричен заем № ***, сключен между тях е НИЩОЖНА, поради противоречие
на закона и добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от Закона за задълженията и
договорите.
ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза
9
на И. К. И. ЕГН********** с постоянен адрес в ***,направени деловодни разноски в размер
на 50 лева(петдесет лева),представляващи заплатена държавна такса за образуване на
производството.
ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ЕДНОЛИЧНО АВДОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с
№***,фирмено дело№*** по описа на *** св.на СГС,с адрес на упражняване на дейността в
***,представлявано от управителя си Д. М. М.,адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца И. К. И. ЕГН********** с постоянен адрес в ***,в
размер на 480лв.(четиристотин и осемдесет лева),на основание чл.38 ал.2 във вр.чл.38
ал.1т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
10