РЕШЕНИЕ
№ 2464
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330109536 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Алфа СОТ България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134, представлявано от **********
А.Г.К., чрез пълномощник адв. Т.С., е предявил против „Ванина 2019” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 83, вх.
Г, ет. 8, ап. 24, представлявано от ********** В.К.С., иск за признаване на установено, че
ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 5153/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3015/ 26.03.2021 г.,
суми, както следва: сумата от 192 лева- главница, представляваща сбор от месечни такси за
охрана със СОТ, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., по договор за охрана със СОТ
№ 8494 от 01.01.2019 г. и общи условия за охрана със сигнално- охранителна техника към
него и сумата в общ размер на 96 лева- неустойка за забава, изчислена върху всяка една от
месечните такси, съгласно чл. 8.2 от ОУ към договора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.03.2021 г. до окончателното
плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за охрана със СОТ № 8494 от
01.01.2019 г. и общи условия за охрана със сигнално- охранителна техника към него,
сключен между страните, ответникът следвало да заплаща на ищеца месечна такса за охрана
със СОТ в размер на 24 лева с ДДС. Всеки месец дружеството издавало фактури за
дължимите суми, но за периода 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г. плащания не били извършвани,
като при забава се предвиждала и неустойка. В исковата молба в табличен вид са посочени
1
неплатените суми за главница и неустойки. За събирането им било образувано заповедно
производство по частно гр. дело № 5153/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, по което се издала заповед
за търсената сума, но в срок длъжникът възразил и това обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Във връзка с възражението на длъжника се
посочва, че договорът не бил едностранно прекратяван от ищеца и независимо от липсата на
плащания, той бил изпълняван, като техниката била демонтирана чак на 09.04.2020 г., за
което се съставил протокол за спиране на обекта. Във връзка с нанесените щети по време на
демонтажа, се признава за такава от служител на ищеца, като веднага се намесил
**********т на ищеца, който съдействал и за срок от два дни на ответника бил предоставен
под наем същия като повредения уред, докато трае ремонта му, като за всичко това
отговорният служител лично заплатил сумата от 100 лева. Претендират се и разноските в
процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и
писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че за процесния период услугата СОТ била прекъсната и охрана не била
извършвана. С фактура № **********/ 01.04.2020 г. се претендирало плащане за период, в
който ищецът сам признавал, че е демонтирал техниката, което било недобросъвестно,
защото след 09.04.2020 г. в обекта вече нямало техника. Ищецът сам бил преустановил
изпълнението на услугите и начислявал такси за тях, без да ги предоставя, като дори
писмено уведомил ответника, че спира изпълнението, но същевременно претендирал
заплащане на неизвършени услуги. Въпреки че продължавало да бъде монтирано в обекта,
оборудването не функционирало и не се извършвала охрана. При демонтажа служители на
ищеца повредили уред на ответника, като му нанесли материални щети на обща стойност от
499 лева, от които: за закупуване на части- 299 лева и за ремонт 200 лева, който продължил
три месеца, защото частите не се поддържали в магазинната мрежа. Между страните имало
устна уговорка ответникът да ремонтира уреда за своя сметка и след това сумата да му бъде
възстановена от ответника. В последствие обаче било отказано да се заплати стойността на
щетата. За периода на ремонта ответникът не предоставял услугата „кавитация“, която
иначе била изпълнявана около шест пъти месечно, всяка с цена от 50 лева, или пропуснатата
полза била около 300 лева на месец. Моли за отхвърляне на иска, прави се възражение за
прекомерност на неустойката, която противоречала на морала и добрите търговски
практики, както и се въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Прави се и
възражение за прихващане със сумата от общо 799 лева- нанесени щети и пропуснати ползи.
Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед № 3015/ 26.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 5153/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 192 лева- главница, представляваща сбор от месечни такси за
охрана със СОТ, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., по договор за охрана със СОТ
2
№ 8494 от 01.01.2019 г. и общи условия за охрана със сигнално- охранителна техника към
него и сумата в общ размер на 96 лева- неустойка за забава, изчислена върху всяка една от
месечните такси, съгласно чл. 8.2 от ОУ към договора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.03.2021 г. до окончателното
плащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 265 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника,
като настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 422 от ГПК и подлежи на
разглеждане по същество.
Между страните е сключен договор за охрана със СОТ № 8494 от 01.01.2019 г., ведно с
Общи условия към него, при месечна такса за охрана със СОТ в размер на 24 лева с ДДС.
По договора са издадени осем броя фактури относно неплатени месечни такси за периода
01.01.2019 г.- 30.04.2019 г.
Съставен е протокол за спиране на обекта от 09.04.2020 г., с който от обекта е свалено
оборудването.
Изготвен е и протокол от 09.04.2020 г., в който е посочено, че при сваляне на техниката от
обекта служителят на ищеца Н. Б. по невнимание е повредил машина за кавитация.
Представен е ценоразпис на ответника за извършвани апаратни процедури за тяло, както и
извлечение от график за записани процедури на клиенти.
Приложена е и кореспонденция между страните по електронна поща относно уведомления
от ищеца до ответника за неплатени месечни такси за охрана.
Представена е стокова разписка от 21.07.2020 г. за извършена услуга на ответника-
калибриране баланс машина, на стойност от 200 лева.
Приложен е и протокол за извършени услуги- наем на апарат за кавитация и сервизно
обслужване, на обща цена от 50 лева, платена на 21.04.2020 г. от ищеца.
Приложена е и вайбър кореспонденция със снимки.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от
ответника (протоколи от с.з. от 05.10.2021 г. и от 16.11.2021 г.). Св. Н.П. Б.- ********** при
ищеца, заявява, че през м. април 2020 г. получил сигнал от дежурния да си вземат техника от
обекта на ответника, който не бил плащал вноските си за СОТ. На място помещението било
тясно, били двама техници, централата била на високо и при разпъване на стълбата без да
иска закачил една машина. Счупила се пластмасова част, имало надраскан детайл, загаснал
дисплеят. Техникът се обадил на началника си, който дошъл и предложил те да
отремонтират машината, но представителят на ответника отказал. Тогава се разбрали
ищецът да вземе под наем за своя сметка такава машина, за да могат да се проведат
процедурите, които били записани според графика за няколко дни. След това се ангажирал
техник, който на място установил повреда, която не се дължала на удара, а разместен
конектор. Свидетелят платил 100 лева от себе си за наема и приел, че нещата са
приключили, но управителката ответника продължавала да го търси по телефона за
уреждане на отношенията им. Заявява още, че специалистът оправил уреда, машината
работела пред него и била пусната. След вземане на предавателя обектът вече не се
охранявал, защото се спирало захранването. Дори и имало останали датчици, без захранване,
3
те не можело да се ползват. Св. В.Л.Л.- фактически съжител на ********** на ответника,
посочва, че приятелката му предала информацията за инцидента с машината. От нея знаел,
че при демонтажа на апаратурата на ищеца, върху машината паднала стълба и я повредила
до степен, че уредът не работел, а имало записани часове за процедури с него. Ищецът не
платил нищо, за сметка на ответника станал ремонта. Около 2- 3 месеца нямали машина,
после купили друга, защото нямало подходящи резервни части. И в момента повредената
машина не работела.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Няма спор по делото, че между страните е бил сключен договор от 01.01.2019 г. за охрана
със СОТ, по който ответникът има задължението да заплаща предоставяната услуга на
ищеца, при месечно възнаграждение от 24 лева с ДДС. Ищецът претендира неизплатена
цена на услугата за периода м. септември 2019 г.- м. април 2020 г., като в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението си за плащане по издадените фактури.
Страната не оспорва, че плащане липсва, но навежда твърдения, че за този период ищецът
едностранно бил прекратил договора и услугата била прекъсната, като охрана не се
извършвала, въпреки че оборудването стояло до момента на свалянето му от обекта, станало
с протокол от 09.04.2020 г.
По делото липсват каквито и да е данни ищецът да е направил изявление за едностранно
прекратяване на договора. Хипотезите на прекратяване на договора са уредени в чл. 20 от
ОУ и там единствената възможност за едностранно прекратяване от изпълнителя е в чл.
24.2.3.- без предизвестие, при неплащане на една и повече месечни такси за охрана, но в
този случай техническите средства се демонтират. До ответника са били изпращани по
електронна поща писма за изпълнение, за всеки от месеците, за които фактурата не е била
плащана. Действително в тези съобщения е записано, че при неплащане следва автоматично
преустановяване на изпълнението на услугите, но не може да се приеме, че това
представлява уведомление за едностранно прекратяване, защото техниката продължава да
стои в обекта и не е прибрана, както изисква цитираният текст от ОУ, уреждащ това
едностранно прекратяване. Въпросните писма по електронната поща имат характер на
напомнителни такива с цел изпълнение на задълженията на възложителя, защото до
момента на демонтиране на техниката договорът е действащ. Дали ответникът е използвал
или не СОТ услугите за процесния период е без значение, като по делото няма данни дали
въпреки неплащането при подаден сигнал изпълнителят е реагирал, за да се приеме, че той е
отказал да изпълнява задълженията си поради неплащане на услугата. Отделно от това,
съобщението за автоматично прекратяване се повтаря във всяко едно от писмата и ако се
приеме тезата на ответника, че това е изявление за прекратяване, то няма никаква логика да
се пращат осем писма с един и същи текст, ако още с първото ищецът е имал намерение да
прекрати договора. Също така, има и изрично изявление за извинение, в случай на
междувременно извършено плащане, което означава, че това е бланков текст в
уведомителни писма за плащане. Очевидно е, че в случая договорът не е прекратен по този
начин, а така на ответника само е напомняно да изпълнява точно и добросъвестно
4
изпълненията си. Договорът е бил прекратен едва след демонтажа на техниката, за което е
съставен надлежен протокол, събрани са и гласни доказателства, като след датата 09.04.2020
г. дори и в обекта да е останала част от апаратурата, тя вече не е била активна и договорът
действително оттогава не е действал за напред.
Горните съображения водят до основателност на претенцията за заплащане на главница,
доколкото между страните е имало действащ договор, по който ответникът дължи
изпълнение, възлизащо в размер на месечната такса за услугата. Размерът на иска се
установява от фактурите, които отразяват стойността на възнаграждението за периода
01.01.2019 г.- 30.04.2019 г., общо на 192 лева (8 месеца х 24 лева на месец). Неоснователно е
твърдението в отговора, че след като апаратурата била взета на 09.04.2020 г., то не следвало
да се начислява такса за пълен месец. Този въпрос е уреден в чл. 8 от ОУ към договора,
доколкото там е предвидено, че таксата за охрана се плаща авансово в тридневен срок преди
започване на съответния месечен период. В този смисъл последната фактура е била издадена
правилно и в нея е начислена такса като за пълен месец, макар и в рамките на съответния
месец да е била преустановена услугата.
Вторият иск е свързан с обезщетение за забава под формата на неустойка за дължимите
плащания, като основанието му е чл. 8.2. от договора, предвиждащ такава неустойка при
просрочие в размер на 0,2 % върху неплатената сума за всеки ден просрочие, но не повече от
50 % от дължимата сума. Ищецът правилно в табличен вид в исковата молба е посочил как
точно е формиран размерът на обезщетението за забавено плащане, като се касае за
аритметични пресмятания и общата сума на неустойката за тези месеци действително
възлиза на 96 лева- 50 % от сумата за главницата. Неоснователно е възражението в отговора
за прекомерност на неустойката, доколкото по смисъла на чл. 309 от ТЗ при търговци,
каквито са и двете страни по делото, неустойката не подлежи на намаляване.
В отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност, което обаче не е
конкретизирано откъм период, но при всички положения то се явява неоснователно, защото
от момента на изискуемостта на задължението дори по първата фактура от м. септември
2019 г. до момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК през м. март 2021 г. не е
изтекла и кратката тригодишна давност за периодичните плащания по наема.
Така и двата иска се явяват основателни, като следва да се приеме, че в полза на ищеца
съществува съответното парично вземане, обективирано в процесната фактура, по
отношение на което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение.
В отговора е направено от ответника и възражение за прихващане, при условията на
евентуалност- в случай на уважаване на иска, което е прието за съвместно разглеждане и с
оглед положителния за ищеца изход от спора, то подлежи на обсъждане и по същество.
Ответникът с възражението си въвежда три насрещни претенции: за сумата от 299 лева-
закупени части за повреден от служител на ищеца уред на ответника за кавитация; за сумата
от 200 лева- стойност на ремонта на уреда; за сумата от 300 лева- пропуснати ползи,
изразяващи се в нереализирани процедури по кавитация за един месец. И трите претенции
обаче останаха недоказани по делото, защото от ангажираните от ответника доказателства
не се установява основателността им. Първо- по отношение на закупените резервни части-
5
единственото доказателство за такава сума от 299 лева е снимка от вайбър кореспонденция,
която обаче няма как да се установи, че касае именно въпросната повредена машина, нито
пък доказва плащане на цената й. Ако действително е имало подобен паричен превод, то
ответникът е търговец и е следвало да издаде редовен платежен документ, който да
осчетоводи и да представи като годно доказателство за плащане. Второ- за сумата от 200
лева за извършени ремонтни дейности се представя стокова разписка на тази стойност. В
документа обаче е записано „калибриране баланс машина“, т.е. отново не може да се
установи връзка с процесния уред, а именно- че точно въпросната машина е била
ремонтирана. Още повече, че стоковата разписка е издадена от дружество, занимаващо се с
авточасти, което е различна дейност от ремонт на машини, предназначени за процедури с
човешко тяло. Най- малко няма представени допълнителни доказателства, от които да се
направи извод, че е налице твърдяната връзка за ремонта. Трето- претенцията за пропуснати
ползи също е недоказана, защото тя се базира на несигурни събития- записани бъдещи
процедури с машината. По никакъв начин не може да докаже, че дори и машината да беше в
изправност, записаните клиенти щяха да направят съответните процедури, които да платят.
Тук не се доказва и причинната връзка между действията на ищеца (повредата, причинена
от неговия представител) и „загубите“ за ответника, защото копието от работния тефтер не
установява, че записаните процедури не са се осъществили именно поради небрежността на
св. Б.. Отделно от това, въобще не е ясно и как е формирана съответната цена от 300 лева и
защо точно за един месец, след като нито е видно какви и колко процедури не са били
осъществени с тази машина, за да остойностят по ценоразписа на ответника, нито пък
периодът е точен, при положение, че са налице гласни и писмени доказателства за наета за
сметка на ищеца друга машина, за да не се спира работният процес при ответника за няколко
дни след инцидента. В тази връзка съдът намира, че следва да кредитира показанията на св.
Б. относно наема и ремонта, за сметка на тези на св. Л., доколкото последният няма никакви
лични впечатления, а пресъздава изцяло предадена му информация от законния
представител на ответника, който е и негов фактически съжител. Отделно от това,
показанията му се разминават и с твърденията в отговора, доколкото страната посочва, че на
машината бил извършен ремонт и дори твърди плащане за това, а пък свидетелят заявява, че
машината не работела и въобще не била използвана. При това положение, възражението за
прихващане остава недоказано и в трите му направления, като то следва да се отхвърли с
решението.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен
размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в общ размер на 75 лева
(листове 2 и 31 от делото) и адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 360
лева с ДДС (л. 66). Направените пък разноски от ответника за адвокатско възнаграждение на
неговия пълномощник си остават за сметка на страната.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
6
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3015/
26.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 5153/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, „Ванина 2019”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия”
бл. № 83, вх. Г, ет. 8, ап. 24, представлявано от ********** В.К.С., ДЪЛЖИ на „Алфа СОТ
България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Братя Бъкстон“ № 134, представлявано от ********** А.Г.К., сумата от 192 (сто деветдесет
и два) лева- главница, представляваща сбор от месечни такси за охрана със СОТ, за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., по договор за охрана със СОТ № 8494 от 01.01.2019 г. и
общи условия за охрана със сигнално- охранителна техника към него и сумата в общ размер
на 96 (деветдесет и шест) лева- неустойка за забава, изчислена върху всяка една от
месечните такси, съгласно чл. 8.2 от ОУ към договора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.03.2021 г. до окончателното
плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ направеното от „Ванина 2019” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 83, вх. Г, ет. 8, ап. 24, представлявано от
********** В.К.С., възражение за прихващане на следните суми: сумата от 299 лева-
закупени части за повреден от служител на ищеца уред на ответника за кавитация, сумата от
200 лева- стойност на ремонта на уреда и сумата от 300 лева- пропуснати ползи, изразяващи
се в нереализирани процедури по кавитация за един месец.
ОСЪЖДА „Ванина 2019” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 83, вх. Г, ет. 8, ап. 24, представлявано от **********
В.К.С., да заплати на „Алфа СОТ България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134, представлявано от **********
А.Г.К., разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева- за
държавна такса и на 240 (двеста и четиридесет) лева- за адвокатско възнаграждение, както и
разноските по настоящото дело: сумата в размер на 75 (седемдесет и пет) лева- за държавна
такса и сумата в размер на 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС- за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
7