Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Йорданова в.гр.дело № 4445
по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по редовна и допустима въззивна жалба от ищеца
Е.А.С. чрез адв. М. срещу решение №
548674/28.11.2018 г., постановено по гр.д. 70550/2017 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е отхвърлен
предявения от Е.А.С. срещу „Б.Г.“ЕООД иск за заплащане на сумата от
23 981,18 лв., представляваща втора вноска от дължимо арендно възнаграждение
за стопанската 2014-2015 г. по договор за аренда на замеделска земя от
24.07.2013 г., сключен между „Е.“ ООД и „Б.Г.“ ЕООД, което вземане е придобито
с договор за цесия от 10.04.2015 г. от И.К.Й. и впоследствие продадено на Е.А.С.
с договор за прехвърляне на вземане от 28.02.2017 г.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
на страната на ищеца И.К.Й..
В жалбата се излага, че решението на СРС е неправилно,
поради необоснованост и като постановено при нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че съдът неправилно е достигнал до извод, че претендираната сума е
дължима на новия собственик на земята предмет на договора за аренда, а не на
стария, поради което сключената между „Е.“ЕООД и И.Й. цесия е за вземане, което
не е принадлежало на цедента към момента на сключването ѝ. Излага се, че
СРС не е взел предвид уговорката в предварителния договор за продажба на
земеделските земи между „Е.“ЕООД и „М.Б.“ ЕООД, съгласно която плащането на
втората арендна вноска за стопанската 2014-2015 г. се дължи на прехвърлителя „Е.“ЕООД.
Жалбоподателят излага, че ответникът не е оспорил действителността или датата
на прехвърлянето на вземането /цесията/ от 10.04.2015 г. от „Е.“ЕООД на И.Й.,
поради което СРС недопустимо е достигнал до извод за липса на достоверна дата
на сключването му по смисъла на чл. 181 ГПК. Сочи се, че приобретателя по
договора за продажба на земеделски земи „М.Б.“ ЕООД е придобил само
собствеността върху имотите, но не и вземанията по договора за аренда, които са
били прехвърлени с вече извършената цесия. Поддържа се, че дори да се приеме,
че цесията от 10.04.2015 г. не е валидна, със споразумението към договора за
аренда от 29.04.2015 г. „Е.“ ЕООД и „Б.Г.“ ЕООД представлява договор в полза на
трето лице и И.Й. е придобил процесното вземане. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „Б.Г.“ ЕООД чрез адв. Бахчеванов, с който
въззивната жалба се оспорва. Поддържа се, че СРС правилно е приложил чл.17 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Твърди се, че от районният съд не са
допуснати процесуални нарушения. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Третото лице-помагач не е депозирало становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо,
но частично неправилно, поради следните съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 24.07.2013 г. е сключен договор за аренда на земеделска
земя между „Е.“ ЕООД, представлявано от Е.А.С. –управител / арендодател/ и „Б.Г.“ЕООД
представлявано от В.П.К.-пълномощник /пълномощно на л. 22 от делото/ на
дружеството /арендатор/ Предмет на договора са 1452,432 дка земеделска земя.
Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от 01.10.2013 г. В чл.4 е
уговорено арендното възнаграждение за стопанската 2013-2014 г. да се изплати до
01.08.2014 г, а за останалия период от договора да се заплаща на две вноски –
до 15.09. преди началото на следващата стопанска година –авансова вноска от 50%
и до 01.08. на следващата календарна година останалите 50% от арендното
възнаграждение. Уговорено е възнаграждения е размер на 50,00 лв. на дка.
На 17.03.2014 г. между страните по арендния договор е
сключен анекс към същия, по силата на който договора се прекратява по отношение
на посочени в анекса имоти /493,185 дка/, считано от 01.10.2014 г. Общата сума
на дължимото арендно плащане за стопанската година 2014-2015 е в размер на
47 962,35 лв.
На 08.04.2015 г. между „Е.“ ЕООД /продавач/ и „М.Б.“ ЕООД
/купувач/ е сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти
/земеделските имоти предмет на договора за аренда на замеделска земя от
24.07.2013 г./, като съгласно чл. 7 от договора остатъкът от дължимото арендно
плащане за стопанската 2014-2015 г., дължимо от арендатора „Б.Г.“ ЕООД ще се
получи от продавача „Е.“ ЕООД.
На 10.04.2015 г. между „Е.“ ЕООД /цедент/ и И.К.Й.
/цесионер/ е сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, с който е
прехвърлено вземането на цедента по
договора за аренда на замеделска земя от 24.07.2013 г. за дължимото арендно
плащане за стопанската 2014-2015 година, дължимо от арендатора „Б.Г.“ЕООД,
съгласно чл. 4 от арендния договор и анекса към него, а именно сумата от 23
918,18 лв. Прехвърлянето е възмездно като квитанция на л.63 от делото се
установява, че цесионера е заплатил уговорената сума от 1000 лв.
На 29.04.2015 г. е сключен следващ анекс към договора за
аренда на замеделска земя от 24.07.2013 г., по силата на който договорът за
аренда се прекратява, считано от 01.10.2015 г.
На 29.04.2015 г.е сключен договор за продажба на поземлени
имоти-земеделска земя, обективиран в Нотариален акт № 180, том 2, рег. №2826,
дело № 205/2015 г., между „Е.“ ЕООД / продавач/ и „М.Б.“ ЕООД /купувач/, с
който правото на собственост върху земеделските земи, предмет на договора за
аренда на замеделска земя от 24.07.2013 г. е прехвърлено.
На 29.04.2015 г. между „Е.“ ЕООД и „Б.Г.“ЕООД е сключено
споразумение към договора за аренда от 24.07.2013 г. и анекса към него от
17.03.2014 г., с което „бившия собственик и арендодател“ дава съгласието си а
арендатора приела да изплати останалото незаплатено арендно плащане за
стопанската 2014-2015 година на стойност 23 981,18 лв. на И.К.Й.. За
арендатора споразумението е подписано от В.П.К., като
с оглед предмета на въззивно обжалване очертан с доводите наведени във
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, между страните не се спори, че
Колева е била надлежно упълномощена да представлява ответника.
На 28.02.2017 г.е сключен договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ между И.К.Й. /цедент/ и ищеца Е.А.С. /цесионер/, по силата на което
цедента е прехвърлил на цесионера вземането си към „Б.Г.“ЕООД съгласно споразумение към договора за аренда
от 24.07.2013 г. и анекса към него от 17.03.2014 г. в размер на 23 981,18
лв.
На 10.03.2017 г. „Б.Г.“ЕООД е получило уведомление по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената на 28.02.2017 г. цесия.
Във въззивното производство, като писмено доказателство е
приета нотариална покана /НП/ от
12.12.2018 г. от „Е.“ ЕООД до „Б.Г.“ЕООД, която съдържа уведомление по смисъла
на чл.99, ал. 3 от ЗЗД за сключения на 10.04.2015 г. договор за прехвърляне на
вземане. Представени са и доказателства за връчването на НП на 28.12.2018 г.,
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
От правна страна:
Софийски районен съд е бил сезиран с иск с правно основание
основание чл. 79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът в производството претендира заплащане на втората
вноска на арендното плащане за стопанската 2014-2015 г., на основание
извършената на 28.02.2017 г. цесия, по която той има качеството на цесионер.
Основателността на предявения иск е обусловена от отговора на въпроса, дали
прехвърленото с посочената цесия вземане е било собственост на прехвърлителя И.Й.
и съответно договора за цесия е породил действие.
Посоченият по-горе, сключен на 08.04.2015 г. между „Е.“ ЕООД /продавач/ и
„М.Б.“ ЕООД /купувач/ предварителен договор за продажба на земеделските имоти
предмет на договора за аренда на замеделска земя от 24.07.2013 г., в частта, в
която е уговорено остатъкът от дължимото арендно плащане по договора за аренда
от 24.07.2013 г. за стопанската
2014-2015 г., дължимо от арендатора „Б.Г.“ ЕООД да се получи от продавача на земите „Е.“ ЕООД
/ чл. 7 от предварителния договора/ има характер на уговорка за прехвърляне на
вземането в размер на 23 981,18 лв., което вземане, с прехвърляне правото
на собственост върху земеделската земя на „М.Б.“ ЕООД, би станало част от патримониума
на последния съгласно чл.17 от ЗАЗ.
Според разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. По делото не са представени
доказателства така постигната уговорка между „Е.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД да е
достигнала до знанието на длъжника /арендатор/ „Б.Г.“ ЕООД преди дата
29.04.2015 г., на която се е осъществило прехвърлянето на собствеността върху
земеделските имоти, предмет на договора за аренда, поради което съдът намира,
че за ответника не е било налице задължения да се съобрази с уговорката,
постигната в предварителния договор от 08.04.2015 г., като заплати задължението
си за заплащане на второто арендно плащане за стопанската 2014-2015 г. на „Е.“ ЕООД.
Сключената на 10.04.2015 г. между „Е.“ ЕООД и И.К.Й. цесия
също е следвало да бъде съобщена на длъжника „Б.Г.“ ЕООД преди прехвърляне на
собствеността на земеделските земи, колкото ЗАЗ предвижда защита на правата на
правоприемника на арендуваните имоти. По отношение на извода на СРС за липсата
на достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК на сключване на договора за
цесия между „Е.“ ЕООД и И.К.Й. съдът намира следното: частният документ има
достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно
"от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа,
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа". В конкретния случай обаче,
ответника „Б.Г.“ ЕООД в качеството на трето по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК
лице не е направил възражение относно датата на съставянето на документа /
договора за цесия от 10.04.2015 г./, поради което между страните няма спор по
този въпрос и той не подлежи на изследване в съдебното производство.
Според разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят
на арендувания обект замества арендодателя като страна по договора за аренда,
ако договорът е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден.Ако
договорът не е бил вписан,той има сила по отношение на приобретателя за две
стопански години след годината на придобиването.Според чл. 17, ал.3 от ЗАЗ
приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото
заместване.
Процесният договор за аренда е вписан, което означава,че
купувачът на арендуваната нива „М.Б.“ ЕООД встъпва от сключване на договора за
продажба на 29.04.2015 г. в правата на праводателя си „Е.“ ЕООД по арендния
договор. Заместването настъпва по силата на горната императивна законова норма-
чл. 17, ал.2 предл.1 от ЗАЗ.
С оглед действието на така посочените законови разпоредби и
до колкото към момента на прехвърляне на замеделските земи, т.е. до момента в
който е разполагал с процесното вземане в размер на 23 981,18 лв., „Е.“ ЕООД не е уведомило
длъжника /арендатор/ за прехвърлянето на вземането, поради което и за последния
/ответника/ не е възникнало задължение да заплати дължимата след 29.04.2015 г.
сума за стопанската 2014-2015 г. на бившия собственик на земите.
Този извод на съда не се променя и с оглед съдържанието на
представеното по делото споразумение от 29.04.2015 г. към договора за аренда от
24.07.2013 г. и анекса към него от 17.03.2014 г., с което „Е.“ ЕООД е
дало съгласието си, а арендатора „Б.Г.“ ЕООД е приело да изплати
останалото незаплатено арендно плащане за стопанската 2014-2015 година на
стойност 23 981,18 лв. на И.К.Й.. В самото споразумение е посочено, че „Е.“
ЕООД дава съгласие в посочения смисъл в качеството си на бивш собственик и
арендодател, като тази формулировка води до извода, че съм момента на сключване
на споразумението, договора за продажба на земеделските земи , макар от същата
дата, вече е бил сключен. При посочената последователност на постигане на
договореностите, при сключване на споразумението и при действие на разпоредбата
на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ „Е.“ ЕООД вече не е бил собственик на арендуваните земи
и не е имал право да формира воля относно начина и лицето, на което следва да
се изплати процесното вземане.
При изложените правоотношения между „Е.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД,
от една страна /като собственици на арендуваните земи през стопанската
2014-2015 г., за което се претендира процесното плащане/ и „Б.Г.“ ЕООД, от
друга страна /като арендатор на земите през стопанската 2014-2015 г./ съдът
намира, че със сключената на 10.04.2015 г. между „Е.“ ЕООД и И.К.Й. цесия е
прехвърлено вземане в размер отговарящ на вземането на „Е.“ ЕООД за периода
01.04.2015 г.-29.04.2015 г., поради следните съображения:
На първо място, съдът намира, че сключената на 10.04.2015
г. цесия е била съобщена на длъжника „Б.Г.“ ЕООД. Както правилно СРС е приел, в
хода на първоинстанционното производство /най-късно/ „Б.Г.“ ЕООД е било
уведомено за извършената цесия, доколкото в проведеното открито съдебно
заседание на 11.06.2018 г. договорът за цесия е бил представен като доказателство
по делото, а надлежно представлявания ответник не е направил възражения срещу
него. Следва да се добави, че индиция за по-ранното знание на ответника за
извършената цесия са и споразумението от 29.04.2015 г. между него и „Е.“ ЕООД
по силата на което, първият се е задължил да заплати сумата от 23 981,18
лв. именно на И.К.Й., както и представеното уведомление по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД за сключената на 28.02.2017 г. цесия между Й. и ищеца С., което
уведомление И.Й. е отправил до „Б.Г.“ ЕООД, а последният е получил на
10.03.2017 г. / ответникът не е възразил срещу получаването на уведомлението/.
На следващо място, за да достигне до извод, че със цесия от
01.04.2015 г. са прехвърлени вземания на „Е.“ ЕООД за периода 01.2015
г.-29.04.2015 г. съдът съобрази, че в сключения на 24.07.2013 г. договор за
аренда на земеделска земя „Е.“ ЕООД, и „Б.Г.“ЕООД са уговорили арендното възнаграждение за стопанската
2014-2015 г. да се заплати на две вноски – до 15.09. преди началото на
следващата стопанска година –авансова вноска от 50% и до 01.08. на следващата
календарна година останалите 50% от арендното възнаграждение / този начин на
плащане не е спорен между страните/. При така постиганата уговорка, двете
страни са съгласили стопанската година да бъде условно разделена на две равни
части от по шест месеца – 01.10.2014-31.03.2015 г. /между страните не е спорно,
че дължимата за този срок арендна внсока е платена/ и от 01.04.2015
г.-30.09.2015 г., за които се дължи отделно и равно арендно плащане – по
23 981,18 лв.
„Е.“ ЕООД, по изложените по-горе съображения за прехвърляне
на правата по арендния договор с прехвърляне на правото на собственост върху
арендуваните земи, е притежавал правото да получи плащанията, дължими до
29.04.2015 г., от който момент нататък легитимиран кредитор е новият собственик
на земята „М.Б.“ ЕООД. Съответно, „Е.“ ЕООД е разполагал с възможността да
прехвърли на И. Й., чрез сключения между тях договор за прехвърляне на вземане,
неплатените задължения за периода 01.04.2015 г.-29.04.2015 г., които се
равняват на сумата от 3800,30 лв. /(23 981,18 лв. : 183)*
29 дни/. Вземане в размер на 3800,30 лв. е било
надлежно прехвърлено на И.Й., а както посочихме длъжника е бил уведомен за
прехвърлянето по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. С валидна цесия от 28.02.2017
г. И.Й. е прехвърлил притежаваното от него вземане до посочения размер на ищеца
Е.С.. Ищецът е придобил вземане в размер на 3800,30 лв.,
доколкото само този размер е било притежаваното от прехвърлителя вземане. Искът
на ищецът се явява основателен за сумата от 1910,59 лв. и следва да бъде уважен
до този размер, а за разликата до пълния претендиран размер от 23 981,18
лв. искът следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, в частта, с която предявения от Е.А.С., ЕГН: ********** срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******иск с правно основание чл.
79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 99 от ЗЗД е отхвърлен за
сумата от 1910,59 лв., а в останалата обжалвана част, решението на СРС следва
да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която Е.А.С. е осъден да заплати на „Б.Г.“ ЕООД сумата над
1262,29 лв. до пълния присъден размер от 1500,00 – разноски в първоинтанционното
производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на
разноски съобразно с уважената респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът Е.А.С.
е доказал разноски в общ размер от 2209,25 лв. в първата инстанция / 959,25
лв.- държавна такса и 1250,00 лв.- адвокатско възнаграждение/. Договора за
правна защита и съдействие на л. 10 от делото пред СРС, в който е посочено, че
уговореното възнаграждание за адвокат е заплатено изцяло и брой служи за
разписка, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 350,09 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
Във въззивното производство
ищецът С. е доказал заплащането на разноски в общ размер от 2979,62 лв. /
479,62 лв.- държавна такса и 2500,00 лв.- адвокатско възнаграждение,
заплащането на което се доказва от представени пред въззивната инстанция
договор за правна помощ и съдействие на л.19 от делото пред СГС/. Съразмерно с
уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 472,18лв. – разноски във въззивната инстанция.
Ответникът въззиваем е направил искане за присъждане и е
представил доказателства за реалното заплащане на разноски в размер на 1500,00
лв.- адвокатско възнаграждение /заплащането на възнаграждението се доказва от
представения по делото пред СГС /л.57/ договор за правна защита и съдействие,
който служи за разписка, съгласно
разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС./
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 1262,29 лв. – разноски във въззивната инстанция.
Съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е
допусната очевидна фактическа грешка. Видно от материалите по делото, както и
от мотивите на съдебното решение, на
основание чл.219 от ГПК в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца е конституиран И.К.Й.. В диспозитива на решението липсва изрично
посочване, че съдебният акт е постановен при участието на трето лице –помагач. При
така констатирания пропуск, след постановяване на въззивното решение, делото
следва да се бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на
процедурата по чл. 247 ГПК.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
548674/28.11.2018 г., постановено по гр.д. 70550/2017 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, с която предявения
от Е.А.С., ЕГН: **********, адрес: *** е срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от
управителя Й.Т.Б.със съдебен адрес:***, площад "Ал. Константинов",
„Нова Деница“, ет. ******и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 8, ал.1
от ЗАЗ и чл. 99 от ЗЗД за сумата
от 3800,30 лв. – представляваща втора вноска от дължимо арендно възнаграждение
за стопанската 2014-2015 г. по Договор за аренда на земеделска земя от
24.07.2013 г., сключен между „Е.“ ЕООД, ЕИК: ******и „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, което вземане е придобито
с договор за цесия от 10.04.2015 г. от И.К.Й., ЕГН:**********
и впоследствие е продадено на Е.А.С.
с Договор за прехвърляне на вземане от 28.02.2017 г., както и в частта, с която
Е.А.С., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******сумата
над 1262,29 лв. до пълния присъден размер
от 1500,00 лв.- разноски в първоинстанционното производство
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя
Й.Т.Б.със съдебен адрес:***, площад "Ал. Константинов", „Нова Деница“,
ет. ***** да заплати на Е.А.С., ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 3800,30 лв.–
представляваща втора вноска от дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2014-2015 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2013 г., сключен
между „Е.“ ЕООД, ЕИК: ******и „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, което вземане е придобито с договор за цесия
от 10.04.2015 г. от И.К.Й., ЕГН:********** и впоследствие е
продадено на Е.А.С. с Договор за
прехвърляне на вземане от 28.02.2017 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение №
548674/28.11.2018 г., постановено по гр.д. 70550/2017 г. по описа на СРС, 26 състав в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя Й.Т.Б.със
съдебен адрес:***, площад "Ал. Константинов", „Нова Деница“, ет. ****да
заплати на Е.А.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 350,09 лв. – разноски в първоинстанционното производство и 472,18лв. – разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от
управителя Й.Т.Б.със съдебен адрес:***, площад "Ал. Константинов",
„Нова Деница“, ет. ***** сумата от 1262,29 лв. – разноски във въззивната инстанция
ВРЪЩА
делото на СРС, 26 състав за поправка на очевидна фактическа грешка съгласно
мотивите на настоящото решение.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца И.К.Й.,
ЕГН:**********
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.