Решение по дело №93/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 78
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20234500500093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Русе, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова

Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500093 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Русе против Решение № 1604 от
16.12.2022 г. по гр. д. № 1857/202 г. по описа на Районен съд Русе в частта, с която са
уважени предявените срещу нея от Н. Т. Н. искове за заплащане на сумите в размер на
1191,80 лв. –обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с
възстановяването на увредените части на л. а. „Ф. П.“ с ДК№ Р ****РН, 500 лв.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес от инцидента, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 01.02.2022 г. до окончателното плащане и върху
нея са възложени сторените от ищеца разноски в размер на 70,20 лв. Жалбоподателят
счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Излага съображения за
недоказаност на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, респ.
за неоснователност на изводите на съда, че следва да бъде ангажирана неговата
отговорност. Намира, че съобразно посочения от ищеца механизъм, пак би се стигнало
до инцидент и ПТП, дори и на банкета да е имало някакво друго препятствие, тъй като
е бил принуден да напусне пътното платно поради предприета маневра от ТИР.
Възразява, че ищецът е следвало да съобщи за процесното произшествие на тел. 112,
което не е сторил. В тази връзка се позовава на нормите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
ЗДвП, „6, т. 27 и т. 30 ЗДвП и чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като излага
съображения, че участниците в ПТП са били двама, като водачът на ТИР-а е избягал.
1
Оспорва обстоятелството, че на мястото на инцидента има пътен банкет или канавка.
Твърди, че това е място с предназначение „друг вид озеленени площи“, а не „път“ по
смисъла на ЗДвП, т. е. място, което не е предвидено за движение и маневри на
превозни средства. Дори и обаче да се приеме, че е налице „банкет“, то същият бил
предназначен за движение на пешеходци, а не на ППС. Позовава се на приетата САТЕ,
според която ищецът е имал възможността да шофира с по-ниска скорост от тази, при
която бил настъпил инцидента и че при скорост от 50 км/ч инцидентът не би се
реализирал. Твърди, че разпитаните по делото свидетели, не са присъствали по време
на инцидента и не са го възприели непосредствено, поради което неправилно съдът е
кредитирал показанията им относно установяване на механизма на причиняване на
вредите. Намира, че същите не са възприели правилно и конкретното място на
инцидента след като ищецът е потърсил помощ от тях. Счита за недоказани естеството
и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. Позовава се на справка,
приложена по делото, видно от която ищецът шофирал доста интензивно и имал
няколко наложени наказания за нарушения по ЗДвП. Отделно, намира присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно. Претендира отмяна на решението
в обжалваните части и отхвърляне изцяло на предявените против Общината искове. В
условията на евентуалност иска присъдените обезщетения да бъдат намалени като
прекомерни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Н. Т. Н. чрез адв. П. П. АК Русе, с който взема становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и прави искане тя да
не се уважава. Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД. С исковата молба ищецът Н. Т. Н. претендира Община Русе да
му заплати 1284,85 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с
възстановяване увредените части на лек автомобил „Ф.П.“ с ДК № Р **** РН и 500 лв.
- неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес от инцидента, влошено
психично състояние, безсъние и страх от бъдещ подобен инцидент, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.02.2022 г. до окончателното им
2
изплащане. Изложил твърдения за претърпяно от него на 01.02.2022 г. около 17:30 –
18:00 ч ПТП с управляваното от него МПС в района на магазин „Метро“, при който
след предприета от ТИР с неизвестен номер маневра изпреварване, бил принуден да се
отклони вдясно, в банкета. Усетил удар по ходовата част и чул шум като гръм от гума.
Вследствие на удара, наранил главата си в областта на лявото слепоочие. Когато спрял,
видял, че автомобилът е наклонен и разбрал, че е пропаднал в траншея. Установил, че
две от автомобилните гуми са спукани. Придвижил колата до безопасен участък
встрани и потърсил помощ. Негов близък се отзовал, донесъл две автомобилни гуми, с
които подменил спуканите. Прибрал се до дома си, а на следващия ден откарал МПС
до сервиз, където констатирали следните щети: повредена броня, повреден преден
десен носач, преден десен шарнир, заден мост, задна пружина, 2 стоманени джанти и
автомобилни гуми. Намира, че вредите които е понесъл са последица от това, че на
пътния банкет била налице деформация под формата на траншея, довела до настъпване
на описаните увреждания. Обоснова претенциите си с неизпълнението на
задължението на Община Русе да стопанисва пътя, като поддържа, че ответникът не е
предприел необходимите мерки за обезопасяване и саниране на пътя и банкета към
него, поради което следва да понесе отговорността за причинените вследствие на
произшествието вреди. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Русе е депозирал отговор на
исковата молба, с който взема становище за неоснователност на исковите претенции.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните
имуществени и неимуществени вреди, резултат от ПТП, като твърди, че същите не
биха могли да настъпят по описания начин. Възразява, че участниците в
произшествието са двама – ищецът, като пострадал и водачът на ТИР, който с
поведението си допринесъл за настъпване на инцидента. Заявява, че пътният банкет,
като конструктивна част от пътното платно не е предвиден за движение на пътни
превозни средства. Заема позиция, че инцидентът е настъпил преди повече от една
година и това обстоятелства затруднява установяването на фактите, които обективно
констатират и регистрират твърдяните претърпени имуществени и неимуществени
вреди. Поддържа, че не е конкретизирано мястото на настъпване на увреждането.
Възразява, че не е приложен констативен протокол за ПТП. Възразява още, че ищецът
като водач на МПС не е съобразил пътната обстановка и разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, поради което е настъпило процесното ПТП. Позовава се на данните от
метрологична справка за 01.02.2021 г. Твърди, че общината своевременно е
изпълнявала задълженията си, свързани със стопанисване на пътя, като се позовава на
споразумителен протокол от 10.11.2020 г., сключен между АПИ и Община Русе, в
който са визирани извършените през м. февруари и март, 2021 г. дейности по
асфалтиране редица увредени участъци, между които и бул. "Б.". Оспорва претенцията
за неимуществени вреди, като счита същите за недоказани по основание и размер. В
3
условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на уврежданията от
страна на ищеца, обосновано с обстоятелството, че е управлявал МПС с несъобразена с
пътните и атмосферните условия обстановка. Претендира разноски.
Между страните липсва спор, че ищецът е собственик на лек автомобил „Ф. П.“ с
ДК № Р**** РН, а това се установява и от приложеното по делото свидетелство за
регистрация.
Към доказателствения материал е приобщена метрологична справка за 01.02.2021
г., видно от която този ден е бил мрачен, температурата - около +4 - +5 градуса,
хоризонталната видимост – отлична, имало е затишие до много слаб вятър от север-
североизток (до 1 м/сек), а земната повърхност е била суха.
За установяване на механизма на увреждането, както и на претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди, ищецът е ангажирал гласни доказателства –
показанията на свидетелите В. Г. и И. Г..
Св. В. Г. изнася данни, че бил потърсен от ищеца в края на м. януари или
началото на м. февруари да му помогне, тъй като бил претърпял инцидент с
управлявания от него автомобил и имал спукана гума. Бил доста уплашен, стресиран,
говорел нечленоразделно по телефона. Помолил свидетелят да потърси сервиз, защото
било около 18 ч, а те вече затваряли. Дава показания, че помолил работниците в
„Интерсериз“ да останат до по-късно, а самият той отишъл на мястото на
произшествието. Малко след м-н „Метро“ видял автомобила на ищеца в канавката,
както и че бил със спукана гума. Бил спрял вдясно. Н. му казал да отмени сервиза, тъй
като вече се свързал с друг негов приятел, който щял да донесе гуми. Според
свидетеля, ищецът все още не бил разбрал, но се оказало, че и предна, и задна десни
гуми били спукани. Свидетелства, че Н. бил доста уплашен и шокиран. Изнася данни,
че ищецът бил професионален шофьор на ТИР и според него очевидно инцидентът не
бил маловажен. Постоял с него да го окуражи. Предложил му да остане у тях, тъй като
Н. живеел в Б., но той отказал. Показал му мястото на инцидента- около 20-30 метра
назад в банкета имало вдлъбнатина. Н. му обяснил, че е бил притиснат от ТИР в
неговото платно и това наложило да се дръпне в банкета. Тогава чул трясък. В крайна
сметка се оказало, че по автомобила имало и други повреди- джанти, шарнири, носач,
изкривен заден мост.
Св. Н. Г. дава показания, че в началото на м. февруари бил потърсен от ищеца.
Обадил му се по телефона и бил много разстроен. Обяснил му, че на излизане от Русе
някакъв ТИР му е пресякъл пътя и го е принудил да излезе от лентата, в която се
движел, да навлезе в банкета и така попаднал в огромна дупка. Това било в тъмната
част на деня. Искал помощ, търсел джанти, защото при преминаването през тази
траншея били окривени двете десни джанти, а гумите срязани. Имало и други
поражения по автомобила- предна броня, преден носач, задна пружина. Закарал колата
4
по-следващия ден в Б. и свидетелят тогава видял, че действително джантите били
изкривени и не ставали за ремонт. Показал му снимки от мястото на инцидента.
Свидетелят дава показания, че също пътува често по този участък и без да е спирал е
виждал дупката. Била голяма, около метър, дълбока около 30-40 см. Доста време
стояла незапълнена. Сега вече била запълнена, но кръпката си личала. Била на изхода
на магазин „Метро“, в посока Б., на 5 метра от магазина. Своидетелства, че Н. бил
доста стресиран и известно време не ходел на работа, тъй като нямал кола.
От приетите по делото справки се установява, че ищецът е санкциониран
неколкократно за нарушения на ЗДвП.
По делото е приета, като неоспорена САТЕ, вещото лице по която дава
заключение, че от извършения от него оглед, към момента процесната неравност не
съществува в десния пътен банкет. Според експерта, по делото липсват обективни
доказателства, както за определяне скоростта на автомобила, така и за определяне на
скоростта му на движение при навлизане в процесната траншея. Вещото лице приема
че при описания от ищеца механизъм на ПТП, той е нямал техническа възможност да
възприеме процесната траншея в банкета. Приема още, че ищецът би имал техническа
възможност да възприеме процесната неравност и да предотврати ПТП при скорост на
движение до 50 км/час. Разяснява че в процесния участък ограничението на скоростта
на движение е до 60 км/ч. Изчислена е пазарната стойност на уврежданията по лек
автомобил „Ф. П.“ с ДК № Р **** РН – 1191,80 лв. Вещото лице поддържа, че
уврежданията по МПС са в причинна връзка с пътния инцидент от 01.02.2022 г. и
отговарят на механизма на ПТП.
От страна на ответника е представена и приложена по делото справка за обема на
дейностите за поддържане на улични платна и тротоари общинска собственост на
територията на Община Русе за февруари, 2021 г., видно от която е извършено
асфалтиране на участъци по бул. „Б.“.
При така установеното, първоинстанционният съд уважил частично предявените
от ищеца искове, като приел предявените от ищеца искове за основателни и осъдил
ответната Община да му заплати претърпените от него 1191,80 лв. имуществени и 500
лв. неимуществени вреди, до който размер счел, че същите са доказани.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Въззивната
жалба срещу него е частично основателна.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, съдът
намира, че при разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон. Първоинстанционният съд е изградил преценката си за наличие на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и
неизпълнение на вменено от закона задължение на ответната община въз основа на
5
задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и
обосновано е приел, че предявения иск е основателен и следва да бъдат уважен.
Правилно, в съответствие със събраните доказателства, в частност с приетата САТЕ, е
определен и размера на имуществените вреди, подлежащи на обезщетяване от
ответната община.
По възраженията, въведени с въззивната жалба следва да се отбележи следното:
Действително, разпитаните по делото свидетели не са били преки очевидци на
инцидента. Правилно обаче първоинстанционният съд е кредитирал показанията им, в
частност показанията на св. В. Г., който малко след случилото е отишъл на мястото на
произшествието и пряко е възприел процесната траншея. Данни за наличието на такава
дупка се съдържат и в показанията на другия свидетел Н. Г., който обяснява, че често
пътува в този участък и е забелязвал дупката, тъй като била огромна. Не са налице
разминавания относно мястото на инцидента, а именно, че това се е случило в района
на магазин „Метро“. Наличието на дупката се потвърждава и от неоспорения и
приложен по делото снимков материал.
Неоснователни са възраженията на ответната община, че процесният участък не
бил предназначен за движение на ППС. Действително това е така, но отбиването в него
от страна на ищеца е било чрезвичайно, в опит да избегне сблъсък с ТИР,
предприемайки спасителна маневра, като обаче е безспорно доказано, че Община Русе
не е била изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 31 ЗП относно ремонта и
поддържането на общинските пътища, като не е обезопасила процесния участък. Този
извод не се опровергава от представената от ответната община справка. Действително
и от нея, и от показанията на св. Н. Георгиев се установява, че такива действия са
предприети, но впоследствие.
Ирелевантни са доводите за установени по делото други нарушения на
разпоредбите на ЗДвП от страна на ищеца. Въведеното от страна на Общината
възражение за съпричиняване на уврежданията от негова страна, поради това, че е
управлявал МПС с несъобразена с пътните и атмосферните условия обстановка, като
недоказано се явява неоснователно. Действително, вещото лице дава заключение, че
инцидентът не би се реализирал, ако ищецът управляваше със скорост от 50 км/ч. В
същото време обаче разяснява, че в процесния участък въведеното ограничение на
скоростта е било 60 км/ч, както и че липсват обективни данни за скоростта, с която се е
движил ищеца. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на
пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани каквито и да
6
било доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен
акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, РОС е длъжен да приеме, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, че липсва съставен
протокол за ПТП, за което не се спори. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП
регламентира какви са задълженията на участника при настъпило ПТП, при което има
причинени само имуществени вреди, а именно: да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието. В чл. 125 от същия закон изчерпателно посочени
хипотезите, при които органите на МВР задължително посещават настъпило пътно-
транспортно произшествие, сред които настоящия случай не попада. Т. е.
несъставянето на такъв протокол за ПТП не е пречка механизмът на произшествието да
бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства, както е
сторил и ищеца. Неоснователно е и позоваването на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
доколкото шофьорът на ТИР-а изобщо не е реагирал на създалата се пътно-
транспортна ситуация и не е спирал, за да възникне разногласие между двамата водачи
относно причините за инцидента. Неговото поведение, респ. възражението във
въззивната жалба за съпричиняване от негова страна са неотносими към предмета на
делото.
Основателни обаче са възраженията за недоказаност на търпени от ищеца,
вследствие на инцидента, болки и страдания от емоционален, психически и физически
характер. За установяването им от негова страна са ангажирани гласни доказателства –
свидетелски показания. От тях обаче не може да се направи категоричен извод, че
уплахата и стресът, които ищецът е преживял са претърпени именно от попадането на
автомобила в процесната траншея, а не от случилото се непосредствено преди това,
което го е принудило да предприеме спасителна маневра, а именно - притискането на
управлявания от него автомобил от страна на полуремарке на изпреварващ го ТИР.
Настоящият състав намира за недоказана причинно-следствената връзка между
изнесеното от свидетелите за психическото състояние на ищеца след инцидента и
попадането на автомобила му в траншеята.
В обобщение, въззивната жалба е частично основателна. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта за присъденото обезщетение за
имуществени вреди, а в частта относно присъдените неимуществени вреди в размер на
500 лв. - да се отмени, като искът за тях се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Частичната отмяна на първоинстанционното решение налага да бъде
7
преразгледан въпросът за отговорността за разноски пред тази инстанция. На ищеца,
сторил разноски в общ размер на 771,40 лв., съразмерно на уважената част от исковете
/1191,80 лв./ се следват 515,09 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На ответника,
сторил разноски в размер на 460 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете
/593,05 лв./ се следват разноски в размер на 152,84 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
След компенсация на двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 362,25 лв., което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и
в частта за разноските, за сумата над 362,25 лв. до присъдения размер от 707,20 лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски,
жалбоподателя – 50 лв. за платена държавна такса и 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, а ответникът по жалбата – 600 лв. за адвотакско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно приложимата в настоящия случай
разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението е от 100 до 360 лева. Предвид конкретните обстоятелства, които се
преценяват при заплащането на правната помощ, съгласно чл. 37 ЗПП,
юрисконсултското възнаграждение за Община Русе настоящият състав, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в размер на 100 лв. при съобразяване на материалния
интерес по делото, както и че не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Така общо сторените от Община Русе разноски пред ОС Русе възлизат на 150 лв., от
които, съразмерно на уважената част от жалбата следва да й бъдат присъдени 44,33 лв.,
а на ответника по жалбата, съразмерно на отхвърлената й част – 422,67 лв. След
компенсация на двете вземания, Община Русе следва да плати на Н. Н. сумата в размер
на 378,34 лв. за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1604 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 1857/2022 г. по описа на
Районен съд Русе в частта, с която е уважен предявеният от Н. Т. Н. против Община
Русе иск за заплащане на сумата от 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян стрес от попадане на автомобила му в траншея, находяща се
в десния пътен банкет по бул. „Б.“, в района на магазин „Метро“ на 01.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските за сумата над 362,25 лв. до
присъдения размер 707,20 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Т. Н. против Община Русе за заплащане на сумата от 500
лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес от
8
попадане на автомобила му в траншея, находяща се в десния пътен банкет по бул. „Б.“,
в района на магазин „Метро“ на 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2022 г. до окончателното плащане като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1604 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 1857/2022 г. по
описа на Районен съд Русе в частта, с която е уважен предявеният от Н. Т. Н. против
Община Русе иск за заплащане на сумите в размер на 1191,80 лв. –обезщетение за
претърпени имуществени вреди, свързани с възстановяването на увредените части на
л. а. „Ф. П.“ с ДК№ Р **** РН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.02.2022 г. до окончателното плащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от Кмета П.М. ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Т. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П. Р. С.“ № 14 сумата от 378,34
лв. разноски по компенсация пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9