М О Т И В И
към присъда № 60 от 10.04.2018 година, по
н.ч.х.дело № 214/2017 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С частната
тъжба, при съобразяване с установеното по делото, съдът прие, че е предявено следното
обвинение от частен характер от Й.М.Й., против К.Г.Г., родена на *** ***,
българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, безработна,
неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 02.08.2016 година, в град Стара
Загора, чрез фейсбук групата „Група за истината за Стара Загора” е разгласила
позорни обстоятелства и е приписала престъпление на частния тъжител Й.М.Й. ЕГН **********,
разпространени по друг начин – чрез интернет пространството, а именно: „Той се
занимава и с други далавери, взеха на психично болния ми баща имотите с
дружките си, а жена му прикрива деянията им и им дава информация от съда……много
измамени хора има останали на пътя видях в криминална полиция…..и да действа
със заплахи. Да, върнах си всичко откраднато, но благодарение на това, че е
психично болен, но много други хора не можаха да си върнат имотите. В Раднево
във психиатрията ходят и подлъгват болните хора с цигари и ги карат да
разписват документи и празни листове и накрая се оказват те и семействата им на
улицата. А също гледат за възрастни хора пред агенцията за имоти, залъгват ги с
повече пари, че са адвокати, вадят си пълномощни и им вземат не само земите, а
и цялото им имущество.”. – престъпление според обвинението по чл.148, ал.2 във
връзка с чл.148, ал.1, т.2, предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от Й.М.Й.
против подсъдимата К.Г.Г. граждански иск за сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на претърпени страдания, причинени от престъпното деяние за което
подсъдимата е предадена на съд. На основание чл.84 и следващите от НПК съдът
конституира в качеството на граждански ищец по делото частния тъжител Й.М.Й..
Частния
тъжител и граждански ищец – Й.М.Й. поддържа така отправеното обвинение, като подробни
съображения се излагат в хода на съдебните прения. Намира, че подсъдимата
следва да бъде осъдена на максимално наказание, предвидено в закона. Моли съда
да уважи в пълен размер така предявеният граждански иск.
Подсъдимата К.Г.Г.
не се признава за виновна и моли съда да бъде оправдана, а предявеният против
нея граждански иск – отхвърлен. Подробни съображения за това излага в хода на
съдебната прения. Излага твърдения, че не е автор на написаното от нейния
профил във фейсбук. В тази насока са и твърденията на нейния защитник – адвокат
М.З..
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
Съдът, след
като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
В изложението
на частната тъжба е посочено, че частният тъжител е обществена личност в
региона на Стара Загора и се ползвал с определен авторитет. Бил администратор и
създател на най-голямата социална група във „Фейсбук” – „Истината за Стара
Загора”. Групата имала над 22 700 члена и се занимавала с обществена
дейност в община Стара Загора. Освен това бил и съпродуцент на предаване в
телевизия „Загора”, по важни теми от обществения живот на град Стара Загора и
региона. В тази връзка често влизал във взаимоотношения с местните органи на
властта: Кмет, Общински съвет, Общинска администрация и прочие. Поставял пред
старозагорската общественост наболели въпроси във връзка с развитието на града,
с изразходването на средствата от бюджета на Община Стара Загора, във връзка с
местни и регионални инициативи. Поставял актуални, значими и обществени
проблеми на дневен ред и се опитвал с дейността си, да осигури по-голяма
прозрачност при управлението на града и региона, както и по-голям контрол върху
начина, по който се изразходва общинския бюджет на града. Бил член и на
консултативния съвет към областна администрация и консултант към Международния
ромски съюз, по етническите въпроси. В обществото се ползвал с добра репутация,
на гражданин милеещ за своя град и неговите жители, коретне почтен партньор. В
своята дейност бил работил и контактувал със всякакви идеологически и
политически противници. Това било естествено, тъй като участвал дейно в
социалния и политически живот на града. Счита че много некоректно и болезнено
било, че някои от тях вместо със солидни аргументи и идеологически принципи си
служат в интернет пространството със обиди и клевети. В този ред на мисли,
частния тъжител посочва, че на 02.08.2016 година в интернет и по-конкретно във
„Фейсбук”, в „Група за истината за Стара Загора”, констатирал разпространението
на негови снимки и клеветнически твърдения от лице на име Борислав Христов. В
коментарите под неговия пост, частния тъжител прочел коментарите на подсъдимата
К.Г.Г., в които тя го клеветяла, обиждала и набеждавала в извършени
престъпления. С това тя настройвала хората срещу него и създавала грешна
представа за личността му. Според частния тъжител, коментарите на подсъдимата
се отнасяли до него, защото поста бил пуснат с конкретизиране на името му и
негова снимка. В интернет било насипано следното от което частния тъжител се
почувствал засегнат: „Той се занимава и с други далавери, взеха на психично
болния ми баща имотите с дружките си, а жена му прикрива деянията им и им дава
информация от съда……много измамени хора има останали на пътя видях в криминална
полиция…..и да действа със заплахи. Да, върнах си всичко откраднато, но
благодарение на това, че е психично болен, но много други хора не можаха да си
върнат имотите. В Раднево във психиатрията ходят и подлъгват болните хора с
цигари и ги карат да разписват документи и празни листове и накрая се оказват
те и семействата им на улицата. А също гледат за възрастни хора пред агенцията
за имоти, залъгват ги с повече пари, че са адвокати, вадят си пълномощни и им
вземат не само земите, а и цялото им имущество.”. Въз основа на така написаното
частния тъжител приема, че с тези думи подсъдимата е отправила целенасочени
обиди и клевети, които дълбоко накърнили личността му, честта му и
достойнството му. Частния тъжител се чувствал дълбоко засегнат и увреден
авторитет. Според него бил „оцапан” и обвинен в извършването на престъпление и
непочтено поведение. Вследствие на тези клевети и внушаването, че е непочтен и
че частния тъжител се занимава с незаконна дейност, това му създало неприятни
последици за бизнеса му и репутацията му на честен и коректен партньор.
Изложената
фактическа обстановка се възприема и от съда и се установява по несъмнен начин
по делото от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите Т.Д.К., И.И.И.,
М.И.М. и Димитър Апостолов Чонков, както и от приложеното копие от публикацията
от 02.08.2016 година, в град Стара Загора, чрез фейсбук групата „Групата за истината
за Стара Загора”. Противоречиви доказателства не се събраха, поради което не се
налага и отделното им обсъждане. По отношение на свидетелите съдът кредитира
техните показания, като се съобрази с тяхната степен на заинтересуваност от
изхода на делото. Ето защо, съдът цени показанията на свидетелите, с оглед
тяхната пристрастност и субективност, като при налагането на вътрешното си
убеждение по делото се съобрази основно с публикувания в интернет
пространството, чрез посочената социална мрежа.
Въз основа на
това при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът
намира, че не се доказа по несъмнен и безспорен начин изложеното в частната
тъжба обвинение, а именно, че е налице престъпление по чл.148, ал.2, във връзка
с ал.1, т.2, предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, съдът признава даден подсъдим за виновен
единствено и само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в
случай на недоказаност по несъмнен начин на обвинението, то съдът следва да
оправдае подсъдимия. Нещо повече присъдата не може да почива на предположения.
В разглеждания
случай, съдът намира, че нито едно от доказателствата, само себе си, пряко или
косвено, и преценено на базата на другите не установява по несъмнен начин
наличието на извършено престъпление от субективна и обективна страна по
посочената правна квалификация.
Съгласно
правната теория и съдебната практика клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление. Непосредствен обект на престъплението „клевета” са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. От обективна
страна пострадал от клеветата може да бъде само конкретно физическо лице. Изпълнителното
деяние на клеветата е в две основни форми – разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването сформира в себе си довеждане до знанието на трето
лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който факт сам по себе си може да накърни неговото добро име в обществото. За
да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното
обстоятелство да е неистинско, деецът да знае, че това обстоятелство е
неистинско и с употребата му да цели да
злепостави наклеветения и съответно да урони доброто му име в обществото,
както и да наруши положителната оценка за личността на наклеветения. Не е ли
налице тази цел, не е ли налице знанието на дееца, че позорящото обстоятелство
е невярно или това обстоятелство несъмнено е вярно, то не може да се приеме, че
е налице престъплението „Клевета”, заложено като такова в наказателния кодекс
на Република България. Само по себе си клеветата е резултатно престъпление. Тя
се приема за довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на
дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. От друга страна
клеветата е престъпление, което се
извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се
отправят пред едно трето лице. Субектът на престъплението „Клевета” може да
бъде всяко наказателно отговорно лице – ФЛ. От субективна страна клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл.
Във всички случаи е налице умисъл, когато субектът съзнава позорния характер на
разгласяваното обстоятелство, както и неистинността на това позорно
обстоятелство, но въпреки това, чрез разгласяването му цели да накърни доброто
име на пострадалия. В разглеждания случай подсъдимата е обвинена в това, че в
интернет пространството, в определена социална мрежа е публикувала позорни
обстоятелства за частния тъжител и му е приписала престъпления изразяващи се в
следното: „Той се занимава и с други далавери, взеха на психично болния ми баща
имотите с дружките си, а жена му прикрива деянията им и им дава информация от
съда……много измамени хора има останали на пътя видях в криминална полиция…..и
да действа със заплахи. Да, върнах си всичко откраднато, но благодарение на
това, че е психично болен, но много други хора не можаха да си върнат имотите.
В Раднево във психиатрията ходят и подлъгват болните хора с цигари и ги карат
да разписват документи и празни листове и накрая се оказват те и семействата им
на улицата. А също гледат за възрастни хора пред агенцията за имоти, залъгват
ги с повече пари, че са адвокати, вадят си пълномощни и им вземат не само
земите, а и цялото им имущество.” Съдът обаче намира, че така публикуваното като
мнение, само по себе си не осъществява признаците на състава на престъплението
„Клевета” нито от неговата обективна, нито от неговата субективна страна.
Подсъдимата не
се признава за виновна, подържа позицията, че не е автор на написаното. Съдът
намира, че не може по един безспорен начин да се приеме, че именно подсъдимата
е автор на написаното нейния профил в социалната мрежа. След като не е налице
несъмненост, то тогава и не може да се пристъпи към безспорно установено
авторство на деянието. Подсъдимата, твърди, че и баща и е ползвал профила и най
вероятно той е написал тези думи в профила и. Следователно след като е нали
съмненост по отношение на авторството, необорена в хода на съдебното
производство, няма как съдът да приеме, за безспорно доказано едно обвинение в
тази насока. Присъдата не може да почива на предположения. В разглеждания
случай може само да се предполага че подсъдимата е напила това което и
накърнило честта и достойнството на частния тъжител но доказателства за
неговата безспорност по делото не се събраха. Ето защо съдът намира, че в
разглеждания случай не е доказано по един несъмнен начин авторството на
описаното в тъжбата според частния тъжител престъпление. Само това основания
само по себе си налага извода, че подсъдимата следва да бъде оправдана по така
отправеното и обвинение.
От друга
страна, дори и да се приеме че е налице авторството по настоящото дело, то при
формулиране на обвинението по делото, според съдът, не е спазено изискването на
нормата на чл.21 от НПК, а именно наказателното производство да се води на български
език, в това число и формулираното обвинение да е на български език. Съдът има
предвид това, че в приложеното копие от написаното в интернет мрежата не се
съдържа текст който да отговоря на текста описан в тъжбата. Действително в
приложеното копие се съдържа подобно мнение изписано с латински букви но и с приложимите
български букви според закона. Това до някъде затруднява съдът при приемането
на конкретното обвинение и начина му на изписване в интернет пространството,
което също само по себе си води до недоказаност и необоснованост на
обвинението.
И на следващо
място дори да се приеме, че подсъдимата е автор на написаното и то е разбираемо
за съда то с поведението си съдът не може да приеме, че е осъществен от
обективна и от субективна страна престъпния състав на клеветата. В случая не е
налице, нито интелектуалния, нито волевият момент, тъй като с действията си
подсъдимата не е целяла и не е разпространил позорни обстоятелства, които да
дискредитират тъжителя, действията й не са били насочени към коментиране както
и други ползватели на мрежата са постъпили по посочения пост. Целта на подсъдимата
е била да изкаже мнение по коментарите на другите участници и никъде не е
посочила че именно частния тъжител е обект на нейните коментари. Следва да се има
предвид, че в по-голямата си част коментарите са насочени към група хора а не
към един човек лично, тоест в изказа се употребява множествено число.
Следователно не може да се приеме по един безспорен начин, че именно частния
тъжител е било точния обект на изложените в профила на подсъдимата коментари.
Както бе
посочено по-горе, за да се приеме, че е налице престъплението „Клевета” следва
по несъмнен начин да се установи и това, че изложените факти и обстоятелства от
дадено лице са позорящи такива по смисъла на закона и преследват цел да се урони
доброто име и престижа на дадено лице, бе то да бъде посочено. В разглеждания
случай не може да се приеме, че изразеното от подсъдимата следва да се прие,
като позорящо именно частния тъжител обстоятелство, както и да му преписва
лично на него престъпление. Както бе посочено по-горе, клеветата е престъпление
против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на
факти и обстоятелства, които са неистински и позорни. Несъмнено извън обхвата
на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя лична
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искане,
от които произтичат определени правни последици. Несъмнено в тези случаи деецът
упражнява права, гарантирани му от конституцията
и законите (чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България), в това число и
правото му да се изказва свободно. Съдът намира, че в случая, дори и да се
приеме, че подсъдимата е автор на написаното, тя е упражнила едно свое конституционно
право да изразява мнение и да отразява изложени мнения, каквито са били и
другите коментари под посочения пост. Това право се гарантира и от чл.10 на
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Рим,
04.11.1950 година). Действително чл.39, ал.2 от Конституцията на Република
България ограничава правото на мнение, като разяснява, че то не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Съдът в
разглеждания случай намира, че не е налице злоупотреба от страна на подсъдимата
на превишаване на правото й по чл.39, ал.1 от Конституцията, тъй като това по
своята същност е изразяване на мнение и отразяване на други коментари по пост в
интернет пространството. В този смисъл е Решение № 70 от 25.02.2009 година на
ВКС по к.н.д. № 36/2009 година на Първо наказателно отделение на ВКС, както и
Решение № 388 от 22.10.2009 година на ВКС по к.н.д. № 389/2009 година на Второ
наказателно отделение на ВКС. Обобщено казано, на база изложеното дотук съдът
приема, че в разглеждания случай не се доказа по един безспорен начин
авторството, формулирането на обвинение не е съобразено с нормата на чл.12 от НПК, и от друга страна не е налице
изпълнителното деяние на престъплението „Клевета. Подсъдимата е изразила своето
мнение, и то е било публикувано в съответствие с нормативните изисквания.
Съгласно установената съдебна практика осъждането на дееца при упражняване на
правото му на мнение в пределите, в което държавата няма право да го ограничи,
чрез наказателно преследване е нарушение по чл.10 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и останалите свободи. В тази насока са: Р №
293/24.07.2007 година на ВКС по н.дело № 988/2006 година І Н.О.; Р №
421/14.11.2008 година на ВКС по н.д. № 446/2008 година ІІІ Н.О.; Р №
582/16.12.2008 година ВКС по н.д. № 561/2008 година ІІ н.о. и други. С тези
решения се приема, че държавата няма право на наказателно преследване когато
дадената оценка от дееца за засегнатия е израз на негово мнение, което обаче от
гледна точка на обществения морал не е укоримо.
Както бе
посочено в разглеждания случай, съдът приема, че деянието е несъставомерно от
субективна и обективна страна. Не е изпълнен нито интелектуалния, нито волевия
момента на умисъла, тъй като подсъдимият не е имал субективни причини да клевети
тъжителя, при това че последния никъде не е посочен изрично. Може да се
предполага но това не е основание за приемане на наличието на вина. Една
присъда не може да почива на предположения. Липсва и пряк и евентуален умисъл у
дееца относно това, че същият е имал за цел да разгласи позорни обстоятелства конкретно
за тъжителя. Не е налице и волевия момент – желание да бъде засегната личната
самооценка, честа и достойнството, конкретно на тъжителя.
Предвид
гореизложеното и с оглед на това, че съдът приема, че обвинението, описано в
тъжбата, не съставлява престъпление по смисъла на закона, призна подсъдимата К.Г.Г.,
за невиновна в това, че на 02.08.2016 година, в град Стара Загора, чрез фейсбук
групата „Група за истината за Стара Загора” е разгласила позорни обстоятелства
и е приписала престъпление на частния тъжител Й.М.Й. ЕГН **********, разпространени
по друг начин – чрез интернет пространството, а именно: „Той се занимава и с
други далавери, взеха на психично болния ми баща имотите с дружките си, а жена
му прикрива деянията им и им дава информация от съда……много измамени хора има
останали на пътя видях в криминална полиция…..и да действа със заплахи. Да,
върнах си всичко откраднато, но благодарение на това, че е психично болен, но
много други хора не можаха да си върнат имотите. В Раднево във психиатрията
ходят и подлъгват болните хора с цигари и ги карат да разписват документи и
празни листове и накрая се оказват те и семействата им на улицата. А също гледат
за възрастни хора пред агенцията за имоти, залъгват ги с повече пари, че са
адвокати, вадят си пълномощни и им вземат не само земите, а и цялото им
имущество.” и я оправда по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2,
предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
По отношение
на гражданския иск. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на
определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и
настъпилите вреди. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства
не се установи да е налице първото и основно изискване за възникване на
отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а именно деликт. По
изложените съображения съдът намира, че така предявеният граждански иск е
неоснователен и недоказан и като такъв го отхвърля.
С оглед на
това съдът присъди в тежест на частния тъжител направените по делото разноски
от страна на подсъдимата в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: