№ 101
гр. гр.Силистра , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена И. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20203400500315 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
БДСК ЕАД обжалва решение № 189/18.03.2020г. постановено по гр.
дело № 862/2019г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е прието за
установено, че Д. В. Д. дължи на БДСК ЕАД сумата от 5 137.83 лева,
представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от
26. 08. 2008 г. и допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г. към него, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28. 08. 2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 873.26 лева,
дължима за периода 15.03.2018г.-27.08.2018г., санкционна лихва за периода
15.04.2018г.-27.08. 2018г. в размер на 269.81 лева, заемна такса в размер на
120.00 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1200
/ 2018 г. по описа на СРС , като е отхвърлил като неоснователни и недоказани
исковете в останалата им част за установяване съществуването на вземания
над сумата 5137.83 лв. до сумата 14 229.95 лв., претендирана като дължима
1
главница по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и
допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г.; за сумата над размер 873.26 лв.
до сумата 17 444.50 лв., претендирана като дължима договорна лихва за
периода от 15.06.2010г. до 27.08.2018г. и за сума над размер 269.81 лв. до
сумата 2 152.12 лв., претендирана като начислена за периода от 15.05.2011г.
до 27.08.2018г. С посоченото решение са отхвърлени изцяло евентуалните
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за същите суми и периоди.
Счита, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон - чл. 147, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със задължителна
съдебна практика на Върховния касационен съд.
По същество се претендира отмяна решението на първоинстанционния
съд решението в неизгодната за Банката част и постановяване на друго, с
което се приеме за установено, че ответника Д. В. Д., в качеството му на
поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2008г.,
сключен между Банка ДСК ЕАД и Пламен Валериев Димитров, над сумите,
както следва: сумата над 5137,83 лева до 14229,95, претендирала като
дължима главница по договор за текущо потребление от 26.08.2008г, и
допълнително споразумение от 15.04.2010г.; сумата над 873,26 лева до
17444,50 лева, претендирана като дължима договорна лихва за периода
15.06,20. до 27.08.2018г.; сумата над 269,81 лева до 2152,12 лева,
претендирана като наказателна лихва за периода 15.05.2011г. до 27,08.2018г.,
за което е издадена Заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 2073/29,08.2018г. по ч.гр.д. № 1200/2018 по описа на СРС;
присъждане на разноски за заповедно и исково производство.
1. Д. В. Д. с ЕГН ********** обжалва
Решение № 189/18.03.2020г. по гр.д.№ 862/2019г. на СРС, в частта, в
която е прието за установено, че дължи на ищеца сумата от 5137.83 лв.-
главница по процесния договор за кредит за текущо потребление и
допълнително споразумение към него, както и сумата в размер на 873.26 лв.-
договорна лихва, 269.81 лв.-санкционна лихва и 120 лв. заемна такса.
Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил дали са спазени
изискванията на разпоредби на ЗПК и ЗЗП -чл.143, чл.146 и чл.147 и липсва
произнасяне относно действителността на основния договор и
допълнителното споразумение. Няма произнасяне по възраженията относно
чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.10, ал.З ЗПК.
Искането е въззивният съд да отмени обжалваното решение в
неизгодната за него част и отхвърли изцяло предявените искове.
2
В сроковете по чл.263 ГПК страните депозират становище за
неоснователност на жалбата на насрещната страна.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбите за допустими, предвид на това, че са подадени от активно
легитимирани лица имащи правен интерес от въззивното производство, както
и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
I.Единственото оплакване във въззивната жалба на БДСК ЕАД е, че
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на чл.147, ал.1
ЗЗД и в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния
касационен съд, в които е прието, че уговорената с договор за кредит
предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на
неплащане на анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване
правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, от
който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът
трябва да предяви иск срещу длъжника за главното задължение.
По коментираните в жалбата на БДСК ЕАД въпроси е налице
противоречива съдебна практика, очертана в предложението и
разпореждането за образуване на тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на
Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС за
постановяване на тълкуването решение последния правен въпрос: „При
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, от кога тече шестмесеченият срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД –
от датата на падежа за всяка погасителна вноска или от настъпването на
изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.
Към настоящия момент тези въпроси не са разрешени по тълкувателен път от
ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, формиращо задължителна за
съдилищата практика.
Районният съд е подкрепил решаващия си извод по този въпрос с тезата,
застъпена в по-скорошни съдебни актове по чл.290 от ГПК, - решение
№83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС, IVг.о. и решение по гр.д.
№44/05.06.2017г. по гр.д.№60073/2016г. на ВКС, III г.о., Настоящият съдебен
състав понастоящем също се придържа към разрешението на въпроса, дадено
в коментираната от първоинстанционния съд практика на касационната
инстанция. Предвид това споделя преценката на първостепенния съд за
изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя –
ответникът Димитър Димчев, относно всички месечни вноски с падеж на
първата от тях на 15.07.2010г. и падеж на последната-на 15.02.2018г.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба
на БДСК ЕАД е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва
да се потвърди в обжалваната част.
3
II.По жалбата на Д. В. Д.:
Неразгледаните от първоинстанционния съд възражения на ответника,
въведени като оплаквания във въззивната му жалба, се свеждат до това, че
съдът не е обсъдил изискването по чл.10 ЗПК - формат и размер шрифт - не
по-малък от 12.
Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни. Към датата
на сключване на договора - 26.08.2008г. е действал Закона за потребителския
кредит(отм.), в редакцията му от ДВ - бр. 105 от 22.12.2006 г. Това означава,
че възраженията в тази насока са неотносими, касателно процесния договор,
тъй като към датата на сключване на договора за кредит не е имало изискване
за размер шрифт на текста.
Неоснователно е и поддържаното пред тази инстанция възражение за
давност: Фактът, че през дълъг период от време, въззиваемият е имал
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем и не го е направил, не
следва да се свърза с негово бездействие, което да води до погасяване в
цялост на задължението по давност. Независимо от уговорената автоматична
предсрочна изискуемост, константната съдебна практика /Решение № 58 от
15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009
год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по
ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС / безусловно приема, че правомощието на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не
поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна
вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го
упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника.
В посочения смисъл са дадените разяснения в мотивите към т. 18 от
тълкувателно решение № 4/2014 г.
Ответникът противопоставя възражение за точния размер на
претенцията на банката. Тези възражения касаят прилаган от банката лихвен
процент за период, който е извън предмета настоящата жалба. Поради това
тези възражения не се обсъждат от съда.
Забрана за преструктуриране на кредита по начина извършен с
Допълнително споразумение от 15.04.2010 г., т. е. чрез капитализиране на
лихва не се съдържа в действащата към подписването му Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфичните провизии за кредитен риск – така решение
№ 131 от 18.04.2019 г., постановено от АС-Пловдив, ТО по т. д. № 7/2019 г.,
което не е допуснато до касационно обжалване и същото е влязло в сила.
Предвид това съдът намери и оплакванията по тези въпроси за неоснователни
Доводът, че произнасянето на съда относно дължимостта на
възнаградителни лихви в противоречие с ТР № 3/27.03.2019 год. е единствено
основателен. Кредиторът има право да претендира договорни лихви само за
просрочените и изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на
4
предсрочната изискуемост. В този смисъл и визираното от въззивника ТР №
3/27.03.2019 год., постановено по т.д. № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС. В
конкретния случай волеизявлението на банката, с което е обявена
предсрочната изискуемост на вземането е връчено на кредитополучателя на
11.04.2018г. От тази дата вземането на заявителя е предсрочно изискуемо и
договорна лихва не се дължи. При съобразяване на горното, банката
разполага с вземане за възнаградителна лихва единствено за периода от
15.03.2018г. до 11.04.2018г. - определено при условията на чл.162 ГПК в
размер на 130 лв. В тази й част въззивната жалба се явява частично
основателна и следва да бъде уважена.
Решението следва да се отмени в тази част и искът да се отхвърли за
разликата до присъдените 873, 26 лева, както и в частта за разноските,
съответно: за разликата от 226,15лв. до 240,25 лв - разноски в исковото
производство, за разликата от 161, 26 лв. до 173, 45лв. - разноски в
заповедното. В потвърдената част въззивният съд препраща и към мотивите
на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Пред тази инстанция адв.Веселка Григорова не претендира заплащане
по реда на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв и съдът не присъжда
адв.възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 189/18.03.2020г. постановено по гр. дело №
862/2019г. по описа на Районен съд - Силистра в установителната му част по
иска по чл.422 - ГПК за възнаградителни лихви за сумата на разликата от 130
лева до 873, 26 лева , както и в частта за разноските, съответно: за разликата
от 161, 26 лв. до 173, 45лв - разноски в заповедното производство и за
разликата от 226,15лв. до 240,25 лв. - разноски в исковото производство, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 - ГПК за установяване на вземане на БДСК
ЕАД спрямо Д. В. Д. с ЕГН **********, за договорни лихви по договор за
кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и допълнително
споразумение от 15. 04. 2010 г. към него и за сумата на разликата от 130 лева
до 873, 26 лева , като неоснователен.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6