Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба на председателя на Сметна палата срещу Решение № 198 от 29.11.2023 г. постановено по АНД № 424 по описа на Районен съд – Силистра за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № ЗОП-68 от 26.04.2023 г. на председателя на Сметната палата.

В касационната жалба са изтъкнати доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Изразено е несъгласие с възприетата от съда теза за липса на компетентност на издателя на санкционния акт, като е изтъкнато, че след този извод съдът не е разгледал спора по същество и само е възпроизвел основните факти, по начина по който са установени от АНО, без да формира изводи и съответно да изложи мотиви за тях, както и без да се произнесе относно главния предмет в производството - има ли осъществено нарушение (възведените в процеса са три), кой е неговият автор и виновно ли е извършено. По изложените доводи се моли за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Силистра. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хипотезата на чл. 78 ал. 5 ГПК се развива подробно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат от ответницата по касация, вкл. за недоказаност изобщо на сторени разноски от такъв вид. В тази връзка се настоява за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски от нейна страна.

Ответникът по касация Я.С.Г. ***, действаща чрез представителите по пълномощие адв. П.Й. *** и адв. Л. Д. ***, поддържа становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения в Писмен отговор и отделно развити в съдебно заседание от процесуалните представители; настоява за потвърждаване на оспорения съдебен акт и за присъждане на разноски по делото.

Прокурорът от ОП-Силистра дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт, развивайки няколко хипотези,водещи до един и същи резултат.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение е е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-68 от 26.04.2023 г. на председателя на Сметната палата на Република България санкциониращо касаторката с административно наказание глоба в размер на 2955.23 лева, на осн. чл. 247 ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и съответно са присъдени разноски по делото в полза на административнонаказващия орган.

Установяването на правнозначимите факти е станало преимуществено на базата на писмени доказателства (изслушаните свидетели са ги потвърдили), изхождащи от възлагащата Община гр. Алфатар, поради което СРС е приел, че случаят от фактическа страна е напълно изяснен и спорът е за приложението на правото. Правилно съдът е установил относимата фактическа обстановка, която се свежда до това, че касаторката, в качеството си на Кмет на общината, е публичен възложител на обществени поръчки, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 ЗОП и с Решение № F141067/04.08.2021 г. е открила процедура „публично състезание“ по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП за възлагане на ОП с предмет „Ремонтни дейности на общински обекти в община Алфатар“. С решението е одобрено Обявлението за ОП и Документацията. С тях са въведени и конфликтните изисквания към трима от необходимите специалисти за изпълнение на поръчката: ръководителя на обекта, координатора по безопасност и здраве и отговорника по контрола на качеството. Изискванията са структурирани в част „Технически и професионални възможности“ от обявлението; раздел „Критерии за подбор“. Съдът не е формирал изводи относно приетото с НП за ограничително условие във връзка с поставените изисквания за образование и опит на горните членове в екипа за изпълнение на ОП, но е установил,че е постъпила една оферта, която е била допусната до оценка на техническото предложение от Комисия, назначена със Заповед №РД-456/27.08.2021г. на възложителя. Единственият участник е бил обявен за изпълнител на ОП и с него е бил сключен договор за изпълнение на ОП, който (договор) ведно с нарочно обявление за възлагане на ОП, също са били публикувани в РОП на АОП.

Проследявайки процесуалната дейност на длъжностните лица при касатора, съдът е констатирал, че АУАН е издаден от служител на СмП с нужната компетентност, съгласно чл. 260, ал. 1 ЗОП и Заповед № ОД-02-03-014/ 26.05.22 г. на заместник председател на СмП (арг.чл.22 ал.1 ЗСмП) и при спазване на изискванията от чл. 42 ЗАНН. Коментирал е, че наказателното постановление, като юрисдикционен акт, ангажиращ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, е свързано със стриктна нормативна регулация, като основно изискване за неговата валидност е да бъде издадено от орган, разполагащ с нормативно възложена му компетентност за това. Съдът е установил, че процесното пред него НП № ЗОП-68 / 26.04.2023 г. е издадено от Г.Н.Г.-К., определена за председател на Сметната палата до избора на нов председател, с Решение на Народното събрание от 20.01.2023 г. (Обн. ДВ, бр. 8 / 25.01.23 г.), с което е освободен дотогавашният председател на СмП Ц.Л.Ц.. Същата обаче не е имала валидни властнически правомощия в тази насока, предвид което НП е издадено от длъжностно лице без необходимата по закон компетентност. С Решение № 5 от 22.06.2023г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 5/2023г. е обявено за противоконституционно Решението на Народното събрание за освобождаване на председателя на Сметната палата Ц.Ц. от 20.01.2023г. (обн. ДВ,бр. 8/2023 г.). С Решение № 7 от 21.11.2023 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 12/2023г. е обявена за противоконституционна т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение №5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело №5 от 2023 г., прието от 49-ото Народно събрание на 7 юли 2023 г. и обнародвано в ДВ, бр. 59 от 11 юли 2023 г. В това решение Съдът изрично е постановил, че „…Ц.Ц. не е валидно освобождаван от длъжността председател и затова няма основание на негово място да се определя лице, което да изпълнява същата длъжност…. не е преставал да бъде председател на Сметната палата и след 20.01.2023 г. …..“. В тази връзка съдът е приел, че постановените от Г.Н.Г.-К. актове като председател на Сметната палата са невалидни изначално и не пораждат съответните правни последици, поради което наказателното постановление е издадено в разрез с императивните изисквания на закона.

Централният спорен въпрос пред настоящия състав е сведен до следното - съответен на закона и задължителната сила на решенията на КС ли е главният решаващ извод на СРС за липса на компетентност на издателя на процесното пред него НП или не. Априори следва да се уточни, че става въпрос за персоналната компетентност, защото административният орган, от чието име е издадено НП, несъмнено е с нормативна такава, произтичаща пряко от чл. 260, ал. 2 ЗОП. Проверката на съдебния акт следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и съобразно чл.218 ал.2 от АПК.

С Решение на Народното събрание от 20.01.2023г. (Обн. ДВ, бр. 8/25.01.23 г.). Г.Н.Г.-К. е определена за председател на Сметната палата до избора на нов председател. Със същото е освободен дотогавашния председател на СмП Ц.Л.Ц., като целият персонален състав е с изтекъл мандат, по аргумент от чл. 12, ал. 2 ЗСмП. Актът на НС е атакуван пред Конституционния съд, който с Решение № 5/22.06.23 г.,постановено по к.д. № 5/2023 г., е приел, че за преодоляване на съществуващата ситуация (орган с изтекъл мандат и липса на действия от страна на две Народни събрания - 47-то и 48-то за избиране на нов състав на СмП, включително председател), се налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността, за да бъде гарантирано осъществяването на възложената от КРБ основна функция на Сметната палата. Ето защо, както освободеният председател, така и неговите заместници и другите двама членове на СмП, независимо от изтеклите 7 години от избора им, са продължили да изпълняват дейността си, което е преценено за съответно на Конституцията. При тези условия, с оспореното пред КС решение на НС, предсрочно (преценено в горния контекст) са прекратени правомощията на председателя на Сметната палата, което е станало извън регламентацията от чл.19, ал.1 ЗСмП, т.е. при отсъствието на нормативно определените предпоставки за това. При условията на ал. 2 на същия чл.19 ЗСмП, Народното събрание е възложило упражняването на длъжността на председателя на заместник председател, чиито мандат също е бил изтекъл. При установената липса на валидно правно основание за приемане на въпросното решение от НС, Конституционният съд на РБ го е обявил за противоконституционно, като решението му е публикувано в ДВ, бр. 58/07.07.2023 г.

С второто, имащо правно значение за настоящия процес Решение №7 / 21.11.23 г. по к.д. № 12/23 г., конституционната юрисдикция е дала отговор (макар и по друг повод) на едно от главните възражения на касатора, свързано с правното действие на решенията на КС в темпорално отношение. Съгласно чл.151, ал.2 КРБ решенията на КС се обнародват в ДВ в 15-дневен срок от приемането им, а влизат в сила три дни след обнародването. Заложената идея в конституционния текст е свързана с начално уреждане на последиците при обявяване на акт за противоконституционен, който не следва да се прилага от деня на влизането на решението в сила, като конституционният законодател е преценил, че тридневен срок от обнародването му (vacatio legis) е достатъчен както за запознаване с акта, така и за организиране преустановяването на неговото прилагане. Съгласно чл.14, ал. 5 ЗКС актовете на съда са окончателни, а по аргумент от ал. 6 – и задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Според чл. 33, ал. 6 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (Обн. ДВ, бр. 106/91 г., изм. ДВ, бр. 39/22 г.), диспозитивите на решенията и определенията,постановени по конституционните дела, се обявяват на страницата на съда в интернет в деня на приемането им. Вземайки повод от горната нормативна уредба съдът е обсъдил, че НС е приело акт за уреждане на последиците от Решение № 5/22.06.23 г. на КС на 07.07.23 г.,когато същото е обнародвано в ДВ, но все още не е влязло в сила, независимо от неговата окончателност. КС е приел, че последно посоченото обстоятелство не засяга задължението на НС да се съобрази с решението му, тъй като същото е публично оповестено (в „Държавен вестник“ и на сайта на КС), т.е. както официално, така и фактически е известно на задължения орган, а влизането му в сила е бъдещо сигурно събитие.

В този контекст следва да бъде отклонено като неоснователно възражението на касатора, че районният съд като е обосновал своите изводи с невлязлото в сила Решение № 7/21.11.2023 г. по к.д. № 12/23 г. на КС, е нарушил закона. Обстоятелството, че диспозитивът на решението е бил публикуван на официалния сайт на КС на датата на постановяването му сочи, че същото е било общодостъпно за всички, още повече за сезиран съд, който следва да се произнесе съобразно Решението на КС, по конкретен правен спор. Доводите в жалбата, че АС гр.Силистра, не е съобразил горния факт във времеви период, когато се е произнасял по сходни с настоящото административно-наказателно производство дела (23.11.23 г. – 08.12.23 г.), не издържа критиката на закона, тъй като не е бил сезиран изобщо с оплакване от вида на процесното. Съобразно регламентацията от чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а според ал. 2 за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, следи служебно. Предметът на касационната проверка е съдебното решение, а не НП, чиято действителност, в настоящия случай, е била оспорена пред СРС и за което оспорване съдът е дължал отговор. Ето защо последният правилно е съобразил публикуваното на официалната интернет страница на КС решение.

Касационният съд, при предходните произнасяния, не е имал задължение служебно да съобразява Решение № 7/21.11.2023 г. по к.д. № 12/23 г. на КС в конкретните съдебни производства, чиито предмет е детерминиран от касационната жалба. Доколкото не е бил повдигнат спор в горния смисъл, АС-Силистра не е дължал и произнасяне в тази насока, още повече, че санкционните актове при предходните произнасяния са отменени, т. е. не е налице потвърдено наказателно постановление, издадено от Г.Н.Г.-К., в качеството ѝ на председател на СмП, за да е налице позоваване на установена практика на съда. Тук следва да бъде допълнено още и това, че съгласно чл.5 ал.2 КРБ, нейните разпоредби имат непосредствено действие, а с изменението на чл. 150, ал. 2 КРБ (ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), вече всеки съд, вкл. районният и административният, може да сезира КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело, и Конституцията. Следователно, конституционният законодател като е възложил горните функции на съдилищата, е гарантирал не просто правото на всеки правен субект на справедлив съдебен процес, а и независимостта на сезирания съд да разреши поставения пред него спор не само в съответствие с процедурните правила (правната сигурност), а и справедливо в съгласие с духа и разума на закона от най-висок ранг.

Настоящият състав приема, че формираните изводи от районния съд са съответни на закона, включително като краен резултат и следва да бъдат потвърдени. Това е така, защото, както правилно е установил СРС, съгласно Решение № 7/21.11.23 г. на КС по к.д.№12/23г., за противоконституционна е обявена т. 2 от Решение на Народното събрание от 07.07.23 г. за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (Обн. ДВ, бр. 55/23 г., изм.бр. 56/23 г.) и за уреждане на последиците от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело № 5/2023 г.

Въпросното Решение на НС е обнародвано в ДВ, бр. 59/11.07.2023 г., а неговата т.2 гласи: “Заместник-председателят на Сметната палата Г.Н.Г.-К. изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател.“ Конституционната юрисдикция с релевираното в процеса Решение № 7/21.11.23 г. по конст.дело № 12/2023г., еднозначно е приела, че председателят на СмП „[…]Ц.Ц. не е бил валидно освобождаван от тази длъжност и затова няма основание на негово място да се определя лице, което да изпълнява същата длъжност. Сметната палата е била длъжна да изпълни решението на КС, а Народното събрание - да се съобрази с него, като пристъпи към процедура по освобождаване на председателя и посочи валидно правно основание за прекратяване на неговия мандат съгласно чл.19 ЗСмП или като избере нов председател съгласно чл.17 ЗСмП.“ Въпреки наличието на председател (поради ретроактивното действие на Решение № 5/22.06.23 г. по к.д. №5/23г. на КС), който е отстранен в нарушение на предвидените в ЗСмП условия, с атакуваното Решение на НС от 07.07.23 г. е определен негов заместник, който да упражнява правомощията на председател, което действие противоречи пряко на последно посоченото решение на КС. Същото е категорично, че всеки акт прекратяващ пълномощия извън нормативно определените основания, е равнозначен на произвол при осъществяване на власт.

Процесното пред КС Решение на НС, прието с мотива да премахне противоправните последици, възникнали в хода на прилагане на противоконституционния акт, и твърдейки, че урежда последиците от обявяването на неговото решение от 20.01.2023 г. за противоконституционно, всъщност постановява отново решение, белязано от същия тежък порок. Правна последица от решението на КС е, че Ц.Ц. не е преставал да бъде председател на Сметната палата и след 20.01.23 г., поради което повторният избор на изпълняващ длъжността председател на СмП при наличие на титуляр е лишен от правно основание и практически смисъл. Като е цитирала точно тази част от мотивите на решението на КС, въззивната инстанция е издирила и съобразила централното ядро в съществуващия в общественото пространство неразрешен конфликт с правомощията на Председател на Сметната палата през целия период от 20.01.2023 г. до 21.11.2023 г., получил авторитетен отговор с двете коментирани решения на КС.

И щом към датата на издаване на процесното пред СРС наказателно постановление - 26.04.2023г. неговият автор (Г.Н.Г.-К.) не е бил председател на Сметната палата, нито оправомощено от него длъжностно лице по смисъла на чл.260 ал.2 ЗОП, същата е нямала материална компетентност да го постанови, както вярно е установил и съдът. Липсата на компетентност за административнонаказващия орган, предвид вида и характера на ангажираната юридическа отговорност (арг. от чл. 46, ал. 3 ЗНА и чл. 27, ал.1-2 ЗАНН), правилно е преценено за особено съществено нарушение на процесуалните правила, което в административното право се свързва с нищожност, но в пеналистиката, с оглед гарантиране правата на привлечените към отговорност лица, засегнатите актове от такъв тежък порок, винаги подлежат на отмяна, с уреждане на евентуално предизвиканите от привидното им съществуване, последици. В този ракурс поставен настоящият спор, не води към възможната и настоятелно поддържана от касатора хипотеза– последиците от обявената с обратна сила противоконституционност на Решението на НС от 20.01.2023 г., като незасегнала предизвиканите други правни резултати, извън преките последици на невалидния ненормативен правен акт, да бъде преценена в сегмента на свързаните такива с други закони. Упражняването на административнонаказателна власт е от строго регламентираните дейности и правомощията за това са винаги и еднозначно определени със закон, вкл. ЗСмП. Ето защо не могат да бъдат изведени извън действието на решението на КС и базовите принципи от ЗАНН (за законоустановеност на административните нарушения и наказания, както и налагането им от оправомощени органи, по аргумент от чл.1 и чл.2 ЗАНН).

В обобщение на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното въззивно съдебно решение е съответно на фактите по делото и закона и следва да бъде оставено в сила.

Присъждане на разноски са поискали и двете страни, като с оглед изхода на процеса, такива се дължат на ответницата. Размерът им е атакуван с възражение за неустановеност, а в условията на евентуалност - за прекомерност (чл. 63д, ал. 2 ЗАНН). И двете възражения са неоснователни. Видно от приложения на л.17-гръб Договор за правна защита е, че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат в размер на 595 лева, колкото са посочени и в списъка по чл. 80 ГПК на л.16 от делото. Съобразно т. 1 от ТР № 6/06.11. 2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК, в посочения договор е вписан начинът на плащане „в брой“,което е удостоверено с подписа на страната и следователно, налице е разписка за реално платените разноски. В този смисъл неоснователно е възражението за липса на доказателства относно реалното им плащане. Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатения хонорар на един адвокат, което е в периметъра на минималния праг от чл.18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1/ 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн. ДВ, бр. 64/04 г., посл. изм. ДВ, бр. 88/22 г.). Заплатеното възнаграждение в случая е в минимума, което прави несъстоятелно възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Основателно поисканите разноски, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта - Сметната палата на РБ, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК и чл. 10 – чл. 11 от Закона за Сметната палата.

Предвид изложеното, Административният съд гр.Силистра, намира за неоснователна жалбата на Председателя на Сметната палата, а оспореното съдебно решение - за постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзк с чл.63в ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198 от 29.11.2023 г., постановено по АНД № 424 по описа на Районен съд – Силистра за 2023 г.

ОСЪЖДА Сметна палата на Република България, с БУЛСТАТ: ********* и административен адрес:гр.София,ул.“Екзарх Йосиф“ №37, да заплати на Я.С.Г., с ЕГН: ********** ***, сумата от 595. 00 (петстотин деветдесет и пет) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: