№ 1255
гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110101243 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „С. и.“ ЕООД, подадена чрез
пълномощника му адв. Л. от ВТАК, против ЗАД „К. г. Б. Р.“, с която се иска
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата размер от 15 000.00 лева –
частичен иск от обща претенция в размер на 298 047.47 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
в размер на законната лихва върху сумата от 1 135 609.42 лева за периода от
22.8.2019 г. до 23.3.2022 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на молба на ответното дружество е
образувано т.д. № 67/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново,
приключило с Решение № Р-90/7.7.2021 г., с което е уважена молбата на ответника
за обявяване на неплатежоспособност и открИ.е на производство по
несъстоятелност по отношение на „С. и.“ ЕООД. Сочи се, че горепосоченото
решение е отменено изцяло с Решение № 232/30.9.2021 г. по в. т. д. № 274/2021 г.
по описа на Апелативен съд - Велико Търново, а с влязло в сила Определение №
162/ 23.3.2022 г. на ВКС по т. д. № 57 от 2022 г. въззивното решение не е допуснато
касационно обжалване. Заявява се, че с обезпечителна заповед от 22.7.2019 г. на
ВТАС по делото е допуснато обезпечение по реда на чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ, което
впоследствие е отменено по силата на закона, на основание чл. 629а, ал. 8 ТЗ.
Твърди се, че обезпечението е допуснато при условията на внасяне от молителя на
1
гаранция в размер на 15 000 лева. Сочи се, че със съобщение с изх. №
19811/22.8.2019г. по ИД № 20198090400983 на ЧСИ Силвия Косева ищецът е
уведомен за наложения запор на вземанията му за разпределени суми по изп.д. №
111/2014 г. по описа на ДСИ при ВТРС и по изп.д. № 1542/2013 г. на ЧСИ Ралица
Касабова на основание посочената обезпечителна заповед на ВТАС. Изтъква се
още, че ответното дружество е депозирало молба вх. № 100135/14.12.2022 г. пред
Апелативен съд - Велико Търново за освобождаване и връщане на внесената
гаранция, като от страна на ищеца е било подадено възражение по чл. 403, ал. 2
ГПК. Твърди се, че за периода 22.8.2019 г. - 23.3.2022 г. е бил налице наложен запор
на разпределени суми по изп. д. № 20137310401542 и присъединени към него дела
на производство при ЧСИ Ралица Касабова, като се сочи, че разпределената в полза
на ищеца сума е била в размер на 1 135 609.42 лева. Навеждат се доводи, че за
периода на действие на допуснатото обезпечение ищецът е претърпял
имуществени вреди, доколкото е бил лишен от възможността да получи
постъпилата и подлежаща на плащане сума по изп. д. № 20137310401542 и
присъединени към него дела на производство при ЧСИ Ралица Касабова.
Поддържа се, че на основание на горните факти в полза на ищеца е възникнало
право да претендира обезщетение за вредите, претърпени в резултат на
допуснатото обезпечение, които се съизмерват със законната лихва върху
запорираното вземане. Посочва се, че законната лихва върху сумата 1 135 609.42
лева за периода на допуснатото обезпечение е в размер на 298 097.47 лв., от които в
настоящото производство се претендира сумата от 15 000.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 403, ал. 1 ГПК.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която
вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето,
срещу което е допуснато обезпечението. Пропусната полза е вреда от
неизпълнение на задължение, вследствие на което кредиторът пропуска
възможността да увеличи имуществото си, въпреки че е имал такава възможност.
Пропусната полза е онова приращение на имуществото на кредитора, което при
обикновени условия би настъпило, ако длъжникът не беше провел
2
противоправното си поведение. Установяването на факта, че действително е
пропусната възможността да се реализира конкретна полза и че това е във връзка с
поведението на длъжника предпоставя установяване от кредитора на обстановката,
която би се реализирала, ако вредоносното събитие не беше настъпило, както и че
кредиторът би предприел или вече е предприел поведение с оглед реализиране на
тази полза. Кредиторът следва да установи, че именно поведението на длъжника е
причината да се пропусне ползата. Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което на имуществото на кредитора
би било, ако длъжникът беше провел законосъобразно поведение, съпоставено с
имуществото към момента на провеждане на противоправното поведение.
Пропусната полза е реална вреда и това предположение следва да се обоснове с
доказана по делото възможност за сигурно увеличение на имуществото. Такова
доказване е налице тогава, когато са доказани обективни факти, които при
обичайното развитие на дейността на кредитора позволяват обоснован извод, че
имуществото на кредитора би се увеличило /така ТР № 3 от 12.12.2012 г. на
ОСТГК на ВКС/.
В хипотеза, в която се претендира вреда от неправомерно задържана сума в
резултат от материално незаконосъобразно обезпечение, размерът на вредата е
съизмерима със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. За да се уважи такъв
иск, следва да се докаже, че не е имало пречка /освен запора/ кредиторът да
оперира със сумата, т.е. да се докаже, че той е можел да разполага с нея и само
наложеният запор го е препятствал да стори това. В хипотеза на неправомерно
задържана сума /запорирано вземене/ се дължи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съизмерими като минимален размер с размера на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД, тъй като се касае за парично вземане.
Съдебната практика е безспорна по отношение на характера на хипотезата
на чл. 403, ал. 1 ГПК - ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към
трето лице, то при претендирани вреди, съизмерими със законната лихва върху
запорираното вземане, е необходимо ищецът да докаже, че вземането съществува и
е изискуемо /така Решение № 101 от 05.08.2013 г. по т. д. № 1029/2012 г. на І т.о. на
ВКС/. Търсената по реда на чл. 403, ал. 1 ГПК отговорност е безвиновна и
обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на
специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило
на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото
3
обезпечение. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима като
минимален размер със законната лихва, доколкото запорът изважда от
разпоредителната власт на титуляра сума в размер на запорираното. Това
препятства възможността на кредитора да ползва сумата по предназначение и води
до вреда под формата на пропусната полза, минималния размер на която е
съизмерим със законната лихва. Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД въвежда
необоримата презумпция, че при парично задължение, независимо от произхода
му, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда, която ищецът е освободен от
задължение да доказва по размер и е винаги законната лихва, освен ако размерът
на вредите е по-голям и тогава ще подлежи на доказване /така Решение №
156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 101/5.8.2013 г. по
т. д. № 1029/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 281/4.10.2011 г. по гр. д. №
1684/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. и пр./.
В случая от събраните доказателства се установява, че въз основа на молба на
ответното дружество е образувано т.д. № 67/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, приключило с решение, с което е уважено искането на ответника
за обявяване на неплатежоспособност и открИ.е на производство по
несъстоятелност по отношение на ищеца. Установява се също, че горепосоченото
решение е отменено изцяло с решение по в.т.д. № 274/2021 г. по описа на
Апелативен съд - Велико Търново, както и че с влязло в сила Определение № 162
от 23.3.2022 г. на ВКС по т. д. № 57 от 2022 г. въззивното решение не е допуснато
касационно обжалване. Междувременно, в хода на производството е издадена
обезпечителна заповед от 22.7.2019 г., с която по делото е допуснато обезпечение
по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ чрез налагане на запор върху вземането на „С. и.“
ЕООД за разпределени суми по изп.д. № 111/2014 г. по описа на ДСИ при ВТРС и
по изп.д. № 1542/2013 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, което обезпечение
впоследствие е отменено, на основание чл. 629а, ал. 8 ТЗ.
Установява се още, че със съобщение с изх. № 19811/22.8.2019 г. по изп.д. №
20198090400983 по описа на ЧСИ Силвия Косева ищецът е уведомен за наложения
запор на вземанията му за разпределени суми по изп.д. № 111/2014 г. на ДСИ при
ВТРС и по изп. д. № 1542/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова на основание
горепосочената обезпечителна заповед.
Установява се още, че с влязъл в сила на 11.7.2017 г. протокол за разпределение
от 26.6.2017 г., изготвен по изп. д. № 1542/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова, в полза
на ищеца „С. и.“ ЕООД е разпределена сумата от 1 135 609.42 лева.
4
При така установеното съдът приема, че ищецът е имал възможност да се
разпорежда със запорираното вземе и че само запорът, наложен за обезпечение на
иска на ответника, е препятствал разпореждането с тази сума. Доколкото с
обезпечителната заповед е допуснато обезпечение чрез запор върху вземане от
1 135 609.42 лева, то върху тази сума следва да се изчисли дължимото се
обезщетение в размер на законната лихва. При така възприето и на основание чл.
162 ГПК, съдът приема, че размерът на пропусната полза от ищеца вследствие на
невъзможността да се разпорежда със запорираната сума е в размер на 298097.48
лева, което прави основателен предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „К. г. Б. Р.“ с идентификационен номер **********, със
седалище: Руска федерация, 4430086, гр. Самара, ул. „Часовая“, блок 6, ет. 3, офис
69, представлявано от О. С., да заплати на „С. и.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище:
гр. Велико Търниво, ул. „Васил Левски“, № 27, Вх. Б, представлявано от Ю. Т.,
сумата от 15 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 298 047.47
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 1 135 609.42
лева за периода от 22.8.2019 г. до 23.3.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5