№ 289
гр. Смолян, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение № 207/05.08.2022г., постановено по гр.д.№ 118/2022г. по описа на Смолянски
районен съд е осъдено „М С Флаш“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. да заплати на И. Д.
А.,с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б, ет.6, ап.35 сумата 3
241,24лв.,представляваща дължима сума за извършени командировки през периода януари – август
2021г., в изпълнение на сключения между страните Трудов договор №2/15.01.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в частта за разликата
над 3 241,24лв. до претендираните 3 406,34лв. Осъдено е „М С Флаш“ ООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от
управителя М.М.Ж. да заплати на И. Д. А., с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б,
ет.6, ап.35 разноски по водене на делото в размер на 666,07лв., съобразно уважената част от иска.
Осъден е И. Д. А.,с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б, ет.6, ап.35 да заплати
на „М С Флаш“ ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Смолян,
ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. направените разноски по делото
в размер на 33,92лв., съобразно отхвърлената част от иска. Осъдено е „М С Флаш“ ООД,с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41,
представлявано от управителя М.М.Ж. да заплати по сметка на РС-Смолян ДТ в размер на 129,65
лв. дължима върху уважената част от иска и разноски за вещо лице в размер на 200,00 лв.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 4311/25.08.2022г. от „М С Флаш“
ЕООД, чрез пълномощника му адв. О.Д. с оплаквания за неправилност в осъдителната му част, с
която дружеството е осъдено да заплати на И. Д. А. сумата от 3 241.24 лв., представляваща
дължима сума за извършени командировки през периода януари-август 2021г., в изпълнение на
сключения между страните Трудов договор № 2/15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба-12.11.2021 год. до окончателното изплащане на
сума. Излагат се доводи, че Районният съд е приел, че от общо дължимата сума от 5 914.43 лева
ищецът е заплатил сума в размер на 2 673,19лв. или искът е основателен и доказан и следва да се
уважи са сумата от 3 241,24 лв. Съдът е приел, че представените по делото 2 бр. РКО №
76/31.05.2021 г. за сумата 1290,00лв. и № 77/09.07.2021 г. за сумата от 1 809,00лв. не са подписани
от ищеца за получил сумата, поради което не удостоверяват плащане на посочените в тях суми от
ответника. Приел е също така, че осчетоводяването на РКО №77 от ответното дружество също не
удостоверява плащане на сумата. Действително посочените 2 бр. РКО не са подписани от ищеца
за получил сумата, но именно поради това са ангажирани гласни доказателства за удостоверяване
причините за неподписването на ордерите и въпреки това за плащане на сумите по тях от
ответното дружество на ищеца. Твърди се, че събраните в тази връзка свидетелските показания са
допустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид обстоятелството, че ордерите, с които
сумите за изплатени от ответното дружество на ищеца, представляват вид споразумение между
страните за уреждане на възникналите между тях правоотношения по повод на сключения трудов
договор и удостоверяват плащане на суми по-малки от 5000 лв.Неправилен е изводът на съда,че не
следва да се кредитират показанията на свидетеля Л., че на два пъти е давал пари за командировки
на ищеца без документ, тъй като същият е баща на един от управителите на ответното дружество и
е заинтересован от изхода на делото, както и че показанията на този свидетел не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че
заинтересовани са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на страната, която
ги е посочила за свидетел, като облагата следва да е непосредствена. В настоящия случай такава
непосредствена облага не съществува. От показанията на св. Л., както и от показанията на
другите разпитани по делото свидетели се установява, че на практика свидетелят Л. е извършвал
дейност на технически секретар на фирмата. Същият установява, че офисът на фирмата се намира
в неговата родна къща и след връщане на даден шофьор от курс, същият остава буса до къщата,
отчита на свидетеля Л. документите във връзка с курса - ЧМР товарителници, пътни листове,
дребни суми във връзка с плащания за пътни такси, паркинг и др. Установява се, че в къщата на
свидетеля Л. ответното дружество има каса и от тази каса става разплащането на част от
дължимите на служителите суми - командировъчни, заплати и др. Разплащането се извършва от
свидетеля Л. по нареждане на управителите на дружеството. Тези показания на свидетелят Л. се
подкрепят от показанията на другите разпитани по делото свидетели. Свидетелят на ищеца няма
преки впечатления как става отчитането на ищеца и дали същият получава възнаграждение за
командировъчни при всяко отчитане, тъй като не е влизал в къщата. Обстоятелството, че ищецът
не е споделял с него, че е получил полагащите му се командировъчни за съответния курс, не
означава, че тези суми не са получени от него. Ако действително тези суми не са получени от
ищеца възниква въпроса защо той не е отправил искане към свидетеля Л. или към управителите за
тяхното изплащане. Нелогично е ищецът да прави втори курс, ако не си получил
командировъчните за предходния месец. Показанията на свидетеля Л. са преки, логични и
достоверни и се подкрепят от показанията на счетоводителят на фирмата св.Бистрашка, която
2
установява начина на работа с ищеца и по-конкретно изплащане на полагащите му се суми и
обстоятелството, че ищецът никога не е искал да подписва документи, въпреки получаването на
парични средства. Пред същата ищецът е заявил, че „тези пари за двата РКО са изплатени.“ С
оглед на това заявената претенция от ищеца за изплащане втори път на тези суми неоснователна.
Моли да бъде прието, че с изплащането на сумите по представените 2 бр. РКО № 76/31.05.2021 г.
за сумата 1290,00лв. и № 77/09.07.2021 г. за сумата от 1 809,00лв. се доказват получаване на сума
в общ размер от 3 099 лева от ответника, поради което му се дължи единствено сумата от 142.42
лв., получена като от общо присъдената сума 3 241.24 лв. се извади получената от него по 2 бр.
ордери сума в общ размер на 3 099 лв.Моли да бъде отменено решението в обжалваната част за
разликата над 142,42 лева до 3241,24 лева.Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
И. Д. А. чрез пълномощника му адв.Я.И., с който оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи, че след обсъждане на събраните по делото доказателства, районният съд е направил
правилни правни изводи, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Несъстоятелни са доводите в жалбата, че неправилно районният съд не е съобразил представените
РКО от 31.05.2021г. и РКО от 09.07.2021г. Твърди се, че същите са съставени за нуждите на
производството, оспорени са в съдебното заседание и както е посочило и вещото лице
единствената причина за това е, че такива суми ищеца не е получавал. Единствения свидетел,
който твърди това обстоятелство е баща на единия управител и съдружник в ответното дружество.
Свидетелят на ищеца Ж. категорично заявява, че И. никога не си е тръгвал с каквито и да е било
суми. Нещо повече в случай, че ответникът е разполагал с тези разписки, защо не бяха представени
още с отговора на исковата молба. Отделно от това прави впечатление, че и двата РКО са с дата,
последваща завръщането на ищеца от командировка. Както бе безспорно установено МПС, с което
ищеца пътува се намира в село К. и връщайки се от командировка, ищеца в същия ден оставя
МПС отново в село К.. Видно от Пътните листи, ищеца е предал МПС на 30.05.2021г и на
08.07.2021г. Буди недоумение защо ищеца се наложило да се върне на следващия ден като пътува
отново от гр. С.З. до с. К. „уж да вземе пари", който факт безспорно отрича, тъй като РКО са с
дати 31.05.2021 и 09.07.2021г.Несъстоятелни са доводите на въззивника, че събраните от съда
свидетелските показания са допустими на основание чл. 164, ал. I, т. 3 ГПК, „предвид
обстоятелството, че ордерите, с които сумите за изплатени от ответното дружество на ищеца,
представляват вид споразумение между страните за уреждане на възникналите между тях
правоотношения по повод на сключения трудов договор и удостоверяват плащане на суми по -
малки от 5000 лв." Тези доводи не кореспондират с трайно установена практика на
ВКС.Възнаграждението за командировка е пряко свързано със сключения трудов договор и е вид
договорно възнаграждение, следователно се изисква задължително подпис на получилия сумата,
тъй като се касае за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква
писмен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.З КТ трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, поради което установяването
на плащане със свидетелски показания е недопустимо, в който смисъл е и Решение № 89 от
29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. В случая жалбоподателят се опитва да
докаже чрез свидетелски показания, че ищеца е получил възнаграждение за командировъчни, но не
е подписал нито ведомост, нито друг документ. Несъстоятелни са и доводите на въззивника че от
„показанията на свидетеля Л., както и от показанията на другите разпитани по делото свидетели се
установява, че на практика свидетелят Л. е извършвал дейност на технически секретар на фирмата.
3
Самият той установява, че „офисът на фирмата се намира в неговата родна къща". От ТРРЮЛНЦ е
видно, че седалището и адреса на управление на дружеството е гр. Смолян, п.к. 4700, ул. „Никола
Петков“ № 41. Не са представени никакви писмени доказателства, че свидетеля Л. е извършвал
дейност на технически секретар на фирмата, нито пък, че офиса се намирал в неговата къща. Не се
установява, че ответното дружество има каса и от тази каса става разплащането на дължимите на
служителите суми - командировъчни, заплати и др.Несъстоятелно е и твърдението, че ищецът
никога не е искал да подписва документи при получаването на парични средства. Напротив,
свидетелката Бистрашка заявява, че ищецът е ходил в техния офис, за да подпише заповедта за
освобождаване и че са му изплатили обезщетението за неползван отпуск. Подписал се е и за
парите, които е взел". Несъстоятелна е и логиката, защо ищецът е правил последващи курсове за
командировки, след като не му е плащано. Ищецът е правил, последващи курсове, защото са му
обещавали да му платят и е прекратил трудовото си правоотношение именно, защото не са му
плащали. На въззивника също може да се зададе въпроса защо е дал суми на ответника както
твърди, ако същият не се е подписал за получаването им. Моли да бъде потвърдено решението в
обжалваната част. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „М С Флаш“ ЕООД в представено от
пълномощника му адв. О.Д. писмено становище поддържа жалбата си.
Въззиваемият И. Д. А., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
представеното писмено становище и след преценка на събраните по делото доказателства счита,
че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от ищеца И. Д. А. с иск с правно основание чл.215 от КТ във
вр. с чл.86 от ЗЗД, с който е претендирал да бъде осъден ответника „МС Флаш“ ООД да му
заплати сумата от 3 406,34 лева, представляваща дължима сума за извършени командировки през
периода януари-август 2021г., в изпълнение на сключен между страните Трудов договор №
2/15.01.202г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на
12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение в осъдителната му част районният съд е уважил предявения иск
до размера на сумата от 3241,24 лева и отхвърлил иска за разликата над тази сума до предявения
размер от 3 406,34 лева като неоснователен. Въззивният съд счита направените от районния съд
изводи за правилни.
Не спорно, че между страните по делото е бил сключен Трудов договор
№2/15.01.2021г., по силата на който ищецът И. Д. А. е работил в ответното дружество „М С Флаш“
ООД, на длъжността „шофьор на товарен автомобил“. Не се оспорва също, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие, считано от 17.08.2021г. Не е спорно
и обстоятелството, че по време на работа ищецът е извършвал международни превози, за които е
бил командирован за следните периоди: за м.януари и февруари 2021г. от 18.01.2021г. до
10.02.2021г. включително; за м.март 2021г. от 08.03.2021г. до 23.03.2021г. включително; за
м.април 2021г. от 09.04.2021г. до 29.04.2021г. включително; за м.май 2021г. от.14.05.2021г. до
4
28.05.2021г. включително; за м.юни 2021г. от 14.06.2021г. до 30.06.2021г. включително; за м.юли
2021г. от 01.07.2021г. до 08.07.2021г. включително и от 25.07.2021г. до 31.07.2021г. включително;
за м.август 2021г. от 01.08.2021г. до 17.08.2021г. включително, което се установява от
представените към отговора на исковата молба писмени документи за извършените курсове, пътни
листове, международни товарителници и дневни извлечения за извършени парични преводи от „М
С Флаш“ ООД на И. А., с които на следните дати по сметка на ищеца са преведени следните суми:
на 10.02.2021г.-2000 лева, на 10.03.2021г.-600 лева, на 12.04.2021г.-600 лева, на 12.05.2021г.-600
лева на 03.06.2021г.-290 лева, на 11.06.2021г.-640 лева, на 08.07.2021г.-805 лева, на 26.07.2021г.-
800 лева или общо 6335 лева.
От представените месечни ведомости за начислена заплата е видно, че нетните
възнаграждения, които са начислени на ищеца са както следва: за м.01.2021г.-253,71 лева, за
м.02.2021г.-563,36 лева, за м.03.2021г.- 563,36 лева, за м.042021г.- 563,36 лева, за м.05.2021-563,36
лева, м.06.2021-563,36 лева, м.07.2021г.-311,17 лева и м.08.2021г.-280,13 лева.
Свидетелят Г.С. Л.-баща на единия от управителите на „М С Флаш“ ООД- С. Л., твърди
в показанията си, че фирмата на сина му се занимава с транспортни услуги, като с лекотоварен
камион пътува до Германия. Синът му С. се обадил и му казал да плати командировъчните на И.
А., като два пъти му е плащал единият път в края на м.май 2021г. 1300 лева, а другият път през
м.юли 2021г. 1800 лева. Свидетелят сочи, че и двата пъти И. не се е подписал, като казвал, че бърза
и няма време. Твърди още, че парите са дадени на И. от касата в офиса на фирмата, който е в
родната му къща в с.К., на ул.“Никола Петков“ № 41, пред който И. паркирал буса. И. идвал с
друг човек, който го чакал отвън с кола, за да го закара в къщи.
Свидетелката Д.Х.Б., сочи в показанията си, че е счетоводител на „М С Флаш“ ООД, от
регистрацията на дружеството преди около две години и до момента. Фирмата се занимава с
международен транспорт, има двама собственика и един служител през 2021г. Двамата
собственика, който са и международни шофьори на трудови договори й изпращат заявките,които
са получили по имейл, тя издава приходна фактура и я изпраща на клиента. След това към 14-то
число получава и разходните фактури. Към 20-то число получава парите за осигуровки и данъци и
тяхната такса. Пътните листове идват доста по-късно при тях.Първо се разплащат парите,
заплатите и каквото остане за командировъчни. През май месец 2021г. и на 09.07. 2021г. има два
РКО, които не са подписани. От собственика СтИ. Л. разбрала, че шофьорът е бързал и не се е
подписал. И. А. е идвал веднъж в счетоводния офис, за да подпише заповедта за освобождаване и
му изплатили обезщетението за неползван отпуск. Подписал се е и за парите, които е взел, но не се
подписал на двата РКО. С. й казал, че парите за тези два РКО са изплатени. Свидетелката твърди,
че шофьорите си правят справки за изплатените суми, като от изготвената от И. справка от
31.05.2021г. се вижда че той е написал сумата и от счетоводството за тази сума са издали РКО. За
двата ордера сумите са изплатени и са отразени като получени. Двата ордера РКО №*/** и РКО
№*/**г. са осчетоводени като изплатени.
Свидетелят.Николай Колев Ж. твърди в показанията си, че познава ищеца, знае че е
шофьор и е пътувал извън страната с бус. Сочи,че четири пъти е ходил в с.К. да го взема и да го
кара до там, тъй като след курс е оставял буса там и е трябвало да го закара до с.Маджерито,
обл.С.З., където живее. Свидетелят установява, че когато го е карал до къщата в с. К. е виждал
възрастен мъж в инвалидна, който е разпитан като свидетел преди него(св.Г. Л.), както и е виждал
там и СтИ. Л.. Когато го е карал И. е връщал някакви документи, ЧМР и някакви дребни суми
евро. Сочи, че не е влизал в къщата и не е виждал да му дават пари,нито пък И. му е споделял след
5
това дали са му давали пари. Не си спомня точно кога е карал И., мисли че е било м.май-юни
2021г.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СИЕ, която не е оспорена от
страните, се установява, че размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода
м.01.2021 г. до м.08.2021г.вкл., съгласно представените разплащателни ведомости е 3 661.81 лева.
От представения на стр.40 от делото хронологичен регистър е видно, че по банка е заплатена на
ищеца сума в размер 3 382.54 лева. Незаплатената сума за трудови възнаграждения е 279.27 лева.
За периода м.01.2021 г. до м.08.2021г.вкл. на ищеца са начислени суми за командировъчни по 27
евро на ден. С Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина се уреждат
условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и
специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на
командированите лица, както и размерът на полагащите се дневни и квартирни пари. Размерът на
полагащите се пари за командировъчни на ищеца за периода м.01.2021 г. до м.08.2021 г., съгласно
представените от счетоводството на дружеството справки е определен при ставка 27.00 евро на
ден, като за посочения период размерът да полагаемите суми за командировъчни пари на ищеца е
общо 5 914.43 лева. Съгласно представените от ответника хронологични регистри, банкови
извлечения, касова книга и РКО, на ищеца е заплатена сума в общ размер 8 140.00 лева, в т.ч. 6
335.00 лева по банка и 1 805.00 лева в брой, съгласно РКО № 77/09.07.2021г.(неподписан от
ищеца). Тъй като при извършените преводи в основание не е записано за какво точно се изплащат
сумите, не може да се определи колко от тях са за работна заплата и колко са пари за
командировъчни или служебни. Изплатените на ищеца суми в размер 8 140.00 лева са
осчетоводени в счетоводството на ответника както следва: Дт сметка4212-Персонал КТ сметка
503-Разплащателна сметка и КТ сметка501-Каса. В касовата книга на дружеството, сумата от РКО
№ 77/09.07.2021г. е осчетоводен с контировка № **********.Сумите за командировъчни са
осчетоводени като разход на фирмата.В Забележка при осчетоводяването е отразен № на пътния
лист и период. За процесния период в дружеството-ответник е наето 1 лице.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.215 от КТ и правилно е приел същият за основателен до уважения размер.
Посочената разпоредба предвижда правото на работника или служителя при командироване да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет в издадената Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина.
От представените писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че
ищецът в изпълнение на сключения с ответното дружество Трудов договор № 2/15.01.2021г. за
длъжността „шофьор на товарен автомобил“ по възлагане от работодателя е извършвал
международни превози за посочените периоди както следва: от 14.01.2021г. до 09.02.2021г., от
11.02.2021г. до 18.02.2021 год., от 02.03.2021 до 05.03.2021 год., от 13.03.2021г. до 28.03.2021г., от
09.04.2021г.до 29.04.2021г., от 11.05.2021г. до 31.05.2021г., от 11.06.2021г. до 08.07.2021г. и от
26.07.2021г. до 17.08.2021 г. За извършените от ищеца превози работодателят му дължи
командировъчни пари в размери, определени съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. От приетото като доказателство по делото неоспореното от страните
заключение на вещото лице по СИЕ се установява, че размерът да полагаемите командировъчни
пари на ищеца за периода м.01.2021 г. до м.08.2021 г. е 5 914.43 лева, а размерът на полагащото му
се нетно трудово възнаграждение е в размер на 3661,81 лева или общо 9576,24 лева. Правилно
6
районният съд е приел за доказано единствено платените на ищеца от работодателя-ответник суми
по банков път в общ размер на 6335,00 лв. Тъй като при извършените преводи не е записано за
какво точно се изплащат сумите вещото лице посочва, че не може да се определи колко от тях са
за работна заплата и колко са за командировъчни, поради което съдът правилно е приел, че с тях са
погасени задълженията за трудови възнаграждения в размер на 3 661,81 лв. и част от дължимите
командировъчните пари в размер на 2 673,19лв.
Единствения спорен по делото въпрос е дали ищецът И. А. е получил сумите по
издадените от ответното дружество два броя РКО №76//31.05.2021г. за сумата 1290,00лв. и РКО
№77//09.07.2021г. за сумата от 1 809,00лв. Правилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетеля Г. Л., че на два пъти е давал пари за командировки на ищеца единият път в края на м.май
2021г. 1300 лева, а другият път през м.юли 2021г. 1800 лева, като и двата пъти И. не се е подписал,
тъй като бързал и нямал време. Показанията на този свидетел на основание чл.172 от ГПК са
приети като заинтересовани от изхода на спора, тъй като същият е баща на единият от
управителите на дружеството –С. Л. и самият той твърди, че е дал парите по двата РКО на ищеца в
офиса на фирмата, който се намира в родната му къща, а от друга страна за доказване на това
обстоятелство е налице забрана по реда на чл.164,ал.1т.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на
чл.270,ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки, както и по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка. Във всички изброени случаи плащането се
документира по надлежния ред. Очевиден е императивният характер на разпоредбата на чл.
270,ал.3 КТ за начина, по който следва да се изплаща трудовото възнаграждение, респективно
командировъчни пари. Непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от
ГПК, съдебната практика приема, че са недопустими свидетелски показания за доказване
погасяване на тези парични задължения, установени с писмен акт. В решение № 89 от 29.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото
трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във
ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато
изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е
удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което
работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и
когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или
разписката. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със
случаен документ. Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото
намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният
документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание
съответства на обективната действителност, т.е. е вярно. Разбира се, винаги може да се доказва, че
действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са
различни, т.е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната
действителност и е невярно. Законодателят може да ограничи възможността за доказване на
определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два
равностойни начина - чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на
7
свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските
показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е
изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В
този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент,
неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били
удостоверени в него.
В случая не е спорно между страните, че процесните два РКО не са подписани от ищеца
И. А. за получил посочените в тях суми, за които като основание за получаването е изрично
посочено „изплатени командировъчни и заплата“. Нито се твърди, нито се доказва от
жалбоподателя, че документът е унищожен или загубен. Напротив в производството се представят
писмени документи 2 бр.РКО, като се твърди, че сумите по тях са дадени на ищеца, но той не се е
подписал,тъй като бързал. Неоснователно в тази връзка е оплакването в жалбата, че получаването
на сумите може да се установява със свидетелски показания, тъй като са под 5000 лева на
основание чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. В случая е налице забраната на чл.164,ал.1,т.4 от ГПК за
доказване със свидетелски показания погасяването на установени с писмен акт парични
задължения и при положение, че РКО не са подписани от ищеца за получил сумата, не може да се
приеме, че посочените суми са получени от него. След като ответникът не установява дори по
косвен път получаването на сумите и от заключението на вещото лице се установява, че от общо
дължимите по сключения трудов договор на ищеца 9 576,24 лева, от които за трудови
възнаграждения(3661,81 лева) и за командировъчни пари (5914,43 лева) са изплатени 6335 лева, то
като е уважил искът за разликата от 3241,24 лева (9576,24-6335) районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с
чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207/05.08.2022г., постановено по гр.д.№ 118/2022г. по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „М С Флаш“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. да заплати на И. Д.
А.,с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б, ет.6, ап.35 разноски по делото за
въззивна инстанция в размер на 700 (седемстотин)лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8