Р Е Ш Е Н И Е
Номер 302 /19.06. Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На седми май
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наталия Симеонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00125 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С наказателно постановление №42/21.12.2018г.,
изд. от Началник 02 РУ при ОД на МВР – Перник, на К.И.И., с постоянен адрес ***,
е наложено административно наказание “глоба” в размер 500 /петстотин/ лева на
основание чл. 257, ал.1 от Закона за МВР, за това, че на 15.12.2018г., в 22.45
часа, в с. Драгичевно, общ. Перник, не изпълнил дадено му на основание чл.64 от ЗМВР устно разпореждане от служител на МВР, изпълняващ функционалните си задължения по охрана на
обществения ред - да спре на място, за да бъде установен – нарушение на чл.64,
ал.2 и 4 от ЗМВР.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от К.И., в която излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на администаритвинаказателното
производство, както и такива относно задължителните реквизити към съдържанието
на акта и постановлението. Релевира и възражения за незаконосъобразност при
индивидуализацията на административната санкция. В условията на алтернативност,
ако наказателното постановление не бъде отменено на посочените от него основания,
прави искане за изменение на
същото, като размера на наложеното административно наказание глоба бъде
намален.
В съдебното производство К.И. не
е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.
Преди даване ход на делото в
съдебно заседание е депозирал допълнително писмено изложение, допълвайки
доводите посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ю.к. З. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира издаденото наказателно постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.12.2018 г. вечерта, свидетелите Д.Е.Д.
и М.Б.Й. - полицаи в отдел „Охранителна полиция“ при 02 РУ – Перник се намирали на ул. „***“, с. Рударци.
Около 22.30 часа забелязали към тях да приближава лек автомобил с рег. № *** и подали на водача му
сигнал за спиране със стоп-палка. Същият не само че не спрял, но увеличил скоростта, преминал покрай полицейските
служители и се насочил в посока с. Кладница. Д. и Й. веднага се качили в патрулната
кола и го последвали с включена светлинна и звукова сигнализация. Докладвали за неподчинението на водача в ДЧ и подали
информация за марката, модела и регистрационния номер на преследвания автомобил, като за спирането му бил
ангажиран още един автопатрул на същото полицейско управление. Автомобилът бил
застигнат в района на ул. „***“, с. Драгичево.
При опит на водача да направи
обратен завой, за да промени посоката си на движение, ударил служебният
автомобил на МВР, с който пътували свидетелите Д. и Й.. След удара двете
превозни средства спрели. Водачът на
другата кола незабавно излязъл от нея и побягнал през тревните площи встрани от
пътя. Разпоредено му било да спре на място, но същият не се подчинил и
продължил да бяга. Свид. Й. затичал след него, а свид. Д. останал при автомобила на
нарушителя, тъй като в него имало още едно лице на мястото до
водача. Докато тичал след нарушителя
свид. М.Й. неколкократно отново
отправял разпореждания да спре, което бягащият не изпълнил. Служителят на МВР успял
да го настигне и предвид оказаната съпротива, бил принуден да използва физическа
сила и помощни средства /белезници/ при задържането, след което отвел лицето до
патрулния автомобил. Била установена самоличността на нарушителя - К.И.И.. Междувременно
на мястото пристигнал вторият ангажиран със случая полицейски автопатурл на
сектор ПП при ОДМВР - Перник. Служител
от този екип изпробвал водача за употреба на алкохол, като техническото средство отчело положителна проба.
Впоследствие
И. ***, където в негово присъствие,
свидетелят Д.Д. образувал административнонаказателно производство със съставяне
на АУАН №42/18 /бл. №993464/ от 15.12.2018г. като приел, че И. виновно е
нарушил чл.64, ал.2 и 4 от ЗМВР .
При съставяне на акта соченият
като нарушител не вписал обяснения и възражения. При предявяване на акта за запознаване
и подписване, отказал да го подпише и да получи препис, което било удостоверено
от свидетел – К.Е. ***, който по същото
време бил на работа на пост №1 в управлението .
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На 21.12.2018г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР ангажирал административнонаказателна отговорност на К.И.И.
за нарушение по чл.64, ал.2 и 4 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д.Е.Д., М.Б.Й., К.И.Е., съставеният АУАН №42/18 /бл.
№993464/ от 15.12.2018г., заповед № 8121з-1098/25.08.017г. на
МВР, както и АУАН №22/10.06.2018г.
и издадено въз основа на него наказателно
постановление № 22/14.06.2018г.
Въз
основа приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Възраженията
на жалбоподателя за процесуално-правна незаконосъобразност на наказателното
постановление, произтичаща от липса на ясно и конкретно описание на нарушението
и обстоятелствата на извършването му, както и от неточно правно квалифициране
на нарушението, се приемат за неоснователни.
Съдът приема, че акта и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на
закона, с достатъчна по обем описателна
част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Нарушението е формулирано ясно и разбираемо. Отразените фактически обстоятелства
в съдържанието на акта и постановлението се припокриват изцяло и са достатъчни
от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено
във вина на нарушителя. Посочено е, че в изпълнение на функционалните си
задължения по охрана на обществения ред
полицейски орган е дал устно разпореждане, отразено в акта и постановлението
по съдържание, както и че то не е изпълнено от жалбоподателя, като са посочени
и действията му, обективиращи неизпълнението. Излагането на всички
други обстоятелства, предхождащи нарушението, послужили като основание за
даване на конкретното разпореждане, или следващи довършването му, не са
относими пряко към състава на процесното
нарушение и поради това не са
задължителна част от обстоятелствената част на акта и издаденото наказателно
постановление. В
този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е
достатъчно не само с оглед адекватното упражняване на правото на защита от страна на нарушителя,
но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.64,
ал.2 и 4 от ЗМВР.
Не е допуснато нарушение при правното квалифициране на нарушението. Относима към словесното описание
на нарушението е нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като именно в нея е регламентирано
задължението на гражданите да изпълняват издадените към тях полицейски
разпореждания – писмени, устни или чрез действия. Доколкото в случая е вменено
неизпълнение на отправено устно разпореждане, то законосъобразно при посочване
нарушената разпоредба е отразена и нормата на
ал.2 от с.р., която регламентира възможността разпорежданията да се
издават устно, каквото се твърди, че е отправено в случая.
Спазена е процедурата по предявяване
и връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на административно
нарушение. Писмените и гласните
доказателствени средства еднозначно установяват, че актосъставтиелят е изпълнил
задълженията си по чл.43, ал.1 /предявил
е акта на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише/, и е
предприел действия по ал.5 на с.р. /да му връчи препис от него срещу разписка/,
но И. е отказал да подпише акта и да приеме препис срещу подпис в разписката.
Отказът спрямо него да бъдат осъществени посочените процесуални действия са удостоверени с подпис на свидетел
– свид. К.Е., в съответствие с изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
По същество:
Отразената в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка - че при извършена на 15.12.2018г.
полицейска проверка жалбоподателят не е изпълнил дадено му от полицейски органи
устно разпореждане да спре на място, съдът приема за доказана чрез събраните по
делото доказателства – гласни и писмени. Свидетелите Д.Д. и М.Й. – установили нарушението, последователно, уверено
и детайлно излагат обстоятелствата по
случая, като изявленията им изцяло съответстват на отразените констатации в
съставения акт за нарушение, както и на изготвените във връзка със случая други
писмени материали. Съдът кредитира с доверие показанията им, тъй като се
излагат логично, последователно, без противоречия помежду си, което е индиция
за обективно, правдиво и добросъвестно възпроизвеждане на възприятията им.
Същите ведно с останалите доказателствени материали са убедителна основа за
извод, че отразените в обстоятелствената част на акта и постановлението
фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, формирани са
професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон.
Защитата на жалбоподателя К.И.
срещу издаденото наказателно постановление се гради на възражения от
процесуално естество. По същество не оспорва изложените факти, не е представил
доказателства в противовес на
фактическите констатации в наказателното постановление и не е поискал
събиране на конкретни такива. Същият не оспорва факта, че на визираните дата и
място е бил обект на действия на полицейски служители, насочени към проверка, не оспорва,
че е възприел даденото му устно
разпореждане, както и че не го е
изпълнил, а е предприел поведение насочено към избягване на проверка, каквито
факти са изложени в административнонаказателното обвинение. Изложеното
абстрактно в жалбата му възражение, че нощния час принципно е основание за
съмнение в легитимността на лицата, отправящи разпореждания, при конкретните
обстоятелства на казуса е неприемливо. Събраните доказателства установяват, че полицейските служители Д.Д. и М.Й. са били с униформено
облекло и са изпълнявали обичайните си
задължения по охрана на обществения ред със зачислен им патрулен автомобил със
съответните обозначения на МВР.
Същите са подали сигнал за
спиране на жалбоподателя като водач на моторно превозно средство още в с.
Рударци, и след като не се е подчинил е започнало преследване, продължило към
с. Кладница, а след това и в с. Драгичево. Поради упоритото неподчинение на
водача, в преследването е бил включен още един
автопатрул на същото полицейско управление. През цялото време жалбоподателят е бил следван от патрулен автомобил с включени звукова и
светлинна сигнализация, като движение на
други автомобили по същото време в близост не е имало. След како е предизвикал
ПТП, принудило го да спре, И. е побягнал
въпреки чутите разпореждания на излезлите от патрулната кола полицейски служители. Очевидно същият е имал кристална яснота, че е
преследван поради неподчинението си на
дадения сигнал за спиране от униформени служители на МВР, и че същите целят
спирането му за проверка В тази аспект не е имал каквото и да е основание за
опасение, че в нощния час може да стане
жертва на „неидентифицирани“ лица. Нещо
повече, установи се, че в автомобила му е имало и друг мъж, поради което
действията му по напускане на автомобила
и побягване, не сочат да се е страхувал
за своята сигурност, а че е целял да
избегне проверка от служителите на МВР. Последвалото установяване
на алкохол при извършената му на мястото
проверка с техническо средство „Дрегер“, за което се съдържат данни в делото, по
убедителен начин обяснява мотивацията му да предприеме описаното поведение, в
т.ч. да не изпълни възприетото ясно устно разпореждане да спре на място.
Изложените съображения дават
основание за несъмнен извод, че елементите от фактическия състав на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение са установени и доказани. Въз основа
на тях съдът приема, че при описаните обстоятелства К.И. е нарушил
предписанието в нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като не е изпълнил даденото
му устно разпореждане в изпълнение на възложените на полицейските служители
функции, което е задължително за изпълнение. Доказан е и субективният елемент
от състава – вината, която се извлича от поведението на нарушителя, установено
чрез гласните и писмените доказателства
по делото.
Така мотивиран, съдебният състав
приема, че съставът на вмененото административно нарушение действително е
осъществен, поради което законосъобразно и обосновано И. е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него.
При конкретните обстоятелства на казуса нарушението
не може да се квалифицира като маловажно. Установено е поведение на
жалбоподателя, демонстриращо липса на респект и уважение към органите, призвани
да пазят реда, и явна необвързаност от разпорежданията им, предвид отказа да ги
изпълни. Обстоятелствата, при които е осъществено това поведение са несъвместими
с условията за приложимост на нормата на чл.28”а” от ЗАНН. По същите съображения няма и основания за
квалифициране на нарушението по по-лекия състав на чл.257, ал.2 от ЗМВР.
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР и предвижда
глоба от 100 до 500 лв. При налагане на административното наказание за
конкретното нарушение АНО се е позовал
именно на тази норма, като е определил наказание в границите посочени по-горе, в
максимален размер. Макар да не е изложил в акта си обстоятелствата мотивирали
решението му, съдът приема, че именно такова
наказание е съответно на личността на нарушителя и на конкретните обстоятелства
на случая. На посочената дата К.И. е
демонстрирал едно упорито и трайно следвано поведение на неподчинение
спрямо разпорежданията на полицейските
органи – отказал е да се подчини на дадения му сигнал за спиране със
стоп-палка, продължително време е бил преследван от полицейския патрул с включени
светлинна и звукова сигнализация,
ангажиран е и втори автопатрул,
за да бъде спрян, предизвикал е ПТП като е ударил със своята кола автомобил на
МВР, застрашавайки здравето на служителите на МВР, устното разпореждане да спре
на място е отправено спрямо него неколкократно от свид. Й., докато е тичал след
него, оказал е съпротива при задържането, не на последно място - шофирал е след
употреба на алкохол. Всички тези обстоятелства разкриват висока степен на
обществена опасност на конкретно деяние
и на дееца, поради което налагането на наказание в максималния предвиден в
закона размер /глоба 500 лв./, което само по себе си не се отличава с
прекомерна тежест, е съответно на нарушението и се явява справедливо.
Приетите по делото АУАН №22/10.06.2018г.
и наказателно постановление № 22/14.06.2018г. установят, че срещу И.
няколко месеца по-рано е било образувано друго административнонаказателно
производство за аналогично нарушение на
чл.64, ал.2 и 4 от ЗМВР, поради което
настоящата му проява не е изолиран случай. На съдебният състав е
служебно известно, че след съдебен контрол на издаденото наказателното
постановление същото е потвърдено с решение по анд №1301/2018г по описа на ПРС, влязло в законна сила. Тъй
като настоящото нарушение е извършено преди влизане в сила на цитираното по-горе
наказателно постановление, тези данни, на които се позовава и пълномощникът на
въззиваемата страна, съдът съобразява само в личностно-характеристичен аспект -
посоченото наказване за аналогично нарушение не се цени като отегчаващо
отговорността обстоятелство, но има значение и допринася за очертаване личностната
характеристика на нарушителя като негативна.
По тези съображения, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42/21.12.2018г., изд. от Началник 02
РУ при ОД на МВР – Перник, с което на К.И.И., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 257, ал.1 от Закона за МВР е наложено административно
наказание “глоба” в размер 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.64, ал.2 и 4
от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ