Р Е Ш Е
Н И Е № ………..
Град Свиленград, 30.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I
граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при
съдебен секретар: Р.И.,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 382 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.П.Й.,
с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“ № 10 - чрез адв. Х.Х.,***,
против „ЕВН България Ектроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК:
*********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
1500,71 лв., представляваща допълнително начислена ел.
енергия за периода от 03.12.2017г. до 19.04.2018г., за обект на потребление,
находящ се в гр. ************, с клиентски №
********** и ИТН 1611477, за което са коригирани съответни фактури.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горепосочения обект на потребление, чийто
доставчик е ответникът. Твърди, че на 17.04.2019г. е получил от ответника
писмо, в което се посочвало, че при извършена проверка на електромер с фабр. № *********, монтиран на горепосочения обект на
потребление, била констатирана грешна схема на измерване на електромера. В
писмото било посочено, че поради това била извършена корекция на сметката за ел. енергия на ищеца за периода 03.12.2017г. -
19.04.2018г., така че му била начислена допълнително ел.
енергия в размер на 8612 нВтч. на стойност 1500,71
лв. С писмото ищецът получил и дебитно известие № **********/ 11.04.2019г., с
което била начислена сумата 1500,71 лв. към фактури № **********/ 23.12.2017г.,
№ **********/ 23.01.2018г., №
**********/ 23.02.2018г., № **********/ 23.03.2018г., № **********/ 23.04.2018г., № **********/ 23.05.2018г. Към писмото бил приложен и
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 406127/ 19.04.2018г., който не бил съставен в присъствието на
клиента и не бил подписан от него, нито му бил връчен по-рано. Приложена била и
Справка за коригиране на сметката за ел. енергия към
констативен протокол № 1094/30.11.2018г., който също не бил връчен на ищеца.
Ищецът твърди, че не дължи допълнително
начислената от ответника ел. енергия, тъй като не я е
потребил, не е извършил манипулация върху електромера
и не носи каквато й да е вина за установеното непълно или неточно измерване на
електромера. Счита, че от страна на
ответника е извършена недопустима едностранна корекция на сметката му за ел. енергия за процесния период,
която не съответства на изискванията за точно измерване на потребената
електроенергия. Периодът, за който били преизчислени 6-те горепосочени фактури
за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, бил
произволно определен и било неясно защо точно за този период е извършена
корекцията. Допълнителната електроенергия била начислена неправомерно, в
нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както
и на договорната отговорност на ищеца. В действащите към момента на корекцията
Общи условия на ответното дружество не бил предвиден ред за уведомяване на
клиента, съгласно чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ.
По изложените съображения ищецът моли съда да
уважи иска и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като
неоснователен. Твърди, че на 19.04.2019г., служители на оператора
на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България –
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД /ЕР Юг/ извършили проверка на електромер, отчитащ
доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се на горепосочения
адрес. Служителите демонтирали електромера, поставили го в безшевна торба, а на
негово място поставили друг такъв, тъй като се налагало първият да бъде
предаден за метрологична експертиза. За тези действия
служителите съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 406127/ 19.04.2018г. Проверката била
извършена в присъствието на двама свидетели, които подписали констативния
протокол. Демонтираният електромер бил предаден на Български институт по
метрология, Регионален отдел – гр. Пловдив (БИМ), за извършване на метрологична експертиза. Съмненията за извършена
нерегламентирана манипулация се потвърдилии от
заключенията на експертизата на СТИ, извършена от БИМ. Резултатите от тази
проверка били обективирани в Констативен протокол №
1094/ 30.11.2018г, в който било записано: „Променена е тарифната таблица по
часови зони. По време на проверката електромерът отчита енергията, както
следва: от 9.00ч. до 17.00ч. електромерът отчита дневна тарифа Т2; след 17.00ч.
електромерът не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2“.
Т.е., вследствие на описаната софтуерна манипулация била променена тарифната
таблица, така че електромерът отчитал по-малко от реално консумираната
електроенергия.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че
в паметта на електромера били запаметени реалните количества ел.енергия, използвана от клиента, на основание чл.115,
ал.1 от ЗДДС било издадено дебитно известие № **********/ 11.04.2019г., според
което, на базата на платените от него суми за същите периоди, следвало да
довнесе сумата 1500,71 лв., съобразно реалното му потребление, отразено в
дебитното известие.
Ответникът акцентира на това, че процесната сума е дължима за изразходвана електроенергия за
периода 03.12.2017г. - 19.04.2018г., а не е допълнително начислена по реда на
ПИККЕ, каквито твърдения навеждал ищецът. Счита, че сумата е дължима на
основание сключения между страните договор при общи условия, на базата на които
се уреждали отношенията между енергийните предприятия и техните клиенти,
свързани с продажбата и доставката на електрическа енергия.
Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поради което моли съда да отхвърли иска и
да му присъди разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
установи от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че страните са обвързани
от сключен при общи условия договор за продажба на ел.
енергия. От представеното дебитно известие № **********/ 11.04.2019г. е видно,
че ответникът е коригирал шест от издадените от него фактури /фактури № № **********/ 23.12.2017г., **********/ 23.01.2018г., **********/ 23.02.2018г., **********/ 23.03.2018г., **********/ 23.04.2018г. и **********/
23.05.2018г./, като е начислил за периода от 03.12.2017г. до
19.04.2018г. допълнителна за ел. енергия в размер на 8612
kWh на обща стойност 1500,71 лв.
Според констативен протокол за техническа
проверка № 406127/19.04.2018г., съставен от представители на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, електромер с фабр. № *********,
който измервал доставената на ищеца ел. енергия на
адрес на потребление: гр. ************, бил демонтиран „за метрологична
експертиза“. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза на Български
институт по метрология – Регионален отдел Пловдив, където бил изготвен
констативен протокол № 1094/30.11.2018 г., съгласно който била променена
тарифната таблица по часови зони, като от 9 ч. до 17 ч. електромерът отчитал на
дневна тарифа Т2, а след 17 ч. – не отчитал енергия на нито една от двете
тарифи Т1 и Т2. При сравняване на стойностите на тарифите за активна
електроенергия се констатирала разлика от 8612,2 kWh
между сумарната и първа и втора тарифи. Посочено е, че електромерът бил отчел с
8612,2 kWh по-малко от реално консумираната ел. енергия.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, се изяснява, че е възможно на база
техническите характеристики на електромера да се изчисли реалното количество ел. енергия, използвана от ищеца. Посочено е, че реалните
количества електрическа енергия, потребена от ищеца,
съответстват на количествата ел. енергия, отразени в
издаденото от ответника дебитно известие. Експертът е установил още, че метрологичните и технически характеристики на електромера
не съответстват на изискванията, вследствие на променената параметризация
на СТИ. Според вещото лице не било възможно да бъде установен началният момент
на неточното измерване на СТИ и не било известно от кога датира то. В съдебно
заседание на 12.07.2019г., в отговор на поставените му въпроси, вещото лице е
изяснило, че принципно е възможно външни условия, а не човешка намеса да
предизвикат такава промяна в тарифните таблици.
Приета е и заключение на съдебно-икономическа
експертиза, също неоспорено от страните, от което се изяснява, че цените, с
които е остойностено дебитното известие, отговарят на действащите през процесния период цени на електроенергия и са съобразени с
цените и решенията на КЕВР.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. №
3262/2014 г. на II т.о. и
Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението
на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се
приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
С оглед горното, съдът намира, че е допустима
едностранната корекция на оператора след 16.11.2013 г., но при наличието на три
предпоставки: 1) предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 2) наличието на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3) спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
В процесния случай периодът,
за който е извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на
чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ,
бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя страна,
разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн.
в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр.15 от
14.02.2017г. /респ. бр.97 от 23.11.2018г. От
изложеното следва, че към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване – 19.04.2018г.,
са били действащи единствено нормите на чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ, т.е. в
този си вид ПИКЕЕ не изпълняват функцията, които нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
им възлага. Последната разпоредба предвижда устройството и експлоатацията на
електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. След отмяната на
разпоредбите на чл.43, чл.44 и чл.47 ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани действащи правила както за реда за извършване на
проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена
енергия, така и за оформяне на констатациите от същите.
Като се вземе предвид, че към момента на
проверката на процесното СТИ липсват правила, които в
пълнота да регулират обществените отношения, които нормата на чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ им възлага, както и обстоятелството, че при издаване на процесното дебитно известие – на 11.04.2019 г.,
разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ също са били отменени, съдът счита, че
промяната в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа
енергия от страна на доставчика на електроенергия не би могла да бъде извършена
на основание ПИКЕЕ.
Предвид липсата на правила, които да регулират
преизчислението на количеството ел. енергия, съдът
намира, че по аналогия в настоящата
хипотеза следва да се приложи практиката, застъпена в Решение № 115 от
20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV
г. о., съгласно което през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (обн.
в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия,
без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение
от страна на потребителя.
Съдът, като съобрази гореизложеното и събраните
по делото доказателства, намира, че ответникът, при негова доказателствена
тежест, не установи нито периода на грешното измерване, нито неправомерно
въздействие от страна на ищеца. Вещото лице по съдебно-техническата
експертиза изрично е посочило, че не може да установи началният момент на
неточното измерване. В съдебно заседание е уточнил, че промяната на тарифната
таблица може да се дължи и на други фактори, а не само на човешка намеса.
Поради това сама по себе си
установената при проверката неточност в измерването на ел.
енергията не поражда автоматично право за ответника да извърши едностранна
промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения
период, доколкото той не доказва виновни действия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа
енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско
измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
Изложеното е достатъчно, за да се уважи
предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова доказателствена
тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел.
енергия за посочения в издаденото дебитно известие период. По тези съображения
искът за установяване недължимостта на сумата следва
да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в общ размер на
сумата от 410,03 лв. Настоящият състав намира възражението на ответника за
прекомерност на това възнаграждение за неоснователно. Заплатеното адвокатско
възнаграждение не надхвърля значително минималния размер съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно
на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че Т.П.Й., с ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“
№ 10 - чрез адв. Х.Х.,***, не му дължи сумата 1500,71
лв., представляваща допълнително начислена ел.
енергия за периода от 03.12.2017г. до 19.04.2018г., за обект на потребление,
находящ се в гр. ************, с клиентски №
********** и ИТН 1611477.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Т.П.Й., с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“ № 10 - чрез адв. Х.Х.,***,03 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.