Р Е Ш Е Н И
Е
№ 514
гр.Кюстендил,07.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд,гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2067/2018
год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
М.И.Г. , ЕГН
********** от ************* , съдебен
адрес-*** ,партер , чрез адв.Д.З.-*** ,е предявила против С.В. Б., ЕГН **********
***, съдебен адрес-*** , чрез адв.С.М. *** , иск да бъде признато за установено
по отношение на ответницата,че към датата на одобряване на КККР на землището на
с.Жилинци,Кюст.област, ищцата е била собственик на 603 кв.м.неправилно заснети
като самостоятелен поземлен имот с идентификатор 29386.76.17,адрес на
имота-местността „Чифличето-Над пътя“,в место в един поземлен имот с площ от
7103 кв.м.,собственост на ищцата,заснет като ПИ с идентификатор
29386.17.90.Претендират се разноските по делото.
Ответникът оспорва иска,прави
възражения по съществото на спора,вкл.правоизключващи такива,ангажира
доказателства,моли за отхвърлянето на иска и присъждане на разноските по
делото.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
От договорите за дарение и
покупко-продажба,оформени в нотариална форма /л.8-12/ се установява,че на
ищцата са дарени, съответни продадени идеални части от правото на собственост
на имоти с № № 017001,07022,,017073,017058 и 017045,всички находящи се в
землището на с.Жилинци,Кюст.област.От административната преписка по земеделска
реституция /л.110-111/ се установява,че на прехвърлителите на собствеността на
имоти с № № 017001,07022,017073 и 017058 е възстановено правото на собственост
на имотите,като наследници на С. Л. Т.,с план за земеразделяне.От договора за
покупко-продажба ,оформен в нот.акт № 80,том IV,нот.д.№ 608/2007 год./л.128 се установява,че имот с №
017045 е такъв от плана за земераделяне в землището на с.Жилинци,Кюст.област.С
констативен нот.акт за собственост № 115,том VIII,рег.№ 1358/2007 год./л.14/ ищцата е призната за
собственик на имоти с № № 017001 с площ от 8.361 дка и имот с № 017089 със
същата площ,двата находящи се в м.“Смриката“ в землището на с.Жилинци,Кюст.област.От
скица № 013429/12.11.2007 год./л.15/,заверена от ОбС „Земеделие“-гр.Кюстендил, се
установява,че имот с № 017090 е образуван от имоти с № 017045,017058 и
017088.Установява се от писмените доказателства /л.69-84/,представляващи
съдържанието на административната преписка на Община Кюстендил по придобивена
право на собственост върху предоставени за ползване земеделски зечми по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ,че на ответницата съгласно предоставено удостоверение от
15.07.1982 год./л.81/,изд.от Кметството на с.Жилинци,Кюст.област, е
предоставено право на ползване по реда на ПМС № 1 на 1-един декар
земя,представляваща изоставена нива в землището на с.Жилинци,Кюст.област,за
отглеждане на зеленчуци и домашни животни,за земята е бил изготвен оценителен
протокол през 1994 год.,съгласно скицата на земята /л.83/ тя представлява имот
с кад.№ 346а в местността „Чифличето над пътя“ в землището на
с.Жилинци,Кюст.област,ищцата е депозирала заявление /л.80/ до Кмета на Община
Кюстендил за изготвяне на оценка,последният с нарочни заповеди /л.79/ е одобрил
оценка на поземлен имот с кад.№ 29386.76.171 в землището на
с.Жилинци,Кюст.област,ответтницата е заплатила цената с приходна квитанция
/л.76/ на 22.06.2009 год. и с втора заповед /л.73/ АО е наредил последната да
придобие собствеността на посоченият имот.Ответницата е притежавала разрешение
за строеж № 521/31.03.1990 год./л.48/ на сезонна сграда и протокол за
определяне на строителна линия и ниво от 31.08.1990 год./л.49/.Вещото лице инж.В.С.
в експ.з-ние вх.№ 9934/л.120-145/,заключава,че : 1. имот с № 017090 е образуван
от имоти с № 017045,017058 и 017088;2.Предоставеният за ползване имот на
ответницата е попадал в зона за предоставяне на земеделски земи за ползване,
частично и непълно е застроен,представлява част от имот 017045 по
КВС,индивидуализиран е с номер от КККР №
29386.171,като ПНИ е одобрен със Заповед № 99/10.03.2009 год. на Областният
управител на област Кюстендил,а КККР за землището
на с.Жилинци,Кюст.област със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 год.на ИД на
АГКК;3.В площта на поземлен имот с № 29386.17.90,който не е напълно идентичен с имот № 017090 по
КВС, е включена и площта на имот с № 29386.171 по КККР на землището на
с.Жилинци,Кюст.област.Според показанията на свидетелите В.К. и Б. К. единствено
ответницата е владяла имота, никой не й испорвал до 2018 год. правото на
собственост.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства,като останалите като
ирелевантни за спора съдът не обсъжда.
Съдът като съобрази горното счете,че
предявеният иск е допустим,но неснователен, поради което ще се
отхвърли.Мотивите са следните.
Искът с пр.осн.чл.54,ал.2 ЗКИР,какъвто е настоящият с оглед
фактическите обстоятелства,на които се основава,е специален установителен иск за
право на собственост целящ да се установи принадлежността на правото на
собственост на недвижим имот към един минал момент-момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на дадено населено
място,конкретно в казуса на с.Жилинци,Кюст.област.Предпоставки за допустимостта
му са грешно или непълно отразяване на
недвижим имот като местоположение и площ и невъзможността непълнотата или
грешката да се отстранят по административен път,тъй като е налице спор за
материално право. При успешното провеждане на иска по същество решението на
съда е основание за промяна на КККР.По делото ищцата не проведе нужното пълно и
главно доказване, за да установи,че имотът,за който ответницата претендира
собственически права като бивш ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ,трансформирал правото на ползване в право на собственост,е част от
такъв,придобит от нея на основание на транслативни сделки-договори за дарение и
покупко-продажба в изискуемата се нотариална форма,въпреки представените такива,
облечени във формата на нотариални актове.Съдът като съобрази фактическите
обстоятелства,на които се основава исковата претенция,счете че предявеният иск
е на посоченото по-горе основание, а не по чл.4 к ,ал.8,т.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ,защото се цели установяване кому е принадлежало правото на собственост
към един минал момент,този на изготвяне и одобряване на КККР,а не общият
установителен иск,предявен като положителен или отрицателен,че ищцата е собственик на процесният недвижим
имот,поради съществуващ спор за право на собственост.При наличие на
решение на ОСЗ за признаване право на възстановяване в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ
и проведено производство по § 4а,
респ. § 4б ПЗР ЗСПЗЗ
спорът за това на името на кое от двете претендиращи лица следва да бъде
нанесен имотът в КККР не може да бъде разрешен в административно производство по ЗКИР,респ. по § 4к, ал. 6 ПЗР
ЗСПЗЗ,в което нито АО,нито респ.съдът може да разреши спорове за
собственост.
Доказателствата по
делото-експертното заключение на в.л. С. обсъдено в съвкупност с представените
по делото договор за покупко-продажба на имот с № 017045 по плана за
земеразделяне на землището на с.Жилинци,Кюст.област,скици,установяващи
границите и местоположението на този имот и административната преписка по § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ,установяват че предоставен за ползване имот на ответницата имот
попада в зона за предоставяне на земеделски земи за ползване по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, този имот е частично и непълно застроен,представлява част от имот 017045
по КВС,индивидуализиран е с номер от
КККР № 29386.171,като ПНИ е одобрен със Заповед № 99/10.03.2009 год. на
Областният управител на област Кюстендил,а КККР
за землището на с.Жилинци,Кюст.област със Заповед №
РД-18-1234/13.06.2018 год.на ИД на АГКК,че в площта на поземлен имот с №
29386.17.90,който не е напълно идентичен
с имот № 017090 по КВС, е включена и площта на имот с № 29386.171 по КККР на
землището на с.Жилинци,Кюст.област.На практика е налице конкуренция на права-за
ищцата от транслативна сделка на земеделска земя, а за ответницата от
административен акт по смисъла на § 4 к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,с който е призната
за собственик на имот,предоставен й за ползване по реда на § 4 а,ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
В практиката на ВКС се поддържа
становището, че решенията на поземлените комисии, с които се възстановява
правото на собственост на земеделски земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имат
конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл.14, ал.1 т.3
ЗСПЗЗ/ ДВ бр.68/30.07.1999г./ и ако в тях са посочени границите на
възстановените имоти.Това обаче не означава,че при спор за собственост съдът по
реда на косвения контрол за законособразност на такива решения не може да
преценява дали действително актът по земеделскса реституция е породил
вещноправен ефект,или не.В настоящото производство е допустимо да се разглеждат
възраженията и на двете страни относно придобвините способи за претендираното
от всяка хедна от тях право на собственост.
Имот № 017045 е закупен от страна на
ищеца с договор за покупко-продажба в нотариална форма. В договорът за
покупко-продажба,облечен във формата на
НА №80, т.4, рег.№3937, н.д.№608 от 2007г.,ясно е посочено че имотът е
земеделски,индивидуализиран е по план за земерзадляне, а в частта опис на
представени документи е видно, че продавачите са се легитимирали като
собственици с НА №74-А, т.5, д.№1302/1999г. на нотариус с рег.№188 при
НК-София,като няма никакви данни и доказателства какво е естеството на този
нотариален акт-констативен въз основа на документи и какви,или съдържащ транслативна
сделка.
Липсата по делото на доказателства
за валидно приключила реституционна процедура за този имот в лицето на
прехвърлителите,респ.на техни прехвърлители,съобразно гореизложената практика
на ВКС, е пречка съдът да приеме по делото, че ищцата валидно е придобила от
собственици именно този имот.
Съдът ,въпреки липсата на
доказателства за това кога е проведена земеделската реституция за този имот,
като съобразява отразеното в транслативната сделка и наличните скици счита,че
имота е земеделски по характера си и правото на собственост е било
възстановено,пак се отбелязва неизяснено коя година, при условията на план за
земеразделяне.Съдът счита,че няма възможност собствеността на този имот да е
придобита по реда на § 4а или 4 б от ПЗР
на ЗСПЗЗ,тъй като плана за земеразделяне има функции,различни от
ПНИ,създаването на който е законодателно предвидено именно за да отрази тази
трансформация,възстановяването на правото на собственост на земеделски земи в
зони по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следва да се вземе в
предвид и още нещо за характера на Плана на новообразуваните имоти по смисъла
на § 4,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.Такъв план следва да е съобразен с релевантните
юридически факти подробно изброени в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съобразно цитираната
норма, с плана на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите
на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. в този план подлежат на
нанасяне правата на трансформираните ползватели (или правоприемниците им), на
реституираните бивши собственици (или правоприемниците им) и на всички други
лица, чиито имоти не са били одържавявани. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна
част от плана, който от своя страна се изработва в графичен и в цифров вид. От изложеното се налага извода, че
предназначението на плана на новообразуваните имоти е да се индивидуализира
надлежно недвижимият имот, върху който е възстановено правото на собственост на
притежавалото го преди одържавяването лице или върху който имот ползвателят е
трансформирал успешно правото си на ползване. В този смисъл е и нормата на чл. 28, ал.6 ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се
определя на всеки правоимащ самостоятелен имот съответстващ на действителните
му права.Административният орган е длъжен при одобряване на плана на
новообразуваните имоти да се съобрази с правата на собствениците, такива,
каквито са установени с актовете за собственост и императивното изискване на
чл. 28 ППЗСПЗЗ. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица,
всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху
един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешава по общия
исков ред в гражданско производство. Въведените от законодателя специални
правила с нормите на §4а и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ дават приоритет на правата на
ползвателите при конкуренция с правата на собственици или техни наследници,
които са внесли земите си в ТКЗС и те са предмет на реституция по реда на ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ, при условие, че ползвателят е приключил
процедурата по преобразуване правото му на ползване в право на собственост.Именно поради така изложеното съдът счита,че не е
възможно праводателите на ищцата да са били ползватели по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,или
лица от които правото на собственост не
е било никога отнемано,а постановено решение на АО по реституция би било
незаконосъобразно,тъй като преди 1999 год. не е бил изготвен помощен план по смисъла на чл.28,ал.2 ППЗСПЗЗ
/редакция от Дв бр.7281993 год./,нито кадастрален план / редакция от ДВ
бр.122/1997 год./,процедурите по § 4 не са били приключени и земеделска
реституция с план за земеразделяне за процесният и други имоти в същата
местност,ако са били предмет на производство по § 4 к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е била
незаконосъобразна.
Въпреки горното съдът
счита,че следва да изтъкне мотиви и относно претендираното от ответницата
право,което практически се свежда до трансформиране на предоставено й право на
ползване по актове от посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в право на
собственост,чрез заплащане на стойността на земята.Формално предпоставките за
изкупуване пред АО са били налице,доколкото доказателствата установиха това,че
ответницата в срок е представила удостоверение в писмена форма за предоставено
и по редът на ПМС № 1 право на ползване,бил е изготвен оценителен
протокол,одобрен ПНИ в който имотът е нанесен и заповед на кмета на Община
Кюстендил като АО по § 4 к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Пред АО по § 4 к,ал.7
ПЗР на ЗСПЗЗ ответницата е представила като доказателство за право на ползване
по реда на ПМС №1 удостоверение,
посочено че е издадено от кметството на с.Жилинци на 15.07.1982 год.ПМС № 1 от
1981 год. ,чието пълно наименование е Постановление № 1/07.01.1981 год. за по-нататъшно
усъвършенствуване на системата за задоволяване на населенето на селищните
системи с месо,мляко,яйца,риба,плодове,зеленчуци и фасул е измежду посочените в
§ 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и има действие за времето от обнародването му във
в.“Държавен вестник“,бр.9/1981 год./30.01.1981 год./ до отмяната му с ПМС №
11/1982 год.в бр.22/1982 год.,обн.на 19.03.1982 год.В това ПМС са посочени
органите,които имат правомощието да предоставят земя за ползване-чл.14,ал.1
сочи като такива ИК на ОбНС,ръководства на АПК и другите селскостопански
организации.Редът за установяване на земите за ползване е предоставен на
Комисията за управление на системата за самозадоволяване на населението.Видно
от горното е,че кметството на населеното място не е орган по смисъла на
цитираната разпоредба, поради което то не е имало правната възможност валидно
да учреди право на ползване в лицето на ответницата,като отделен е въпросът че
към датата на издаване на удостоверението ПМС 1 няма действие, а ответницата е
била малолетно лице, на което не може да се учреди право на ползване.С оглед
изложеното надлежно учредено право на ползване в лицето на ответницата не е
възникнало.
Съдът счита,че освен
горното не е била налице и предпоставката за придобиване на право на
собственост по смисъла на § 4а,ал.1 ПЗР
на ЗСПЗЗ от страна на ответницата, защото имотът попада в ограничението по
смисъла на пар.1в, ал.3, т.4
ДР на ППЗСПЗЗ,което се
установи от експертното заключение на вещото лице инж.С.-в имота има недовършено
строителство на сграда без покрив,а ответницата е зявила право да го изкупи по
реда на § 4 а,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ от една страна, а от втора той не предсталява
такъв по § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ.
На
следващо място неоснователно е и възражението на ответницата за придобиване
правото на собственост на имота на оригинерно основание-давностно влаение в
краткият петгодишен срок по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС,упражнено в периода от
04.09.2009 год.,на която дата е влязла в сила Заповед № РД-ОО-1296/29.07.2009
год.,с която Кмета на Община Кюстендил като АО по смисъла на § 4 к,ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е разпоредил ответницата да придобие собствеността на имота до датата
на предявяване на иска.
Принципно въпросът е
възможно ли е,ако е нарушен фактическият състав на §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,както се установява в казуса, лицата да се
позоват на придобиването на имота по реда на чл. 79, ал. 2 ЗС,
т. е. да станат собственици с изтичането на кратката петгодишна
давност.Настоящият докладчик счита,че отговора на този въпрос е отрицателен.
Съгласно разпоредбата на чл.
70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В
хипотеза на придобиване право на собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ кой е бил притежавал правото на
собственост преди включването на имота в блок на ТКЗС е ирелевантно за
възможността правото на собственост да бъде придобито от ползувателя. Липсата
на предвидена в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ
предпоставка сочи на изначална невъзможност за придобиване на правото на
собственост по този ред, т. е. на липса на годно основание за придобиване на
собствеността, а не на порок във формата. Поради това съдът приема, че лицата, позоваващи се на
придобиване право на собственост по реда на § 4а
ПЗР ЗСПЗЗ нямат качеството добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС в
хипотеза, при която липсват предпоставките за придобиване правото на
собственост по този ред и разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС
не би могла да намери приложение.Такъв е и настоящият казус.
С отхвърлянето на исковата претенция съдът ще присъди
разноски в полза на ответницата и в тежест на ищцата.данните и доказателствата
за такива са за платено адвокатско възнаграждение от 600.00 лв. и 100.00-сто
лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на осн.чл.54,ал.2 ЗКИР,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.И.Г. , ЕГН ********** от с.*********** , против С.В. Б., ЕГН ********** ***,иск да бъде
признато за установено по отношение на ответницата,че както към датата на
одобряване на КККР на землището на с.Жилинци,Кюст.област, одобрени със Заповед
№ РД-18-1234/13.06.2018 год. на Изпълнителният директор на АГКК-София,така и към датата на предявяване
на искът,ищцата е собственик на 603 /шестотин и три/кв.м.неправилно заснети в
КККР на с.Жилинци като самостоятелен поземлен имот с идентификатор
29386.76.171/землище двадесет и девет хиляди триста осемдесет и
шест,кадастрален район седемдесет и шести,поземлен имот сто седемдесет и
първи/,пета категоря,адрес на имота: местността „Чифличето-Над пътя“,при съседи
: поземлени имоти с идентификатори
29386.17.90; 29386.76.224,който имот погрешно е заснет като отделен в
место в един поземлен имот с площ от 7103 /седем хиляди сто и три/
кв.м.,собственост на ищцата,заснет като ПИ с идентификатор 29386.17.90 /
землище двадесет и девет хиляди триста осемдесет и шест,кадастрален район
седемдесет и шести,поземлен имот деветдесети/по КККР на
с.Жилинци,Кюст.област,адрес на имота: местността „Смриката“,трайно
предназначение на имота: земеделска,начин на трайно ползване : нива,категория
на земята при неполивни условия 5/
пета/,стар идентификатор няма,номер по предходен план 017090,при съдеди:
поземлени имоти с идентификатори № 29386.76.199; 29386.76.224; 29386.76.60;
29386.76.71; 29386.76.171; 29386.76.44; 29386.76.80; 29386.176;29.386.17.5 и че
е допусната грешка в КК на с.Жилинци,одобрена със Заповед №
РД-18-1234/13.06.2018 год. на Изпълнителният Директор на АГКК-софия,като част
от имот 29386.17.90 собственост на ищцата,с площ от 603 кв.м. неправилно е
заснет като самостоятелен поземлен имот с идентификатор 29386.76.171
собственост на ответницата.
ОСЪЖДА М.И.Г.
, ЕГН ********** от с*********** ДА ЗАПЛАТИ
на С.В. Б., ЕГН ********** ***,сумата от 700.00-седемстотин лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: